Дали Китай ще успее да накара Иран да спазва споразумението с Рияд?
Тези дни Китай създаде сензационна вест: в Пекин Саудитска Арабия и Иран да възобновят дипломатическите връзки сред своите страни в границите на два месеца. Събитието бе отразено от интернационалните медии и - досегашната сдържана китайска дипломация изненада множеството наблюдаващи.
Ако тази стъпка се увенчае с краен триумф, ще може да се каже, че Китай е съдействал за намирането на решение на едно от най-неразрешимите конфликтни връзки в света. Фактът, че става дума за две страни в район върху който Съединените щати имат обичайно въздействие, придава спомагателна значителност на този дипломатически пробив. Или най-малко по този начин наподобяват нещата през първите няколко дни след събитието.
След това идва ред на упованията за реализирането на обещаното знамение, с цел да може светът да повярва в способността на Китай да реализира освен това от съперниците си.
По принцип към момента не е ясно до каква степен китайският принос е бил решителен за постигнатото съглашение. Според Боби Гош от " Блумбърг ", Китай се е вписал в картината откакто изискванията за възобновяване дипломатическите връзки сред двете столици са били контрактувани в течение на последните две години с посредничеството на Ирак и Оман. " Уолстрийт джърнъл " популяризира сходна информация предходната неделя, в която отбелязва, че китайската дипломация е довършила това, което в течение на години Ирак и по тъкмо някогашния министър председател Мустафа Ал-Кадуми се е опитвал да способства за стопляне връзките сред Техеран и Рияд.
Според осведомени източници, представени от изданието, още през 2021 година двете страни са били покрай обновяване на връзките, като е оставало да бъдат решени единствено някои механически въпроси. Но последвалите бурни избори в Ирак и протестните демонстрации в Иран били отсрочили завършването на договорката.
© Iranian Army/WANA, Reuters
Ирански военен транспортен съд по време на взаимните учения с Русия и Китай в Оманския залив.
Едно е да желаеш, друго - да постигнеш мечтаното
Според Боби Гош събитието, че Китай е най-големият вносител на нефт от Саудитска Арабия и Иран, изяснява за какво Рияд и Техеран са дали опция на Пекин да управлява завършването на съглашението и да си припише заслугата за този дипломатически триумф. Съществуват обаче и по-важни съображения.
Саудитска Арабия е в борба с " администрацията на президента Джо Байдън ", която насочи рецензии за нарушаване на правата на индивида персонално против престолонаследника, министър председател и предстоящ крал Мохамед бин Салман. Рияд има доста аргументи да не се доверява на уверенията на Вашингтон, че е подготвен да подсигурява сигурността на кралството, заради редица стъпки на Байдън, възприемани като нежелателни от страна на саудитците.
От друга страна, Бин Салман има подозрения и в способността на Китай да поеме американската роля на поръчител на сигурността на кралството. Балансирайки сред двете велики сили, Саудитска Арабия се пробва да усъвършенства преговорните си позиции както пред Пекин, по този начин и изключително пред Вашингтон. Рияд осъзнава, че в обозримо бъдеще Съединени американски щати ще си останат поръчител за сигурността на Арабския/Персийския залив. Същевременно саудитците добре схващат заинтересоваността на Китай от сигурността на района, който е източник на нефт за най-динамичната стопанска система в света.
Въпросителните са обаче свързани с действителния боен капацитет на Пекин, да подсигурява сигурността в Залива. Поне по този начин виждат нещата анализаторите в някои западни медии.
© Reuters
Али Шамхани, секретар на Върховния съвет за цаницонална сигурност на Иран (вляво) и Мусаад бин Мохамед Mohammed ал Айбан, държавен министър и консултант за националната сигурност на Саутидска Арабия в Пекин на 10 март.
Предстоят спънки и... в Иран
Много повече въпросителни пораждат по отношение на позицията на Иран. Техеран към момента понася следствията на продължителната изолираност на интернационално равнище. Приемането на китайската посредническа роля за постигнатото съглашение е обвързвано и със желанието на Иран страната да бъде реинтегрирана в интернационалния живот - предпочитание, което бе споделяно и от Байдън в границите на предизборната му акция против антиирански настроения Тръмп, само че след това не докара до някакъв резултат. Тогава Байдън направи още едно несбъднало се заричане, а точно, че ще трансформира Бин Салман в интернационален парий.
От друга страна, Иран, който изпитва остра потребност от задгранични вложения, не може да чака някакви съществени финансови инжекции от страна на затъналата в украинската война Русия. Това бе спомагателен аргумент, който склони аятоласите да отидат в Пекин.
Ангажиментът към Пекинското съглашение обаче към момента би трябвало да бъде утвърден от всесилните Революционни гвардейци. Подобна стъпка безспорно ще има дълготрайни последици за бъдещата ориентировка на страната. Тя може да подскаже вероятността " епохата след Хаменей " да бъде характеризирана с повишено въздействие на паравоенните гвардейци за сметка на аятоласите.
Понастоящем командването на Революционната армия е изправени пред едно главно несъгласие: отслабването на военните дейности на нейните филиали и проксита в Ирак, Йемен, Ливан, Сирия и Газа би подкопало легитимността на този първокласен корпус, а противоположното би изпразнило хазната му, заради огромните разноски по поддържането на прокси войните. Решаването на това несъгласие ще е задача на неговото управление в обозримо бъдеще.
Въпреки това е мъчно да си представим, че гвардейците няма да дадат зелена светлина за продължение на нормализирането на връзките с Рияд през идващите няколко седмици и месеци.
© Reuters
Америка резервира наличието си в района
Съединените щати явно не бяха безучастни очевидци на договарянията. Нещо повече - Вашингтон публично ги поддържа. Според представителя на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби, Съединени американски щати имат вяра, "...че (споразумението) е в наш интерес и това е нещо, върху което работихме посредством нашата ефикасна композиция от въздържане и дипломация ". Не е загадка обаче, че потреблението на думата " въздържане " от администрацията на Байдън провокира комплициране измежду наблюдаващите и районните играчи.
Тук би трябвало да напомним, че единствено седмици откакто пристигна на власт, администрацията на Байдън предприе поредност отстъпки по отношение на Иран, представяни като жест на благосклонност в името на възобновяване на нуклеарната договорка. Това обаче съответства с поредност от набези на хутите - прокси на Иран в Йемен, против цивилни цели в Саудитска Арабия и ОАЕ. По подобен метод, действителността безапелационно сподели, че сходни отстъпки не са най-хубавият метод за демонстриране на тактиката на въздържане.
Това не значи, че последното не е имало своя резултат. Отказът на администрацията да съживи нуклеарното съглашение и може би по-важното, присъединяване на Вашингтон в най-голямото военно взаимно военно обучение с Израел през януари т.г., евентуално са изиграли избрана роля за завоя на Иран към деескалация.
Главното изискване
За Рияд постигнатото в Пекин няма да е задоволително, в случай че Иран продължи да не зачита опасенията на Саудитска Арабия по отношение на нуклеарната му стратегия, съобщи в изявление за " Ройтерс " Браян Катулис от Близкоизточния институт. Но от своя страна Иран надали ще се откаже от проектите си, в случай че не получи съответни гаранции и награди от Вашингтон.
Това е по този начин, тъй като в Техеран са уверени, че опасността от разработване на нуклеарно оръжие посредством по-нататъшно обогатяване на радиоактивните субстанции е единственият ефикасен мотив в борбата с Америка. Затова, както твърди " Уолстрийт джърнъл ", Иран в началото е упорствал Китай да играе по-голяма роля в нуклеарните договаряния, и едвам след това е отстъпил от това авансово изискване за започването на договарянията в Пекин. Даваме си обаче сметка, че опцията на Китай да въздейства върху решенията на Вашингтон по отношение на съглашението е прекомерно лимитирана. Администрацията на Съединени американски щати не може да одобри настояването на Хаменей да бъде прекъснато следствието на Международната организация за атомна сила по отношение на възможна иранска военна нуклеарна стратегия. Подобна отстъпка би имала прекалено висока цена за самите Съединени щати, както и за интернационалния режим за нуклеарно неразпространение.
Рискът от постигане на 84-процентно нуклеарно обогатяване, както и поддръжката на иранския режим за Русия, изразена посредством оръжейни доставки за войната ѝ против Украйна и упованието изпращане на бойци от проксита и групи в Украйна, може да доведат до неподходящи резултати върху вероятностите за нуклеарните договаряния.
© Reuters
Моментът на истината
Китайското ходатайство бе самобитен триумф в задатък, като Пекин сграбчи активите на едно съглашение, което щеше да се случи и без Китай. Същевременно, тази стъпка задължава китайската дипломация да спомага за основаване на удобен климат за постигането на трайно разведряване в района.
Саудитците ще наблюдават по-специално доколко Китай е в положение да ограничи експанзивното държание на Иран в Близкия изток. Задачата няма да е лесна за тази велика мощ, която до момента не демонстрираше политическа интензивност в района. Може да се направи паралел сред китайската роля в Залива и в Далечния изток. Дори " на собствен терен " Китай не е в положение да упражнява безспорен надзор върху сходния режим в Пхенян, което се дължи на първо място на събитието, че Северна Корея има нуклеарно оръжие. В случая с Иран пък, вместо бомби обаче Иран има агенти-проксита, които му дават опция да ескалира напрежението, в случай че бъде притиснат до стената. Всичко това демонстрира, че Китай може да се поздрави с победа единствено при положение, че съглашението бъде приложено на процедура.
Следователно е прекомерно рано да се изследват всички аспекти на саудитско-иранското съглашение.
© Reuters
Йеменска война: лакмус за разведряването
Съвместното тристранно изказване приказва в резюме за три съществени заглавия на съглашението, което наподобява двустранно, само че надвишава двустранната рамка, защото визира и цялостната конюнктура в района. Досега тя се характеризира с борба сред Иран и множеството страни от Съвета за съдействие в Персийския залив, отпред със Саудитска Арабия.
Оттук нататък е належащо първо да се следи деликатно йеменската рецесия, тъй като тя ще бъде първият боен спектакъл, който може да удостовери вероятно намаляване на напрежението сред Рияд и Техеран. Ако Иран в действителност желае доближаване с Рияд, това би се изразило в подновяването на примирието за интервал от една година, през която да бъдат направени политическите стъпки към разрешаване на рецесията с присъединяване на всички заинтригувани сили вътре и отвън Йемен, включващи подготовката за осъществяване на законодателни и президентски избори в границите на рационален интервал от време.
Подобно развиване може да образува основата на дълготрайно спокойно съглашение сред йеменците с присъединяване на районните съдружници на двете страни. И в случай че в текста на тристранното изказване, подписано в Пекин, се приказва за " невмешателство във вътрешните работи на страните " и " ценене на суверенитета на страните ", това засяга най-вече Иран, която провежда през 2014 година преврата, довел хутите на власт. Тогава той целеше обсаждането на Саудитска Арабия и подкопаване на националната й сигурност.
Бахрейн и иранските ракети
На второ място следва да се следи с нараснало внимание обстановката с националната сигурност на страните от Съвета за съдействие в Персийския залив, изключително на Кралство Бахрейн, което е изложено на непрекъснат риск от иранска интервенция посредством своите проксита в тази страна. Освен като независим фактор, Бахрейн е считан за стратегически значим подстъп към Саудитска Арабия, именуван още " източната врата на (саудитското) кралство ".
Третият и постоянно подценяван рисков фактор за районната сигурност, е иранската ракетна стратегия, допълнена с дроновия въздушен флот. Преди всичко е належащо снижаването на заплахата посредством договаряне на механизми за ранно предизвестие и мониторинг сред двете страни, които да създадат невероятно удари " простъпка " против жизненоважни съоръжения от вида на дроновата офанзива против уреди на Aramco през 2019 година, както и на множеството офанзиви против саудитски градове и цивилен и стопански уреди в ОАЕ и Абу Даби.
© Reuters
Ливанският полигон " Хизбула "
На четвърто място наблюдаващите би трябвало да наблюдават за промени в иранската роля в Ливан. Досега Техеран насърчаваше проиранските милиции на " Хизбула " да дестабилизират страната. Дали в името на по-голямата цел Техеран ще се преориентира към отдръпване на настоящия претендент на гореспоменатата партия за президентския пост и по подобен метод ще спомага за налагането на изцяло самостоятелен от така наречен " Ос на съпротивата "?
Докато това не се случи, Саудитска Арабия няма да бъде част от плана за подкрепяне на Ливан. Що се отнася за Ирак и Ивицата Газа и намесата на Техеран в тези двете горещи точки, нещата са свързани с упоменатите нагоре рецесии. Така че Техеран има опцията да даде късмет за възобновяване на тази политически разпокъсана и затънала в стопански проблеми страна.
Остава вярата за най-хубавото, а точно - преориентирането към конструктивност на един Иран, който до момента бе в основата на дестабилизацията на района. Съдбата освен на постигнатото съглашение, само че и на китайската дипломатическа самодейност, а в последна сметка и на мира в района, е в ръцете на иранското управление.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Ако тази стъпка се увенчае с краен триумф, ще може да се каже, че Китай е съдействал за намирането на решение на едно от най-неразрешимите конфликтни връзки в света. Фактът, че става дума за две страни в район върху който Съединените щати имат обичайно въздействие, придава спомагателна значителност на този дипломатически пробив. Или най-малко по този начин наподобяват нещата през първите няколко дни след събитието.
След това идва ред на упованията за реализирането на обещаното знамение, с цел да може светът да повярва в способността на Китай да реализира освен това от съперниците си.
По принцип към момента не е ясно до каква степен китайският принос е бил решителен за постигнатото съглашение. Според Боби Гош от " Блумбърг ", Китай се е вписал в картината откакто изискванията за възобновяване дипломатическите връзки сред двете столици са били контрактувани в течение на последните две години с посредничеството на Ирак и Оман. " Уолстрийт джърнъл " популяризира сходна информация предходната неделя, в която отбелязва, че китайската дипломация е довършила това, което в течение на години Ирак и по тъкмо някогашния министър председател Мустафа Ал-Кадуми се е опитвал да способства за стопляне връзките сред Техеран и Рияд.
Според осведомени източници, представени от изданието, още през 2021 година двете страни са били покрай обновяване на връзките, като е оставало да бъдат решени единствено някои механически въпроси. Но последвалите бурни избори в Ирак и протестните демонстрации в Иран били отсрочили завършването на договорката.
© Iranian Army/WANA, Reuters
Ирански военен транспортен съд по време на взаимните учения с Русия и Китай в Оманския залив.
Едно е да желаеш, друго - да постигнеш мечтаното
Според Боби Гош събитието, че Китай е най-големият вносител на нефт от Саудитска Арабия и Иран, изяснява за какво Рияд и Техеран са дали опция на Пекин да управлява завършването на съглашението и да си припише заслугата за този дипломатически триумф. Съществуват обаче и по-важни съображения.
Саудитска Арабия е в борба с " администрацията на президента Джо Байдън ", която насочи рецензии за нарушаване на правата на индивида персонално против престолонаследника, министър председател и предстоящ крал Мохамед бин Салман. Рияд има доста аргументи да не се доверява на уверенията на Вашингтон, че е подготвен да подсигурява сигурността на кралството, заради редица стъпки на Байдън, възприемани като нежелателни от страна на саудитците.
От друга страна, Бин Салман има подозрения и в способността на Китай да поеме американската роля на поръчител на сигурността на кралството. Балансирайки сред двете велики сили, Саудитска Арабия се пробва да усъвършенства преговорните си позиции както пред Пекин, по този начин и изключително пред Вашингтон. Рияд осъзнава, че в обозримо бъдеще Съединени американски щати ще си останат поръчител за сигурността на Арабския/Персийския залив. Същевременно саудитците добре схващат заинтересоваността на Китай от сигурността на района, който е източник на нефт за най-динамичната стопанска система в света.
Въпросителните са обаче свързани с действителния боен капацитет на Пекин, да подсигурява сигурността в Залива. Поне по този начин виждат нещата анализаторите в някои западни медии.
© Reuters
Али Шамхани, секретар на Върховния съвет за цаницонална сигурност на Иран (вляво) и Мусаад бин Мохамед Mohammed ал Айбан, държавен министър и консултант за националната сигурност на Саутидска Арабия в Пекин на 10 март.
Предстоят спънки и... в Иран
Много повече въпросителни пораждат по отношение на позицията на Иран. Техеран към момента понася следствията на продължителната изолираност на интернационално равнище. Приемането на китайската посредническа роля за постигнатото съглашение е обвързвано и със желанието на Иран страната да бъде реинтегрирана в интернационалния живот - предпочитание, което бе споделяно и от Байдън в границите на предизборната му акция против антиирански настроения Тръмп, само че след това не докара до някакъв резултат. Тогава Байдън направи още едно несбъднало се заричане, а точно, че ще трансформира Бин Салман в интернационален парий.
От друга страна, Иран, който изпитва остра потребност от задгранични вложения, не може да чака някакви съществени финансови инжекции от страна на затъналата в украинската война Русия. Това бе спомагателен аргумент, който склони аятоласите да отидат в Пекин.
Ангажиментът към Пекинското съглашение обаче към момента би трябвало да бъде утвърден от всесилните Революционни гвардейци. Подобна стъпка безспорно ще има дълготрайни последици за бъдещата ориентировка на страната. Тя може да подскаже вероятността " епохата след Хаменей " да бъде характеризирана с повишено въздействие на паравоенните гвардейци за сметка на аятоласите.
Понастоящем командването на Революционната армия е изправени пред едно главно несъгласие: отслабването на военните дейности на нейните филиали и проксита в Ирак, Йемен, Ливан, Сирия и Газа би подкопало легитимността на този първокласен корпус, а противоположното би изпразнило хазната му, заради огромните разноски по поддържането на прокси войните. Решаването на това несъгласие ще е задача на неговото управление в обозримо бъдеще.
Въпреки това е мъчно да си представим, че гвардейците няма да дадат зелена светлина за продължение на нормализирането на връзките с Рияд през идващите няколко седмици и месеци.
© Reuters
Америка резервира наличието си в района
Съединените щати явно не бяха безучастни очевидци на договарянията. Нещо повече - Вашингтон публично ги поддържа. Според представителя на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби, Съединени американски щати имат вяра, "...че (споразумението) е в наш интерес и това е нещо, върху което работихме посредством нашата ефикасна композиция от въздържане и дипломация ". Не е загадка обаче, че потреблението на думата " въздържане " от администрацията на Байдън провокира комплициране измежду наблюдаващите и районните играчи.
Тук би трябвало да напомним, че единствено седмици откакто пристигна на власт, администрацията на Байдън предприе поредност отстъпки по отношение на Иран, представяни като жест на благосклонност в името на възобновяване на нуклеарната договорка. Това обаче съответства с поредност от набези на хутите - прокси на Иран в Йемен, против цивилни цели в Саудитска Арабия и ОАЕ. По подобен метод, действителността безапелационно сподели, че сходни отстъпки не са най-хубавият метод за демонстриране на тактиката на въздържане.
Това не значи, че последното не е имало своя резултат. Отказът на администрацията да съживи нуклеарното съглашение и може би по-важното, присъединяване на Вашингтон в най-голямото военно взаимно военно обучение с Израел през януари т.г., евентуално са изиграли избрана роля за завоя на Иран към деескалация.
Главното изискване
За Рияд постигнатото в Пекин няма да е задоволително, в случай че Иран продължи да не зачита опасенията на Саудитска Арабия по отношение на нуклеарната му стратегия, съобщи в изявление за " Ройтерс " Браян Катулис от Близкоизточния институт. Но от своя страна Иран надали ще се откаже от проектите си, в случай че не получи съответни гаранции и награди от Вашингтон.
Това е по този начин, тъй като в Техеран са уверени, че опасността от разработване на нуклеарно оръжие посредством по-нататъшно обогатяване на радиоактивните субстанции е единственият ефикасен мотив в борбата с Америка. Затова, както твърди " Уолстрийт джърнъл ", Иран в началото е упорствал Китай да играе по-голяма роля в нуклеарните договаряния, и едвам след това е отстъпил от това авансово изискване за започването на договарянията в Пекин. Даваме си обаче сметка, че опцията на Китай да въздейства върху решенията на Вашингтон по отношение на съглашението е прекомерно лимитирана. Администрацията на Съединени американски щати не може да одобри настояването на Хаменей да бъде прекъснато следствието на Международната организация за атомна сила по отношение на възможна иранска военна нуклеарна стратегия. Подобна отстъпка би имала прекалено висока цена за самите Съединени щати, както и за интернационалния режим за нуклеарно неразпространение.
Рискът от постигане на 84-процентно нуклеарно обогатяване, както и поддръжката на иранския режим за Русия, изразена посредством оръжейни доставки за войната ѝ против Украйна и упованието изпращане на бойци от проксита и групи в Украйна, може да доведат до неподходящи резултати върху вероятностите за нуклеарните договаряния.
© Reuters
Моментът на истината
Китайското ходатайство бе самобитен триумф в задатък, като Пекин сграбчи активите на едно съглашение, което щеше да се случи и без Китай. Същевременно, тази стъпка задължава китайската дипломация да спомага за основаване на удобен климат за постигането на трайно разведряване в района.
Саудитците ще наблюдават по-специално доколко Китай е в положение да ограничи експанзивното държание на Иран в Близкия изток. Задачата няма да е лесна за тази велика мощ, която до момента не демонстрираше политическа интензивност в района. Може да се направи паралел сред китайската роля в Залива и в Далечния изток. Дори " на собствен терен " Китай не е в положение да упражнява безспорен надзор върху сходния режим в Пхенян, което се дължи на първо място на събитието, че Северна Корея има нуклеарно оръжие. В случая с Иран пък, вместо бомби обаче Иран има агенти-проксита, които му дават опция да ескалира напрежението, в случай че бъде притиснат до стената. Всичко това демонстрира, че Китай може да се поздрави с победа единствено при положение, че съглашението бъде приложено на процедура.
Следователно е прекомерно рано да се изследват всички аспекти на саудитско-иранското съглашение.
© Reuters
Йеменска война: лакмус за разведряването
Съвместното тристранно изказване приказва в резюме за три съществени заглавия на съглашението, което наподобява двустранно, само че надвишава двустранната рамка, защото визира и цялостната конюнктура в района. Досега тя се характеризира с борба сред Иран и множеството страни от Съвета за съдействие в Персийския залив, отпред със Саудитска Арабия.
Оттук нататък е належащо първо да се следи деликатно йеменската рецесия, тъй като тя ще бъде първият боен спектакъл, който може да удостовери вероятно намаляване на напрежението сред Рияд и Техеран. Ако Иран в действителност желае доближаване с Рияд, това би се изразило в подновяването на примирието за интервал от една година, през която да бъдат направени политическите стъпки към разрешаване на рецесията с присъединяване на всички заинтригувани сили вътре и отвън Йемен, включващи подготовката за осъществяване на законодателни и президентски избори в границите на рационален интервал от време.
Подобно развиване може да образува основата на дълготрайно спокойно съглашение сред йеменците с присъединяване на районните съдружници на двете страни. И в случай че в текста на тристранното изказване, подписано в Пекин, се приказва за " невмешателство във вътрешните работи на страните " и " ценене на суверенитета на страните ", това засяга най-вече Иран, която провежда през 2014 година преврата, довел хутите на власт. Тогава той целеше обсаждането на Саудитска Арабия и подкопаване на националната й сигурност.
Бахрейн и иранските ракети
На второ място следва да се следи с нараснало внимание обстановката с националната сигурност на страните от Съвета за съдействие в Персийския залив, изключително на Кралство Бахрейн, което е изложено на непрекъснат риск от иранска интервенция посредством своите проксита в тази страна. Освен като независим фактор, Бахрейн е считан за стратегически значим подстъп към Саудитска Арабия, именуван още " източната врата на (саудитското) кралство ".
Третият и постоянно подценяван рисков фактор за районната сигурност, е иранската ракетна стратегия, допълнена с дроновия въздушен флот. Преди всичко е належащо снижаването на заплахата посредством договаряне на механизми за ранно предизвестие и мониторинг сред двете страни, които да създадат невероятно удари " простъпка " против жизненоважни съоръжения от вида на дроновата офанзива против уреди на Aramco през 2019 година, както и на множеството офанзиви против саудитски градове и цивилен и стопански уреди в ОАЕ и Абу Даби.
© Reuters
Ливанският полигон " Хизбула "
На четвърто място наблюдаващите би трябвало да наблюдават за промени в иранската роля в Ливан. Досега Техеран насърчаваше проиранските милиции на " Хизбула " да дестабилизират страната. Дали в името на по-голямата цел Техеран ще се преориентира към отдръпване на настоящия претендент на гореспоменатата партия за президентския пост и по подобен метод ще спомага за налагането на изцяло самостоятелен от така наречен " Ос на съпротивата "?
Докато това не се случи, Саудитска Арабия няма да бъде част от плана за подкрепяне на Ливан. Що се отнася за Ирак и Ивицата Газа и намесата на Техеран в тези двете горещи точки, нещата са свързани с упоменатите нагоре рецесии. Така че Техеран има опцията да даде късмет за възобновяване на тази политически разпокъсана и затънала в стопански проблеми страна.
Остава вярата за най-хубавото, а точно - преориентирането към конструктивност на един Иран, който до момента бе в основата на дестабилизацията на района. Съдбата освен на постигнатото съглашение, само че и на китайската дипломатическа самодейност, а в последна сметка и на мира в района, е в ръцете на иранското управление.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ