Тестван ли е върху него разработеният от ЦРУ метод за

Тестван ли е върху него създаденият от Централно разузнавателно управление на САЩ способ за „ надзор на мозъка ” или е станал жертва на педофил

„ Още съм жив - Джони Гош ”, написа върху еднодоларова банкнота. Почеркът е на момче, което е изчезнало безследно. Ще докара ли тази улика до разплитането на мистериозния случай, неразгадан към този момент 40 години.

Обичайната заран, в която стартира всичко

Часът е едвам 6, 00 ч. в неделя, само че дребният Джони Гош към този момент е излязъл с колелото си да обикаля квартала, с цел да достави вестниците на своите съседи в дребното американско градче Де Мойн. Обикновено компания на 12-годишното момче прави неговият татко Джон Гош-старши, само че здравословен проблем не разрешава на възрастния мъж да придружи сина си през този ден.

Джони закачил алената пощенска количка за колелото си и завързал каишката на домашния дакел за кормилото. След това той потеглил към пощенския ван, от който взимал неделната преса и я разнасял из квартала. Само броени минути по-късно момчето и още няколко негови връстници получили вестниците и всеки поел по своя маршрут, с цел да ги достави.

Около 6, 05 ч Джони прекосил кръстовището на „ Маркорт Лейн ” и 42-ра улица и повече никой не го видял.

Часът бил към този момент малко след 7, 00, когато домашният телефон на семейство Гош почнал да звъни. Съседи, които познавали фамилията на Джони, решили да се обадят, с цел да оповестят, че не са получили неделния си вестник.

Първоначално родителите на Джони не обърнали огромно внимание на тази вест, само че към 8, 00 ч. у дома се прибрал дакелът на Джони, самичък, без своя собственик. Това към този момент предиздвикало Джон и Норийн Гош съществено да се притеснят.

Въпреки че не се чувствал добре, Джон старши незабавно се метнал на своето колело и почнал да търси сина си. Той добре познавал маршрута, по който детето трябвало да мине, по тази причина тръгнал по следите му. Само на две пресечки от фамилната къща бащата разкрил алената количка и колелото на Джони, само че от него нямало и диря. Таткото незабавно се върнал вкъщи и звъннал на полицията.

5 септември 1982 година. По това време униформените не гледали съществено на сигналите от обезпокоени родители, които съобщавали за изчезналите си деца, защото били затрупани от сходни известия. В множеството такива случаи ставало въпрос за младежи, които бягали от у дома. Затова от полицията посъветвали родителите на Джони да се успокоят и да изчакат два-три дни, след което още веднъж да им звъннат, в случай че детето им не се е прибрало.

Започва издирването на Джони Гош

Но Джони по този начин и не се върнал. Започнало търсене на момчето. Вестникарче, което работело дружно с Джони, разказало на полицията, че в деня на изгубването му забелязал добре поддържана двуцветна кола Форд Феърлайн. Шофьорът бил мъж, който спрял и помолил Джони да го упъти за посоката. Момчето описало подозрителния мъж като испанец, към 40-45 годишен. Висок 175 см и тежащ 80 кг. С помощта на художник бил нарисуван портрет на хипотетичния грабител.

Намерената алена количка, съдържала всички вестници, които момчето трябвало да раздаде на своите съседи. Това означавало, че Джони бил отвлечен още при започване на промяната си, преди да успее да стигне до своя първи адрес за доставка.

Разпечатани и публикувани били плакати с облика на хипотетичния грабител и фотография на изчезналото момче. Въпреки усърдната работа на полицията не бил открит нито един очевидец на отвличането, нямало и диря от Джони Гош.

Угасва следващата искра на вяра

Три месеца и половина след изгубването на Джони, тъкмо по Коледа се появява искра вяра за родителите му. Открит е мъж, който дава отговор на описанието на вестникарчето. Той имал същата кола, за която момчето разказало на служителите на реда. Мъжът обаче бил чиновник в една от федералните организации с безупречна известност. Признал, че е бил в региона, в който детето изчезнало, само че наличието му там било просто съвпадане. След разпит мъжът е освободен, защото нямало нито една улика, която да го свърже с похищението.

Изчезва и друго момче като Джони

Година след изгубването на Джони Гош казусът се повтаря. На 18 септември 1983 година в прилежащия щат Небраска, в град Белвю изчезва 13-годишният Дани Джо Еберле. Белвю се намирал на 200 км от Де Мойн, откъдето изчезва и Джони.

Приликите сред двете закононарушения са фрапиращи. Двете момчета са руси, на идентична възраст и височина, и двамата са вестникарчета, които изчезват край домовете си.

Робърт Реслър, който е профайлър във ФБР, работи и по двата случая. Той отбелязва поразителната аналогия сред закононарушенията.

Единствената разлика била в това, че трупът на Дани е открит. Тялото е открито на 21 септември на към 6 км от мястото, от което изчезва. Детето е намушкано до гибел, а краката му са вързани с извънредно вносно въже, разкриват от полицията.

Историята се повтаря още веднъж

Бруталните закононарушения не стопират. На 2 декември същата година е отвлечен и 12-годишният Кристофър Уолдън, сочи информация от локалната полиция. Момчето изчезва в същия регион, от който и Дани. За последно е видян едвам на 5 км от мястото, където е намерено тялото на Еберле.

ФБР следи и трите случая на похищение - на Джони, Дани и Кристофър. За детективите няма подозрение, че момчетата са похитени от еднакъв човек. В резултат на упорита работа, нарушителят е оголен.

Млад боец е задържан като обвинен

Това е Джон Джубер, 20-годишен боец от военновъздушната база в Небраска. Мъжът е задържан на 11 януари 1984 година.

Джубер е упрекнат и съден за отвличането и убийството на трите момчета - Джони, Дани и Кристофър. Подсъдимият прави признания за три похищения и убийства. Шокиращото обаче било, че той разказал за Дани и Кристофър и за 11-годишния Ричард Стетсън в Мейн, станало през август 1982 година

Войникът изрично отрекъл да има общо с изгубването на Джони Гош. Въпреки напъните криминалистите по този начин и не съумяват да го накарат да признае за момчето от Де Мойн.

Изпратен на електрическия стол

През цялото време, до момента в който е в пандиза и тече процесът против него, похитителят показва разкайване и цялостно прераждане, написа писма до съдии и публицисти в обезверен опит да бъде опрощение. Майката на Джони Норийн Гош също води преписка с него с вяра да научи какво се е случило със сина ѝ, само че мъжът все по този начин настойчиво продължавал да отхвърля да има общо с изгубването му. Повече от десетилетие той води борба за живота си, само че в последна сметка през юли 1996 година той е изпратен на електрическия стол, написа уеб сайтът Murders.

Създаването на фондация „ Джони Гош ”

След изгубването на Джони родителите му Норийн и Джон Гош стартират дейна работа за популяризирането на случая. Те основават фондация „ Джони Гош ”, събират дарения и обикалят страната, с цел да изнасят лекции против педофилията и половите закононарушения в църкви, учебни заведения и университети.

Образът на Джони Гош е отпечатан върху всевъзможно предмети, тениски, чаши, календари.

Снимката на Джони Гош е първата, която е отпечатана върху кутия с мляко. По-късно това става нормална процедура в Америка. До ден сегашен върху опаковките от мляко се слагат фотоси на изчезнали деца, написа littlestprettythings.

Америка трансформира законите поради Джони

Родителите на Джони Гош са поканени в Народното събрание на щата Айова и във федералния конгрес, където вземат участие в разнообразни разисквания. През 1984 година е признат локален закон, съгласно който служителите на реда би трябвало неотложно да стартират следствие на случаите на изчезнали деца, вместо да се чакат 72 часа, както в тази ситуация с Джоин Гош. Законът е кръстен на момчето.

Историята с еднодоларовата банкнота

Изминават три години, само че вместо да се разплете, мистерията с изчезналия Джони Гош още повече се заплита. През 1985 година Норийн и Джон Гош обменят пари в Суикс Сити, намиращ се на към 250 км от Де Мойн. Там им е дадена еднодоларова банкнота, на която пишело „ Жив съм – Джони Гош ”. Банкнотата е предадена на експертиза на трима самостоятелни графолози като всеки един от тях удостоверява, че думите са написани от ръката на изчезналото момче.

Отново се появява обвинен

Времето минава, само че няма и диря от Джони Гош. На 29 юни 1989 година The Washington Times разгласява сензационна публикация. Информацията в нея гласи, че във Вашингтон работи подземна мрежа от педофили, сплотяваща висшето политическо управление на страната, в това число президента Рейгън и вицепрезидента Джордж Буш. Информацията се основава на Пол Боначи, млад педераст, упрекнат в обезчестяване на трима младежи в Небраска.

Методът за „ надзор на мозъка ”

Факт е, че Пол Боначи, при започване на 80-те години на предишния век е живял в Омаха, към 200 км от Де Мойн. Той твърди, че точно той е отвлякъл Джони Гош в ранната заран на 5 септември 1982 година. Мъжът обяснил, че е изнасилил своята жертва, а по-късно съумял да го убеди да остане с него. По думите му Джони се примирил с това и приел псевдонима Марк. Така станал асистент на Боначи. Пол твърди, че Джони „ Марк ” е жив и здрав, само че личността му е сменена. Това се дължи на обстоятелството, че върху него е тестван способ за „ надзор на мозъка ”, скрито създаден от Централно разузнавателно управление на САЩ през 50-те и 60-те години. Макар в този момент да звучи наивно, това са извънредно известни теории на конспирацията, публикувани в Съединени американски щати по това време.

През 1991 и 1992 година семейство Гош се среща няколко пъти с Пол Боначи в пандиза. През април 1992 година родителите афишират за достоверни нещата, които Боначи споделя.

Скръбта като бизнес

В средата на 90-те години Морийн и Джон Гош се разделят, откакто дамата декларира, че брачният партньор ѝ е изгубил религия в спасението на сина си и е престанал да живее с концепцията за търсенето му. Медиите по това време допускат, че просто мъжът е осъзнал, че търсенето на момчето се е трансформирало във фарс и метод за печелене на пари посредством фондация „ Джони Гош ”, която процъфтявала от дарения от цялата страна.

Джони Гош се появява и изчезва още веднъж

През март 1997 година Норийн Гош твърди, че е посетена в дома си от изчезналия към този момент 15 години Джони. По думите ѝ той бил съпроводен от чужд мъж. Джони споделил, че е бил похитен и държан като плебей от самото начало. Успял да избяга и дълго време живял под подправено име. Джони споделил на майка си, че има среща с човек, който щял да му разреши да върне живота си назад. Той трябвало да отиде при този човек незабавно след срещата с майка си.

Според Норийн срещата траяла час и половина, само че Джони отказал да бъде сниман. Норийн споделя, че в началото не го познала, само че нямало подозрение, че това бил синът ѝ. Майката отхвърля да посочи датата, на която е било това посещаване.

Майката още веднъж насочва светлините на прожекторите към себе си

Минават години, Норийн Гош продължава да работи за фондацията на името на сина си, когато през 2006-а казусът още повече се заплита. Майката оповестява, че е получила фотография, на която се виждат три деца, вързани и легнали на легло. За едно от момчетата тя твърди, че е точно синът ѝ. Направената експертиза на фрагмента демонстрира, че фотографията е направена със остарял фотоапарат и не е манипулирана. На 13 септември обаче в полицейския сектор в градчето Де Мойн е получено писмо. В него се твърди, че фрагментът е изработен през 1980 година и в него няма нищо престъпно, а три момчета, които са си организирали съревнование по самоотвързване. Нито едно от тях не е било жертва на закононарушение. Направено е следствие и са открити и трите към този момент пораснали деца, чиито облици за запечатани в фотографията. Те удостоверяват, че историята е такава, каквато е разказана в писмото, и не са ставали жертва на закононарушение.

Шокиращите отрития на Норийн не престават

Майката на Джони Гош през годините шокира обществеността със своите „ открития ”. Тя даже афишира педофил на име Джеф Ганън за нейния наследник Джони Гош. Тя твърди, че той имал същия родилен белег на гърдите като нейното момче. Норийн Гош даже поискала от Ганън да си направи ДНК тест, което разгневило мъжа и той решил да заведе дело против нея.

Книгата, написана по случая, претърпява неуспех

През ноември 2000 година Норийн Гош разгласява книгата „ Защо Джони не може да се прибере вкъщи ”, само че и това е съпроводено от скандал. Жената твърди, че е създател и е писала сама книгата цели 16 години. Писателят Джон Зелински обаче твърди, че той е създателят и той е написал наличието под наставлението на Норийн Гош през 1999 и 2000 година.

Трябвало да му бъде заплатен хонорар, само че той не получил и $, твърди Зелински. Самият той има спорна кариера и по този начин не излиза наяве кой споделя истината, само че филмовата компания, която показала интерес да вдъхне живот на книгата, отдръпва предлагането си.

История с отворен край

Мистерията за ориста на Джони Гош не е разкрита до през днешния ден. Фондацията на негово име продължава да развива активност години наред и да популяризира флаери с облика му, изменен по метод, по който би изглеждал, в случай че бе жив.

Пари ли стимулират Норийн Гош или отчаянието на една майка, която желае да разбере какво се е случило със сина ѝ? А може би и двете. Каква е истината евентуално в никакъв случай няма да бъде разкрито.

Vesti. bg