Какво значи да прегориш на работното място
Терминът " прегаряне " или burnout е въведен през 70-те години от американския психолог Херберт Фройденбергер. С него той разказва протичащото се със чиновниците, заети в специалности, които включват полагане на грижи за другите и натоварен контакт с хора: медицински сестри, лекари.
Симптомите включвали: прочувствено безсилие , деперсонализация (загуба на състрадание към пациентите) и чувство за некадърност да се оправят с работата си.
Днес това положение се следи и измежду хора от разнообразни други специалности , само че е мъчно да се дефинира каква част от популацията страда от прегаряне на работното си място, защото към момента няма общоприета формулировка за това какво съставлява.
Прегарянето мощно прилича депресията по чувството за извънредно безсилие, горест и понижена продуктивност.
Двете положения обаче са разнообразни . От огромно значение е и вярното диагностициране, защото за страдащия от прегаряне би било потребно да си вземе един месец отмора, в който да не прави никаква работа. Но в случай че има меланхолия, това единствено би влошило нещата още повече.
Ето и някои от признаците, присъщи за депресията, само че не и за прегарянето:
ниско самочувствие; безнадежност; податливост към самоубийство.
По-склонни към прегаряне са хората, които имат избрани видове личностни характерности .
Такива са ниската самокритика - когато имаме отрицателно мнение за уменията си и за способността да направляваме обстановката. Такава е и склонността към перфекционизъм - когато си слагаме прекомерно високи стандарти в работата, които не съумяваме да реализираме, и това ни кара да мислим, че се проваляме.
Три са главните групи признаци, присъщи за прегарянето:
Изтощение - страдащите от прегаряне се усещат празни и прочувствено изтощени, неспособни да се оправят, тъжни, изморени и без сила. Има и физически изражения като болежка и проблеми със стомаха и червата. Отчуждаване от дейностите, свързани с работата - хората усещат все по-голям стрес и напрежение в работата си, може да станат цинични в отношението си към сътрудниците и работната среда, като в това време се отчуждават прочувствено и стават безчувствени към отговорностите си. Понижена продуктивност - прегарянето визира ежедневните отговорности в офиса, у дома и към фамилията. Страдащите не могат да се концентрират, губят въображение и предпочитание да се занимават с тези неща.
Някои специалисти считат, че зад термина " прегаряне ", в действителност се крият други положения като форма на депресията, тревожна невроза и даже някакво физическо, а не психическо заболяване. Затова към момента " прегарянето " не е публична диагноза и положението продължава да бъде проучвано.
Симптомите включвали: прочувствено безсилие , деперсонализация (загуба на състрадание към пациентите) и чувство за некадърност да се оправят с работата си.
Днес това положение се следи и измежду хора от разнообразни други специалности , само че е мъчно да се дефинира каква част от популацията страда от прегаряне на работното си място, защото към момента няма общоприета формулировка за това какво съставлява.
Прегарянето мощно прилича депресията по чувството за извънредно безсилие, горест и понижена продуктивност.
Двете положения обаче са разнообразни . От огромно значение е и вярното диагностициране, защото за страдащия от прегаряне би било потребно да си вземе един месец отмора, в който да не прави никаква работа. Но в случай че има меланхолия, това единствено би влошило нещата още повече.
Ето и някои от признаците, присъщи за депресията, само че не и за прегарянето:
ниско самочувствие; безнадежност; податливост към самоубийство.
По-склонни към прегаряне са хората, които имат избрани видове личностни характерности .
Такива са ниската самокритика - когато имаме отрицателно мнение за уменията си и за способността да направляваме обстановката. Такава е и склонността към перфекционизъм - когато си слагаме прекомерно високи стандарти в работата, които не съумяваме да реализираме, и това ни кара да мислим, че се проваляме.
Три са главните групи признаци, присъщи за прегарянето:
Изтощение - страдащите от прегаряне се усещат празни и прочувствено изтощени, неспособни да се оправят, тъжни, изморени и без сила. Има и физически изражения като болежка и проблеми със стомаха и червата. Отчуждаване от дейностите, свързани с работата - хората усещат все по-голям стрес и напрежение в работата си, може да станат цинични в отношението си към сътрудниците и работната среда, като в това време се отчуждават прочувствено и стават безчувствени към отговорностите си. Понижена продуктивност - прегарянето визира ежедневните отговорности в офиса, у дома и към фамилията. Страдащите не могат да се концентрират, губят въображение и предпочитание да се занимават с тези неща.
Някои специалисти считат, че зад термина " прегаряне ", в действителност се крият други положения като форма на депресията, тревожна невроза и даже някакво физическо, а не психическо заболяване. Затова към момента " прегарянето " не е публична диагноза и положението продължава да бъде проучвано.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ