Тенис сезонът е към своя край, а зимата е все

Тенис сезонът е към своя край, а зимата е все по-близо, което дава всички предпоставки да се настаним комфортно у дома с обичано четиво в ръка. Нашият екип пък би могъл горещо да ви предложи автобиографията на Андре Агаси " Открито ", в която тенис звездата не спеставя безусловно нищо от персоналния си живот и изрично можем да заявим, че това е най-хубавата тенис книга на българския пазар.

Американецът прави същинска житейска изповед, с която безспорно си завоюва и доста нови млади тенис почитатели, а в този момент ще публикуваме една от историите на някогашния номер едно, който още на 18 години е можел да загуби живота си по извънредно безразсъден метод, разминавайки се на косъм от конфликт с едно от най-опасните животни на земята:

"

Ник Болетиери прибави към екипа нов кондиционен треньор. Здрав чилиеца на име Пат, който в никакъв случай не ме кара да върша нещо, което самият той не желае да прави, а това ми вдъхва почитание към него. Пат обаче има навика да ме плюе, до момента в който приказва. Често се привежда и от горната страна ми, когато подвигам тежести и стартира да пръска пот над лицето ми. Струва ми се, че ще би трябвало да се появявам на тренировките при Пат с найлоново пончо.

Основната част от подготвителния режим на Пат е ежедневен уморителен крос нагоре и надолу по един от хълмовете до Вегас. Хълмът е далечен и окъпан в слънце. Горещината се усилва към върха, като че ли е настоящ вулкан.Пък и е на цялостен час път от къщата на татко ми, което ми се коства безсмислено надалеч. Също като да отскочим до Рино за едно кросче.

Пат обаче упорства, че хълмът бил решението на всичките ми проблеми с физическата устойчивост. Стигнем ли до мястото и слезем ли от колата, той потегля пръв и ми подрежда да го последвам. След минути съм се превил на една страна и от мен текат реки от пот. Когато стигаме върха, към този момент мирис не мога да си поема. Според Пат това е добър знак. Здравословно е.

Докато с Пат катерим хълма един ден, се появява очукан камион. От камиона слиза остарял като света индианец. Приближава се към нас с тоягата си. Толкова съм останал без сили, че няма да мога и ръце да подвигна в отбрана, рече ли да ме пребие с тоягата си. Няма да мога и да избягам от него, тъй като към този момент и душа не ми е останала.

Човекът пита - Какво търсите на това място?

- Ние упражняваме. Ами вие какво вършиме?

- Ловя гърмящи змии.

- Гърмящи змии ли! Ама тука гърмящи змии ли има?

- Ама тренира ли се из тия места?

Когато към този момент съм спрял да се дръзвам, индианецът почти споделя, че несъмнено съм роден с конска подкова в задника си, тъй като това е шибаният Хълм на гърмящите змии. Всеки ден ловял по дванайсет на този рид, а и през днешния ден чака да налови дванайсет. Направо си е същинско знамение по какъв начин не съм настъпил някоя грамадна и лъскава змия, подготвена да ме клъвне.

Поглеждам към Пат и ми се прищява да му се изплюя в лицето.

Из " Открито " на Андре Агаси