Колко по-стари са акулите от дърветата
Теории за основаването на живота на нашата планета има доста и евентуално на първо четене си представяме картини с доста зеленина и големи динозаври. Но преди тези гледки да станат действителност, една друга форма на живот към този момент се е била зародила - и то доста по-рано.
50 години Луси - какво знаем и какво не за изчезналото звено в човешката еволюция
Продължава да е най-значимото изобретение в региона
Според съществена научна доктрина, животът във водата предшества този на сушата. А измежду първите му представители са акулите - хищниците, за които се твърди, че съществуват от повече от 400 милиона години. Това е с цели 50 милиона години по-рано в съпоставяне със сведенията за първите дървета и растителни типове.
От Forbes ни връщат доста епохи обратно с ретроспекция на какво тъкмо са били очевидци големите морски хищници. Смята се, че предците на акулите, както ги познаваме през днешния ден, са се появили през силурийския интервал преди към 420 милиона години.
Те са от вида Cladoselache и по непокътнати сведения са имали тяло, наподобяващо торпедо, както и способността да плуват доста бързо, която им е разрешавала и да са умели ловци. Благодарение на техните хрущялни скелети съумяват да се развият по-бързо от други водни типове и елементарно и дейно да се приспособяват към изискванията на живот. Телата им също по този начин са по-малки от тези на актуалните акули - към 1.8 м.
И до момента в който тези хищници господстват под водата, в нея последователно се развиват огромно многообразие от типове поради релативно стабилната среда на живот откъм температура и достъп до хранителни субстанции. Морските животни са доста по-устойчиви и на разнообразни катаклизми от античната история на планетата ни като пермско-триаското измиране, което унищожава над 90% от типовете на Земята по това време.
Благодарение на тази опция за ефикасна и безвредна еволюция, акулите се превръщат във все по-големи хищници, трансформират физиологичните си особености по този начин, че да продължават да бъдат на върха на хранителната верига.
И в случай че Cladoselache не сменят зъбите си, то при идващите типове те порастват в редици и когато едните паднат, израстват нови. И по този начин един субект може да смени десетки хиляди зъби за целия си живот, с цел да се оправят дейно с всяка плячка. Хищниците усъвършенстват и своята електросензорна система, с която бързо улавят всяко придвижване и всяка жертва към себе си.
Междувременно на сушата почвата към момента е негостоприемна дори за малките растителни типове, които не съумяват да се закрепят и развият. Смята се, че преди към 470 милиона години се появяват първите мъхове. А дърветата, които през днешния ден са на всички места към нас, започват да виреят на земята едвам през късния девонски интервал, който е почти преди около 350 милиона години.
47. Archaeopteris [sic]One of the oldest trees (~385 Myrs old), but produced spores (not seeds) like a fern!Builders of the first forests, helping to manufacture our oxygen-rich atmosphereExtinction cause:?
— Chris Mays (@palaeomays)
А когато тяхното разпространение по земята последователно става всеобщо, стартира изцяло прекрояване на ландшафта, както и основаването на нови, комплицирани екосистеми. Атмосферата също се трансформира поради процеса на фотосинтеза, с който въздухът се обогатява с О2. А това основава подобаваща среда за живот и за доста скотски типове.
В началото дърветата се различават доста от тези, които сме привикнали да виждаме през днешния ден. За един от първите типове се показва Archaeopteris, който е много непосредствен до папратите и тъкмо като тях се развива посредством спори и дървесни стволове.
В тези ранни интервали растителните типове са сложени пред различни рискове за оцеляването им като висока слънчева радиация, недостиг на вода, рискови температури, трусове и други феномени. И всички те оказват отрицателно въздействие, забавяйки еволюцията им, за разлика от флората и фауната под водата.
Как атомната бомба ни научи, че гренландските акули живеят до 400 години
Едно доста забавно проучване
Днес, милиони години по-късно, и акулите, и дърветата са жертва на редица промени в околната среда, които ги засягат директно - най-много свързани с климата, повишаването на температурите, замърсяването на въздуха и водещите след тях промени в изискванията на живот, към които би трябвало да се приспособяват. Неконтролираният лов на риба, унищожаването на местоживеенията и други човешки действия също слагат под най-сериозния риск от изгубване до момента този античен тип, претърпял в действителност доста.
50 години Луси - какво знаем и какво не за изчезналото звено в човешката еволюция
Продължава да е най-значимото изобретение в региона
Според съществена научна доктрина, животът във водата предшества този на сушата. А измежду първите му представители са акулите - хищниците, за които се твърди, че съществуват от повече от 400 милиона години. Това е с цели 50 милиона години по-рано в съпоставяне със сведенията за първите дървета и растителни типове.
От Forbes ни връщат доста епохи обратно с ретроспекция на какво тъкмо са били очевидци големите морски хищници. Смята се, че предците на акулите, както ги познаваме през днешния ден, са се появили през силурийския интервал преди към 420 милиона години.
Те са от вида Cladoselache и по непокътнати сведения са имали тяло, наподобяващо торпедо, както и способността да плуват доста бързо, която им е разрешавала и да са умели ловци. Благодарение на техните хрущялни скелети съумяват да се развият по-бързо от други водни типове и елементарно и дейно да се приспособяват към изискванията на живот. Телата им също по този начин са по-малки от тези на актуалните акули - към 1.8 м.
И до момента в който тези хищници господстват под водата, в нея последователно се развиват огромно многообразие от типове поради релативно стабилната среда на живот откъм температура и достъп до хранителни субстанции. Морските животни са доста по-устойчиви и на разнообразни катаклизми от античната история на планетата ни като пермско-триаското измиране, което унищожава над 90% от типовете на Земята по това време.
Благодарение на тази опция за ефикасна и безвредна еволюция, акулите се превръщат във все по-големи хищници, трансформират физиологичните си особености по този начин, че да продължават да бъдат на върха на хранителната верига.
И в случай че Cladoselache не сменят зъбите си, то при идващите типове те порастват в редици и когато едните паднат, израстват нови. И по този начин един субект може да смени десетки хиляди зъби за целия си живот, с цел да се оправят дейно с всяка плячка. Хищниците усъвършенстват и своята електросензорна система, с която бързо улавят всяко придвижване и всяка жертва към себе си.
Междувременно на сушата почвата към момента е негостоприемна дори за малките растителни типове, които не съумяват да се закрепят и развият. Смята се, че преди към 470 милиона години се появяват първите мъхове. А дърветата, които през днешния ден са на всички места към нас, започват да виреят на земята едвам през късния девонски интервал, който е почти преди около 350 милиона години.
47. Archaeopteris [sic]One of the oldest trees (~385 Myrs old), but produced spores (not seeds) like a fern!Builders of the first forests, helping to manufacture our oxygen-rich atmosphereExtinction cause:?
— Chris Mays (@palaeomays)
А когато тяхното разпространение по земята последователно става всеобщо, стартира изцяло прекрояване на ландшафта, както и основаването на нови, комплицирани екосистеми. Атмосферата също се трансформира поради процеса на фотосинтеза, с който въздухът се обогатява с О2. А това основава подобаваща среда за живот и за доста скотски типове.
В началото дърветата се различават доста от тези, които сме привикнали да виждаме през днешния ден. За един от първите типове се показва Archaeopteris, който е много непосредствен до папратите и тъкмо като тях се развива посредством спори и дървесни стволове.
В тези ранни интервали растителните типове са сложени пред различни рискове за оцеляването им като висока слънчева радиация, недостиг на вода, рискови температури, трусове и други феномени. И всички те оказват отрицателно въздействие, забавяйки еволюцията им, за разлика от флората и фауната под водата.
Как атомната бомба ни научи, че гренландските акули живеят до 400 години
Едно доста забавно проучване
Днес, милиони години по-късно, и акулите, и дърветата са жертва на редица промени в околната среда, които ги засягат директно - най-много свързани с климата, повишаването на температурите, замърсяването на въздуха и водещите след тях промени в изискванията на живот, към които би трябвало да се приспособяват. Неконтролираният лов на риба, унищожаването на местоживеенията и други човешки действия също слагат под най-сериозния риск от изгубване до момента този античен тип, претърпял в действителност доста.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ