Пловдивчанка: Никое същество не заслужава тази съдба - изхвърлени, върнати, а накрая замеряни с камъни...
Тези 6 дребни кученца си търсят дом в Пловдив. Разочарован от общината и от приюта гражданин на града желае да им помогне, тъй като едните са го излъгали, а другите хвърлят камъни по животните. Ей по този начин - тъй като са ничии..., написа " trafficnews.bg.
Eто писмото на пловдивчанина, което той изпрати първо на шефовете на приюта, с пренебрежима редакторска интервенция:
" Разбирам, че имате доста работа и сигнали непрекъснато, само че това, което се случи през днешния ден, не е обикновено. След подаден сигнал ни казвате, че след два дни ще приберете майката с дребните кученца. Аз и един мой съсед сме стояли часове да ги пазим, тъй като хората хвърлят камъни по майката, а тя пази дребните си.
Идва през днешния ден камионът рано сутринта, още не са стигнали и, хоп, шефът подрежда да бъде върнат. Майката не е от този квартал, оставена е с дребните още във вторник преди обяд и всеки хвърля камъни и я заплашва. Казвате, че в случай че имало място, ще я вземете, ами тогава за какво поемате сигнал и казвате, че ще я приберете - или единствено отчитате активност. Аз това нещо не мога да схвана и не ми се връзва.
Една жена показа, че взимате дребни с бебета и незабавно се намират хора да ги вземат, дори и майката. И откакто ги върнахте в този момент, аз какво би трябвало да ги върша? Това, че някой неграмотен ги е изхвърлил, моя или на някой различен е отговорността да ги пази и храни? Аз нямам нищо срещу, но това не е обикновено. После ще събираме трупове на дребни кученца ли, по този начин ли да го разбирам?
Ами в случай че примерно от боязън да не й вземат бебетата ухапе някого, какво ще стане след това? Ще кажат ето на, той я храни, пази ги и най-после, аз ще си го отнеса - поради някой неграмотен, който е решил, че би трябвало да си изхвърли кучето, тъй като има дребни и не може да ги раздаде. Толкова ли е мъчно? "
Това е историята. Майката и нейните кученца, които прочее са доста сладки и кротки, са на улицата в пловдивския квартал. Засега са живи, тъй като нашият четец и негов комшия се грижат за тях, хранят ги и ги поят. Майката пък ги пази - нали е майка. И тъй като майчината обич някои хора я бъркат с експанзия, считат, че минавайки оттова, безусловно би трябвало да хвърлят камъни, с цел да " се пазят ".
Ако желаете да си вземете малко кученце или неговата майка, може да се обадите на телефона на нашия четец Александър - 0876/89 62 51.
Eто писмото на пловдивчанина, което той изпрати първо на шефовете на приюта, с пренебрежима редакторска интервенция:
" Разбирам, че имате доста работа и сигнали непрекъснато, само че това, което се случи през днешния ден, не е обикновено. След подаден сигнал ни казвате, че след два дни ще приберете майката с дребните кученца. Аз и един мой съсед сме стояли часове да ги пазим, тъй като хората хвърлят камъни по майката, а тя пази дребните си.
Идва през днешния ден камионът рано сутринта, още не са стигнали и, хоп, шефът подрежда да бъде върнат. Майката не е от този квартал, оставена е с дребните още във вторник преди обяд и всеки хвърля камъни и я заплашва. Казвате, че в случай че имало място, ще я вземете, ами тогава за какво поемате сигнал и казвате, че ще я приберете - или единствено отчитате активност. Аз това нещо не мога да схвана и не ми се връзва.
Една жена показа, че взимате дребни с бебета и незабавно се намират хора да ги вземат, дори и майката. И откакто ги върнахте в този момент, аз какво би трябвало да ги върша? Това, че някой неграмотен ги е изхвърлил, моя или на някой различен е отговорността да ги пази и храни? Аз нямам нищо срещу, но това не е обикновено. После ще събираме трупове на дребни кученца ли, по този начин ли да го разбирам?
Ами в случай че примерно от боязън да не й вземат бебетата ухапе някого, какво ще стане след това? Ще кажат ето на, той я храни, пази ги и най-после, аз ще си го отнеса - поради някой неграмотен, който е решил, че би трябвало да си изхвърли кучето, тъй като има дребни и не може да ги раздаде. Толкова ли е мъчно? "
Това е историята. Майката и нейните кученца, които прочее са доста сладки и кротки, са на улицата в пловдивския квартал. Засега са живи, тъй като нашият четец и негов комшия се грижат за тях, хранят ги и ги поят. Майката пък ги пази - нали е майка. И тъй като майчината обич някои хора я бъркат с експанзия, считат, че минавайки оттова, безусловно би трябвало да хвърлят камъни, с цел да " се пазят ".
Ако желаете да си вземете малко кученце или неговата майка, може да се обадите на телефона на нашия четец Александър - 0876/89 62 51.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ