Ето кой от двата пола е по-склонен към нарцисизъм и как се проявява това състояние
Терминът " егоизъм “ произлиза от гръцката митология, по-специално от приказката за Нарцис, ловджия, който се фиксира върху отражението си (Cleveland Clinic, 2023). В актуалната психология нарцистичното личностно разстройство (НРЛ) се простира оттатък фиксацията върху физическия външен тип, обхващайки черти като просветеност, харизма, триумф и сила (Kacel et al., 2017). То е с по-голяма периодичност измежду мъжете (Rosenthal et al., 2020).
Скритият темперамент на нарцистичните вярвания и държание обаче усложнява точните оценки, наблягайки неуловимия темперамент на това положение. Според Диагностичния и статистически справочник за психологични разстройства - DSM-5 от Американската психиатрична асоциация, нарцистичното разстройство на личността е психическо положение, белязано от трайни черти на величественост, мечти за безгранична мощ и ненаситно предпочитание за удивление, в това число когнитивни, прочувствени, междуличностни и поведенчески аспекти (American Psychiatric Association, 2013).
Нарцистичното разстройство оказва надълбоко въздействие върху самовъзприемането, междуличностните връзки и психосоциалното благоденствие. Сложната мрежа от нарцистични черти, варираща от пресилено възприятие за лична значителност до всеобхватна липса на емпатия, слага обилни провокации освен за директно засегнатите, само че и за по-широката социална среда (di Giacomo et al., 2023).
Отвъд първичните си прояви нарцистичното личностно разстройство е комплицирано положение на психологичното заболяване, постоянно придружено от други психологични нарушавания, като разстройства на настроението, биполярно разстройство и разстройства, свързани с използването на вещества (Mitra, 2023; Yaqoob и Ahsan, 2023). Тези съпътстващи болести основават обилни провокации при диагностицирането и лекуването.
Чрез консолидиране на открити критерии и психолингвистичен разбор може да се обезпечи сериозно проучване на това по какъв начин езикът по едно и също време отразява и оформя когнитивните и прочувствени измерения на нарцистичното държание. Установено е, че разпознаването в потреблението на характерен език при лица с НРЛ разкрива главните когнитивни и прочувствени характерности на разстройството, изключително величественост, пълномощия и недостиг на емпатия.
В основата на нарцистичното личностно разстройство лежат девет отличителни критерия, обрисувани от DSM-5-TR™. Те капсулират методите, по които нарцисизмът прониква в мислите, възприятията и дейностите на лицето.
Следният лист проучва всеки аршин, разкривайки поведенческите и психически аспекти на НЛР дружно с евентуални психолингвистични прояви:
Грандиозно възприятие за лична значителност: Хората с нарцистично разстройство постоянно надценяват опциите си, слагат безпричинно високи стандарти за себе си и се занимават с хвалене или преувеличаване на достиженията си. Езиковите маркери на грандиозността могат да включват честа самореклама, потребление на фукане и податливост да се омаловажават достиженията на другите.
Чести мечти за триумф и власт: Лицата с НЛР таят мечти за владеене на триумф, мощ, просветеност, хубост, обич и себеосъществяване. Това може да е явно в потреблението на език, който акцентира господството, контрола и превъзходството.
Вяра в превъзходството: Хората с нарцистично личностно разстройство се считат за специфични или неповторими, свързвайки се единствено с хора, които считат за почтени. Психолингвистичният разбор може да разпознава възприятието за право, отразено в техния езиков избор, като отправяне на непрекъснати условия или очакване на преференциално отношение.
Потребност от удивление: Крехкото им самочувствие води до постоянно подозрение в себе си и угриженост за мнението на другите, което води до непрекъсната потребност от удивление и похвали. Това може да се прояви в търсене на несъразмерни похвали или одобряване посредством език, евентуално потребление на манипулативни тактики или тънко хвалебствие, с цел да се завоюва удивление.
Право: Лицата с нарцистично личностно разстройство имат нараснало възприятие за лично достолепие, чакат удобно отношение до неразумна степен и показват яд, когато упованията им не са изпълнени. Езиковите маркери на правото могат да включват възприятие за предимство, отразено в избора на думи и податливост да се вършат неразумни условия.
Желание за употреба на другите: Съзнателна или несъзнателна употреба характеризира нарцистичното личностно разстройство, защото тези лица основават взаимоотношения с тези, които покачват тяхното самочувствие или статус, като умишлено се възползват от другите. Това може да се отрази в безапелационен език, употребен за манипулиране на другите или липса на съпричастност към следствията от техните дейности.
Липса на емпатия: Нарцистичното личностно разстройство включва казване на неща, които могат да наранят другите, гледане на възприятията на другите като симптом на уязвимост и задържане на добрина или интерес. Езиковият разбор може да разкрие концентриране върху персоналния интерес, некадърност да се признаят страстите на другите и надменно отношение към възприятията на другите.
Честа злоба: Постоянното възприятие на злоба към триумфа на другите, съчетано с очакване за приемане на злоба, дефинира този аршин. Психолингвистичният разбор може да изследва по какъв начин те показват злоба или по какъв начин възприемат реакциите на другите към тях.
Арогантност: Покровителственото държание, снобството и снизхождението са типични прояви на надменност при хората с нарцистично личностно разстройство. Това може да се отрази в благосклонен език, липса на почитание към другите и податливост към омаловажаване или отменяне на непознатите отзиви, написа Puls.bg.
Скритият темперамент на нарцистичните вярвания и държание обаче усложнява точните оценки, наблягайки неуловимия темперамент на това положение. Според Диагностичния и статистически справочник за психологични разстройства - DSM-5 от Американската психиатрична асоциация, нарцистичното разстройство на личността е психическо положение, белязано от трайни черти на величественост, мечти за безгранична мощ и ненаситно предпочитание за удивление, в това число когнитивни, прочувствени, междуличностни и поведенчески аспекти (American Psychiatric Association, 2013).
Нарцистичното разстройство оказва надълбоко въздействие върху самовъзприемането, междуличностните връзки и психосоциалното благоденствие. Сложната мрежа от нарцистични черти, варираща от пресилено възприятие за лична значителност до всеобхватна липса на емпатия, слага обилни провокации освен за директно засегнатите, само че и за по-широката социална среда (di Giacomo et al., 2023).
Отвъд първичните си прояви нарцистичното личностно разстройство е комплицирано положение на психологичното заболяване, постоянно придружено от други психологични нарушавания, като разстройства на настроението, биполярно разстройство и разстройства, свързани с използването на вещества (Mitra, 2023; Yaqoob и Ahsan, 2023). Тези съпътстващи болести основават обилни провокации при диагностицирането и лекуването.
Чрез консолидиране на открити критерии и психолингвистичен разбор може да се обезпечи сериозно проучване на това по какъв начин езикът по едно и също време отразява и оформя когнитивните и прочувствени измерения на нарцистичното държание. Установено е, че разпознаването в потреблението на характерен език при лица с НРЛ разкрива главните когнитивни и прочувствени характерности на разстройството, изключително величественост, пълномощия и недостиг на емпатия.
В основата на нарцистичното личностно разстройство лежат девет отличителни критерия, обрисувани от DSM-5-TR™. Те капсулират методите, по които нарцисизмът прониква в мислите, възприятията и дейностите на лицето.
Следният лист проучва всеки аршин, разкривайки поведенческите и психически аспекти на НЛР дружно с евентуални психолингвистични прояви:
Грандиозно възприятие за лична значителност: Хората с нарцистично разстройство постоянно надценяват опциите си, слагат безпричинно високи стандарти за себе си и се занимават с хвалене или преувеличаване на достиженията си. Езиковите маркери на грандиозността могат да включват честа самореклама, потребление на фукане и податливост да се омаловажават достиженията на другите.
Чести мечти за триумф и власт: Лицата с НЛР таят мечти за владеене на триумф, мощ, просветеност, хубост, обич и себеосъществяване. Това може да е явно в потреблението на език, който акцентира господството, контрола и превъзходството.
Вяра в превъзходството: Хората с нарцистично личностно разстройство се считат за специфични или неповторими, свързвайки се единствено с хора, които считат за почтени. Психолингвистичният разбор може да разпознава възприятието за право, отразено в техния езиков избор, като отправяне на непрекъснати условия или очакване на преференциално отношение.
Потребност от удивление: Крехкото им самочувствие води до постоянно подозрение в себе си и угриженост за мнението на другите, което води до непрекъсната потребност от удивление и похвали. Това може да се прояви в търсене на несъразмерни похвали или одобряване посредством език, евентуално потребление на манипулативни тактики или тънко хвалебствие, с цел да се завоюва удивление.
Право: Лицата с нарцистично личностно разстройство имат нараснало възприятие за лично достолепие, чакат удобно отношение до неразумна степен и показват яд, когато упованията им не са изпълнени. Езиковите маркери на правото могат да включват възприятие за предимство, отразено в избора на думи и податливост да се вършат неразумни условия.
Желание за употреба на другите: Съзнателна или несъзнателна употреба характеризира нарцистичното личностно разстройство, защото тези лица основават взаимоотношения с тези, които покачват тяхното самочувствие или статус, като умишлено се възползват от другите. Това може да се отрази в безапелационен език, употребен за манипулиране на другите или липса на съпричастност към следствията от техните дейности.
Липса на емпатия: Нарцистичното личностно разстройство включва казване на неща, които могат да наранят другите, гледане на възприятията на другите като симптом на уязвимост и задържане на добрина или интерес. Езиковият разбор може да разкрие концентриране върху персоналния интерес, некадърност да се признаят страстите на другите и надменно отношение към възприятията на другите.
Честа злоба: Постоянното възприятие на злоба към триумфа на другите, съчетано с очакване за приемане на злоба, дефинира този аршин. Психолингвистичният разбор може да изследва по какъв начин те показват злоба или по какъв начин възприемат реакциите на другите към тях.
Арогантност: Покровителственото държание, снобството и снизхождението са типични прояви на надменност при хората с нарцистично личностно разстройство. Това може да се отрази в благосклонен език, липса на почитание към другите и податливост към омаловажаване или отменяне на непознатите отзиви, написа Puls.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ