Теренс Кемп Маккена (16 ноември 1946 г. - 3 април

Теренс Кемп Маккена (16 ноември 1946 година - 3 април 2000 г.) е американски етноботаник, мистик, психонавт, преподавател, създател и покровител за виновното потребление на естествено срещащи се психеделични растения. Той приказва и написа за разнообразни тематики, в това число психеделични медикаменти, растителни ентеогени, шаманизъм, метафизика, алхимия, език, философия, просвета, технологии, екология и теоретичния генезис на човешкото схващане. Наричат го „ един от водещите престижи в онтологичните основи на шаманизма “ и „ интелектуалният глас на рейв културата “. Разсъжденията му за малкия екран като най-разпространената дрога е събрал Дилън Чарлз, редактор в уеб страницата Waking Times.
Хората са изцяло захласнати от личните си убеждения, отзиви и пристрастия, че държанието им е безусловно неразучено. Те нямат визия, че реакциите им на настоящите вести са автоматизирани и предвидими. Покойният иконоборец и разбивач на остарели клишета Теренс Маккена говореше пред своята публика, че натрапчивото и неразучено държание в гонене на познати тласъци (като това, което виждаме с всеки миг на медийно възмущение) е повода за наркоманията - пристрастяване към телевизия.
Телевизията, въпреки и химически неинвазивна, въпреки всичко е толкоз пристрастяваща и физиологично увреждаща, колкото всеки различен опиат. Средностатистическият човек прекарва към шест часа дневно в гледане на телевизия, което е почти равно на една трета от неговия безсънен ден. За разлика от другите опиати или алкохола, „ използването " на телевизия разрешава на фена да изтрие действителния свят и да влезе в прелестно и пасивно положение. Телевизията разрешава на хората да не помнят за всекидневието си. Това пасивно „ пътешестване “, на което хората потеглят, когато гледат телевизия, е сходно на „ пътуването “, което подхващат подвластните от опиати или алкохол, когато са в миг на приложимост на психоактивното вещество.
Според Маккена малкия екран е най-повсеместният опиат, въвеждан в миналото в обществото. Какво друго би могло да убеди хората да прекарват приблизително 5-7 часа дневно, седнали пред тв приемника? През цялото време, консумирайки в хипнотични положения на мозъка, научно направените послания на корпоративни и държавни пропагандисти.
Маккена е безапелационен, че малкия екран е опиат, който има отрицателни последствия за хората и за обществото като цяло:

„ Хората, гледащи телевизия, се държат като захласнати. Най-мощният опиат в края на 20 век са малкия екран и пропагандата. А методът, по който консумираме пропагандата, е необикновен. Искам да кажа, че и най-интелигентните от нас, тези, които се държат най-разграничаващо сякаш, евентуално също са наркомани, когато става въпрос за медиите. "

Това, че гледаме принуждение по малкия екран, е трансформирало естеството на действителните военни спорове. Ако желаете да гледате принуждение, би трябвало да видите действителни фрагменти от него, а не театрална възстановка, с цел да можете да разберете, че вие носите отговорност за основаването на свят, в който войната и насилието са толкоз публикувани.
„ Всъщност малкия екран оформя нашите ценностни системи по способи, които е доста мъчно да заподозрем или даже да открием. Дрогата „ телевизия " има поредност от измерими физиологични параметри, които са неразделна част от нейната характерност, както параметрите на хероина или неговата сигнатура. Сядате пред тв приемник и го включвате. Двадесет минути по-късно, в случай че ви изследват кръвното налягане, скоростта на придвижване на очите и кръвните ви индикатори - те ще са като при наркоман, използвал една доза лек опиат. Дори методът ви на дишане и рефлексът на погледа ви се трансформира в посока на опиата - телевизионния екран. "

„ Телевизията по природата си е преобладаваща дрога par excellence. Контролът на наличието, еднаквостта на наличието, повторяемостта на съдържанието  я вършат неизбежно инструмент за насила, промиване на мозъци и операция. "

Източник