Tesla е компания, която от години живее на границата между

Tesla е компания, която от години живее на границата сред гениалното и неуместното. Водена от визионер като Илон Мъск, тя съумя да трансформира електрическия автомобил от нишов опит в знак на бъдещето. Но решението на борда на Tesla от август да даде нов пакет акции за колосалните 29 милиарда $ на към този момент милиардер №1 по мотивация, може да се окаже по-скъпо от всяка батерия, която компанията е произвеждала.На доктрина сходни грандиозни пакети са предопределени да „ подтикват “ водачите. Идеята е елементарна – в случай че акционерите печелят, печели и шефът. Но по какъв начин стимулираш човек, който към този момент има над 120 милиарда $ в акции на същата компания? Гаутам Мукунда от Yale School of Management споделя непосредствено: „ Ако някой, който може да забогатее със 120 милиарда при удвояване на цената на акциите, се нуждае от още 29 милиарда за мотивация – тогава целият модел на бонуси се разпада. “Истината е, че сходни пакети постоянно не са тласък, а знак на статус. Те не вършат CEO по-отговорен, а по-нарцистичен. Множество университетски изследвания демонстрират връзка сред мегабонуси и дълготрайни вреди за компанията – по-голяма волатилност, рискови решения, нападателни залагания, които могат да доведат до произшествия. Илон Мъск е образец за водач, който живее от сходна динамичност: феноменални триумфи (Model 3, превъзходството на EV пазара) се редуват с провали (Cybertruck, който повече наподобява на смешка, в сравнение с авто хит).Тук рискът за Tesla е двоен. Първо, сходен грант изкривява сигналите към вложителите. Вместо компанията да насочва запаси към развиване на продуктите, инфраструктурата или AI за самостоятелно шофиране, тя се занимава с вътрешнополитически акт на заплащане. Второ, основава просвета, при която цялата стойност на компанията се разпознава с личността на един човек. В кратковременен проект това работи – Мъск продава фантазии и истории. Но в дълготраен – в случай че фантазиите се окажат илюзии, акционерите ще платят сметката.Да не забравяме и пазарния подтекст. Tesla към този момент не е уединен пионер. Китайските BYD, Nio и даже обичайни колоси като Volkswagen и Toyota настъпват с нови електромодели. Маржовете на Tesla падат, а конкуренцията пораства. В този миг компанията има потребност от фокус и дисциплинираност, а не от раздуване на егото на водача си.Историческите паралели също са красноречиви. В края на 90-те години доста компании от dot-com ерата заливаха своите CEO с милиарди в акции. Резултатът? Няколко краткосрочни триумфа и дълготрайни произшествия. Днес виждаме същата динамичност: AI и EV вълните основават еуфория, а бонусите наливат бензин в огъня.Това не значи, че Tesla е обречена. Компанията остава водач в електрическите автомобили и има забележителен софтуерен задатък. Но 29 милиарда под формата на грант не са инвестиция в бъдещето на компанията, а залагане на още по-голяма взаимозависимост от непредсказуемия жанр на Мъск. Точно както той имаше първообраз в „ Железният човек 2 “ – харизматичен, само че не напълно реален воин – по този начин и Tesla рискува да остане компания, в която действителността и фантазията се преплитат рисково.В последна сметка въпросът е елементарен: когато една компания избира да възнагради своя CEO с още милиарди, тя изпраща сигнал освен на пазара, а и на чиновниците и клиентите си. Сигналът може да бъде „ ние имаме вяра в бъдещето “ или „ нямаме по-добра концепция къде да вложим парите си “. А в случай че е второто – акционерите ще открият, че бонусът за Мъск може да е най-скъпото решение в историята на Tesla.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.