Сюита за корупция и една тераса
Тераса, която си ипотекирал, а твърдиш, че не е твоя: била обща част, а на нея ей по този начин на общо съображение има сауна за шест индивида, душ и барбекю. Такава е обстановката с шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, т.е., с индивидът, който кардинално би трябвало да е част от механизма за надзор на комплицирания съгласно едни и прекомерно очевидния съгласно други проблем с Апартаментгейт.
Тук ни се ще да попитаме - каква е тая обща част? До скоро общата част беше просто оная площ, за която брокерите те прецакват да ти изясняват, че апартаментът бил 70 квадрата - пък той се оказва действително 45, а останалите се водели общи по схващанията на " новото строителство ", даващо ти опцията за дребна кутийка, струваща двойно и тройно на квадрат от това, което е платил Цветанов. Това обаче са вашите общи елементи. Чуждите са друго.
Нека в този момент предположим в тази въпросна сауна за шест индивида кои тъкмо шест може да включим. Ето вид: Пламен Георгиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Сотир Цацаров, някой от " Артекс " и едно свободно място - него го оставяме за идващия човек, който ще изгърми с първокласен парцел, тъй като подобен ще има. Та тези шестимата седят, пуфтят, парата ги блъска в лицето; носи се миризма на борови иглички, хубаво дърво, а погледите последователно се премрежват в маранята на високата температура. В тази хубава обща част са се отпечатали задните елементи на най-важните хора в страна.
Това, несъмнено, е метафора, само че тя остава годна - това, което ни се предлага е сякаш комплицирана демократична система, в която би трябвало разнообразни и влияещи една на друга структури да упражняват избрана базова правдивост и надзор една над друга; това, което става обаче става, е поголовно разпределение на запас на някакво общо място - дали ще е сауна, ресторант, есемеси, вие си изберете.
Случаят с Апартаментгейт е сигурно просто връх на айсберга - по инцидентен принцип бяха прихванати някои най-общи положения за методът, по който партиен и властови хайлайф забогатява. Участието в най-висшото равнище на държавния уред би могло да се показа и по този начин: дай да изкараме един апартамент, да облагородим терасата, да пратим децата в чужбина, да понатрупаме това това. Каква позиция заемаш и по какъв начин я заемаш няма значение. Имаш четири-пет години, с цел да свършиш тази работа по бързото замогване. После различен ще те смени, само че ти би трябвало да се оттеглиш с почтено вдигната...сауна. Навремето един психиатър беше разказвал, че имал пациент - политик, имал следният проблем: чувствал страдание и изпаднал в меланхолия от това, че до момента в който бил на власт не се облагодетелствал задоволително, а запазил честността си. Жена му даже му се карала. Години по-късно той грубо съжалява за това и търси помощ от експерт, който да позволи душевните му терзания. Можем да си представим какво усеща този човек, гледайки сагата с жилищата. Къде са ти парцелите, за какво още си в панелно жилище, не можа ли най-малко една сауна да вдигнеш?
Честността е неуспех. И се лекува с психотерапия.
Автор: Райко Байчев
Тук ни се ще да попитаме - каква е тая обща част? До скоро общата част беше просто оная площ, за която брокерите те прецакват да ти изясняват, че апартаментът бил 70 квадрата - пък той се оказва действително 45, а останалите се водели общи по схващанията на " новото строителство ", даващо ти опцията за дребна кутийка, струваща двойно и тройно на квадрат от това, което е платил Цветанов. Това обаче са вашите общи елементи. Чуждите са друго.
Нека в този момент предположим в тази въпросна сауна за шест индивида кои тъкмо шест може да включим. Ето вид: Пламен Георгиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Сотир Цацаров, някой от " Артекс " и едно свободно място - него го оставяме за идващия човек, който ще изгърми с първокласен парцел, тъй като подобен ще има. Та тези шестимата седят, пуфтят, парата ги блъска в лицето; носи се миризма на борови иглички, хубаво дърво, а погледите последователно се премрежват в маранята на високата температура. В тази хубава обща част са се отпечатали задните елементи на най-важните хора в страна.
Това, несъмнено, е метафора, само че тя остава годна - това, което ни се предлага е сякаш комплицирана демократична система, в която би трябвало разнообразни и влияещи една на друга структури да упражняват избрана базова правдивост и надзор една над друга; това, което става обаче става, е поголовно разпределение на запас на някакво общо място - дали ще е сауна, ресторант, есемеси, вие си изберете.
Случаят с Апартаментгейт е сигурно просто връх на айсберга - по инцидентен принцип бяха прихванати някои най-общи положения за методът, по който партиен и властови хайлайф забогатява. Участието в най-висшото равнище на държавния уред би могло да се показа и по този начин: дай да изкараме един апартамент, да облагородим терасата, да пратим децата в чужбина, да понатрупаме това това. Каква позиция заемаш и по какъв начин я заемаш няма значение. Имаш четири-пет години, с цел да свършиш тази работа по бързото замогване. После различен ще те смени, само че ти би трябвало да се оттеглиш с почтено вдигната...сауна. Навремето един психиатър беше разказвал, че имал пациент - политик, имал следният проблем: чувствал страдание и изпаднал в меланхолия от това, че до момента в който бил на власт не се облагодетелствал задоволително, а запазил честността си. Жена му даже му се карала. Години по-късно той грубо съжалява за това и търси помощ от експерт, който да позволи душевните му терзания. Можем да си представим какво усеща този човек, гледайки сагата с жилищата. Къде са ти парцелите, за какво още си в панелно жилище, не можа ли най-малко една сауна да вдигнеш?
Честността е неуспех. И се лекува с психотерапия.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ