Кой ще стане президент на Италия - едно политическо шоу с много неизвестни
Тези дни италианците се вълнуват от две неща - президентските избори (започващи на 24 януари) и фестивала в Сан Ремо (започващ на 1 февруари). Двете имат доста общо - доста участници в един самобитен театър, борба сред любимци и новобранци, завръщане на сцената на "стари муцуни ", мотив за припомняне на дългогодишната кариера на други позабравени лица, появяването на изненадващи претенденти за "голямата премия ". Финалът и на двата спектакъла към този момент остава отворен, разяснява Българска телеграфна агенция.
Как се избира италиански президент
Датата за гласуването за италиански президент се насрочва от Народното събрание. Тази година гласуването ще стартира на 24 януари. Вотът се организира в постройката на долната камара на Народното събрание. Право на глас имат висши електори - членове на двете парламентарни камари плюс представители на италианските области или общо близо 1010 души. Няма публично складиране на кандидатури. Което значи, че претендентите (а претенденти могат да бъдат всички, навършили 50 години италианци) могат намерено да заявят, че се борят за поста, само че могат и да не го създадат, а просто да вземат участие в подмолни диалози по отношение на тяхното избиране. Гласуването е скрито. Всеки гласоподавател изписва името на индивида, който би желал да види определен за президент, което може да докара и до екстравагантни оферти, да вземем за пример на шоузвезди, спортисти или други обществени фигури, напомни наскоро Ройтерс. Изобщо тайното гласоподаване допуска много изненади, тъй като тайният избор е прелъщение да не се придържаш към партийната линия.
Гласуването може да продължи в няколко тура, нормално 4. При първите 3 се изисква поддръжка от две трети от гласоподавателите. На четвъртия тур и на последващите турове, в случай че има такива, се изисква нормално болшинство. След Втората международна война четирима президенти са определени на четвъртия тур - Луиджи Енауди, Джовани Гронки, Серджо Матарела и Джорджо Наполитано, когато се кандидатира за втори мандат, до момента в който за първия са му нужни 6 тура. На първи тур са определени непосредствено трима претенденти - Франческо Косига, Оскар Луиджи Скалфаро и Карло Адзелио Чампи. Рекордьор по брой на туровете е Джовани Леоне, определен през 1971 година след 23 тура, проточили се цели 16 дни. Единствено Джорджо Наполитано е избран отново за държавен глава, само че той прекъсва предварително втория си мандат през 2015 година
Каква е ролята на президента
Основно церемониална, само че и значима в моменти на рецесия в Италия. Именно президентът води съвещания за сформиране на държавно управление, номинира министър председателите. Той не взе участие в срещите на върха, само че гостуващи непознати водачи постоянно се срещат с него с изключение на с премиера. Мандатът на президента е 7 години. Досегашният президент Серджо Матарела, определен през 2015 година, подвигна доста високо летвата, показвайки се като умен, сдържан, уравновесен водач, като обединител на нацията в моменти на рецесии и на премеждия, главно през двете години на пандемията. Сега, който и да го наследи на поста, ще би трябвало да се покаже като заслужен негов правоприемник.
Спасителя против Кавалера или Дракила против Каймана
От няколко месеца 2 имена се загатват като съществени кандидати за президентския пост - това на сегашния италиански министър председател Марио Драги и на някогашния министър председател, полемичният Силвио Берлускони. В края на декември на годишната си конференция Драги съобщи, че е извършил това, което е имал за задача - да преведе страната през пандемичната рецесия и да обезпечи европейското финансиране за италианския проект за възобновяване на стопанската система. Мнозина възприеха това като предпочитание на Драги да завърши с премиерската кариера, да остави ръководството на политическите партии и да се пресели в президентския замък Куиринале. Самият Драги намерено не е казвал, че ще се кандидатира. Зад него застава левоцетристкия лагер в Италия. Но мнозина анализатори са обезпокоени от вероятността Драги да стане президент. Начело на държавно управление на националното единение, обединило разнородни партии, Драги стартира значими промени, които Европейски Съюз изискваше, с цел да отпусне средствата за възобновяване на стопанската система. Някои от промените, като тази на пословично бавната правосъдната система, Италия чакаше от години. Едва-що наченати, обаче в този момент има риск тези промени да се озоват в задънена улица, в случай че зад тях не стои моторът на държавното управление, ръководено от Драги. Драги също така е уважавана фигура на интернационалната сцена. За него се заприказва и като за възможен нов неофициален водач на Европейски Съюз след отдръпването на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия.
През годината на ръководство на Драги Италия получи самопризнание от сп. "Икономист " за страна на годината, което се присъжда нормално на страни, минали през значими промени. За оставане на Драги на премиерския пост се разгласи и даже водачът на крайната десница Лига Матео Салвини, която също е част от актуалната ръководеща коалиция, обхващаща антисистемни, крайнодесни, десноцентристи и левоцентристи. Драги, който е приключил стопанска система от университета Сапиенца в Рим и е направил докторантура в икономическата сфера в Масачузетския софтуерен институт, преди да се захване да избавя Италия от следващата рецесия, бе възприеман като Спасителя на еврозоната в разгара на финансовата рецесия през 2012 година По това време той беше отпред на Европейската централна банка. За 8 години под управлението на Драги ЕЦБ предприе ограничения, които при дебюта на еврото преди 20 години, бяха считани за немислими - понижаване на лихвите до съвсем негативни измерения, масирано пазаруване на активи на пазарите и разпределяне на големи заеми на банките, отбелязва Франс прес. За да избави еврото и еврозоната, Драги сподели, че е подготвен на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го укориха, че е насърчил свръхзатъналите в задължения страни от еврозоната да не се реформират. Те го разкритикуваха и поради ниските лихви. Заради това в немското издание "Билд " Драги даже бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - върколак, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората. Приближени на Драги споделят, че когато той реши нещо, мнението му мъчно може да се промени. Но той също по този начин умее да демонстрира емпатия към засегнатите от рецесиите. В персонален проект Драги е предпазлив, женен е и има две деца.
В професионален проект преди да оглави италианското държавно управление, а преди този момент и ЕЦБ, той бе преподавал по стопанска система в редица италиански университети. Представлявал е Италия в Световната банка от 1984 година до 1990 година През 1991 година става основен шеф в министерството на хазната, което през днешния ден към този момент не съществува. Този пост заема 10 години при 9 италиански държавни управления от ляво и от дясно. На този пост той е уредник на огромните приватизации, осъществени в страната от 1996 година до 2001 година През 2005 година оглавява Италианската централна банка. Преди това е за 3 години в управлението на американската банка Голдман сакс.
На 14 януари италианските десница публично застана зад Силвио Берлускони като претендент за президент. Твърди се, че едно време той е заречен на майка си, че ще оглави страната и в този момент желае да извърши тази своя последна фантазия, откакто е бил всичко друго в италианската политика и висша държавна администрация. Роденият през 1936 година Берлускони е бизнесмен и политик, който споделя, че самичък е постигнал всичко в живота, почвайки от нула. Предприемаческата си кариера стартира в областта на недвижимите парцели, след това уголемява бизнеса и в други сфери и в този момент холдингът му Фининвест се занимава с доста други неща - застрахователно дело, медии, издателска активност и други В избран миг Берлускони притежаваше и италианския футболен клуб Милан. По обучение Берлускони е правист, приключва Миланския държавен университет. В политиката влиза при започване на 90-те години, интервала на обновяване на целия италиански политически пейзаж. През 1994 година основава партията си Форца Италия, която през 2008 година се трансформира в Народ на свободата и която Берлускони възражда още веднъж под остарялото име през 2013 година В Народното събрание влиза за първи път през 1994 година, след това е и сенатор.
В интервала 1994 година - 2011 година е номиниран 4 пъти за министър председател. Не става дума за 4 поредни мандата, само че общо на премиерския пост Берлускони прекарва 3340 дни, което го прави най-дългогодишният министър председател в Италия след края на Втората международна война. Две от държавните управления му - второто и четвъртото - са и най-продължителните в актуалната история на страната. Второто е 1412 дни на власт в интервала 2001 година - 2005 година, а четвъртото - 1287 дни на власт в интервала 2008 - 2011 година В персонален проект Берлускони има 5 деца от 2 брака, завършили с шумни разводи. Има голям брой внуци, а неотдавна стана и прародител. В последните години поддържа връзка с Марта Фашина, депутатка от неговата партия, която е на 32 години, а преди този момент имаше дългогодишна връзка с родената през 1985 година Франческа Паскале. За Берлускони има изписани редица книги, снимани са и няколко кино лентата. Прякорите му са Кавалера, за който доста хора си мислят, че идва от първичната му харизма, само че който идва в реалност от званието Кавалер на ордена за трудови заслуги, присъдено му през 70-те години, до момента в който вторият прякор е поради всичко отрицателно у Берлускони, поради което той би могъл да бъде отъждествен на кайман. Според сп. "Форбс " персоналното положение на Берлускони се прави оценка на 7,3 милиарда $, а през 2021 година той е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о място по благосъстояние в света. Цялата тази богата кариера е компрометирана обаче от доста кавги и правосъдни проблеми. През годините Берлускони е упрекван в разнородни неща, най-често във финансови и данъчни нарушавания, а произходът на парите му поражда редица въпроси.
Всяко едно начинание на Берлускони в която и да е област е придружено с полемики. Преди 10 години Берлускони бе наказан на 4 години затвор за данъчни измами, само че след това присъдата бе редуцирана на една година и поради напредналата си възраст, магнатът изпълняваше единствено публично потребен труд. За известно време обаче той нямаше право да се кандидатира на избираема служба. След като правата му бяха възобновени, той се яви на изборите за Европейски парламент и от 2019 година е най-възрастният евродепутат. Най-известното дело против Берлускони бе "Рубигейт ", по което той бе упрекнат за корист с власт и заплащане за полови услуги на малолетно момиче - малолетната мароканска танцьорка с прякора Руби. По него Берлускони бе наказан на 7 години затвор, само че след това на апелативна инстанция бе оправдан с аргумента, че той не е знаел същинската възраст на Руби, че е мислел, че тя е родственик на египетски президент и се е намесил като министър председател, с цел да бъде освободена тя от ареста, с цел да се избегне дипломатически скандал. От това дело произтекоха още каузи против него за корумпиране на очевидци, а нескрито излязоха информации за разгулни тържества с млади дами в парцелите на Берлускони, наречени бунга-бунга празненства. Произходът на термина по този начин и не бе обяснен изцяло, само че остави много ослепителен отпечатък в съзнанието на италианците и на интернационалната общественост. Между прочее в очите на интернационалната общественост като политик Берлускони е възприеман още веднъж нееднозначно. Паметни остават някои негови скандални мнения по адрес на други водачи, като да вземем за пример този за загара на Барак Обама. Твърдеше се, че той е направил и нецензурното изявление по адрес на Ангела Меркел в телефонен диалог с италиански вестникарски издател, което в най-приличната му версия би звучало: "Нетърпима дунда ".
Добрите връзки на Берлускони с Владимир Путин, поддържани и откакто Кавалера към този момент не беше на власт, също породиха много дискусия. Самият Берлускони обаче надалеч не се възприема като полемична фигура. Тези дни във в. "Джорнале ", който е благосъстоятелност на семейство Берлускони, се появи хвалебствена обява за него, сякаш написана от партийни деятели. В нея Берлускони бе описван като добър и милосърден, другар на всички и на никого противник, един човек, който самичък е построил кариерата си от нищото и който може да бъде образец за италианците. Припомняше, че при гостуването си в американския Конгрес той е бил приветстван цели 8 минути. Берлускони също така е определян в публикацията като най-компетентния, най-ценения, най-влиятелния и най-хуманен политик на интернационалната сцена. Самият Кавалер не един път в предишното се е хвалил, че е поставил завършек на Студената война през 2002 година, като убедил Путин и американския му сътрудник Джордж Буш-младши да стартират нова епоха в съдействието сред двете страни по време на среща на върха на НАТО в италианската военна база Пратика ди Маре. Берлускони акцентира пространния си интернационален опит и мрежата си от връзки. Според него сърдечните му връзки с Путин ще бъдат изключително значими в този миг, когато сред Русия и Запада има ново високо напрежение.
Вотът не се свежда единствено до Драги и Берлускони
Но с изключение на Драги и Берлускони в последните месеци се загатват още редица имена. Сред останалите имена e това на Романо Проди, който беше на 2 пъти италиански министър председател (от 1996 до 1998 година и от 2006 до 2008 г.). Той е и някогашен ръководител на Европейската комисия (от 1999 до 2004 г.) и има има богат опит като политик, икономист, академични учител, политически водач и началник на италианска компания. В актива си има и пост на министър на индустрията и търговията в четвъртото държавно управление на Джулио Андреоти. През 2012 година бе номиниран от генералния секретар на Организация на обединените нации за специфичен делегат за Сахел. От 2014 година е ръководител на интернационалния съвещателен ръб на Уникредит. През 2013 година се кандидатира за италиански президент, само че макар че тогава демократичния лагер в Народното събрание застана обществено единомислещо зад него, на самото гласоподаване той не събра нужните гласове. Оказа се, че 101 делегати демократи в действителност са употребявали тайната на вота, с цел да поддържат различен. Така че Берлускони в този момент не трябва да не помни този подробност и откритата поддръжка на десницата за него не значи и сигурна победа на президентския избор в Народното събрание.
За претендент е апетитен и Марчело Пера, мъдрец, политик и академик, сенатор и някогашен ръководител на Сената, а понастоящем ръководител на Научно-историческата комисия към министерския съвет, която дава отговор за отбелязването на годишнини от народен интерес.
Сред претендентите се загатва и Паоло Джентилони, политик, публицист, народен представител, някогашен италиански министър председател (от 2016 година до 2018 г.), а от декември 2019 година еврокомисар по икономическите и валутните въпроси. Бил е и министър на връзките във второто държавно управление на Проди и министър на външните работи и на интернационалното съдействие в държавното управление на Матео Ренци. Виден представител на Демократическата партия, която в даден миг даже оглави.
Министърът на защитата на Италия Лоренцо Гуерини също се загатва за възможен претендент за президентския пост. Той е бил народен представител, представител е на Демократическата партия. Министерската си кариера стартира отпред на отбранителното министерство във второто държавно управление на Джузепе Конте и след това е определен и от Марио Драги в кабинета му.
Пиер Фердинандо Казини също е споменаван като претендент. В политическата си кариера е бил ръководител на Камарата на депутатите в италианския парламент, а за първи път става народен представител през 1983 г,. когато е едвам на 38 години. Сега е сенатор. Измежду актуалните парламентаристи е един от тези с най-дълъг парламентарен стаж.
Сред кандидатите се твърди, че е и Франческо Рутели, някогашен политик от левоцентристките редици и сегашен публицист. От 1993 година до 2001 година бе кмет на Рим. Във второто държавно управление на Проди беше министър на културата и заместник-премиер. Бил е и народен представител и сенатор в италианския парламент и евродепутат. От 2016 година е ръководител на Националната асоциация на аудиовизуалните и мултимедиините кинематографични промишлености.
Името на различен някогашен кмет на Рим също е посочено измежду претендентите и това е Валтер Велтрони, политик, публицист, публицист и режисьор. Той е отпред на администрацията на италианската столица от 2001 година до 2006 година, само че през 2008 година се отдръпва, с цел да се кандидатира на парламентарните избори. Първо е болшевик, а след това левоцентрист. Бил е заместник-премиер и министър на културата в първото държавно управление на Проди.
Името на Дарио Франческини, юрист, политик, историк и романист, също се загатва от медиите като претендент. Франческини в този момент е министър на културата в държавното управление на Драги, като този пост е заемал и в държавните управления на Ренци и на Джентилони. В предишното е бил заместник-държавен секретар към министерския съвет във второто държавно управление на Амато и на Масимо Д'Алема. Бил е и министър за връзките с Народното събрание и за съгласуване на държавните действия в държавното управление на Енрико Лета. Представител на левоцентристите, заемал е висши управителни постове в Демократическата партия.
Смятаният за алтер его на Берлускони, само че не толкоз разделящ публичното мнение, Джани Лета, който е публицист и политик, е апетитен от няколко издания също за възможен кандидат за поста. В държавните управления на Берлускони той е бил заместник-държавен секретар на министерския съвет и е считан за поддръжник на Кавалера, тъй че след единомислещата поддръжка на десницата за него от Лета се чака лоялно да убеди последователите си, да се откажат да прокарват кандидатурата му за президентския пост.
Малко известният на необятната интернационална общност Сабино Касезе, учител по административно право и някогашен арбитър в Конституционния съд на Италия, също е споменаван за възможен претендент.
В последно време италиански медии приказват и за кандидатура на Джулиано Амато, политик, правист и академик, 2 пъти министър председател (от 1992 до 1993 година и от 2000 до 2001 г.). В предишното той е бил и министър на държавната хазна, министър на институционните промени, министър на вътрешните работи и заместник-председател на Конституционния съд. Специалист е по конституционно право и е бил преподавал в университета Сапиенца за 20 години. Представител на социалистите за повече от 30 години, а след това за малко на левоцентристите. Сега е арбитър в Конституционния съд.
Сред споменаваните имена и това на Франко Фратини, политик и италиански магистрат. Той е бил 2 пъти външен министър в държавните управления на Берлускони. Бил е и европейски комисар по правораздаването, свободата и сигурността в Европейската комисия на Жозе Мануел Барозу. Сега е заместник-председател на Държавния съвет - върховен съвещателен орган към италианското държавно управление по юридическите и административните въпроси, а от 2012 година е и ръководител на Италианското сдружение за интернационалните организации, занимаващо се с въпросите, свързани с участието и съдействието на Италия в интернационалните организации.
Жена отпред на Италия?
Преди броени дни на смешка или съществено певицата Джана Нанини се кандидатира за президент на Италия, а по същото време водещи италиански интелектуалки акцентираха, че е настъпил моментът жена да управлява Италия.
Джана Нанини
В интерес на истината още от декември италиански медии започнаха да тиражират имената на няколко подобаващи кандидатки. Сред тях е Летиция Морати, отговаряща за опазването на здравето в регионалната администрация на Ломбардия, в предишното президент на радиотелевизионната компания РАИ (от 1994 до 1996 г.), министър на образованието, университетите и науката в държавните управления на Берлускони и Ламберто Дини, кметица на Милано (от 2006 до 2011 г.), представителка на десноцентристите.
Сред цитираните имена е и това на Мария Елизабета Алберти Казелати, политик и юрист, председателка на Сената от 2018 година, първата жена, заемаща този пост. Представителка е на десноцентристите.
Сред евентуалните кандидатки е и Анна Мария Паола Финокяро, политик и магистрат, в първото държавно управление на Проди е била министър на равните благоприятни условия, представител на левоцентристите.
Издания цитират и името на Рози Бинди за претендент. Тя е политик и някогашен министър на опазването на здравето и на фамилните политики, била е и заместник-председател на Камарата на депутатите, ръководител на Демократическата партия, ръководител на парламентарна комисия за битка с мафията.
И през предходната зима, когато Италия търсеше нов министър председател, и в този момент, постоянно споменавано е и името на Марта Картабия, която е правист, експерт по конституционно право, политик. Картабия в този момент е министър на правораздаването в кабинета на Драги. Била е и арбитър в Конституционния съд, а от 2019 до 2020 година въпреки и за малко става първата жена, заемала поста на ръководител на Конституционния съд.
За кандидат е посочена още Паола Северино, юрист, академик и политик, била е министър на правораздаването в държавното управление на Марио Монти, а в този момент е заместник-ректор на Свободния интернационален университет за обществени науки "Гуидо Карли ".
Сред споменаваните имена е и това на Лиляна Сегре, оживяла от концентрационните лагери на нацистите, неизменима фигура в италианския политически и обществен живот. Родената през 1930 година Сегре е депортирана през януари 1944 година от Милано в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау. В лагера губи татко си и баба си и дядо си. През годините на активизъм против антисемитизма и на заемане на цивилен позиции, тя става лекар хонорис идея на разнообразни италиански университети, получава редица италиански оценки, от 2018 година е номинирана за доживотен сенатор от президента Серджо Матарела. За нея има документални филми и книги. Но тя е и обект на закани от страна на крайнодесни деятели и е под полицейска защита от няколко години. Сега оглавява Извънредната комисия за противопоставяне на нетолерантността, расизма, антисемитизма и подтикването към ненавист и принуждение. Миналата година Сегре бе запитана дали ще се кандидатира за президент и тогава тя непретенциозно отговори, че няма компететността за този пост, а след това напомни, че е и много стара. Берлускони би могъл да се поучи от сходен отговор.
Какво демонстрират последните допитвания
Проучване от 13 януари на организация Е Емме джи (EMG) за телевизионната стратегия Картабианка демонстрира, че 21 % от италианците избират Драги за президент, а 17 % - Берлускони. 6 % биха желали Картабия да е президент, а 18 % споделят, че биха желали някой различен, друг от горепосочените трима, да е държавен глава.
В допитване от 11 януари на организацията Ессе дабъл ю джи (SWG) 52 % от италианците считат, че Драги е най-подходящ за президентския пост. Следват с 29 % Марта Картабия и с 28 % Паоло Джентилони. Мария Елизабета Алберти Казелати е с 26 %. Паола Северино е с 20 %. С по 18 % са Дарио Франческини и Силвио Берлускони. С по 17 % са Пиер Фердинандо Казини и Летиция Морати, а Джулиано Амато е с 15 %.
Какво я чака Италия след изборите
Ако бъде определен Драги, партиите от ръководещата коалиция надали ще се спогодят за ново сходно държавно управление и има риск от предварителни избори. Но има и вид премиерският пост да се поеме от министъра на стопанската система Даниеле Франко, който е приближен човек на Драги и обединението да оцелее. Въпреки че малко мъчно човек може да си показа Салвини или някой от Движение 5 звезди да се подчиняват на някой различен министър председател на мястото на авторитетния Драги. Ако бъде определен Берлускони, има риск Италия да изгуби интернационалния си имидж. Не е ясно и дали в този случай Драги ще остане министър председател при президент, който излага на риск имиджа на страната. Тези дни в. "Република " цитира Бил Емът, който преди 20 години беше основен редактор на сп. "Икономист ". Тогава той сподели, че Берлускони би бил един ужасяващ и пагубен президент за имиджа на Италия. Според Емът това може да се каже и в този момент, 20 години по-късно.
Ако Берлускони бъде определен в Куиринале, той ще бъде цялостната диаметралност на всичко, което би трябвало да бъде един същински президент на републиката, а точно, ще бъде президент, предизвикващ полемики, разделящ хората, съперник на върховенството на закона. Ако това се случи, Италия ще изгуби цялата си известност и свършената от Марио Драги работа ще бъде безрезултатна, ще се върнат срамните времена за страната, счита Емът. Според него Берлускони е нездържан нарцисист и милиардер, който с помощта на своята медийна власт съумява да запази към момента тези 10 % консенсус, който го крепи в центъра на сцената. В политически проект Берлускони е пионер също и за Тръмп и не инцидентно макар провалите и двамата желаят още веднъж да отклонят ориста на техните страни, споделя Емът.
Претегляйки плюсовете и минусите в гореспоменатите 2 случая, някои анализатори споделят, че най-добре е за президент на Италия е да бъде определен някои от останалите претенденти. А тези дни италиански издания започнаха да напомнят, че повече от половината от италианците желаят сами да избират своя държавен глава и, че не са дребна част и тези, които желаят страната им да стане президентска република.
Как се избира италиански президент
Датата за гласуването за италиански президент се насрочва от Народното събрание. Тази година гласуването ще стартира на 24 януари. Вотът се организира в постройката на долната камара на Народното събрание. Право на глас имат висши електори - членове на двете парламентарни камари плюс представители на италианските области или общо близо 1010 души. Няма публично складиране на кандидатури. Което значи, че претендентите (а претенденти могат да бъдат всички, навършили 50 години италианци) могат намерено да заявят, че се борят за поста, само че могат и да не го създадат, а просто да вземат участие в подмолни диалози по отношение на тяхното избиране. Гласуването е скрито. Всеки гласоподавател изписва името на индивида, който би желал да види определен за президент, което може да докара и до екстравагантни оферти, да вземем за пример на шоузвезди, спортисти или други обществени фигури, напомни наскоро Ройтерс. Изобщо тайното гласоподаване допуска много изненади, тъй като тайният избор е прелъщение да не се придържаш към партийната линия.
Гласуването може да продължи в няколко тура, нормално 4. При първите 3 се изисква поддръжка от две трети от гласоподавателите. На четвъртия тур и на последващите турове, в случай че има такива, се изисква нормално болшинство. След Втората международна война четирима президенти са определени на четвъртия тур - Луиджи Енауди, Джовани Гронки, Серджо Матарела и Джорджо Наполитано, когато се кандидатира за втори мандат, до момента в който за първия са му нужни 6 тура. На първи тур са определени непосредствено трима претенденти - Франческо Косига, Оскар Луиджи Скалфаро и Карло Адзелио Чампи. Рекордьор по брой на туровете е Джовани Леоне, определен през 1971 година след 23 тура, проточили се цели 16 дни. Единствено Джорджо Наполитано е избран отново за държавен глава, само че той прекъсва предварително втория си мандат през 2015 година
Каква е ролята на президента
Основно церемониална, само че и значима в моменти на рецесия в Италия. Именно президентът води съвещания за сформиране на държавно управление, номинира министър председателите. Той не взе участие в срещите на върха, само че гостуващи непознати водачи постоянно се срещат с него с изключение на с премиера. Мандатът на президента е 7 години. Досегашният президент Серджо Матарела, определен през 2015 година, подвигна доста високо летвата, показвайки се като умен, сдържан, уравновесен водач, като обединител на нацията в моменти на рецесии и на премеждия, главно през двете години на пандемията. Сега, който и да го наследи на поста, ще би трябвало да се покаже като заслужен негов правоприемник.
Спасителя против Кавалера или Дракила против Каймана
От няколко месеца 2 имена се загатват като съществени кандидати за президентския пост - това на сегашния италиански министър председател Марио Драги и на някогашния министър председател, полемичният Силвио Берлускони. В края на декември на годишната си конференция Драги съобщи, че е извършил това, което е имал за задача - да преведе страната през пандемичната рецесия и да обезпечи европейското финансиране за италианския проект за възобновяване на стопанската система. Мнозина възприеха това като предпочитание на Драги да завърши с премиерската кариера, да остави ръководството на политическите партии и да се пресели в президентския замък Куиринале. Самият Драги намерено не е казвал, че ще се кандидатира. Зад него застава левоцетристкия лагер в Италия. Но мнозина анализатори са обезпокоени от вероятността Драги да стане президент. Начело на държавно управление на националното единение, обединило разнородни партии, Драги стартира значими промени, които Европейски Съюз изискваше, с цел да отпусне средствата за възобновяване на стопанската система. Някои от промените, като тази на пословично бавната правосъдната система, Италия чакаше от години. Едва-що наченати, обаче в този момент има риск тези промени да се озоват в задънена улица, в случай че зад тях не стои моторът на държавното управление, ръководено от Драги. Драги също така е уважавана фигура на интернационалната сцена. За него се заприказва и като за възможен нов неофициален водач на Европейски Съюз след отдръпването на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия.
През годината на ръководство на Драги Италия получи самопризнание от сп. "Икономист " за страна на годината, което се присъжда нормално на страни, минали през значими промени. За оставане на Драги на премиерския пост се разгласи и даже водачът на крайната десница Лига Матео Салвини, която също е част от актуалната ръководеща коалиция, обхващаща антисистемни, крайнодесни, десноцентристи и левоцентристи. Драги, който е приключил стопанска система от университета Сапиенца в Рим и е направил докторантура в икономическата сфера в Масачузетския софтуерен институт, преди да се захване да избавя Италия от следващата рецесия, бе възприеман като Спасителя на еврозоната в разгара на финансовата рецесия през 2012 година По това време той беше отпред на Европейската централна банка. За 8 години под управлението на Драги ЕЦБ предприе ограничения, които при дебюта на еврото преди 20 години, бяха считани за немислими - понижаване на лихвите до съвсем негативни измерения, масирано пазаруване на активи на пазарите и разпределяне на големи заеми на банките, отбелязва Франс прес. За да избави еврото и еврозоната, Драги сподели, че е подготвен на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го укориха, че е насърчил свръхзатъналите в задължения страни от еврозоната да не се реформират. Те го разкритикуваха и поради ниските лихви. Заради това в немското издание "Билд " Драги даже бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - върколак, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората. Приближени на Драги споделят, че когато той реши нещо, мнението му мъчно може да се промени. Но той също по този начин умее да демонстрира емпатия към засегнатите от рецесиите. В персонален проект Драги е предпазлив, женен е и има две деца.
В професионален проект преди да оглави италианското държавно управление, а преди този момент и ЕЦБ, той бе преподавал по стопанска система в редица италиански университети. Представлявал е Италия в Световната банка от 1984 година до 1990 година През 1991 година става основен шеф в министерството на хазната, което през днешния ден към този момент не съществува. Този пост заема 10 години при 9 италиански държавни управления от ляво и от дясно. На този пост той е уредник на огромните приватизации, осъществени в страната от 1996 година до 2001 година През 2005 година оглавява Италианската централна банка. Преди това е за 3 години в управлението на американската банка Голдман сакс.
На 14 януари италианските десница публично застана зад Силвио Берлускони като претендент за президент. Твърди се, че едно време той е заречен на майка си, че ще оглави страната и в този момент желае да извърши тази своя последна фантазия, откакто е бил всичко друго в италианската политика и висша държавна администрация. Роденият през 1936 година Берлускони е бизнесмен и политик, който споделя, че самичък е постигнал всичко в живота, почвайки от нула. Предприемаческата си кариера стартира в областта на недвижимите парцели, след това уголемява бизнеса и в други сфери и в този момент холдингът му Фининвест се занимава с доста други неща - застрахователно дело, медии, издателска активност и други В избран миг Берлускони притежаваше и италианския футболен клуб Милан. По обучение Берлускони е правист, приключва Миланския държавен университет. В политиката влиза при започване на 90-те години, интервала на обновяване на целия италиански политически пейзаж. През 1994 година основава партията си Форца Италия, която през 2008 година се трансформира в Народ на свободата и която Берлускони възражда още веднъж под остарялото име през 2013 година В Народното събрание влиза за първи път през 1994 година, след това е и сенатор.
В интервала 1994 година - 2011 година е номиниран 4 пъти за министър председател. Не става дума за 4 поредни мандата, само че общо на премиерския пост Берлускони прекарва 3340 дни, което го прави най-дългогодишният министър председател в Италия след края на Втората международна война. Две от държавните управления му - второто и четвъртото - са и най-продължителните в актуалната история на страната. Второто е 1412 дни на власт в интервала 2001 година - 2005 година, а четвъртото - 1287 дни на власт в интервала 2008 - 2011 година В персонален проект Берлускони има 5 деца от 2 брака, завършили с шумни разводи. Има голям брой внуци, а неотдавна стана и прародител. В последните години поддържа връзка с Марта Фашина, депутатка от неговата партия, която е на 32 години, а преди този момент имаше дългогодишна връзка с родената през 1985 година Франческа Паскале. За Берлускони има изписани редица книги, снимани са и няколко кино лентата. Прякорите му са Кавалера, за който доста хора си мислят, че идва от първичната му харизма, само че който идва в реалност от званието Кавалер на ордена за трудови заслуги, присъдено му през 70-те години, до момента в който вторият прякор е поради всичко отрицателно у Берлускони, поради което той би могъл да бъде отъждествен на кайман. Според сп. "Форбс " персоналното положение на Берлускони се прави оценка на 7,3 милиарда $, а през 2021 година той е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о място по благосъстояние в света. Цялата тази богата кариера е компрометирана обаче от доста кавги и правосъдни проблеми. През годините Берлускони е упрекван в разнородни неща, най-често във финансови и данъчни нарушавания, а произходът на парите му поражда редица въпроси.
Всяко едно начинание на Берлускони в която и да е област е придружено с полемики. Преди 10 години Берлускони бе наказан на 4 години затвор за данъчни измами, само че след това присъдата бе редуцирана на една година и поради напредналата си възраст, магнатът изпълняваше единствено публично потребен труд. За известно време обаче той нямаше право да се кандидатира на избираема служба. След като правата му бяха възобновени, той се яви на изборите за Европейски парламент и от 2019 година е най-възрастният евродепутат. Най-известното дело против Берлускони бе "Рубигейт ", по което той бе упрекнат за корист с власт и заплащане за полови услуги на малолетно момиче - малолетната мароканска танцьорка с прякора Руби. По него Берлускони бе наказан на 7 години затвор, само че след това на апелативна инстанция бе оправдан с аргумента, че той не е знаел същинската възраст на Руби, че е мислел, че тя е родственик на египетски президент и се е намесил като министър председател, с цел да бъде освободена тя от ареста, с цел да се избегне дипломатически скандал. От това дело произтекоха още каузи против него за корумпиране на очевидци, а нескрито излязоха информации за разгулни тържества с млади дами в парцелите на Берлускони, наречени бунга-бунга празненства. Произходът на термина по този начин и не бе обяснен изцяло, само че остави много ослепителен отпечатък в съзнанието на италианците и на интернационалната общественост. Между прочее в очите на интернационалната общественост като политик Берлускони е възприеман още веднъж нееднозначно. Паметни остават някои негови скандални мнения по адрес на други водачи, като да вземем за пример този за загара на Барак Обама. Твърдеше се, че той е направил и нецензурното изявление по адрес на Ангела Меркел в телефонен диалог с италиански вестникарски издател, което в най-приличната му версия би звучало: "Нетърпима дунда ".
Добрите връзки на Берлускони с Владимир Путин, поддържани и откакто Кавалера към този момент не беше на власт, също породиха много дискусия. Самият Берлускони обаче надалеч не се възприема като полемична фигура. Тези дни във в. "Джорнале ", който е благосъстоятелност на семейство Берлускони, се появи хвалебствена обява за него, сякаш написана от партийни деятели. В нея Берлускони бе описван като добър и милосърден, другар на всички и на никого противник, един човек, който самичък е построил кариерата си от нищото и който може да бъде образец за италианците. Припомняше, че при гостуването си в американския Конгрес той е бил приветстван цели 8 минути. Берлускони също така е определян в публикацията като най-компетентния, най-ценения, най-влиятелния и най-хуманен политик на интернационалната сцена. Самият Кавалер не един път в предишното се е хвалил, че е поставил завършек на Студената война през 2002 година, като убедил Путин и американския му сътрудник Джордж Буш-младши да стартират нова епоха в съдействието сред двете страни по време на среща на върха на НАТО в италианската военна база Пратика ди Маре. Берлускони акцентира пространния си интернационален опит и мрежата си от връзки. Според него сърдечните му връзки с Путин ще бъдат изключително значими в този миг, когато сред Русия и Запада има ново високо напрежение.
Вотът не се свежда единствено до Драги и Берлускони
Но с изключение на Драги и Берлускони в последните месеци се загатват още редица имена. Сред останалите имена e това на Романо Проди, който беше на 2 пъти италиански министър председател (от 1996 до 1998 година и от 2006 до 2008 г.). Той е и някогашен ръководител на Европейската комисия (от 1999 до 2004 г.) и има има богат опит като политик, икономист, академични учител, политически водач и началник на италианска компания. В актива си има и пост на министър на индустрията и търговията в четвъртото държавно управление на Джулио Андреоти. През 2012 година бе номиниран от генералния секретар на Организация на обединените нации за специфичен делегат за Сахел. От 2014 година е ръководител на интернационалния съвещателен ръб на Уникредит. През 2013 година се кандидатира за италиански президент, само че макар че тогава демократичния лагер в Народното събрание застана обществено единомислещо зад него, на самото гласоподаване той не събра нужните гласове. Оказа се, че 101 делегати демократи в действителност са употребявали тайната на вота, с цел да поддържат различен. Така че Берлускони в този момент не трябва да не помни този подробност и откритата поддръжка на десницата за него не значи и сигурна победа на президентския избор в Народното събрание.
За претендент е апетитен и Марчело Пера, мъдрец, политик и академик, сенатор и някогашен ръководител на Сената, а понастоящем ръководител на Научно-историческата комисия към министерския съвет, която дава отговор за отбелязването на годишнини от народен интерес.
Сред претендентите се загатва и Паоло Джентилони, политик, публицист, народен представител, някогашен италиански министър председател (от 2016 година до 2018 г.), а от декември 2019 година еврокомисар по икономическите и валутните въпроси. Бил е и министър на връзките във второто държавно управление на Проди и министър на външните работи и на интернационалното съдействие в държавното управление на Матео Ренци. Виден представител на Демократическата партия, която в даден миг даже оглави.
Министърът на защитата на Италия Лоренцо Гуерини също се загатва за възможен претендент за президентския пост. Той е бил народен представител, представител е на Демократическата партия. Министерската си кариера стартира отпред на отбранителното министерство във второто държавно управление на Джузепе Конте и след това е определен и от Марио Драги в кабинета му.
Пиер Фердинандо Казини също е споменаван като претендент. В политическата си кариера е бил ръководител на Камарата на депутатите в италианския парламент, а за първи път става народен представител през 1983 г,. когато е едвам на 38 години. Сега е сенатор. Измежду актуалните парламентаристи е един от тези с най-дълъг парламентарен стаж.
Сред кандидатите се твърди, че е и Франческо Рутели, някогашен политик от левоцентристките редици и сегашен публицист. От 1993 година до 2001 година бе кмет на Рим. Във второто държавно управление на Проди беше министър на културата и заместник-премиер. Бил е и народен представител и сенатор в италианския парламент и евродепутат. От 2016 година е ръководител на Националната асоциация на аудиовизуалните и мултимедиините кинематографични промишлености.
Името на различен някогашен кмет на Рим също е посочено измежду претендентите и това е Валтер Велтрони, политик, публицист, публицист и режисьор. Той е отпред на администрацията на италианската столица от 2001 година до 2006 година, само че през 2008 година се отдръпва, с цел да се кандидатира на парламентарните избори. Първо е болшевик, а след това левоцентрист. Бил е заместник-премиер и министър на културата в първото държавно управление на Проди.
Името на Дарио Франческини, юрист, политик, историк и романист, също се загатва от медиите като претендент. Франческини в този момент е министър на културата в държавното управление на Драги, като този пост е заемал и в държавните управления на Ренци и на Джентилони. В предишното е бил заместник-държавен секретар към министерския съвет във второто държавно управление на Амато и на Масимо Д'Алема. Бил е и министър за връзките с Народното събрание и за съгласуване на държавните действия в държавното управление на Енрико Лета. Представител на левоцентристите, заемал е висши управителни постове в Демократическата партия.
Смятаният за алтер его на Берлускони, само че не толкоз разделящ публичното мнение, Джани Лета, който е публицист и политик, е апетитен от няколко издания също за възможен кандидат за поста. В държавните управления на Берлускони той е бил заместник-държавен секретар на министерския съвет и е считан за поддръжник на Кавалера, тъй че след единомислещата поддръжка на десницата за него от Лета се чака лоялно да убеди последователите си, да се откажат да прокарват кандидатурата му за президентския пост.
Малко известният на необятната интернационална общност Сабино Касезе, учител по административно право и някогашен арбитър в Конституционния съд на Италия, също е споменаван за възможен претендент.
В последно време италиански медии приказват и за кандидатура на Джулиано Амато, политик, правист и академик, 2 пъти министър председател (от 1992 до 1993 година и от 2000 до 2001 г.). В предишното той е бил и министър на държавната хазна, министър на институционните промени, министър на вътрешните работи и заместник-председател на Конституционния съд. Специалист е по конституционно право и е бил преподавал в университета Сапиенца за 20 години. Представител на социалистите за повече от 30 години, а след това за малко на левоцентристите. Сега е арбитър в Конституционния съд.
Сред споменаваните имена и това на Франко Фратини, политик и италиански магистрат. Той е бил 2 пъти външен министър в държавните управления на Берлускони. Бил е и европейски комисар по правораздаването, свободата и сигурността в Европейската комисия на Жозе Мануел Барозу. Сега е заместник-председател на Държавния съвет - върховен съвещателен орган към италианското държавно управление по юридическите и административните въпроси, а от 2012 година е и ръководител на Италианското сдружение за интернационалните организации, занимаващо се с въпросите, свързани с участието и съдействието на Италия в интернационалните организации.
Жена отпред на Италия?
Преди броени дни на смешка или съществено певицата Джана Нанини се кандидатира за президент на Италия, а по същото време водещи италиански интелектуалки акцентираха, че е настъпил моментът жена да управлява Италия.
Джана Нанини
В интерес на истината още от декември италиански медии започнаха да тиражират имената на няколко подобаващи кандидатки. Сред тях е Летиция Морати, отговаряща за опазването на здравето в регионалната администрация на Ломбардия, в предишното президент на радиотелевизионната компания РАИ (от 1994 до 1996 г.), министър на образованието, университетите и науката в държавните управления на Берлускони и Ламберто Дини, кметица на Милано (от 2006 до 2011 г.), представителка на десноцентристите.
Сред цитираните имена е и това на Мария Елизабета Алберти Казелати, политик и юрист, председателка на Сената от 2018 година, първата жена, заемаща този пост. Представителка е на десноцентристите.
Сред евентуалните кандидатки е и Анна Мария Паола Финокяро, политик и магистрат, в първото държавно управление на Проди е била министър на равните благоприятни условия, представител на левоцентристите.
Издания цитират и името на Рози Бинди за претендент. Тя е политик и някогашен министър на опазването на здравето и на фамилните политики, била е и заместник-председател на Камарата на депутатите, ръководител на Демократическата партия, ръководител на парламентарна комисия за битка с мафията.
И през предходната зима, когато Италия търсеше нов министър председател, и в този момент, постоянно споменавано е и името на Марта Картабия, която е правист, експерт по конституционно право, политик. Картабия в този момент е министър на правораздаването в кабинета на Драги. Била е и арбитър в Конституционния съд, а от 2019 до 2020 година въпреки и за малко става първата жена, заемала поста на ръководител на Конституционния съд.
За кандидат е посочена още Паола Северино, юрист, академик и политик, била е министър на правораздаването в държавното управление на Марио Монти, а в този момент е заместник-ректор на Свободния интернационален университет за обществени науки "Гуидо Карли ".
Сред споменаваните имена е и това на Лиляна Сегре, оживяла от концентрационните лагери на нацистите, неизменима фигура в италианския политически и обществен живот. Родената през 1930 година Сегре е депортирана през януари 1944 година от Милано в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау. В лагера губи татко си и баба си и дядо си. През годините на активизъм против антисемитизма и на заемане на цивилен позиции, тя става лекар хонорис идея на разнообразни италиански университети, получава редица италиански оценки, от 2018 година е номинирана за доживотен сенатор от президента Серджо Матарела. За нея има документални филми и книги. Но тя е и обект на закани от страна на крайнодесни деятели и е под полицейска защита от няколко години. Сега оглавява Извънредната комисия за противопоставяне на нетолерантността, расизма, антисемитизма и подтикването към ненавист и принуждение. Миналата година Сегре бе запитана дали ще се кандидатира за президент и тогава тя непретенциозно отговори, че няма компететността за този пост, а след това напомни, че е и много стара. Берлускони би могъл да се поучи от сходен отговор.
Какво демонстрират последните допитвания
Проучване от 13 януари на организация Е Емме джи (EMG) за телевизионната стратегия Картабианка демонстрира, че 21 % от италианците избират Драги за президент, а 17 % - Берлускони. 6 % биха желали Картабия да е президент, а 18 % споделят, че биха желали някой различен, друг от горепосочените трима, да е държавен глава.
В допитване от 11 януари на организацията Ессе дабъл ю джи (SWG) 52 % от италианците считат, че Драги е най-подходящ за президентския пост. Следват с 29 % Марта Картабия и с 28 % Паоло Джентилони. Мария Елизабета Алберти Казелати е с 26 %. Паола Северино е с 20 %. С по 18 % са Дарио Франческини и Силвио Берлускони. С по 17 % са Пиер Фердинандо Казини и Летиция Морати, а Джулиано Амато е с 15 %.
Какво я чака Италия след изборите
Ако бъде определен Драги, партиите от ръководещата коалиция надали ще се спогодят за ново сходно държавно управление и има риск от предварителни избори. Но има и вид премиерският пост да се поеме от министъра на стопанската система Даниеле Франко, който е приближен човек на Драги и обединението да оцелее. Въпреки че малко мъчно човек може да си показа Салвини или някой от Движение 5 звезди да се подчиняват на някой различен министър председател на мястото на авторитетния Драги. Ако бъде определен Берлускони, има риск Италия да изгуби интернационалния си имидж. Не е ясно и дали в този случай Драги ще остане министър председател при президент, който излага на риск имиджа на страната. Тези дни в. "Република " цитира Бил Емът, който преди 20 години беше основен редактор на сп. "Икономист ". Тогава той сподели, че Берлускони би бил един ужасяващ и пагубен президент за имиджа на Италия. Според Емът това може да се каже и в този момент, 20 години по-късно.
Ако Берлускони бъде определен в Куиринале, той ще бъде цялостната диаметралност на всичко, което би трябвало да бъде един същински президент на републиката, а точно, ще бъде президент, предизвикващ полемики, разделящ хората, съперник на върховенството на закона. Ако това се случи, Италия ще изгуби цялата си известност и свършената от Марио Драги работа ще бъде безрезултатна, ще се върнат срамните времена за страната, счита Емът. Според него Берлускони е нездържан нарцисист и милиардер, който с помощта на своята медийна власт съумява да запази към момента тези 10 % консенсус, който го крепи в центъра на сцената. В политически проект Берлускони е пионер също и за Тръмп и не инцидентно макар провалите и двамата желаят още веднъж да отклонят ориста на техните страни, споделя Емът.
Претегляйки плюсовете и минусите в гореспоменатите 2 случая, някои анализатори споделят, че най-добре е за президент на Италия е да бъде определен някои от останалите претенденти. А тези дни италиански издания започнаха да напомнят, че повече от половината от италианците желаят сами да избират своя държавен глава и, че не са дребна част и тези, които желаят страната им да стане президентска република.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ