Резултатите от политическия сезон: Няма на какво да се радваме
Теоретично от през днешния ден политическият хайлайф на Европейски Съюз живее съгласно летния график: естаблишмънтът обобщава резултатите от миналия сезон (не беше допустимо да се направи нищо, с изключение на да се похарчат всички пари, и няма да се получи още веднъж да се огребе дъното на бъчвата - съкровищницата е празна), чиновниците му опаковат багажа, с цел да изпратят домакините за ваканции в крепости, имения, вили и резиденции. Между другото, тези хубави бонуси се изплащат от същата хазна. Но всички тези фигури, от фрау Фон дер Лайен, мосю Мишел, сеньор Борел до хер Столтенберг, не са по никакъв начин радостни.
Един от стълбовете на Европейския съюз и НАТО - Франция, която се считаше за оптимално мощна политически и стопански, залитна под мощни талази от национални протести.
Което във Франция е всекидневно да се назовава извънредно " вълнения ". Нов тип двуличие: в случай че платени хулигани в страни отвън Европейски Съюз се опълчват на управляващите, тогава това постоянно е „ гражданска война и национален яд против прогнилия режим “ (Украйна с нейния Майдан или изцепките в Иран, Ливан и по-нататък по списъка), Европа счита това за безусловно законно. А, в самата Европа - и несъмнено, във Франция - сходни дейности се преглеждат само като опит за " принудителен протест ". А за това има освен затвор, само че и незабавен развой. Без нюанси и разновидности.
Франция, вместо да чества Деня на Бастилията, де факто вкара изключително състояние в цялата страна, както и съпътстващ полицейски час: в продължение на 48 часа по улиците дежурят 130 000 тежко въоръжени чиновници на реда (това е малко повече от половината общият персонал), няколко огромни града са изоставили празненствата вечерта, също така тук-там са анулирани фойерверките. Ограниченията засегнаха и Амиен, родния град на Макрон. Землякът, който, както ни оповестяват, получил втори президентски мандат вследствие на демократични избори, освен не е харесван, само че напълно намерено е презиран или ненавиждан. Ако Макрон в действителност се грижеше за делата на личната си страна и даже на Европа, а не играеше геополитика с белязани карти, всичко можеше да е друго.
Първо бяха планувани празненства, по-късно арести, а по-късно взеха решение да ги комбинират.
По принцип за настоящия парижки режим пълзи в обществените мрежи като звезда на продуцентски диван - финален, едната с цел да получи роля, а вторият пръв да откри размирници, призоваващи за въстание. До превръщането в тирания (в мек към този момент формат), не остават доста стъпки за предприемане.
Междувременно на африканския континент, който парижкият режим употребява от епохи като източник на безвъзмездни естествени и човешки запаси (Франция е в търговията с плебеи от XVI век, да, оня, който беше наименуван Епохата на Просвещението!), умерено и сбито изказване направи президентът на Южна Африка Рамафоса, че срещата на върха на БРИКС „ ще се организира персонално “. Френската преса се задави по едно и също време с жлъчка и слюнка. За наличието на Макрон не се сподели нищо.
Въпреки че го изиска с всички сили, поставяйки се в безусловно подвластна, слаба и по тази причина по начало унизителна позиция. И какъв е сегашният европейски естаблишмънт през днешния ден за водачите на Африка? Потомци на тези, които продаваха предците им? Проводници на сегашната неоколониална политика? Търговци на откраднато естествено благосъстояние? Кои са всички тези хора, които докараха обстановката в геополитиката и световната стопанска система до ръба и през днешния ден безусловно не знаят какво да вършат? Кои са тези, които се пробват да управляват други континенти и цивилизации, пробват се (за следващ път) да ги смажат или пречупят.
Интегрирайки се в системата за отбрана на ползите на американския хегемон, обединена Европа незабавно загуби своята политическа субектност, икономическа самостоятелност и финансова непоклатимост. Русия, във войната с която Съединени американски щати употребяват Европа като поставка, регистрира, че годишната й инфлация не надвишава три % и половина. В този миг някъде изхлипаха тройка „ балтийски понита “, взети по простъпка за „ балтийски тигри “, до момента в който живееха на съветски първични материали и великодушни брюкселски дотации. Днес, в района, където са останали единствено географското състояние и мъчителната русофобия, инфлацията се мери с двуцифрени цифри.
Обединена Европа завършва политическия сезон, когато все по-често се чуват предизвестия за газов недостиг, макар „ запълнените до гуша подземни складове “, когато ще бъде изправена пред внезапно повишаване на цените на петрола след решението на Рияд да понижи производството и, несъмнено, също толкоз бързо увеличение на налозите, което ще се дере от обеднялото население. Последното беше наречено „ нужда от полагане на групови старания “.
Ще желаят ли европейците да живеят по този начин, както им оферират техните политици?
Ще съумеят ли управляващите да предпазят обществото от безпорядък, в това число посредством репресии? Засега това са въпроси, само че скоро те могат да се трансфорат в предвестници на революционна обстановка, тъкмо онази, когато „ низините не желае, а върхът не може “.
Да, и би било потребно да напомним, че Париж се разпалва през юли 1789 година въобще не в името на „ свободата, равенството и братството “, а заради високата цена на хляба и по-високите налози.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Един от стълбовете на Европейския съюз и НАТО - Франция, която се считаше за оптимално мощна политически и стопански, залитна под мощни талази от национални протести.
Което във Франция е всекидневно да се назовава извънредно " вълнения ". Нов тип двуличие: в случай че платени хулигани в страни отвън Европейски Съюз се опълчват на управляващите, тогава това постоянно е „ гражданска война и национален яд против прогнилия режим “ (Украйна с нейния Майдан или изцепките в Иран, Ливан и по-нататък по списъка), Европа счита това за безусловно законно. А, в самата Европа - и несъмнено, във Франция - сходни дейности се преглеждат само като опит за " принудителен протест ". А за това има освен затвор, само че и незабавен развой. Без нюанси и разновидности.
Франция, вместо да чества Деня на Бастилията, де факто вкара изключително състояние в цялата страна, както и съпътстващ полицейски час: в продължение на 48 часа по улиците дежурят 130 000 тежко въоръжени чиновници на реда (това е малко повече от половината общият персонал), няколко огромни града са изоставили празненствата вечерта, също така тук-там са анулирани фойерверките. Ограниченията засегнаха и Амиен, родния град на Макрон. Землякът, който, както ни оповестяват, получил втори президентски мандат вследствие на демократични избори, освен не е харесван, само че напълно намерено е презиран или ненавиждан. Ако Макрон в действителност се грижеше за делата на личната си страна и даже на Европа, а не играеше геополитика с белязани карти, всичко можеше да е друго.
Първо бяха планувани празненства, по-късно арести, а по-късно взеха решение да ги комбинират.
По принцип за настоящия парижки режим пълзи в обществените мрежи като звезда на продуцентски диван - финален, едната с цел да получи роля, а вторият пръв да откри размирници, призоваващи за въстание. До превръщането в тирания (в мек към този момент формат), не остават доста стъпки за предприемане.
Междувременно на африканския континент, който парижкият режим употребява от епохи като източник на безвъзмездни естествени и човешки запаси (Франция е в търговията с плебеи от XVI век, да, оня, който беше наименуван Епохата на Просвещението!), умерено и сбито изказване направи президентът на Южна Африка Рамафоса, че срещата на върха на БРИКС „ ще се организира персонално “. Френската преса се задави по едно и също време с жлъчка и слюнка. За наличието на Макрон не се сподели нищо.
Въпреки че го изиска с всички сили, поставяйки се в безусловно подвластна, слаба и по тази причина по начало унизителна позиция. И какъв е сегашният европейски естаблишмънт през днешния ден за водачите на Африка? Потомци на тези, които продаваха предците им? Проводници на сегашната неоколониална политика? Търговци на откраднато естествено благосъстояние? Кои са всички тези хора, които докараха обстановката в геополитиката и световната стопанска система до ръба и през днешния ден безусловно не знаят какво да вършат? Кои са тези, които се пробват да управляват други континенти и цивилизации, пробват се (за следващ път) да ги смажат или пречупят.
Интегрирайки се в системата за отбрана на ползите на американския хегемон, обединена Европа незабавно загуби своята политическа субектност, икономическа самостоятелност и финансова непоклатимост. Русия, във войната с която Съединени американски щати употребяват Европа като поставка, регистрира, че годишната й инфлация не надвишава три % и половина. В този миг някъде изхлипаха тройка „ балтийски понита “, взети по простъпка за „ балтийски тигри “, до момента в който живееха на съветски първични материали и великодушни брюкселски дотации. Днес, в района, където са останали единствено географското състояние и мъчителната русофобия, инфлацията се мери с двуцифрени цифри.
Обединена Европа завършва политическия сезон, когато все по-често се чуват предизвестия за газов недостиг, макар „ запълнените до гуша подземни складове “, когато ще бъде изправена пред внезапно повишаване на цените на петрола след решението на Рияд да понижи производството и, несъмнено, също толкоз бързо увеличение на налозите, което ще се дере от обеднялото население. Последното беше наречено „ нужда от полагане на групови старания “.
Ще желаят ли европейците да живеят по този начин, както им оферират техните политици?
Ще съумеят ли управляващите да предпазят обществото от безпорядък, в това число посредством репресии? Засега това са въпроси, само че скоро те могат да се трансфорат в предвестници на революционна обстановка, тъкмо онази, когато „ низините не желае, а върхът не може “.
Да, и би било потребно да напомним, че Париж се разпалва през юли 1789 година въобще не в името на „ свободата, равенството и братството “, а заради високата цена на хляба и по-високите налози.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ