Според представената нова хипотеза разширяването на Вселената е илюзия
Теорията за разширяващата се Вселена – един от стълбовете на актуалната космология – господства в науката през последните 100 години. Астрономите следят светлината на далечни звезди, с цел да я потвърдят. Но създателите на едно провокативно ново проучване потвърждават, че процесът на разширение може да е заблуда. Всъщност Вселената е триизмерна и статична, както в миналото е предполагал Айнщайн. В същото време това преосмисляне взема решение проблемите с тъмната материя и тъмната сила.
Доказателство за разширението на Вселената за учените е така наречен алено отместване, което се получава, когато даден обект се отдалечава от наблюдаващия. По-отдалечените галактики имат по-голямо алено отместване от по-близките до тях. Неотдавна учените откриха доказателства, че разширението на Вселената не се прави с закрепена скорост, а все по-бързо. Това ускоряване се разказва благодарение на космологичната константа, която учените към момента не са съумели да изчислят тъкмо, защото другите способи на пресмятане дават разнообразни резултати.
Космологичната константа е едно непрестанно огромно главоболие за астрономите, тъй като изчисленията за нейната стойност, направени благодарение на математиката на физиката на обикновените частици се разграничават от действителните наблюдения с невероятните 120 порядъка.
Обикновено космолозите се пробват да преодолеят тази компликация, като оферират нова парченце или физическа мощ, само че учените от Женевския университет са решили да тръгнат по различен път.
„ В тази научна работа ние поставихме нови очила, с цел да погледнем към космоса и неговите неразгадани загадки, и предприехме математическо превръщане на физичните закони, които го ръководят “, съобщи пред Life Science Лукас Ломбризие, научен физик, създател на публикацията.
Според неговата интерпретация Вселената не се уголемява, а остава равна и статична, както в миналото е смятал Айнщайн. Ефектите, които следим и които ни наподобяват като разширение, се изясняват с еволюцията на масите на частиците, като да вземем за пример протоните и електроните.
В препоръчаната нова визия за света частиците пораждат от поле, което пронизва пространство-времето. Космологичната константа се дефинира от масата на това поле и защото то се колебае, масите на частиците също се трансформират. Космологичната константа се трансформира с времето, само че по друга причина – поради смяната на масата на частиците във времето, а не поради разширението на Вселената. По същата причина далечните галактики имат по-голямо алено отместване, което астрономите следят.
Освен казуса за разширението на Вселената, моделът на Ломброзие дава отговор и на други значими космологични проблеми. Например за тъмната материя: флуктуациите на полето се държат като така наречен аксиони – хипотетични частици, считани за претенденти за тъмна материя. Флуктуациите също по този начин отстраняват казуса с тъмната сила, „ от която в този момент към този момент няма потребност “.
