Китай и арабите ще покажат на Америка що е истинска многополюсност
Тези дни беше изведена интелектуалната " тежка артилерия ", обясняваща всички вероятни последствия от визитата на президента на Китай в Близкия изток. Посещението в действителност беше 7-10 декември, само че събитието се оказа толкоз огромно, че бяха нужни няколко седмици разстояние, с цел да се прегледа в цялостната му целокупност. И изводите, които започнаха да се формулират едвам в този момент, са изцяло почтени за връщане към тематиката.
Ето, да вземем за пример, присъдата на Съвета за близкоизточна политика във Вашингтон: въпросът не е, че арабите желаят да „ създадат противоположен завой “ от Съединени американски щати към Китай. Не, всичко е по-сложно и забавно: Китай „ узурпира “ (тоест в действителност открадна от Америка) „ моногамния темперамент “ на американско-саудитските и като цяло американско-арабските връзки.
За някои това може да наподобява като дреболия, само че за Съединени американски щати това въобще не е дреболия, а разлюляване на основите. Факт е, че в продължение на доста десетилетия " моногамната " външна политика за тази страна даже не предстои на разискване, това е нормата на връзките по принцип с всяка страна. Това се превежда на съветски по следния метод: " в случай че сте с нас, тогава с никой различен " или даже " който не е с нас, той е против нас ". И внезапно някои шейхове стартират да изясняват на Америка, че това е обикновено за тях: няма моногамия, може да има две съпруги по едно и също време (или три и прочее).
Факт е, че както Саудитска Арабия, по този начин и други арабски страни, чиито водачи Си Цзинпин срещна по време на визитата си, въобще не приказват, че желаят да се откажат от съдействие с Вашингтон, в това число военно, в името на Китай. Те слагат въпроса по друг метод: време е да поддържаме връзка със Съединени американски щати и Китай по едно и също време. И това е гражданска война, частично тъй като животът на доста страни и нации в един многополюсен свят - очевидно ще бъде и даже към този момент е подобен. Когато не се разделят непринудено с никого, те не се причисляват абсолютно към никого, а се пробват да получат нещо потребно от всеки.
Наскоро се появи изследване на специалисти от целия свят по тази тематика в хонконгския вестник “Саут Чайна Морнинг Пост ”. Там написа за същата концепция: да вземем за пример Клеменс Чай от Националния университет на Сингапур споделя, че арабите, които не желаят да застанат на страната на Запада в украинския спор или отхвърлят да усилят производството на нефт, с цел да усилят резултата от глобите против Русия, желаят да се трансфорат в " приблизително ниво страни в многополюсен международен ред ".
И какво съответно значи това, за какво им е притрябвало на арабите - единствено поради желанието да бъдат в крайник с модата ли? И тук се появяват доста конкретики в разнообразни медии, в това число показващи, че в действителност по време на пътуването на Си Цзинпин не става дума единствено за Близкия изток. Става дума и за Африка и някои страни, които са съседи на Близкия изток. В обширния район се образува изцяло естествено съвпадане на ползите както на китайците, по този начин и на арабите от Персийския залив. В последна сметка Близкият изток и Северна Африка в действителност са една система, а на юг от Северна Африка е тази, която е на юг от Сахара, и те също са свързани. Също толкоз гладко Близкият изток се придвижва към района, където са Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан. И на всички места една и съща картина. И арабите, и китайците работят интензивно там и не допускат никаква " моногамия ", а тъкмо противоположното: съдействието наподобява уместно.
Според основания в Лондон Международен институт за стратегически проучвания шест богати страни от Персийския залив са дали 231 милиарда $ финансова помощ на десетина страни в Близкия изток и Северна Африка от 1974 година до 2022 година През същото време Западът, т.е. в тази ситуация МВФ, отпусна единствено 81 милиарда на същите страни. Тоест богатите араби наподобява се оказаха главните играчи в личния си район.
Но не е по този начин. Вече няма единствено финансиране на съседи, а вложения в Африка, която е на юг от Сахара. Споменатите страни от Персийския залив са вложили там 102 милиарда. Но преди всичко в тази част на света е Китай, главният донор на континента, следван от Съединени американски щати и Европейски Съюз, арабите са едвам четвърти. Приблизително същата картина е настрана с Египет, Алжир, Ирак и Пакистан. Навсякъде Китай е преди всичко. Освен това е най-големият търговски сътрудник и финансист в района на юг от Сахара. Китай изпревари Америка в този район (само по инвестиции) още през 2013 година и влага два пъти повече от Съединени американски щати.
Интересното е, че незабавно след визитата на Си в Саудитска Арабия, загрижените Съединени американски щати бяха домакини на среща на високо ниво във Вашингтон с африкански водачи. Там беше оповестено, че Америка желае да влага 55 милиарда $ в района за три години. И кой би отказал, само че това не е най-грандиозната сума за Африка на фона на дългогодишната и упорита работа на китайците и арабите там.
Имайте поради, че няма смисъл да се конкурират между тях за въздействие в този и други райони. Арабите имат нефт, газ и пари. Китайците също имат пари, само че нямат нефт и газ, само че имат опит в построяването на инфраструктура в района, с цел да ускорят търговията с Китай да вземем за пример. И също така имат обилие от първокласна технология. Така че е изцяло разумно страните от Персийския залив да координират напъните си с Китай, без трагичен отвод от съдействие със Запада.
Това ненапълно припомня същността на връзките сред Москва и Пекин в Централна Азия (например в границите на ШОС). Нашите благоприятни условия и ползи с Китай се допълват по най-естествен метод. И би трябвало да си човек, мощно токсичен от американския жанр на мислене („ или си с нас, или си срещу нас “), с цел да видиш в този район, все пак, съперничеството сред Москва и Пекин, тяхната битка за въздействие.
Тук би трябвало да си напомним концепцията за стопански и всевъзможен различен бракоразвод с Китай, която е съвременна в Съединени американски щати от няколко години (откакто започнахме да използваме брачни сравнения). В идеалния случай минимум 30 идеологически изцяло западни страни би трябвало да образуват освен идеологически, само че и стопански блок - и да смажат съперниците (и това са Китай с Русия и другите партньори). Но в случай че не приказваме за идеалния случай, а за действителността, тогава да вземем за пример в Германия Мюнхенският институт за стопански проучвания пресметна какъв брой би коствал на страната цялостен бракоразвод с китайската стопанска система. Резултатът не е скучна цифра, а нещо по-добро: формулата „ шест Брекзит “. Тоест вредите ще бъдат шест пъти по-големи от загубите на Англия при излизането от Европейския съюз, и за Европейски Съюз от излизането на Англия.
Картината на света вследствие на това се оказва напълно разбираема: за доста страни е неизгодно, когато някой постанова монопол безусловно върху всичко - от сигурността до стопанската система. И при най-малката опция се пробват да работят с всички, а не да избират някой единствен.
Всички тези действителности стартират да притискат Съединени американски щати. По време на гореспоменатата африканска среща на високо ниво във Вашингтон в изявленията на няколко пъти се появи успокоителен проблясък: не, Америка никога не ви принуждава да избирате сред нея и Китай на правилото „ или-или “. Но въпреки всичко зад това заричане се усеща едно безмълвно и ужасно „ обаче “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Ето, да вземем за пример, присъдата на Съвета за близкоизточна политика във Вашингтон: въпросът не е, че арабите желаят да „ създадат противоположен завой “ от Съединени американски щати към Китай. Не, всичко е по-сложно и забавно: Китай „ узурпира “ (тоест в действителност открадна от Америка) „ моногамния темперамент “ на американско-саудитските и като цяло американско-арабските връзки.
За някои това може да наподобява като дреболия, само че за Съединени американски щати това въобще не е дреболия, а разлюляване на основите. Факт е, че в продължение на доста десетилетия " моногамната " външна политика за тази страна даже не предстои на разискване, това е нормата на връзките по принцип с всяка страна. Това се превежда на съветски по следния метод: " в случай че сте с нас, тогава с никой различен " или даже " който не е с нас, той е против нас ". И внезапно някои шейхове стартират да изясняват на Америка, че това е обикновено за тях: няма моногамия, може да има две съпруги по едно и също време (или три и прочее).
Факт е, че както Саудитска Арабия, по този начин и други арабски страни, чиито водачи Си Цзинпин срещна по време на визитата си, въобще не приказват, че желаят да се откажат от съдействие с Вашингтон, в това число военно, в името на Китай. Те слагат въпроса по друг метод: време е да поддържаме връзка със Съединени американски щати и Китай по едно и също време. И това е гражданска война, частично тъй като животът на доста страни и нации в един многополюсен свят - очевидно ще бъде и даже към този момент е подобен. Когато не се разделят непринудено с никого, те не се причисляват абсолютно към никого, а се пробват да получат нещо потребно от всеки.
Наскоро се появи изследване на специалисти от целия свят по тази тематика в хонконгския вестник “Саут Чайна Морнинг Пост ”. Там написа за същата концепция: да вземем за пример Клеменс Чай от Националния университет на Сингапур споделя, че арабите, които не желаят да застанат на страната на Запада в украинския спор или отхвърлят да усилят производството на нефт, с цел да усилят резултата от глобите против Русия, желаят да се трансфорат в " приблизително ниво страни в многополюсен международен ред ".
И какво съответно значи това, за какво им е притрябвало на арабите - единствено поради желанието да бъдат в крайник с модата ли? И тук се появяват доста конкретики в разнообразни медии, в това число показващи, че в действителност по време на пътуването на Си Цзинпин не става дума единствено за Близкия изток. Става дума и за Африка и някои страни, които са съседи на Близкия изток. В обширния район се образува изцяло естествено съвпадане на ползите както на китайците, по този начин и на арабите от Персийския залив. В последна сметка Близкият изток и Северна Африка в действителност са една система, а на юг от Северна Африка е тази, която е на юг от Сахара, и те също са свързани. Също толкоз гладко Близкият изток се придвижва към района, където са Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан. И на всички места една и съща картина. И арабите, и китайците работят интензивно там и не допускат никаква " моногамия ", а тъкмо противоположното: съдействието наподобява уместно.
Според основания в Лондон Международен институт за стратегически проучвания шест богати страни от Персийския залив са дали 231 милиарда $ финансова помощ на десетина страни в Близкия изток и Северна Африка от 1974 година до 2022 година През същото време Западът, т.е. в тази ситуация МВФ, отпусна единствено 81 милиарда на същите страни. Тоест богатите араби наподобява се оказаха главните играчи в личния си район.
Но не е по този начин. Вече няма единствено финансиране на съседи, а вложения в Африка, която е на юг от Сахара. Споменатите страни от Персийския залив са вложили там 102 милиарда. Но преди всичко в тази част на света е Китай, главният донор на континента, следван от Съединени американски щати и Европейски Съюз, арабите са едвам четвърти. Приблизително същата картина е настрана с Египет, Алжир, Ирак и Пакистан. Навсякъде Китай е преди всичко. Освен това е най-големият търговски сътрудник и финансист в района на юг от Сахара. Китай изпревари Америка в този район (само по инвестиции) още през 2013 година и влага два пъти повече от Съединени американски щати.
Интересното е, че незабавно след визитата на Си в Саудитска Арабия, загрижените Съединени американски щати бяха домакини на среща на високо ниво във Вашингтон с африкански водачи. Там беше оповестено, че Америка желае да влага 55 милиарда $ в района за три години. И кой би отказал, само че това не е най-грандиозната сума за Африка на фона на дългогодишната и упорита работа на китайците и арабите там.
Имайте поради, че няма смисъл да се конкурират между тях за въздействие в този и други райони. Арабите имат нефт, газ и пари. Китайците също имат пари, само че нямат нефт и газ, само че имат опит в построяването на инфраструктура в района, с цел да ускорят търговията с Китай да вземем за пример. И също така имат обилие от първокласна технология. Така че е изцяло разумно страните от Персийския залив да координират напъните си с Китай, без трагичен отвод от съдействие със Запада.
Това ненапълно припомня същността на връзките сред Москва и Пекин в Централна Азия (например в границите на ШОС). Нашите благоприятни условия и ползи с Китай се допълват по най-естествен метод. И би трябвало да си човек, мощно токсичен от американския жанр на мислене („ или си с нас, или си срещу нас “), с цел да видиш в този район, все пак, съперничеството сред Москва и Пекин, тяхната битка за въздействие.
Тук би трябвало да си напомним концепцията за стопански и всевъзможен различен бракоразвод с Китай, която е съвременна в Съединени американски щати от няколко години (откакто започнахме да използваме брачни сравнения). В идеалния случай минимум 30 идеологически изцяло западни страни би трябвало да образуват освен идеологически, само че и стопански блок - и да смажат съперниците (и това са Китай с Русия и другите партньори). Но в случай че не приказваме за идеалния случай, а за действителността, тогава да вземем за пример в Германия Мюнхенският институт за стопански проучвания пресметна какъв брой би коствал на страната цялостен бракоразвод с китайската стопанска система. Резултатът не е скучна цифра, а нещо по-добро: формулата „ шест Брекзит “. Тоест вредите ще бъдат шест пъти по-големи от загубите на Англия при излизането от Европейския съюз, и за Европейски Съюз от излизането на Англия.
Картината на света вследствие на това се оказва напълно разбираема: за доста страни е неизгодно, когато някой постанова монопол безусловно върху всичко - от сигурността до стопанската система. И при най-малката опция се пробват да работят с всички, а не да избират някой единствен.
Всички тези действителности стартират да притискат Съединени американски щати. По време на гореспоменатата африканска среща на високо ниво във Вашингтон в изявленията на няколко пъти се появи успокоителен проблясък: не, Америка никога не ви принуждава да избирате сред нея и Китай на правилото „ или-или “. Но въпреки всичко зад това заричане се усеща едно безмълвно и ужасно „ обаче “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ