Теодора от Фермата загуби приятели
Теодора Дякова от „ Фермата” 7 призна, че е изгубила другари след финала на шоуто. Заралийката разкрива, че доста хора са „ пропаднали сред дупките на ситото”. Сред тях и участници от „ Фермата” 7, с които Теодора беше месеци в стопанството.
„ Първите седмици бяха забавни и в тях всички ние се опознавахме между тях. И забавното беше, че в един ден с избран кръг от хора разбираш доста повече, усещаш доста по-силно силите, чуваш чистотата на желанията, създаваш обилни фрагменти от профили на хората, разкриваш други равнища на последователност към другите в себе си. И всичко се случва и бързо, и постепенно. И искаш да приказваш, само че имаш микрофон. И искаш усамотение, само че камерата те блъска в главата всякога, когато станеш от сън. Но хората не можеш да объркаш. Щото толкоз доста истина и разкази има в мълчанието. И когато имаш малко думи, с които да се изразиш, те в множеството случаи споделят доста повече, от време на време – всичко. Така си казахме всичко с Виктор на първа среща при запознанството ни вътре. Така с Лора установихме връзка, която с думи не се разказва – тя е в равнища и цветове. Така разбираш, че имаш да учиш от хора като Чавдар, Цоньо и Жоро. Само няколко дни ни трябваха с Коци да установим безмълвна връзка в поддръжка, в тъга, в смях и занимания. За няколко вечери до огъня да усетиш, че Боби Гостев е един бездънен и непосредствен човек, чиито странности притеглят, а добрината му успокоява. Да прозреш, че грижата на Мартина към всички и всичко не е престорена, а просто тиха и по предопределение от сърце. Да се възхитиш на изобретателността на мозъка на Кирил и да се преклониш пред сръчността му. За всеки мога да приказвам, тъй като всеки съм позволила до сърцето си, с цел да усетя нишката и да мина през „ процеса на свързване или не”, философства Теди.
„ Излизаш от „ Фермата “ и установяваш неналичия. Липси в полезности. Липси на светлини на пътеводители. На дълбоките стойности, в които си повярвал, тъй като си схванал, че съществуват. Започва гонитбата сред действителността и цената. И си дадох сметка какъв брой бързо голямо количество хора пропаднаха сред дупките на ситото. Най-интересното в действителност беше, че имаше и такива, които се мъчиха и сами разширяваха дупките, с цел да паднат и да отпаднат. Загубих приятели… Всъщност „ изгубих “ не е вярната думичка. Спасих се от „ приятели”! Не съм от тези, които си раздават другарството. Не го подарявам на такива, които не го ценят. И натурално, завъртайки се колелото, проличаха всички дефекти у нас хората – злоба, завист, съмнение, упрек, засегнатост, сочене с пръст. Благодарна съм за компликациите в живота си. След тях постоянно се изправям и узнавам урока. Да, натежаха дълго време облаци сиви и грачеха грозни птици. Но някак успявах да слушам шума на гората, гайдата на Виктор, да виждам иззад облаците усмивката на Лора и да чувствам поддръжката на не един - на Мартина, Пламен, Кирил и Боби. И в мен постоянно ще живеят диалозите ми с отец Кирил за положителното у хората и ще нося в себе си силата на манастирската земя – българската земя”, заключва Теодора.
„ Първите седмици бяха забавни и в тях всички ние се опознавахме между тях. И забавното беше, че в един ден с избран кръг от хора разбираш доста повече, усещаш доста по-силно силите, чуваш чистотата на желанията, създаваш обилни фрагменти от профили на хората, разкриваш други равнища на последователност към другите в себе си. И всичко се случва и бързо, и постепенно. И искаш да приказваш, само че имаш микрофон. И искаш усамотение, само че камерата те блъска в главата всякога, когато станеш от сън. Но хората не можеш да объркаш. Щото толкоз доста истина и разкази има в мълчанието. И когато имаш малко думи, с които да се изразиш, те в множеството случаи споделят доста повече, от време на време – всичко. Така си казахме всичко с Виктор на първа среща при запознанството ни вътре. Така с Лора установихме връзка, която с думи не се разказва – тя е в равнища и цветове. Така разбираш, че имаш да учиш от хора като Чавдар, Цоньо и Жоро. Само няколко дни ни трябваха с Коци да установим безмълвна връзка в поддръжка, в тъга, в смях и занимания. За няколко вечери до огъня да усетиш, че Боби Гостев е един бездънен и непосредствен човек, чиито странности притеглят, а добрината му успокоява. Да прозреш, че грижата на Мартина към всички и всичко не е престорена, а просто тиха и по предопределение от сърце. Да се възхитиш на изобретателността на мозъка на Кирил и да се преклониш пред сръчността му. За всеки мога да приказвам, тъй като всеки съм позволила до сърцето си, с цел да усетя нишката и да мина през „ процеса на свързване или не”, философства Теди.
„ Излизаш от „ Фермата “ и установяваш неналичия. Липси в полезности. Липси на светлини на пътеводители. На дълбоките стойности, в които си повярвал, тъй като си схванал, че съществуват. Започва гонитбата сред действителността и цената. И си дадох сметка какъв брой бързо голямо количество хора пропаднаха сред дупките на ситото. Най-интересното в действителност беше, че имаше и такива, които се мъчиха и сами разширяваха дупките, с цел да паднат и да отпаднат. Загубих приятели… Всъщност „ изгубих “ не е вярната думичка. Спасих се от „ приятели”! Не съм от тези, които си раздават другарството. Не го подарявам на такива, които не го ценят. И натурално, завъртайки се колелото, проличаха всички дефекти у нас хората – злоба, завист, съмнение, упрек, засегнатост, сочене с пръст. Благодарна съм за компликациите в живота си. След тях постоянно се изправям и узнавам урока. Да, натежаха дълго време облаци сиви и грачеха грозни птици. Но някак успявах да слушам шума на гората, гайдата на Виктор, да виждам иззад облаците усмивката на Лора и да чувствам поддръжката на не един - на Мартина, Пламен, Кирил и Боби. И в мен постоянно ще живеят диалозите ми с отец Кирил за положителното у хората и ще нося в себе си силата на манастирската земя – българската земя”, заключва Теодора.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ