Теории за съдбата на Ковчега на завета
Теории за ориста на Ковчега на завета
През 70 година сл. Хр., след месеци на изтощителна и жестока блокада, римските легиони под командването на военачалник Тит завладяват Йерусалим и дефинитивно потушават огромното еврейско въстание против Римската империя. Градът е срутен, а Вторият храм – най-свещеното място в юдаизма и центърът на религиозния живот на еврейския народ – е ограбен и опожарен. Унищожението на
храма бележи бездънен цивилизационен и нравствен поврат, чиито последствия се усещат и през днешния ден.
Римските бойци изнасят голям брой храмови съкровища, които по-късно са показани в победоносен церемониал в Рим. Еврейският историк Флавий Йосиф, свидетел на събитията, разказва тези подиуми в детайли в труда си „ Юдейската война “.
Той загатва златната менора, трапезата на хлябовете и други ритуални предмети,
само че в описанието му отсъства най-свещеният от всички – Ковчегът на завета. Това неявяване е основно и подсказва, че ковчегът не е бил погубен или покорен от римляните, а е липсващ доста по-рано.
Според Еврейската Библия Ковчегът на завета е направен по божествено разпореждане
по време на Изхода от Египет през XIII век прочие Хр. Бог заповядва на Мойсей да сътвори специфичен ковчег от акациево дърво, покрито със злато от вътрешната страна и извън, в който да бъдат положени Плочите на Закона с Десетте заповеди. По-късно в него са добавени съд с манна и жезълът на Аарон. Смятало се е, че в ковчега населява самото божествено наличие – Шехина –
което го прави не просто заветен предмет, а веществен знак на завета сред Бог и израилтяните.
Ковчегът заема централно място в религиозния и военния живот на античния Израил. По време на 40-годишното скитничество в пустинята той е носен отпред на народа. Библейските разкази му приписват свръхестествени сили: при прекосяването на река Йордан водите се разтварят, а при обсадата на Йерихон ритуалното циркулиране на града с ковчега води до сриването на стените. В същото време ковчегът се възприема и като рисков –
докосването или поглеждането му без позволение можело да докара до гибел.
След заселването в Ханаан ковчегът е подложен първо в Скинията – преносимо светилище – а по-късно цар Давид го придвижва в Йерусалим. Синът му Соломон му обезпечава непрекъснат дом в новопостроения храм, където е положен в Светая Светих – най-вътрешното и най-свято пространство, налично единствено за първосвещеника и то един път годишно, в
Деня на умилостивението.
Последното релативно несъмнено библейско споменаване за ковчега е от времето на цар Йосия през VII век прочие Хр., когато той подрежда свещеният предмет да бъде върнат в храма. Малко по-късно, през 586 година прочие Хр., вавилонският цар Навуходоносор II завладява Йерусалим и унищожава Първия храм. Въпреки подробните описания на разрушението, няма нито едно несъмнено удостоверение, че ковчегът е бил открит или отвеян във Вавилон.
От този миг нататък той изчезва от историческите източници.
Тази липса поражда голям брой версии и митове. Според Талмуда цар Йосия, предусещайки гибелта на храма, е заповядал ковчегът да бъде укрит в загадка подземна камера под Храмовия рид. Апокрифни текстове, в това число Втората книга Макавейска, описват, че оракул Йеремия е изнесъл ковчега и го е скрил в пещера на планината Нево, като мястото остава незнайно. Други теории допускат, че ковчегът е бил погубен,
претопен или отвеян като военна плячка, само че липсват каквито и да било археологически доказателства.
В актуалната ера археолози и откриватели оферират нови хипотези. Една от най-известните е тази на холандския археолог Леен Ритмайер, съгласно който Ковчегът на завета може към момента да се намира под Храмовия рид, евентуално в региона под Купола на скалата. Това място обаче е измежду най-чувствителните религиозни и политически точки в света, защото е
свещено както за юдаизма, по този начин и за исляма, което прави всевъзможни разкопки на практика невъзможни.
Днес Ковчегът на завета остава една от най-големите неразгадани загадки на античната история. Той е освен археологичен и исторически въпрос, само че и мощен знак, в който се преплитат религия, митология, национална еднаквост и политика. Именно тази комбинация от действителни обстоятелства и недоказуеми митове продължава да поддържа жив интереса към ковчега и да го трансформира в една от най-устойчивите мистерии на човешката цивилизация.
През 70 година сл. Хр., след месеци на изтощителна и жестока блокада, римските легиони под командването на военачалник Тит завладяват Йерусалим и дефинитивно потушават огромното еврейско въстание против Римската империя. Градът е срутен, а Вторият храм – най-свещеното място в юдаизма и центърът на религиозния живот на еврейския народ – е ограбен и опожарен. Унищожението на
храма бележи бездънен цивилизационен и нравствен поврат, чиито последствия се усещат и през днешния ден.
Римските бойци изнасят голям брой храмови съкровища, които по-късно са показани в победоносен церемониал в Рим. Еврейският историк Флавий Йосиф, свидетел на събитията, разказва тези подиуми в детайли в труда си „ Юдейската война “.
Той загатва златната менора, трапезата на хлябовете и други ритуални предмети,
само че в описанието му отсъства най-свещеният от всички – Ковчегът на завета. Това неявяване е основно и подсказва, че ковчегът не е бил погубен или покорен от римляните, а е липсващ доста по-рано.
Според Еврейската Библия Ковчегът на завета е направен по божествено разпореждане
по време на Изхода от Египет през XIII век прочие Хр. Бог заповядва на Мойсей да сътвори специфичен ковчег от акациево дърво, покрито със злато от вътрешната страна и извън, в който да бъдат положени Плочите на Закона с Десетте заповеди. По-късно в него са добавени съд с манна и жезълът на Аарон. Смятало се е, че в ковчега населява самото божествено наличие – Шехина –
което го прави не просто заветен предмет, а веществен знак на завета сред Бог и израилтяните.
Ковчегът заема централно място в религиозния и военния живот на античния Израил. По време на 40-годишното скитничество в пустинята той е носен отпред на народа. Библейските разкази му приписват свръхестествени сили: при прекосяването на река Йордан водите се разтварят, а при обсадата на Йерихон ритуалното циркулиране на града с ковчега води до сриването на стените. В същото време ковчегът се възприема и като рисков –
докосването или поглеждането му без позволение можело да докара до гибел.
След заселването в Ханаан ковчегът е подложен първо в Скинията – преносимо светилище – а по-късно цар Давид го придвижва в Йерусалим. Синът му Соломон му обезпечава непрекъснат дом в новопостроения храм, където е положен в Светая Светих – най-вътрешното и най-свято пространство, налично единствено за първосвещеника и то един път годишно, в
Деня на умилостивението.
Последното релативно несъмнено библейско споменаване за ковчега е от времето на цар Йосия през VII век прочие Хр., когато той подрежда свещеният предмет да бъде върнат в храма. Малко по-късно, през 586 година прочие Хр., вавилонският цар Навуходоносор II завладява Йерусалим и унищожава Първия храм. Въпреки подробните описания на разрушението, няма нито едно несъмнено удостоверение, че ковчегът е бил открит или отвеян във Вавилон.
От този миг нататък той изчезва от историческите източници.
Тази липса поражда голям брой версии и митове. Според Талмуда цар Йосия, предусещайки гибелта на храма, е заповядал ковчегът да бъде укрит в загадка подземна камера под Храмовия рид. Апокрифни текстове, в това число Втората книга Макавейска, описват, че оракул Йеремия е изнесъл ковчега и го е скрил в пещера на планината Нево, като мястото остава незнайно. Други теории допускат, че ковчегът е бил погубен,
претопен или отвеян като военна плячка, само че липсват каквито и да било археологически доказателства.
В актуалната ера археолози и откриватели оферират нови хипотези. Една от най-известните е тази на холандския археолог Леен Ритмайер, съгласно който Ковчегът на завета може към момента да се намира под Храмовия рид, евентуално в региона под Купола на скалата. Това място обаче е измежду най-чувствителните религиозни и политически точки в света, защото е
свещено както за юдаизма, по този начин и за исляма, което прави всевъзможни разкопки на практика невъзможни.
Днес Ковчегът на завета остава една от най-големите неразгадани загадки на античната история. Той е освен археологичен и исторически въпрос, само че и мощен знак, в който се преплитат религия, митология, национална еднаквост и политика. Именно тази комбинация от действителни обстоятелства и недоказуеми митове продължава да поддържа жив интереса към ковчега и да го трансформира в една от най-устойчивите мистерии на човешката цивилизация.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ