Петима руски наследници на трона, умрели заради царския си произход
Тези деца на съветски царе нямат задоволително време на този свят, с цел да ръководят в реалност, само че все пак стават жертва на непрестанните битки за власт.
Дмитрий Иванович Внук, внук на Иван II (1483-1509)
Приживе Дмитрий е правоприемник на московския престол, само че умира в пандиза. Дмитрий Иванович е роден през 1483 година. Той е наследник на Иван Млади, коронован княз на Москва и внук на Иван II, популярен княз на Москва и създател на Московската страна. В съветската история той е прочут като Дмитрий Внук.
Предполагаемо изображение на Дмитрий Иванович ВнукСвободни източници
През 1490 година Иван Млади, който е правоприемник на московския престол, внезапно се разболява. Чуждестранен доктор, поканен от Венеция, дава обещание да излекува владетеля с цената на живота си, само че не съумява и е екзекутиран от Иван III, а Иван Млади в последна сметка умира. Осем години по-късно, през 1498 година, Дмитрий Иванович е разгласен за престолонаследник от своя дядо Иван III.
Но Иван III има и други деца от втория си брак със София Палеологина. Най-големият им наследник, Василий Иванович, е чичо на престолонаследника Дмитрий Иванович и е с четири години по-голям от него. През 1502 година Василий съумява да стане съуправник на татко си и е коронован за популярен княз на Москва и Владимир (друг огромен съветски град по това време) и на цяла Русия.
Когато Иван III умира през 1505 година, Василий на процедура става суверен и праща злочестия Дмитрий Иванович в пандиза, където той умира през 1509 година, единствено на 25 години. Не знаем нищо за живота му, а единственото изображение на Дмитрий Иванович е бродерия, за която се счита, че е направена от майка му.
Фьодор Годунов (1589-1605)
Фьодор е наследник на Борис Годунов. Борис пък е брат на царина Ирина, брачна половинка на цар Фьодор Иванович, наследник на Иван Грозни. Цар Фьодор не взе участие доста в политиката и процеса на ръководство, само че Борис Годунов в действителност е регент на страната. Така че след гибелта на Фьодор Иванович през 1598 година съветският Земски събор прави Борис идващия цар.
Фьодор II Руски, XVII век
Още от дребен Фьодор е третиран като царска персона и когато татко му става цар през 1598 година, той взе участие в церемонията по короноването. На 9 години Фьодор към този момент си има собствен персонален държавен щемпел. Момчето получава положително обучение и се включва в държавните церемонии.
През април 1605 година Борис Годунов умира ненадейно посред война – Лъжедмитрий I, благодарение на поляците, желае да превземе Москва. По време на Смутните времена в Русия се появяват няколко самозвани царе, които настояват, че са Дмитрий Углицки, наследник на Иван IV грозни, умрял млад през 1591 година.
16-годишният Фьодор на процедура става цар, само че не е подготвен за този пост. Той още не е помазан за цар, когато през 1605 година е задържан в Кремъл, а Лъже-Дмитрий I е разгласен за „ същинския “ цар. Вероятно на същия ден Фьодор Годунов е погубен в Москва дружно с майка си Мария Годунова.
Иван Дмитриевич, наследник на Лъже-Дмитрий II (1610-1613)
През 1608 година различен мним цар – Лъже-Дмитрий II, обществено се дами за полянската благородничка Марина Мнишех, която е жена на Лъже-Дмитрий I, предходният мним цар. Въпреки че Лъже-Дмитрий I явно е погубен и тялото му е изложено на Червения площад, Марина „ разпознава “ своя „ като по знамение избавен “ брачен партньор. Просто всички доста желаят да минат за московските управници.
„ Бягството на Марина Мнишек “, XIX век, картина от Леон Ян ВичулковскиСвободни източници
Но Лъже-Дмитрий II е погубен през 1610 година, когато Марина е бременна. Тя ражда Иван Дмитриевич дни след гибелта на Лъже-Дмитрий II. Конрад Бусов, немец на съветска работа, написа, че съветските благородници „ дават обещание да отгледат (момчето) скрито, с цел да не бъде погубен от преследвачите. А в случай че Бог му даде живот, той ще стане суверен на Русия в бъдеще “.
През 1613 година, когато Иван е едвам на 3 години, Марина, която живее с бебето в Коломна, афишира, че синът ѝ има права върху трона. След възцаряването на Романови Марина и синът ѝ са оповестени за нарушители и се пробват да избягат в Астрахан, само че са хванати. Марина е хвърлена в пандиза, а дребният Иван Дмитриевич, който съвсем не схваща какво става, е обесен обществено в Москва. Има легенда, че Марина Мнишех проклина Романови поради обесването на сина ѝ.
Иван VI, съветската „ Желязна маска “ (1740-1764)
Иван VI има доста неразбираеми права върху съветския престол. Той е роден праправнук на Иван V, който ръководи взаимно с Петър Велики, до момента в който отпред на Русия е Анна Ивановна (1693-1740), щерка на Иван V. Анна желае да задържи трона в ръцете на роднините си, тъй че Иван VI, наследник на племенницата ѝ, е разгласен за идващия император в наследството на Анна.
Император Иван VI Антонович, XVIII векState Open-air Museum Oranienbaum/Свободни източници
Скоро след гибелта на Анна Ивановна, нейната племенница и майка на Иван VI, Анна Леополдовна, се самопровъзгласява за регент на трона. Тя е свалена през 1741 година от Елисавета Петровна, която праща Анна Леополдовна и цялото ѝ семейство, в това число сина, на изгнание в с. Холмогори в Руския север. През 1746 година Анна Леополдовна умира там.
През 1756 година Иван е трансфериран в строгия Шлиселбургски затвор, където е държан самичък в килия и е именуван „ прочут пандизчия “, а на надзирателите им е неразрешено да приказват с него. Той знае за царския си генезис.
През 1762 година Екатерина Велика посещава Иван VI в пандиза и по-късно издава заповед пандизчията да бъде погубен, в случай че се опита да избяга. През 1764 година лейтенант Василий Мирович се пробва да провежда бягството на Иван VI от пандиза и Иван е погубен поради този опит.
Царевич Алексей Николаевич (1904-1918)
Царевич Алексей, наследник на Николай II, е последният правоприемник на Руската империя, погубен от болшевиките в Екатеринбург на 18 юли 1918 година.
Царевич Алексей НиколаевичБиблиотека на Конгреса/Свободни източници
Още от дете излиза наяве, че Алексей страда от хемофилия – болест на кръвта, която е наследил от майка си. Болестта на престолонаследника кара родителите му да търсят помощ освен от професионални лекари, само че и от шарлатани и медиуми. Изглежда, обаче, че , макар съмнителната си известност, фактически съумява да излекува царевича или най-малко да спре кървенето му.
Болестта не се отразява на характера на Алексей. Той пораства непокорен, не обича да учи и обича военното дело. Като правоприемник на трона Алексей е атаман (командир) на всички казашки полкове в Империята и почетен пълководец на над 20 полка. Обича да прекарва време с бойците. Царевичът яде каша и борш дружно с бойците и е лишен от надменност, когато приказва със прислужниците и с елементарните хора. Освен това свири на балалайка – инструмент, който не е характерен за царските особи и може би точно поради това момчето го харесва толкоз доста.
Алексей, 1915-16Свободни източници
Алексей споделя всички компликации на революцията и последвалите заточения със своя татко, майка, сестри и най-близки прислужници до самия край – бруталното им ликвидиране. Канонизиран е от Руската православна черква през 2020 година като страдалец, дружно с останалите членове на семейство Романови.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Дмитрий Иванович Внук, внук на Иван II (1483-1509)
Приживе Дмитрий е правоприемник на московския престол, само че умира в пандиза. Дмитрий Иванович е роден през 1483 година. Той е наследник на Иван Млади, коронован княз на Москва и внук на Иван II, популярен княз на Москва и създател на Московската страна. В съветската история той е прочут като Дмитрий Внук.
Предполагаемо изображение на Дмитрий Иванович ВнукСвободни източници
През 1490 година Иван Млади, който е правоприемник на московския престол, внезапно се разболява. Чуждестранен доктор, поканен от Венеция, дава обещание да излекува владетеля с цената на живота си, само че не съумява и е екзекутиран от Иван III, а Иван Млади в последна сметка умира. Осем години по-късно, през 1498 година, Дмитрий Иванович е разгласен за престолонаследник от своя дядо Иван III.
Но Иван III има и други деца от втория си брак със София Палеологина. Най-големият им наследник, Василий Иванович, е чичо на престолонаследника Дмитрий Иванович и е с четири години по-голям от него. През 1502 година Василий съумява да стане съуправник на татко си и е коронован за популярен княз на Москва и Владимир (друг огромен съветски град по това време) и на цяла Русия.
Когато Иван III умира през 1505 година, Василий на процедура става суверен и праща злочестия Дмитрий Иванович в пандиза, където той умира през 1509 година, единствено на 25 години. Не знаем нищо за живота му, а единственото изображение на Дмитрий Иванович е бродерия, за която се счита, че е направена от майка му.
Фьодор Годунов (1589-1605)
Фьодор е наследник на Борис Годунов. Борис пък е брат на царина Ирина, брачна половинка на цар Фьодор Иванович, наследник на Иван Грозни. Цар Фьодор не взе участие доста в политиката и процеса на ръководство, само че Борис Годунов в действителност е регент на страната. Така че след гибелта на Фьодор Иванович през 1598 година съветският Земски събор прави Борис идващия цар.
Фьодор II Руски, XVII век
Още от дребен Фьодор е третиран като царска персона и когато татко му става цар през 1598 година, той взе участие в церемонията по короноването. На 9 години Фьодор към този момент си има собствен персонален държавен щемпел. Момчето получава положително обучение и се включва в държавните церемонии.
През април 1605 година Борис Годунов умира ненадейно посред война – Лъжедмитрий I, благодарение на поляците, желае да превземе Москва. По време на Смутните времена в Русия се появяват няколко самозвани царе, които настояват, че са Дмитрий Углицки, наследник на Иван IV грозни, умрял млад през 1591 година.
16-годишният Фьодор на процедура става цар, само че не е подготвен за този пост. Той още не е помазан за цар, когато през 1605 година е задържан в Кремъл, а Лъже-Дмитрий I е разгласен за „ същинския “ цар. Вероятно на същия ден Фьодор Годунов е погубен в Москва дружно с майка си Мария Годунова.
Иван Дмитриевич, наследник на Лъже-Дмитрий II (1610-1613)
През 1608 година различен мним цар – Лъже-Дмитрий II, обществено се дами за полянската благородничка Марина Мнишех, която е жена на Лъже-Дмитрий I, предходният мним цар. Въпреки че Лъже-Дмитрий I явно е погубен и тялото му е изложено на Червения площад, Марина „ разпознава “ своя „ като по знамение избавен “ брачен партньор. Просто всички доста желаят да минат за московските управници.
„ Бягството на Марина Мнишек “, XIX век, картина от Леон Ян ВичулковскиСвободни източници
Но Лъже-Дмитрий II е погубен през 1610 година, когато Марина е бременна. Тя ражда Иван Дмитриевич дни след гибелта на Лъже-Дмитрий II. Конрад Бусов, немец на съветска работа, написа, че съветските благородници „ дават обещание да отгледат (момчето) скрито, с цел да не бъде погубен от преследвачите. А в случай че Бог му даде живот, той ще стане суверен на Русия в бъдеще “.
През 1613 година, когато Иван е едвам на 3 години, Марина, която живее с бебето в Коломна, афишира, че синът ѝ има права върху трона. След възцаряването на Романови Марина и синът ѝ са оповестени за нарушители и се пробват да избягат в Астрахан, само че са хванати. Марина е хвърлена в пандиза, а дребният Иван Дмитриевич, който съвсем не схваща какво става, е обесен обществено в Москва. Има легенда, че Марина Мнишех проклина Романови поради обесването на сина ѝ.
Иван VI, съветската „ Желязна маска “ (1740-1764)
Иван VI има доста неразбираеми права върху съветския престол. Той е роден праправнук на Иван V, който ръководи взаимно с Петър Велики, до момента в който отпред на Русия е Анна Ивановна (1693-1740), щерка на Иван V. Анна желае да задържи трона в ръцете на роднините си, тъй че Иван VI, наследник на племенницата ѝ, е разгласен за идващия император в наследството на Анна.
Император Иван VI Антонович, XVIII векState Open-air Museum Oranienbaum/Свободни източници
Скоро след гибелта на Анна Ивановна, нейната племенница и майка на Иван VI, Анна Леополдовна, се самопровъзгласява за регент на трона. Тя е свалена през 1741 година от Елисавета Петровна, която праща Анна Леополдовна и цялото ѝ семейство, в това число сина, на изгнание в с. Холмогори в Руския север. През 1746 година Анна Леополдовна умира там.
През 1756 година Иван е трансфериран в строгия Шлиселбургски затвор, където е държан самичък в килия и е именуван „ прочут пандизчия “, а на надзирателите им е неразрешено да приказват с него. Той знае за царския си генезис.
През 1762 година Екатерина Велика посещава Иван VI в пандиза и по-късно издава заповед пандизчията да бъде погубен, в случай че се опита да избяга. През 1764 година лейтенант Василий Мирович се пробва да провежда бягството на Иван VI от пандиза и Иван е погубен поради този опит.
Царевич Алексей Николаевич (1904-1918)
Царевич Алексей, наследник на Николай II, е последният правоприемник на Руската империя, погубен от болшевиките в Екатеринбург на 18 юли 1918 година.
Царевич Алексей НиколаевичБиблиотека на Конгреса/Свободни източници
Още от дете излиза наяве, че Алексей страда от хемофилия – болест на кръвта, която е наследил от майка си. Болестта на престолонаследника кара родителите му да търсят помощ освен от професионални лекари, само че и от шарлатани и медиуми. Изглежда, обаче, че , макар съмнителната си известност, фактически съумява да излекува царевича или най-малко да спре кървенето му.
Болестта не се отразява на характера на Алексей. Той пораства непокорен, не обича да учи и обича военното дело. Като правоприемник на трона Алексей е атаман (командир) на всички казашки полкове в Империята и почетен пълководец на над 20 полка. Обича да прекарва време с бойците. Царевичът яде каша и борш дружно с бойците и е лишен от надменност, когато приказва със прислужниците и с елементарните хора. Освен това свири на балалайка – инструмент, който не е характерен за царските особи и може би точно поради това момчето го харесва толкоз доста.
Алексей, 1915-16Свободни източници
Алексей споделя всички компликации на революцията и последвалите заточения със своя татко, майка, сестри и най-близки прислужници до самия край – бруталното им ликвидиране. Канонизиран е от Руската православна черква през 2020 година като страдалец, дружно с останалите членове на семейство Романови.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ