Всенародната лъжа
Тезата ми е елементарна:
- Вярно ли е, че Македония се отнася непоносимо към българите си? Вярно е.
- Вярно ли е, че България не пуска Македония в Евросъюза, тъй като се бори за човешките права на българите в Македония? Не е правилно.
Уж ни боли за македонците. Но от излиза наяве: за македонците въобще не ни е еня. Всъщност желаеме да манипулираме и да унизим страната Северна Македония, наша съседка и сестра по исторически бъднини.
Не е правилно това за човешките права - и всички го знаем. Така че не се самозалъгваме. Лъжем света. Това е неприлично, скъпи съотечественици.
А аз държа на националното си достолепие като българин не по-малко в сравнение с персоналното, като Деян Кюранов.
Не е правилно, че сме неспособни (расистки настроените биха добавили " генетично " ) да пазим националното си достолепие. Пример:
На 24.10. 1997 бях като жител на дебатите в Народното събрание за връзките ни с Русия. Отношенията ни бяха такива, че съветският външен министър унизително отхвърли към този момент уговорена среща с нашата Надежда Михайлова. Причината: България най-накрая в действителност реши да влиза в НАТО, а руснаците споделиха, че щом е по този начин, стопират ни газа. А беше пристигнала зимата. Тогава цяла заран в Парламента се разменяха фобски и филски реплики, обвинявания и насмешки. Подир което депутатите гласоподаваха авансово квалифицираната Декларация за равноправни и взаимноизгодни връзки с Руската федерация. Същината й беше: " Газ не газ, в НАТО и Европейски Съюз ние ще влезем. "
И макар всички разногласни разглаголствания - изтъквам стенограмата: " Гласували 213 народни представители: за - 213, срещу и въздържали се - няма. (Всички стават на крайници, бурни и продължителни ръкопляскания.) Декларацията е призната. "
Парламентът единомислещо отбрани националното ни достолепие. А Русия преглътна горчивия хап. Това бе преди четвърт век.
Днес отново сме единомислещи - само че в лъжата , лъжата, която гази и мачка същото това наше национално достолепие. Много е значимо българите да бъдат вписани в македонската Конституция като " държавнотворчески народ ". Но по-важно е да го реализираме без неистина и без шантаж. Защото - да помислим - в случай че в действителност Македония се съгласи на такова регистриране след такова юнашко " извиване на ръцете " - какъв ще бъде резултатът върху отношението към българите там? Пагубен. За генерации напред.
От друга страна - такива неистини не са ни първица. Отлично знаехме, че българските турци са си български турци, а не някакви измислени " българи с помътнено схващане ". Виждахме или научавахме за насилието. Но тихомълком се солидаризирахме с държавниците-престъпници: " Хак им е на турчолята, в този момент са ни паднали! " Е, и македонците " в този момент са ни паднали " - ще ги въртим, ще ги мъчим! Научихме се на национализъм от гръцките шовинисти.
Вижте ги единствено - Вътрешна македонска революционна организация по какъв начин показват в отбрана на човешките права?! Да сте ги виждали да пазят правата на мюсюлманите у нас? Или на ромите? Или пък на дамите? Знам за човешките права едно: те са на всички индивиди. И е долно да вееш байрака на правата на едни индивиди - срещу правата на други! Ръка на сърце - вярвате ли, че това са правозащитници? Вярвате ли, че България се изправи против Македония - като правозащитница? Не вярвате. Не вярвате, само че нали " в този момент са ни паднали ", както към този момент беше казано.
И - още един контрапункт, този път от настоящо време. Професор Николай Алтънков, историк, преди три дни е изпратил до Президента и до Председателя на Народното събрание едно предложение по какъв начин да излезем от кьорсокака, в който се навряхме по тематиката " Македония ". Сбито: да замразим разногласието за една година. През тази година двете страни да създадат всичко допустимо жителите им да стартират да се опознават Защото днешните българи и македонци не се познават. (Ние знаем за нашите национални провали и премеждия - само че не си даваме сметка македонците през какво са минали. Затова и постоянно не ги разбираме - и в неприятното, и в положителното.)
Затова: една година културни и стопански конгреси, спортни събития, цивилен срещи... Подир което държавниците на България и Македония още веднъж да се заловен да вземат решение казуса - само че персонално, като политически и национално-отговорни люде. А не като до момента - да се крият зад " учените ". Учените са хора принципиални и могат цялостен живот да не са удовлетворени от истината, до която са достигнали в разногласието - само че ние (и българите, и македонците) не можем да ги чакаме тях. За задачата са измислени представителни институции - да си поемат историческата отговорност.
Декларацията на КСНС от 10 т.м. е индиректен отговор на това предложение за рационално политическо държание. Разумно и патриотично - тъй като е съобразено с положителното на България и Балканите. Но шансът му клони към нула. Към безконечност - неприятна безконечност - клони препоръчаното от КСНС: до безконечност да тъпчем на едно място.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
- Вярно ли е, че Македония се отнася непоносимо към българите си? Вярно е.
- Вярно ли е, че България не пуска Македония в Евросъюза, тъй като се бори за човешките права на българите в Македония? Не е правилно.
Уж ни боли за македонците. Но от излиза наяве: за македонците въобще не ни е еня. Всъщност желаеме да манипулираме и да унизим страната Северна Македония, наша съседка и сестра по исторически бъднини.
Не е правилно това за човешките права - и всички го знаем. Така че не се самозалъгваме. Лъжем света. Това е неприлично, скъпи съотечественици.
А аз държа на националното си достолепие като българин не по-малко в сравнение с персоналното, като Деян Кюранов.
Не е правилно, че сме неспособни (расистки настроените биха добавили " генетично " ) да пазим националното си достолепие. Пример:
На 24.10. 1997 бях като жител на дебатите в Народното събрание за връзките ни с Русия. Отношенията ни бяха такива, че съветският външен министър унизително отхвърли към този момент уговорена среща с нашата Надежда Михайлова. Причината: България най-накрая в действителност реши да влиза в НАТО, а руснаците споделиха, че щом е по този начин, стопират ни газа. А беше пристигнала зимата. Тогава цяла заран в Парламента се разменяха фобски и филски реплики, обвинявания и насмешки. Подир което депутатите гласоподаваха авансово квалифицираната Декларация за равноправни и взаимноизгодни връзки с Руската федерация. Същината й беше: " Газ не газ, в НАТО и Европейски Съюз ние ще влезем. "
И макар всички разногласни разглаголствания - изтъквам стенограмата: " Гласували 213 народни представители: за - 213, срещу и въздържали се - няма. (Всички стават на крайници, бурни и продължителни ръкопляскания.) Декларацията е призната. "
Парламентът единомислещо отбрани националното ни достолепие. А Русия преглътна горчивия хап. Това бе преди четвърт век.
Днес отново сме единомислещи - само че в лъжата , лъжата, която гази и мачка същото това наше национално достолепие. Много е значимо българите да бъдат вписани в македонската Конституция като " държавнотворчески народ ". Но по-важно е да го реализираме без неистина и без шантаж. Защото - да помислим - в случай че в действителност Македония се съгласи на такова регистриране след такова юнашко " извиване на ръцете " - какъв ще бъде резултатът върху отношението към българите там? Пагубен. За генерации напред.
От друга страна - такива неистини не са ни първица. Отлично знаехме, че българските турци са си български турци, а не някакви измислени " българи с помътнено схващане ". Виждахме или научавахме за насилието. Но тихомълком се солидаризирахме с държавниците-престъпници: " Хак им е на турчолята, в този момент са ни паднали! " Е, и македонците " в този момент са ни паднали " - ще ги въртим, ще ги мъчим! Научихме се на национализъм от гръцките шовинисти.
Вижте ги единствено - Вътрешна македонска революционна организация по какъв начин показват в отбрана на човешките права?! Да сте ги виждали да пазят правата на мюсюлманите у нас? Или на ромите? Или пък на дамите? Знам за човешките права едно: те са на всички индивиди. И е долно да вееш байрака на правата на едни индивиди - срещу правата на други! Ръка на сърце - вярвате ли, че това са правозащитници? Вярвате ли, че България се изправи против Македония - като правозащитница? Не вярвате. Не вярвате, само че нали " в този момент са ни паднали ", както към този момент беше казано.
И - още един контрапункт, този път от настоящо време. Професор Николай Алтънков, историк, преди три дни е изпратил до Президента и до Председателя на Народното събрание едно предложение по какъв начин да излезем от кьорсокака, в който се навряхме по тематиката " Македония ". Сбито: да замразим разногласието за една година. През тази година двете страни да създадат всичко допустимо жителите им да стартират да се опознават Защото днешните българи и македонци не се познават. (Ние знаем за нашите национални провали и премеждия - само че не си даваме сметка македонците през какво са минали. Затова и постоянно не ги разбираме - и в неприятното, и в положителното.)
Затова: една година културни и стопански конгреси, спортни събития, цивилен срещи... Подир което държавниците на България и Македония още веднъж да се заловен да вземат решение казуса - само че персонално, като политически и национално-отговорни люде. А не като до момента - да се крият зад " учените ". Учените са хора принципиални и могат цялостен живот да не са удовлетворени от истината, до която са достигнали в разногласието - само че ние (и българите, и македонците) не можем да ги чакаме тях. За задачата са измислени представителни институции - да си поемат историческата отговорност.
Декларацията на КСНС от 10 т.м. е индиректен отговор на това предложение за рационално политическо държание. Разумно и патриотично - тъй като е съобразено с положителното на България и Балканите. Но шансът му клони към нула. Към безконечност - неприятна безконечност - клони препоръчаното от КСНС: до безконечност да тъпчем на едно място.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ