Тестове на повече от 200 SD карти памет разкриват разликата между рекламираната и реалната производителност
Тестване на повече от 200 модела SD карти памет разкри сериозни несъответствия сред заявените и действителните им характерности. Лидерите бяха Kingston и SanDisk, а новобранците – имитации от AliExpress. Някои карти, обратно на етикета съхраняваха 4-8 пъти по-малко данни.
Изследването, траяло към две години е извършено от запалянкото Мат Коул на два компютъра с Linux Ubuntu. Той употребявал няколко четци на карти и създадена от него лична стратегия, с цел да тества скоростта, надеждността и действителния потенциал на към 200 разнообразни марки SD карти. Най-добре се показаха картите памет на Kingston, SanDisk и PNY с потенциал 64 и 128GB. Те непрекъснато превъзхождаха своите аналози по скорост на поредно и случайно четене и запис, а също по този начин демонстрираха висока резистентност на изхабяване – до 5000 цикъла. За съпоставяне, фалшификатите постоянно се повреждаха след 2500 цикъла и като цяло бяха по-бавни.
Едно от основните открития на Коул е обвързвано с имитации, които претендират за потенциал от 128GB, само че в действителност могат да съхраняват не повече от 16-32GB данни.
Такива SD карти по предписание „ мамят “ операционната система на компютъра, като ѝ оповестяват повишено количество памет. Заслужава си да се означи, че даже измежду истинските артикули има случаи на занижен потенциал. Сред най-лошите производители по този параметър са SanDian, Xiaomi, Nenovo и Sony.
SD картите, закупени от Amazon демонстрираха доста по-високи скорости както за пореден, по този начин и за инцидентен запис. Дори истинските карти, закупени посредством AliExpress отстъпваха по тези индикатори. Коул също по този начин раздели устройствата на три категории: очевидни имитации, неименити марки и истински артикули. Някои SD карти от безименни марки демонстрираха добра резистентност на изхабяване, само че отстъпваха по скорост и постоянно съдържаха погрешни данни за потенциала. Това е изключително значимо при професионални сюжети, при които SD картата се употребява като непрекъснат източник на четене и запис: видеонаблюдение, стрийминг на видео, дронове.
Въпреки обособеното тестване по критериите за надеждност и скорост, едни и същи модели карти преобладаваха в крайното класиране. Това направи допустимо съставянето на консолидирана десетка на най-хубавите SD карти. SanDisk зае третото място – обратно на упованията, а Lexar, препоръчвана преди като надеждно решение за карти с огромен потенциал изпадна от топ 10. Този резултат беше изненада за откривателя.
Коул продължава да тества границата на устойчивост на картите в дълготраен цикъл. Целта му е да дефинира какъв брой цикъла са нужни, с цел да се появят първите признаци на деградация на SD картите – от незначителни неточности до цялостна щета. Според настоящите данни най-хубавите модели могат да устоят повече от 5000 цялостни цикъла на презапис, без да изгубят продуктивност, до момента в който фалшификатите постоянно се скапват два пъти по-бързо.
За експертите, работещи в сериозни приложения, като да вземем за пример индустриална автоматизация или самостоятелни сензорни системи, тази информация е от практическа стойност.
Коул разгласява всички събрани данни в таблица, която се актуализира автоматизирано при прибавяне на нови резултати. Потребителите могат да видят настоящите ранглисти, както и да изтеглят цялостните необработени данни на обособена страница. Базата данни служи като самостоятелен инструмент за оценка на качеството на картите с памет и може доста да понижи риска от закупуване на ненадеждна SD карта. Коул акцентира, че инспекцията на всяка SD карта преди да я употребявате е доста значима.
