Теодора Николова ни гостува преди няколко седмици в рубриката Дифтонг“

Теодора Николова ни гостува преди няколко седмици в рубриката " Дифтонг “ с невероятната си книга " Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите “, която е колаж от акварелни фрагменти. Може да се чете като модерно японско дзуйхицу – изящният феодален род " по пътя на четката “, или като обществена мрежа. Героите обитават съответен и в същото време фиктивен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в рейсове и таксита, по улици и спирки. Така Або, водещият на предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус " , показа своята гостенка Теодора Николова, която е и основен редактор на списание " Ева “.

" Запознах се с теб, посредством книгата ти, на един гръцки плаж. Яд ме е, че прочетох книгата бързо, тъй като човек би трябвало да ѝ се любува. Откъде пристигна любовта към литературата “, попита Або " Любовта към литературата постоянно я е имало. Една от аргументите да отида в Класическата гимназия беше точно литературата, която е необятно застъпена там. Винаги съм си представяла, че ще се занимавам с литература и по-този метод малко разочаровах фамилията си. Всички чакаха, че ще завърша право и ще продължа фамилната традиция. “

Водещият показа, че множеството от гостите му са доста сполучливи в своята област, занимават се с изкуство, само че постоянно са се опълчвали на родителите си, които са били срещу. " Изкуството е по-неясно “, съобщи Теодора Николова. " Другите специалности чертаят по-ясни пътища. При изкуството нещата са по-рискови. “

Първичната потребност от хармония

" Красимир Лозанов е редактор на моята книга. Бяхме страховит тандем, с него се работи прелестно. Дори да спорим от време на време и да сме на нож, това е нужно на създателя. Мила Янева-Табакова направи корицата и илюстрациите. Манол Пейков също оказа помощ доста, тъй като аз имам опит със списание, само че позицията на книгоиздателя е доста по-различна. Не можем да не съдим по корицата. Това се случва с книгите, списанията и може би и с хората. Необходимостта от хармония е въпрос на образование и струпване. Плаши ме, че у доста хора тази потребност от хармония липсва. В Италия децата още от дребни живеят измежду хубост, измежду изкуство създавано с епохи. Тези деца попиват от дребни. Не ни е обещано да имаме този нюх по рождение, той се възпитава “.

Болоня

" Обичам да пътувам, пътувала съм доста из Европа, може би по-далечни дестинации предстоят. Болоня е едно от местата, които извънредно доста ме изненадаха. Отидох, с цел да мога оттова да взема влака за Флоренция, само че Болоня, този град с цвят на препечена бисквита толкоз доста ме очарова. С този фаустовски, само че сладко-средиземноморски научен дух, който витае в него, наслояван епохи наред. Арките, кулите, площадите. В Болоня за първи път бях на лятно кино, признавам си. “

Самарканд и Бухара

" Може би единственото място отвън Европа, на което съм била. Това е източна приказка. Самарканд е център на Самаркандска област и втори по величина град в Узбекистан. " Този свят постоянно ще остане в мен. Спомням си един възрастен мъж в Бухара, обкръжен от прахуляк и тичащи деца, в близост величествените мозайки. Фантазия. “

Опознайте повече от красивия разум на Теодора Николов в звуковия файл.