Българката ражда над средното ниво за ЕС
Тенденцията за раждаемостта в България към момента не е в рубрика "неблагоприятна ". На всяка българка във фертилна възраст от 15 до 49 години се падат по 1,6 родени деца, което е над междинното за Евросъюза, заяви ръководителят на Национален статистически институт Сергей Цветарски във връзка началото на подготовката за преброяването, което би трябвало да се организира през 2021 година
Според него изчисляването на раждаемостта на 1000 души население не напълно тъкмо, тъй като в тази численост се включват и лицата от женски пол, които не са в детеродна възраст и мъжете. За това националната статистика избира да работи със междинен брой деца, родени от една жена в плодовита възраст ", разясни той.
Статистическите данни обаче сочат, че последната година, когато страната ни е имала позитивен демографски приръст - повече раждания на деца от умрелите хора, е била 1989 година
Дори през 1946 година, единствено година след Втората международна война има два пъти повече родени, в сравнение с умряли при съвсем същото население като в този момент. Магдалена Костова - шеф на дирекция "Демографска и обществена статистика " в института, добави, че по отношение на преброяването през 2011 година популацията е намаляло с 300 000 души.
"Към края на предходната година то е било 7 050 000 души. Очакваме следващата година да падне под 7 000 000, в случай че се запазят актуалните трендове ", добави тя.
На 29 юни към този момент популацията на България падна под 7 милиона. Това се случи тъкмо в 14 часа 07 минути 03 секунди и бе маркирано в брояча на Департамента по стопански и обществени въпроси към Организация на обединените нации.
"Всеки ден понижаваме с 220 души, или 9 души на час, като това понижение в реалност е минус 13 етнически българи и плюс 4 роми, (-9=-13+4). Това значи, че българите понижават с 13 и стават малцинство, а ромите се усилват с 4 и стават болшинство в Отечеството ни. А ние сме най-бързо намаляващата нация в света ", разяснява тогава Петър Иванов, началник на демографския институт към БАНИ.
Официалните данни сочат, че за пръв път сме минали 7 милиона през 1946 година – преброяването на популацията тогава демонстрира, че към 31 декември 1946-а сме 7 029 349 души. През 1985 година бележим пик и сме близо 9 милиона – 8 948 649 души.
Относно ролята на емиграцията за броя на популацията, Костова съобщи, че тя също има своя принос.
"Емигрират най-вече младежи в дейна възраст, дами във фертилна възраст. Естествено това се отразява на цялостната конструкция на популацията ", добави тя.
Сергей Цветарски посочи, че към момента не решено дали 18-тото броене през 2021 година да не е напълно онлайн или да бъде още веднъж смесено, както предходното, когато по този метод бяха събрани данни за съвсем 42% от популацията.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ




