Бомбардировките от астероиди са направили атмосферата на Луната толкова тънка
Тези офанзиви " провокират високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий
Удари на астероиди са повода за разредената атмосфера на Луната, предават Ройтерс и Българска телеграфна агенция, като цитира данни от ново изследване.
Астронавтите на НАСА, които станаха първите хора, стъпили на естествения сателит на Земята през 60-те и 70-те години на предишния век, откриха непозната до тогава лунна специфичност - има атмосфера, въпреки и много разредена.
Взетите от тях проби в този момент разкриват главния физичен развой за това.
Чрез разбор на изотопи на два детайла - калий и рубидий, в девет дребни проби от повърхността, взети при пет задачи " Аполо ", откриватели откриха, че лунната атмосфера се е образувала и се поддържа главно от въздействието на дребни и огромни астероиди, които се удрят в естествения сателит на Земята.
Тези офанзиви " провокират високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий. Това води до разтопяване и изпаряване на скалите на лунната повърхнина, сходно на метода, по който се изпарява водата, освобождавайки атоми в атмосферата ", споделя планетарният академик от Масачузетския софтуерен институт и космохимик Никол Ний, водещ създател на проучването. То е оповестено в изданието Science Advances.
Лунната атмосфера е извънредно разредена и механически се класифицира като екзосфера, което значи, че атомите не се сблъскват между тях, защото броят им е доста дребен. За съпоставяне Земята има плътна атмосфера, отбелязва Ройтерс.
Мисиите " Аполо " бяха екипирани с принадлежности, които откриха атоми във въздуха, споделя Ний.
Луната непрекъснато е атакувана от астероиди - при започване на своята история от огромни, образували забележимите кратер на повърхността й, а в последно време - от по-малки, в това число микрометеорити с размер на прахуляк. Някои от атомите, изхвърлени от тези удари, изхвърчат и в космоса. Останалите остават над повърхността в атмосферата, която постоянно се попълня с нови астероиди, споделят учените.
Лунната атмосфера съдържа главно аргон, хелий и неон, също калий и рубидий, евентуално и други детайли в по-малки количества. Тя се простира от повърхността на Луната до височина от към 100 км. Атмосферата на Земята стига до към 10 000 км от повърхността.
Вместо да изследват атоми в лунната атмосфера, откривателите проучват материал от повърхността, наименуван реголит, като сурогат. Те употребяват специфичен инструмент, с цел да проучат съотношението на другите изотопи на калий и рубидий.
" Това е допустимо, защото реголитът взаимодейства с екзосферата още от образуването на Луната, а другите процеси оставят отпечатъци върху изотопния му състав ", споделя съавторът на проучването Тимо Хоп от немския Институт " Макс Планк " за проучване на слънчевата система.
След десетилетия изследвания на Луната, експертите не престават да откриват някои от главните процеси, протичащи на нея.
" Много значими въпроси за лунната атмосфера остават без отговор. Сега можем да отговорим на някои от тези въпроси с помощта на напредъка на технологиите ", отбелязва Ний.
Удари на астероиди са повода за разредената атмосфера на Луната, предават Ройтерс и Българска телеграфна агенция, като цитира данни от ново изследване.
Астронавтите на НАСА, които станаха първите хора, стъпили на естествения сателит на Земята през 60-те и 70-те години на предишния век, откриха непозната до тогава лунна специфичност - има атмосфера, въпреки и много разредена.
Взетите от тях проби в този момент разкриват главния физичен развой за това.
Чрез разбор на изотопи на два детайла - калий и рубидий, в девет дребни проби от повърхността, взети при пет задачи " Аполо ", откриватели откриха, че лунната атмосфера се е образувала и се поддържа главно от въздействието на дребни и огромни астероиди, които се удрят в естествения сателит на Земята.
Тези офанзиви " провокират високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий. Това води до разтопяване и изпаряване на скалите на лунната повърхнина, сходно на метода, по който се изпарява водата, освобождавайки атоми в атмосферата ", споделя планетарният академик от Масачузетския софтуерен институт и космохимик Никол Ний, водещ създател на проучването. То е оповестено в изданието Science Advances.
Лунната атмосфера е извънредно разредена и механически се класифицира като екзосфера, което значи, че атомите не се сблъскват между тях, защото броят им е доста дребен. За съпоставяне Земята има плътна атмосфера, отбелязва Ройтерс.
Мисиите " Аполо " бяха екипирани с принадлежности, които откриха атоми във въздуха, споделя Ний.
Луната непрекъснато е атакувана от астероиди - при започване на своята история от огромни, образували забележимите кратер на повърхността й, а в последно време - от по-малки, в това число микрометеорити с размер на прахуляк. Някои от атомите, изхвърлени от тези удари, изхвърчат и в космоса. Останалите остават над повърхността в атмосферата, която постоянно се попълня с нови астероиди, споделят учените.
Лунната атмосфера съдържа главно аргон, хелий и неон, също калий и рубидий, евентуално и други детайли в по-малки количества. Тя се простира от повърхността на Луната до височина от към 100 км. Атмосферата на Земята стига до към 10 000 км от повърхността.
Вместо да изследват атоми в лунната атмосфера, откривателите проучват материал от повърхността, наименуван реголит, като сурогат. Те употребяват специфичен инструмент, с цел да проучат съотношението на другите изотопи на калий и рубидий.
" Това е допустимо, защото реголитът взаимодейства с екзосферата още от образуването на Луната, а другите процеси оставят отпечатъци върху изотопния му състав ", споделя съавторът на проучването Тимо Хоп от немския Институт " Макс Планк " за проучване на слънчевата система.
След десетилетия изследвания на Луната, експертите не престават да откриват някои от главните процеси, протичащи на нея.
" Много значими въпроси за лунната атмосфера остават без отговор. Сега можем да отговорим на някои от тези въпроси с помощта на напредъка на технологиите ", отбелязва Ний.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ