Грешки при отглеждането на рози
Теренът на вилата е освен градина и лехи със зеленчуци – това е и разноцветно ухаещо море от цветя, измежду които розата заема най-царственото място, което ѝ принадлежи по право.
Но не постоянно тези прелестни създания цъфтят добре, от време на време боледуват или напряко изсъхват.
Защо се случва това?
Ето няколко неточности, които се позволяват при развъждането на розите:
1. Неправилен избор на мястото за засаждане
За да се отгледа здрав и щедро разцъфтял розов шубрак, би трябвало да знаем къде растението ще се усеща удобно. Какви особености не би трябвало да се пренебрегват?
Розите са:
• Светлолюбиви – светлината оказва влияние върху височината, броя на цветовете и устойчивостта им към гъбични болести. Колкото са по-на ярко, толкоз по-добре за тях.
• Топлолюбиви – при незадоволителна топлота се забавя натрупването на хранителни субстанции, нужни за естественото им развиване.
• Не обичат прекомерната влага - дългият престой на корените във вода води до унищожаването на храста заради дефицит на О2. През зимата мократа почва се охлажда мощно и растението може да замръзне.
• Предпочитат неутралните почви. В тях по-лесно усвояват намиращите се там хранителни детайли.
• Не се усещат добре под дървета. Ако вашата роза пораства в сянката на дърветата, не очаквайте от нея да цъфне. Те лишават от нея влагата и питателните субстанции, а поради сянката стъблата се удължават и стават тънки.
2. Неправилно засаждане на присадените рози
Мястото на присаждане би трябвало да попадне на дълбочина 3–5 см. Едва тогава розата е вярно засадена. Това е едва звено, на което би трябвало да се обърне изключително внимание.
• При пясъчна почва се засажда по-дълбоко, а при глинена – по-плитко. А при засаждането на катерлива роза мястото на присаждане би трябвало да е по дълбоко – примерно на 10 см. дълбочина.
3. Неправилна лятна резитба
Лятната резитба на розите е значим детайл от грижата за тях. Затова би трябвало да се съблюдават някои условия:
• Увехналите цветове би трябвало да се отстраняват. След опадането им природата кара растението да счита „ задачата си “ по цъфтежа за завършена. То стартира да образува плодове и да се приготвя за зимата. Но ние желаеме розата да цъфти – по тази причина цветовете би трябвало да се режат преди да са увехнали, което ще подтиква храста за формиране на нови цветове.
• „ Слепите “ издънки не би трябвало да остават без внимание. Те не дават цвят, по тази причина би трябвало да се режат и по този метод да се засилват за разцвет.
4. Повърхностно поливане
Розите не би трябвало да усещат дефицит на вода. Когато се поливат незадълбочено, водата прониква единствено в горния пласт на почвата и влагата не доближава до корените. Как да поливаме вярно?
• Добре е директно преди поливането да се изкопае към корените дупка на дълбочина 12–15 см., в която водата да се налива непрестанно. След като попие, дупката се засипва (не е неприятно и да се мулчира).
• Добре е по време на дейния разцвет розите да се поливат един път на 7–10 дни, а при изсъхнало горещо време – през 3–5 дни. Еднократната норма за поливане е до 10–15 литра на шубрак според от размера. Най-добре е поливането да се прави вечерно време, а не в горещините.
• В началото на есента поливането се понижава. Изключение се прави единствено за тези сортове, които не престават интензивно да цъфтят.
5. Неправилно наторяване
Неопитните градинари се стараят по време на цъфтежа колкото се може повече да подхранват обичаните си рози и по този метод вършат голяма неточност. Защо? Не постоянно подхранването е положително за растението:
• Наторяването с сложен тор, включващ азот, калий и фосфор в равни пропорции е добре да бъде импортиран рано пролетта. По време на разцвет единствено ще навреди на растението.
• Последното торене се прави към средата на септември.
• В интервала на разцвет е оправдано да се спре всякакво поддържане.
6. Неправилна подготовка на розите за зимата
При подготовката на розите за зимните студове се позволен неточности като:
• Есенно торене с азотни торове – азотът предизвика растежа на новите издънки, които няма да съумеят да израснат и през зимата ще измръзнат.
• Оставят се листа на стъблата – те са носители на вредители и могат да станат прикрит разплодник на болести.
• Ранно зазимяване – преждевременното затрупване кара растенията да покълват, по тази причина покрийте розите с настъпването на трайните студове.
• Прекалено изрязване на издънките – това е добре да се прави рано през пролетта, когато излиза наяве кои от тях са оживели през зимата.
Ако се избегнат всички тези неточности, можете да отгледате прелестни здрави розови шубраци, които да ви радват с цветовете и аромата си, написа zeleno.bg.
