Какво ще се случва с пазарите след влизането ни в еврозоната?
Теодор Минчев
Пазарите рядко чакат историята да се случи - те я дисконтират. Българската стопанска система и финансов пазар се намират в последната права пред най-важния си институционален завой от влизането в Европейски Съюз насам: присъединението към еврозоната от 1 януари. Това не е просто промяна на валута, а психически и систематичен преход, който постоянно разделя вложителите на две групи - тези, които виждат стабилността като последна цел, и тези, които схващат, че тя е единствено началото.
От началото на годината SOFIX набъбна с над 20%, а оборотът на Българската фондова борса надвиши 1 милиарда лв. - най-високото равнище за последните 12 години. Това се случва на фона на Европа, където DAX прибавя към 19%, CAC 40 - 9%, а районните пазари в Будапеща и Варшава порастват надлежно с над 35%. В условен проект България към този момент не е изоставащ пазар - тя е догонващ с ускоряване. Въпросът не е " дали " ще настигне района, а " при каква скорост и с какъв риск ".
Историята дава значими уроци
Когато Словакия влезе в еврозоната през 2009 година, пазарът й набъбна с над 40% в годината преди присъединението, само че след това последва промяна от 20%, защото вложителите осъзнаха, че политическата награда е изчерпана. Хърватия, която се причисли през 2023 година, претърпя подобен модел: банковият бранш и недвижимите парцели нарастнаха мощно в очакване на по-евтин капитал, само че след действителното приемане на еврото пазарите се успокоиха и последва фаза на консолидация.
Макроикономически България влиза в еврозоната в надалеч по-устойчив подтекст от южните членки преди 15 години. Държавният дълг е едвам 22% от Брутният вътрешен продукт - един от най-ниските в Европейски Съюз. Валутният ръб към този момент фиксира паричната рамка от четвърт век, което прави прехода алегоричен, а не механически. Но точно в тази символика се крие и най-голямата пазарна динамичност. Еврозоната не е просто валута - тя е логика на психиката на доверие. От януари нататък България към този момент няма да бъде външна страна, а ще играе в лигата на единната ликвидност, в която рисковата награда се дефинира от държанието, не от границите.
Инвеститорската психология
в сходни преходи постоянно минава през три етапи. Първо идва еуфорията - упованието, че всичко ще нарастне, тъй като " идва еврото ". После идва трезвеността - реализацията, че институционалната смяна не анулира цикличността на пазарите. И най-после идва зрелостта - разбирането, че стабилната рамка е просто нова платформа за риск, не негова подмяна. Българският пазар през днешния ден е тъкмо сред първата и втората фаза: растежът е мощен, само че оборотите още демонстрират местна централизация, а непознатите институции занапред се нареждат.
Съседна Румъния дава добър ориентир какво може да последва. Там пазарът се трансформира точно когато влезе в главните показатели на FTSE и MSCI, а това бе реализирано след години на структурно развиване, а освен с валутна непоклатимост. При оборот от над 5 милиарда евро годишно Букурещ към този момент е районен водач, само че пътят мина през ясно инвеститорско доверие и сериозна цифровизация. България в този момент прави същата крачка, само че с интензивен ритъм. Вече се вижда засилен интерес към банковия бранш, енергетиката и софтуерните компании - сегменти, които директно ще се възползват от по-достъпното финансиране след присъединението.
За вложителя, който гледа напред, 12-месечният прозорец след еврото е време за прецизни избори.
Банковият сектор
получава естествена преднина поради по-ниския ценови риск на пасивите и по-богатия инструментариум за дюрация; инфраструктура и енергетика имат систематичен вятър в гърба, тъй като цикълът на европейската промяна изисква капитал и предвидим регулаторен диалог; експортни и софтуерни компании с чисти салда и дивидентна просвета нормално печелят " втора вълна " на преоценяване. Това не е рецепта, а наблюдаване: пазарът възнаграждава предвидимост в среда, където валутата към този момент не е тематика, затова качеството на ръководството излиза на първа страница.
Но всяка интеграция има своята цена. Присъединяването към еврозоната значи отвод от независима парична политика и по-тясна връзка с груповите шокове на Европа. Това е непоклатимост, само че и споделен риск. Ако през 2026 година еврозоната навлезе в цикъл на по-нисък напредък, България ще почувства резултата по-бързо, в сравнение с преди. Капиталовият пазар ще реагира не толкоз на вътрешни вести, колкото на общите европейски сигнали - от решенията на ЕЦБ до настроението на DAX и CAC. Това е цената на зрелостта - пазарът към този момент няма да е изолиран, само че и няма да е предпазен от външната волатилност.
Поведенческият аспект
на този преход е може би най-интересен. Българинът, привикнал с левовата сигурност и банковия депозит като форма на " постоянно леговище ", последователно ще се научи да мисли в евро и в действителна рентабилност. Това ще промени и пазара на акции - тъй като еврозоната прави сравненията неизбежни. Инвеститорите ще гледат освен към София, а към Виена и Атина, ще съпоставят дивидентната рентабилност на " Монбат " с тази на " OMV " или Piraeus Bank. Това е ново равнище на бистрота, което ще награди мощните бизнеси и ще почисти слабите.
В по-широк подтекст, еврозоната е и политическа ангажираност. Тя алармира, че България не просто споделя разпоредбите, а към този момент носи отговорността. Това основава доверие - валутният ръб го поддържаше механически, само че еврото го прави културно. И пазарът го усеща. Затова и днешният растеж на БФБ не е случайност, а отражение на една групова убеденост, че дребният пазар към този момент играе в огромната лига. Но дружно с доверието идва и дисциплината.
Историческата прилика с прибалтийските страни демонстрира, че първите 12 месеца след присъединението постоянно са интервал на " постинтеграционна промяна " - не тъй като стопанските системи отслабват, а тъй като упованията се възстановяват. Именно тогава излиза наяве кои вложители са влезнали за историята, и кои - за бързата облага.
И в това се крие философията на прехода:
еврото не е цел, а инструмент
То ще направи българския капитал по-ликвиден, само че и по-прозрачен; ще притегли нови пари, само че и ще наложи нова дисциплинираност. Истинският напредък не идва от признака на валутата, а от културата на доверието, която тя изисква.
България стои на ръба на този нов стадий - постоянна, само че и уязвима; оптимистична, само че и подложена на по-високи стандарти. А пазарите, както постоянно, усещат тези нюанси по-рано от политиците.
Промяната не стартира на 1 януари. Тя към този момент е почнала - в мисленето, в упованията, в метода, по който вложителите мерят цената. Еврозоната няма да промени България за една нощ. Но ще промени метода, по който България мери себе си.
Money.bg, със съкращения
* Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Пазарите рядко чакат историята да се случи - те я дисконтират. Българската стопанска система и финансов пазар се намират в последната права пред най-важния си институционален завой от влизането в Европейски Съюз насам: присъединението към еврозоната от 1 януари. Това не е просто промяна на валута, а психически и систематичен преход, който постоянно разделя вложителите на две групи - тези, които виждат стабилността като последна цел, и тези, които схващат, че тя е единствено началото.
От началото на годината SOFIX набъбна с над 20%, а оборотът на Българската фондова борса надвиши 1 милиарда лв. - най-високото равнище за последните 12 години. Това се случва на фона на Европа, където DAX прибавя към 19%, CAC 40 - 9%, а районните пазари в Будапеща и Варшава порастват надлежно с над 35%. В условен проект България към този момент не е изоставащ пазар - тя е догонващ с ускоряване. Въпросът не е " дали " ще настигне района, а " при каква скорост и с какъв риск ".
Историята дава значими уроци
Когато Словакия влезе в еврозоната през 2009 година, пазарът й набъбна с над 40% в годината преди присъединението, само че след това последва промяна от 20%, защото вложителите осъзнаха, че политическата награда е изчерпана. Хърватия, която се причисли през 2023 година, претърпя подобен модел: банковият бранш и недвижимите парцели нарастнаха мощно в очакване на по-евтин капитал, само че след действителното приемане на еврото пазарите се успокоиха и последва фаза на консолидация.
Макроикономически България влиза в еврозоната в надалеч по-устойчив подтекст от южните членки преди 15 години. Държавният дълг е едвам 22% от Брутният вътрешен продукт - един от най-ниските в Европейски Съюз. Валутният ръб към този момент фиксира паричната рамка от четвърт век, което прави прехода алегоричен, а не механически. Но точно в тази символика се крие и най-голямата пазарна динамичност. Еврозоната не е просто валута - тя е логика на психиката на доверие. От януари нататък България към този момент няма да бъде външна страна, а ще играе в лигата на единната ликвидност, в която рисковата награда се дефинира от държанието, не от границите.
Инвеститорската психология
в сходни преходи постоянно минава през три етапи. Първо идва еуфорията - упованието, че всичко ще нарастне, тъй като " идва еврото ". После идва трезвеността - реализацията, че институционалната смяна не анулира цикличността на пазарите. И най-после идва зрелостта - разбирането, че стабилната рамка е просто нова платформа за риск, не негова подмяна. Българският пазар през днешния ден е тъкмо сред първата и втората фаза: растежът е мощен, само че оборотите още демонстрират местна централизация, а непознатите институции занапред се нареждат.
Съседна Румъния дава добър ориентир какво може да последва. Там пазарът се трансформира точно когато влезе в главните показатели на FTSE и MSCI, а това бе реализирано след години на структурно развиване, а освен с валутна непоклатимост. При оборот от над 5 милиарда евро годишно Букурещ към този момент е районен водач, само че пътят мина през ясно инвеститорско доверие и сериозна цифровизация. България в този момент прави същата крачка, само че с интензивен ритъм. Вече се вижда засилен интерес към банковия бранш, енергетиката и софтуерните компании - сегменти, които директно ще се възползват от по-достъпното финансиране след присъединението.
За вложителя, който гледа напред, 12-месечният прозорец след еврото е време за прецизни избори.
Банковият сектор
получава естествена преднина поради по-ниския ценови риск на пасивите и по-богатия инструментариум за дюрация; инфраструктура и енергетика имат систематичен вятър в гърба, тъй като цикълът на европейската промяна изисква капитал и предвидим регулаторен диалог; експортни и софтуерни компании с чисти салда и дивидентна просвета нормално печелят " втора вълна " на преоценяване. Това не е рецепта, а наблюдаване: пазарът възнаграждава предвидимост в среда, където валутата към този момент не е тематика, затова качеството на ръководството излиза на първа страница.
Но всяка интеграция има своята цена. Присъединяването към еврозоната значи отвод от независима парична политика и по-тясна връзка с груповите шокове на Европа. Това е непоклатимост, само че и споделен риск. Ако през 2026 година еврозоната навлезе в цикъл на по-нисък напредък, България ще почувства резултата по-бързо, в сравнение с преди. Капиталовият пазар ще реагира не толкоз на вътрешни вести, колкото на общите европейски сигнали - от решенията на ЕЦБ до настроението на DAX и CAC. Това е цената на зрелостта - пазарът към този момент няма да е изолиран, само че и няма да е предпазен от външната волатилност.
Поведенческият аспект
на този преход е може би най-интересен. Българинът, привикнал с левовата сигурност и банковия депозит като форма на " постоянно леговище ", последователно ще се научи да мисли в евро и в действителна рентабилност. Това ще промени и пазара на акции - тъй като еврозоната прави сравненията неизбежни. Инвеститорите ще гледат освен към София, а към Виена и Атина, ще съпоставят дивидентната рентабилност на " Монбат " с тази на " OMV " или Piraeus Bank. Това е ново равнище на бистрота, което ще награди мощните бизнеси и ще почисти слабите.
В по-широк подтекст, еврозоната е и политическа ангажираност. Тя алармира, че България не просто споделя разпоредбите, а към този момент носи отговорността. Това основава доверие - валутният ръб го поддържаше механически, само че еврото го прави културно. И пазарът го усеща. Затова и днешният растеж на БФБ не е случайност, а отражение на една групова убеденост, че дребният пазар към този момент играе в огромната лига. Но дружно с доверието идва и дисциплината.
Историческата прилика с прибалтийските страни демонстрира, че първите 12 месеца след присъединението постоянно са интервал на " постинтеграционна промяна " - не тъй като стопанските системи отслабват, а тъй като упованията се възстановяват. Именно тогава излиза наяве кои вложители са влезнали за историята, и кои - за бързата облага.
И в това се крие философията на прехода:
еврото не е цел, а инструмент
То ще направи българския капитал по-ликвиден, само че и по-прозрачен; ще притегли нови пари, само че и ще наложи нова дисциплинираност. Истинският напредък не идва от признака на валутата, а от културата на доверието, която тя изисква.
България стои на ръба на този нов стадий - постоянна, само че и уязвима; оптимистична, само че и подложена на по-високи стандарти. А пазарите, както постоянно, усещат тези нюанси по-рано от политиците.
Промяната не стартира на 1 януари. Тя към този момент е почнала - в мисленето, в упованията, в метода, по който вложителите мерят цената. Еврозоната няма да промени България за една нощ. Но ще промени метода, по който България мери себе си.
Money.bg, със съкращения
* Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ