В Тотнъм мразят Арсенал, нещо като като Ботев - ЦСКА, но не ...
Тези дни е съвременно всички да се подиграват на Тотнъм поради рецесията, в която го вкара еврейският му притежател. " Шпорите " могат да изпаднат. Пропадането е най-малкото нещо, което може да се случи на изстрадалите почитатели на Спърс - на всичко от горната страна те би трябвало да преживеят и възможна купа на Арсенал.
За да не стане като във вица: " Как се срещна с него? - Работех в аптеката, той пристигна и изиска презервативи XXXL. После разбрах, че заеква ", ще ви опиша по какъв начин се е появила омразата сред почитателите на Арсенал и Тотнъм.
Противостоянието е нещо като това сред Ботев и ЦСКА. Преди старта на първия сезон на А група (1948/49) управляващите взимат решение новосъздаденият отбор „ Септември при ЦДВ “ (създаден на 5 май 1948 година) да заеме мястото на извоювалия правата си по състезателен път различен армейски клуб Ботев (тогава под името ДНВ Пловдив).
Контрола сред двата тима на 10 май (5 дни след основаването на ЦСКА)
В първата си година " алените " стават шамипони, а Ботев се пръща в А група като отличник на втора лига.
Подобно на българската сага, Арсенал прецаква Тотнъм и влиза в Първа британска дивизия през 1919 година Това е едно от най-дискутираните и спорни събития в историята на британския футбол.
Ето главните обстоятелства към този казус: Разширяване на лигата: След края на Първата международна война Футболната лига взема решение да усили Първа дивизия от 20 на 22 тима. Преди войната (сезон 1914/15), Арсенал приключва на 5-о място във Втора дивизия. Обикновено промоция получават единствено първите два тима (в случая Дерби Каунти и Престън Норт Енд).
Вместо автоматизирана промоция за идващите в класирането (Барнзли и Улвърхямптън), се организира гласоподаване измежду членовете на лигата. Арсенал печели вота с 18 гласа, изпреварвайки Тотнъм (8 гласа), който е приключил финален в Първа дивизия и е трябвало да изпадне.
Тогавашният притежател на Арсенал, Сър Хенри Норис, употребява мощното си въздействие и аргумента, че Арсенал заслужава мястото поради „ дългогодишната си работа към футбола “. Съществуват доста теории и догадки за лобиране и подмолни съглашения, които и до през днешния ден подхранват съперничеството с Тотнъм.
Арсенал влизат по " втория метод " в британския хайлайф пред 1919 година и не изпадат по-късно
Благодарение на това решение, Арсенал остава в най-горното равнище на британския футбол без спиране от 1919 година до през днешния ден – рекордно достижение в Англия.
Събитията от 1919 година са втората и най-решаваща искра, която трансформира районното съседство в една от най-ожесточените вражди в международния футбол. Ето по какъв начин се развива съперничеството:
Нахлуване в „ непозната “ територия (1913 г.)
Преди скандалното гласоподаване, напрежението към този момент е съществувало. Арсенал е учреден в Южен Лондон (Улуич), само че заради финансови компликации през 1913 година притежателят Хенри Норис мести клуба в Хайбъри, Северен Лондон.
„ Шпорите “ преглеждат този ход като навлизане в тяхната територия и публично стачкуват пред лигата, само че без триумф.
„ Предателството “ през 1919 година
Когато футболът се възобновява след войната, Тотнъм чака да резервира мястото си в елита поради разширението на лигата. Вместо това, Арсенал (завършил 5-и във Втора дивизия) заема тяхното място след лобиране от страна на Норис. Феновете на Тотнъм и до през днешния ден имат вяра, че Норис е подкупил или повлиял нелегално на президента на лигата Джон Маккена.
Културни и спортни разлики
Враждата се задълбочава и от обществени фактори: Арсенал постоянно е възприеман като клуб на работническата класа, до момента в който Тотнъм обичайно притегля по-средната класа.
Арсенал се радва на по-големи триумфи (13 трофеи против 2 за Тотнъм), което води до прословутото „ St Totteringham`s Day “ – денят, в който математически Тотнъм към този момент не може да приключи над Арсенал в класирането.
Статистика на дербито на Северен Лондон (към 2026 г.), победи в публични срещи: 86 (Арсенал), 62 (Тотнъм), Равенства: 52, 52, трофеи на Англия: 13, 2.
Трансферът на Сол Кембъл през 2001 година е може би най-скандалният миг в историята на Висшата лига. Ето за какво почитателите на Тотнъм и до през днешния ден го назовават „ Юда “.
Кембъл е младеж на Тотнъм, капитан на тима и един от най-хубавите бранители в света по това време. Той беше лицето на клуба.
Договорът му изтича и той обществено декларира в изявление за клубното списание, че ще остане в Тотнъм. Дори споделя: „ Никога не бих играл за Арсенал “.
Вместо да преподпише или да отиде в чужбина (интерес имало от Интер и Барселона), той си потегля като свободен сътрудник (без трансферна сума).
Арсенал привиква медиите, с цел да показа новия вратар Ричард Райт. Журналистите остават шокилани, когато дружно с Арсен Венгер в залата влиза Сол Кембъл.
Сол Кямбъл е именуван Юда от почитателите на Спърс след прекосяването му в Арсенал
Омразата: При първото му завръщане на „ Уайт Харт Лейн “ почитателите издигнаха хиляди плакати с надпис „ Judas “ (Юда) и пускат черни балони.
Кембъл взима вярното решение от спортна позиция – с Арсенал той печели две трофеи на Англия (включително сезона на „ Непобедимите “ през 2003/04) и три Купи на Англия.
Връхната точка на унижението за Тотнъм бе през 2004 година, когато Арсенал подпечата купата си с тъждество 2:2 точно на стадиона на Тотнъм, а Кембъл чества с сътрудниците си на техния терен.
Дори 20 години по-късно, Сол Кембъл споделя, че към момента получава обиди от почитатели на „ шпорите “ по улиците.
За да не стане като във вица: " Как се срещна с него? - Работех в аптеката, той пристигна и изиска презервативи XXXL. После разбрах, че заеква ", ще ви опиша по какъв начин се е появила омразата сред почитателите на Арсенал и Тотнъм.
Противостоянието е нещо като това сред Ботев и ЦСКА. Преди старта на първия сезон на А група (1948/49) управляващите взимат решение новосъздаденият отбор „ Септември при ЦДВ “ (създаден на 5 май 1948 година) да заеме мястото на извоювалия правата си по състезателен път различен армейски клуб Ботев (тогава под името ДНВ Пловдив).
Контрола сред двата тима на 10 май (5 дни след основаването на ЦСКА)
В първата си година " алените " стават шамипони, а Ботев се пръща в А група като отличник на втора лига.
Подобно на българската сага, Арсенал прецаква Тотнъм и влиза в Първа британска дивизия през 1919 година Това е едно от най-дискутираните и спорни събития в историята на британския футбол.
Ето главните обстоятелства към този казус: Разширяване на лигата: След края на Първата международна война Футболната лига взема решение да усили Първа дивизия от 20 на 22 тима. Преди войната (сезон 1914/15), Арсенал приключва на 5-о място във Втора дивизия. Обикновено промоция получават единствено първите два тима (в случая Дерби Каунти и Престън Норт Енд).
Вместо автоматизирана промоция за идващите в класирането (Барнзли и Улвърхямптън), се организира гласоподаване измежду членовете на лигата. Арсенал печели вота с 18 гласа, изпреварвайки Тотнъм (8 гласа), който е приключил финален в Първа дивизия и е трябвало да изпадне.
Тогавашният притежател на Арсенал, Сър Хенри Норис, употребява мощното си въздействие и аргумента, че Арсенал заслужава мястото поради „ дългогодишната си работа към футбола “. Съществуват доста теории и догадки за лобиране и подмолни съглашения, които и до през днешния ден подхранват съперничеството с Тотнъм.
Арсенал влизат по " втория метод " в британския хайлайф пред 1919 година и не изпадат по-късно
Благодарение на това решение, Арсенал остава в най-горното равнище на британския футбол без спиране от 1919 година до през днешния ден – рекордно достижение в Англия.
Събитията от 1919 година са втората и най-решаваща искра, която трансформира районното съседство в една от най-ожесточените вражди в международния футбол. Ето по какъв начин се развива съперничеството:
Нахлуване в „ непозната “ територия (1913 г.)
Преди скандалното гласоподаване, напрежението към този момент е съществувало. Арсенал е учреден в Южен Лондон (Улуич), само че заради финансови компликации през 1913 година притежателят Хенри Норис мести клуба в Хайбъри, Северен Лондон.
„ Шпорите “ преглеждат този ход като навлизане в тяхната територия и публично стачкуват пред лигата, само че без триумф.
„ Предателството “ през 1919 година
Когато футболът се възобновява след войната, Тотнъм чака да резервира мястото си в елита поради разширението на лигата. Вместо това, Арсенал (завършил 5-и във Втора дивизия) заема тяхното място след лобиране от страна на Норис. Феновете на Тотнъм и до през днешния ден имат вяра, че Норис е подкупил или повлиял нелегално на президента на лигата Джон Маккена.
Културни и спортни разлики
Враждата се задълбочава и от обществени фактори: Арсенал постоянно е възприеман като клуб на работническата класа, до момента в който Тотнъм обичайно притегля по-средната класа.
Арсенал се радва на по-големи триумфи (13 трофеи против 2 за Тотнъм), което води до прословутото „ St Totteringham`s Day “ – денят, в който математически Тотнъм към този момент не може да приключи над Арсенал в класирането.
Статистика на дербито на Северен Лондон (към 2026 г.), победи в публични срещи: 86 (Арсенал), 62 (Тотнъм), Равенства: 52, 52, трофеи на Англия: 13, 2.
Трансферът на Сол Кембъл през 2001 година е може би най-скандалният миг в историята на Висшата лига. Ето за какво почитателите на Тотнъм и до през днешния ден го назовават „ Юда “.
Кембъл е младеж на Тотнъм, капитан на тима и един от най-хубавите бранители в света по това време. Той беше лицето на клуба.
Договорът му изтича и той обществено декларира в изявление за клубното списание, че ще остане в Тотнъм. Дори споделя: „ Никога не бих играл за Арсенал “.
Вместо да преподпише или да отиде в чужбина (интерес имало от Интер и Барселона), той си потегля като свободен сътрудник (без трансферна сума).
Арсенал привиква медиите, с цел да показа новия вратар Ричард Райт. Журналистите остават шокилани, когато дружно с Арсен Венгер в залата влиза Сол Кембъл.
Сол Кямбъл е именуван Юда от почитателите на Спърс след прекосяването му в Арсенал
Омразата: При първото му завръщане на „ Уайт Харт Лейн “ почитателите издигнаха хиляди плакати с надпис „ Judas “ (Юда) и пускат черни балони.
Кембъл взима вярното решение от спортна позиция – с Арсенал той печели две трофеи на Англия (включително сезона на „ Непобедимите “ през 2003/04) и три Купи на Англия.
Връхната точка на унижението за Тотнъм бе през 2004 година, когато Арсенал подпечата купата си с тъждество 2:2 точно на стадиона на Тотнъм, а Кембъл чества с сътрудниците си на техния терен.
Дори 20 години по-късно, Сол Кембъл споделя, че към момента получава обиди от почитатели на „ шпорите “ по улиците.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ