Тео Ушев посочи защо хиляди художници останаха без пенсии
Теодор Ушев новината за паричните награди, които държавното управление предлага за 65 създатели за идващите 3 години.
Ето какво написа той:
" По мотив артистите, техните пенсии и " подаянията ", която страната им прави. Баща ми, преди да почине получаваше 178 лева пенсия. Не за трудов стаж, а по неработоспособност.
Не му стигаха някакви си 7-8 година А не му стигаха, тъй като от СБХ, (където доста години той съзнателно си плащаше отчисленията и осигуровките), през 89-а някой служител услужливо изгори архивите. (на този " служител " всички му знаят името).
За да открадне дребното пари в касата. Така хиляди художници останаха без пенсии. В момента всички те са под обществения най-малко. Разбира се, нито един ръководител на СБХ, нито един ръководител на Комисия по просвета в Народното събрание не направи нещо.
Художниците нямаха и Златен Орфей. Но когато татко ми продаваше картини на запад (щото тук никой не ги искаше), външнотърговска организация Хемус му взимаше 75%. А останалите 25 % му ги даваше под формата на валутни левове.
Ние бяхме щастливи - имахме за дънки Райфъл, кафе и Тоблерон за Нова година. Толкова. Артистите не са ви отговорни. Всички те съзнателно си плащаха осигуровките. И устояха банкрутиралата страна и неработещата соц. стопанска система с " същинските пари ", които изкарваха на открито. "
Ето какво написа той:
" По мотив артистите, техните пенсии и " подаянията ", която страната им прави. Баща ми, преди да почине получаваше 178 лева пенсия. Не за трудов стаж, а по неработоспособност.
Не му стигаха някакви си 7-8 година А не му стигаха, тъй като от СБХ, (където доста години той съзнателно си плащаше отчисленията и осигуровките), през 89-а някой служител услужливо изгори архивите. (на този " служител " всички му знаят името).
За да открадне дребното пари в касата. Така хиляди художници останаха без пенсии. В момента всички те са под обществения най-малко. Разбира се, нито един ръководител на СБХ, нито един ръководител на Комисия по просвета в Народното събрание не направи нещо.
Художниците нямаха и Златен Орфей. Но когато татко ми продаваше картини на запад (щото тук никой не ги искаше), външнотърговска организация Хемус му взимаше 75%. А останалите 25 % му ги даваше под формата на валутни левове.
Ние бяхме щастливи - имахме за дънки Райфъл, кафе и Тоблерон за Нова година. Толкова. Артистите не са ви отговорни. Всички те съзнателно си плащаха осигуровките. И устояха банкрутиралата страна и неработещата соц. стопанска система с " същинските пари ", които изкарваха на открито. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ