25 цитата, чиито смисъл разбираме едва когато пораснем
Тези 25 цитата от именитата книга на Луис Карол „ Алиса в Страната на чудесата ” отразяват живота и законите му, които рядко разбираме, когато сме невръстни деца. Техният смисъл се разкрива едвам, когато пораснем и ги изживеем.
1. Трябва да тичаш с всички сили, с цел да останеш на едно място, а с цел да стигнеш до някъде, би трябвало да бягаш най-малко два пъти по-бързо.
2. Всяко нещо има поука. Стига да можеш да я откриеш.
3. — Човек не може да има вяра невъзможни неща.
— Смея да ти кажа, че не си се упражнявала задоволително — сподели Царицата. — Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да допускам не по-малко от шест невъзможни неща единствено преди закуска…
4. Една от най-сериозните загуби в борбата, е да си загубиш главата.
5. Утре в никакъв случай не е през днешния ден. Нима може да се събудиш заран и да си кажеш: „ Е, най-накрая е на следващия ден! ”?
6. Малцина намират излаз, други не го виждат, даже да са го намерили, а доста други даже не го търсят.
7. Аз не съм чудноват, чалнат, откачен или вманиачен. Просто моята действителност е друга от твоята.
8. Викай му „ нелепости ”, щом искаш, но аз такива нелепости съм чувала, че спрямо тях тази е смислена като разяснителен речник.
9. Най-добрият метод да обясниш, е като самичък го направиш.
10. Ако всеки си гледаше личната работа, светът щеше да се върти доста по-бързо.
11. – А къде мога да намеря някой естествен?
– Никъде – отговори Котака – няма естествени. Всички са толкоз разнообразни. И това съгласно мен е обикновено.
12. Ако ти вярваш в мен и аз имам вяра в теб. Толкова ли е мъчно?
13. Ако в стиховете няма никакъв смисъл, толкоз по-добре. Можете да не се пробвате да ги обяснявате.
14. Ако прекомерно дълго държиш нагорещен до алено ръжен, в края на краищата ще се изгориш; в случай че натиснеш по-дълбоко ножа върху пръста си, нормално от пръста, потича кръв; в случай че изпиеш бутилка с надпис „ Отрова ” съвсем несъмнено е, че рано или късно ще се почувстваш зле.
15. – Какво искаш?
– Искам да убия времето.
Времето не обича да го убиват.
16. Обикновено си даваше много положителни препоръки (макар в никакъв случай да не се вслушваше в тях) …
17. – Не тъжи – сподели Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си пристигна на мястото и ще се подреди в красива скица като дантела. Ще се обясни, защо е било нужно всичко, тъй като всичко ще се окаже вярно.
18. – Какви са тези звуци? – Алиса уточни с кимване симпатичния храсталак в дъното на градината
– Това са чудеса. – равнодушно разясни Котака.
– И… какво вършат там? – запита още веднъж Алиса
– Каквото е редно – случват се.
19. От друга страна, в случай че беше по този начин, можеше да бъде и в случай че беше – щеше. Но не е по този начин и откакто не е, значи няма да бъде. Това е логиката.
20. Ако кажеш нещо три пъти, то става правилно.
21. Никога не си мисли, че си друга от това, което би могла да бъдеш.
22. Десет нощи са 10 пъти по-топли от една-единствена. И 10 пъти по-студени.
23. – Бихте ли ми споделили, апелирам, накъде би трябвало да продължа отсам?
– Това значително зависи от това къде искаш да отидеш.
– Не ме е изключително грижа къде.
– Тогава няма значение накъде ще тръгнеш.
– Стига да стигна някъде…
– О, сигурно ще стигнеш, стига да вървиш задоволително дълго.
24. Намерението, несъмнено, изглеждаше отлично – ясно и просто замислено. Единствената мъчнотия беше, че Алиса не знаеше по какъв начин да го приложи в осъществяване.
25. Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?




