Теодор Тодоров: Надявам се сега да се оценяват онези успехи с националния отбор!
Теодор Тодоров е една от огромните звезди на българския волейбол в последните над 10 години. Игра няколко години в ЦСКА, по-късно в Русия, Турция, Швейцария. Завърна се у нас и мина през Монтана, Нефтохимик, ЦСКА, а повече от една година е в Хебър (Пазарджик). Националът даде изявление за дни преди шампионата за Купата на България по волейбол.
Ето какво сподели Теодор Тодоров пред екипа ни:
-Теди, следва домакинство за Купата на България. Очакванията към вас тежат ли, тъй като и поради семейството сте посочени за любимец за трофея?
-През всичките години, в които съм играл волейбол, постоянно е имало упования. Така че не е нещо по-различно, не е нещо ново и няма да ни е за първи път. Така че от тази позиция сме готови. В нашия тим няма доста млади момчета – Къртев, който към този момент изигра задоволително тежки мачове, стартира да застъпва и в националния тим. Единствено Пламен Шекерджиев, само че той е страховит темперамент.
-Колко отрезвяващо може да ви подейства загубата от Левски в последния кръг от постоянния сезон? Мислихте ли за Купата, защото на процедура бяхте сигурни водачи в класирането?
-Винаги има мисъл за купа или за плейофи. Не считам, че би трябвало да се вършат някакви нещастия от това проваляне. Това беше мач, който за нас беше без значение. Имаше момчета, които играха по-малко през сезона и получиха късмет, аз се върнах след травма, с цел да се сработя с тима.
-Ако можеш да обещаеш нещо на почитателите на Хебър за идния шампионат, какво ще бъде? Готови ли сте да излезете и да прегазите противниците…
-Ще се постараем да създадем всичко допустимо. Единственото, което желая, е да сме живи и здрави, с цел да си свършим работата и да зарадваме както тима, по този начин и цялостен Пазарджик.
-Играл си в много тимове у нас и в чужбина? Как би описал плана Хебър, който се трансформира във водещ на волейболната карта у нас?
-Това, което имам като наблюдаване от късия интервал, в който съм в тима, е, че се работи извънредно вярно и целеустремено. Както виждате, към този момент и школата стартира да дава резултати – три момчета са в младежката гарнитура. Щом школата дава резултати, значи всичко върви в вярната посока. Две-три момчета упражняваха с нас през сезона, когато не бе толкоз с напрежение, а това е огромен плюс за тях.
-Със сигурност имате и обществена отговорност към хората в града? Ти си известно лице, имаш и отговорност към децата в клуба, а и не само…
-Винаги би трябвало да държиш на състояние, тъй като хората са с упования към теб. Аз в никакъв случай не съм си позволяавл да компрометирам моето име, на клуба, в който играя – дали ще е клубен или народен. Това е най-важното за един експерт. Първо всичко идва от фамилията, по-късно попадаш, както аз попаднах в ЦСКА, на 17-18 години. Тогава в съблекалнята бяха Ники Иванов, Ивайло Стефанов, имаше ред и дисциплинираност, почитание към старите.
-Като загатна ЦСКА, в случай че някой ти беше споделил преди 10 години, че ЦСКА и Левски няма да бъдат такива фактори, каквито бяха, и във футбола, и във волейбола, да не приказваме за баскетбола, в който няма мъжки тим на ЦСКА, по какъв начин щеше да реагираш?
-Първо щях да се изсмея, тъй като това са тимове с дългогодишна традиция в целия български спорт и е извънредно тъпо такива големи школи да се намират в такова състояние. Това е тъпо за целия ни спорт.
-На какво съгласно теб се дължи напредъкът на тимовете отвън София? В последните 10 години не е имало първенец от София – по четири трофеи завоюваха Марек и Нефтохимик, а една отиде в Добруджа.
-В множеството случаи, както е с Хебър, оказват помощ кметовете и общините. Разбира се, с партньорството на други спонсори. Надявам се тези неща да продължат, колкото се може повече години.
-Ако погледнем малко по-напред, подготвени ли сте и за купата след две следващи купи?
-Дай Боже. Има дълъг интервал от време, всичко зависи от моментното положение на тимовете. Ако всички са здрави във всички тимове, ще бъде извънредно забавно.
-Какво е да имаш до себе си Тодор Алексиев, с който си играл толкоз доста години и в чужбина, и в националния тим.
-Тодор Алексиев го имам до себе си от 2009 година. Като първите 5-6 години бяхме всеки ден дружно. Познаваме се извънредно добре, знам във всеки един миг какво мога да чакам от него, както и той от мен. До такава степен сме си паснали. За толкоз години дружно няма по какъв начин да не сме близки. Ако не бяхме близки, нямаше да играем дружно.
-От дистанцията на времето оценяваме ли тези няколко четвърти места на националния тим, тъй като и тогава имаше хора, които като че ли не ги оценяваха задоволително?
-Надявам се хората да са го оценили, тъй като четвърто място не е по никакъв начин малко. Давам образец от моите ранни години – 2009/2010-та. Нещата се трансформираха извънредно доста оттогава. В тези години бяха четири-пет водещи страни – Русия, Италия, Бразилия и по-късно ние. Полша се появяваше на картата понякога, както и Куба, да вземем за пример. След това се появиха толкоз доста тимове, които играят волейбол на високо равнище и имат искания. В този миг българското състезание като че ли беше малко по-слабо и тъкмо по това време такива триумфи на националния тим трябваше да се смятат за съществени. Докато в този момент българското състезание се ускорява, уповавам се това да се отразява и на резултатите на националния тим.
-В последните години се следи една наклонност – множеството от вас, които бяхте, а някои сте към момента водещи състезатели за националния тим, играете в България. На какво се дължи това?
-Надявам се хората да го схващат това нещо. Ние, с цел да останем тук заради една или друга причина, значи сме ОК. Условията към този момент са на доста по-високо равнище. За да останем, значи нещо се е трансформирало, вижда се крачка напред. Надявам се това да продължи.
-Качествата на сегашните млади български волейболисти задоволителна ли е за трансфер в чужбина, сходни на вашите отпреди години?
-От тимовете излизат доста кадърни момчета. Давам незабавно образец с Георги Сеганов – главен разпределител на националния тим. Алекс Грозданов има извънредно бъдеще. Ако успее да се задържи в Италия и да изиграе още няколко мощни години на това равнище, ще бъде извънреден плюс за националния тим. Мартин Атанасов, Аспарух Аспарухов – не желая да изброявам всички, тъй като ще изпусна някого. Има доста момчета с бъдеще.
-Къде би желал да завършиш кариерата си? Ще играеш ли като Ивайло Стефанов или Христо Цветанов?
-Не съм го мислил, уповавам се и скоро да не го мисля, само че бих поиграл още няколко години. Преди 10 години си говорихме с Ивайло Стефанов, който ми споделяше – “Аз съм към този момент на 30 и няколко години, всичко е калцирало, от тук насетне стартирам да играя.” А аз му отговорих “Дай Боже, Иво, и аз да съм така…” Видяхме се предходната година и той на смешка ми сподели: “След 40 години всичко е калцирало…” и аз му отвърнах: “Нали сподели, че след 30-ата ти годишнина е по този начин.” Много се смяхме, само че той е страховит експерт. Христо Цветанов не желая да го разясня – предходната година му споделих, че подготвен за националния тим.
Ето какво сподели Теодор Тодоров пред екипа ни:
-Теди, следва домакинство за Купата на България. Очакванията към вас тежат ли, тъй като и поради семейството сте посочени за любимец за трофея?
-През всичките години, в които съм играл волейбол, постоянно е имало упования. Така че не е нещо по-различно, не е нещо ново и няма да ни е за първи път. Така че от тази позиция сме готови. В нашия тим няма доста млади момчета – Къртев, който към този момент изигра задоволително тежки мачове, стартира да застъпва и в националния тим. Единствено Пламен Шекерджиев, само че той е страховит темперамент.
-Колко отрезвяващо може да ви подейства загубата от Левски в последния кръг от постоянния сезон? Мислихте ли за Купата, защото на процедура бяхте сигурни водачи в класирането?
-Винаги има мисъл за купа или за плейофи. Не считам, че би трябвало да се вършат някакви нещастия от това проваляне. Това беше мач, който за нас беше без значение. Имаше момчета, които играха по-малко през сезона и получиха късмет, аз се върнах след травма, с цел да се сработя с тима.
-Ако можеш да обещаеш нещо на почитателите на Хебър за идния шампионат, какво ще бъде? Готови ли сте да излезете и да прегазите противниците…
-Ще се постараем да създадем всичко допустимо. Единственото, което желая, е да сме живи и здрави, с цел да си свършим работата и да зарадваме както тима, по този начин и цялостен Пазарджик.
-Играл си в много тимове у нас и в чужбина? Как би описал плана Хебър, който се трансформира във водещ на волейболната карта у нас?
-Това, което имам като наблюдаване от късия интервал, в който съм в тима, е, че се работи извънредно вярно и целеустремено. Както виждате, към този момент и школата стартира да дава резултати – три момчета са в младежката гарнитура. Щом школата дава резултати, значи всичко върви в вярната посока. Две-три момчета упражняваха с нас през сезона, когато не бе толкоз с напрежение, а това е огромен плюс за тях.
-Със сигурност имате и обществена отговорност към хората в града? Ти си известно лице, имаш и отговорност към децата в клуба, а и не само…
-Винаги би трябвало да държиш на състояние, тъй като хората са с упования към теб. Аз в никакъв случай не съм си позволяавл да компрометирам моето име, на клуба, в който играя – дали ще е клубен или народен. Това е най-важното за един експерт. Първо всичко идва от фамилията, по-късно попадаш, както аз попаднах в ЦСКА, на 17-18 години. Тогава в съблекалнята бяха Ники Иванов, Ивайло Стефанов, имаше ред и дисциплинираност, почитание към старите.
-Като загатна ЦСКА, в случай че някой ти беше споделил преди 10 години, че ЦСКА и Левски няма да бъдат такива фактори, каквито бяха, и във футбола, и във волейбола, да не приказваме за баскетбола, в който няма мъжки тим на ЦСКА, по какъв начин щеше да реагираш?
-Първо щях да се изсмея, тъй като това са тимове с дългогодишна традиция в целия български спорт и е извънредно тъпо такива големи школи да се намират в такова състояние. Това е тъпо за целия ни спорт.
-На какво съгласно теб се дължи напредъкът на тимовете отвън София? В последните 10 години не е имало първенец от София – по четири трофеи завоюваха Марек и Нефтохимик, а една отиде в Добруджа.
-В множеството случаи, както е с Хебър, оказват помощ кметовете и общините. Разбира се, с партньорството на други спонсори. Надявам се тези неща да продължат, колкото се може повече години.
-Ако погледнем малко по-напред, подготвени ли сте и за купата след две следващи купи?
-Дай Боже. Има дълъг интервал от време, всичко зависи от моментното положение на тимовете. Ако всички са здрави във всички тимове, ще бъде извънредно забавно.
-Какво е да имаш до себе си Тодор Алексиев, с който си играл толкоз доста години и в чужбина, и в националния тим.
-Тодор Алексиев го имам до себе си от 2009 година. Като първите 5-6 години бяхме всеки ден дружно. Познаваме се извънредно добре, знам във всеки един миг какво мога да чакам от него, както и той от мен. До такава степен сме си паснали. За толкоз години дружно няма по какъв начин да не сме близки. Ако не бяхме близки, нямаше да играем дружно.
-От дистанцията на времето оценяваме ли тези няколко четвърти места на националния тим, тъй като и тогава имаше хора, които като че ли не ги оценяваха задоволително?
-Надявам се хората да са го оценили, тъй като четвърто място не е по никакъв начин малко. Давам образец от моите ранни години – 2009/2010-та. Нещата се трансформираха извънредно доста оттогава. В тези години бяха четири-пет водещи страни – Русия, Италия, Бразилия и по-късно ние. Полша се появяваше на картата понякога, както и Куба, да вземем за пример. След това се появиха толкоз доста тимове, които играят волейбол на високо равнище и имат искания. В този миг българското състезание като че ли беше малко по-слабо и тъкмо по това време такива триумфи на националния тим трябваше да се смятат за съществени. Докато в този момент българското състезание се ускорява, уповавам се това да се отразява и на резултатите на националния тим.
-В последните години се следи една наклонност – множеството от вас, които бяхте, а някои сте към момента водещи състезатели за националния тим, играете в България. На какво се дължи това?
-Надявам се хората да го схващат това нещо. Ние, с цел да останем тук заради една или друга причина, значи сме ОК. Условията към този момент са на доста по-високо равнище. За да останем, значи нещо се е трансформирало, вижда се крачка напред. Надявам се това да продължи.
-Качествата на сегашните млади български волейболисти задоволителна ли е за трансфер в чужбина, сходни на вашите отпреди години?
-От тимовете излизат доста кадърни момчета. Давам незабавно образец с Георги Сеганов – главен разпределител на националния тим. Алекс Грозданов има извънредно бъдеще. Ако успее да се задържи в Италия и да изиграе още няколко мощни години на това равнище, ще бъде извънреден плюс за националния тим. Мартин Атанасов, Аспарух Аспарухов – не желая да изброявам всички, тъй като ще изпусна някого. Има доста момчета с бъдеще.
-Къде би желал да завършиш кариерата си? Ще играеш ли като Ивайло Стефанов или Христо Цветанов?
-Не съм го мислил, уповавам се и скоро да не го мисля, само че бих поиграл още няколко години. Преди 10 години си говорихме с Ивайло Стефанов, който ми споделяше – “Аз съм към този момент на 30 и няколко години, всичко е калцирало, от тук насетне стартирам да играя.” А аз му отговорих “Дай Боже, Иво, и аз да съм така…” Видяхме се предходната година и той на смешка ми сподели: “След 40 години всичко е калцирало…” и аз му отвърнах: “Нали сподели, че след 30-ата ти годишнина е по този начин.” Много се смяхме, само че той е страховит експерт. Христо Цветанов не желая да го разясня – предходната година му споделих, че подготвен за националния тим.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ