Близо четвърт от жилищата в София са необитаеми
Тенденцията за обезлюдяване на българските села продължава и през днешния ден в градска среда у нас живеят към 5.2 млн. души от популацията, а към 1.8 милиона са живеещите в селата. Гражданите населяват 2.6 млн. жилища, от които обаче над 650 хиляди или близо 25 % са необитаеми. В София да вземем за пример празни са 24 на 100 от жилищата, а в покрайнината на столицата – 48 % от парцелите. Във Варна необитаеми са 30% от жилищата, а в Пловдив – 26 % са вакантните жилища и къщи. Това сочат данни от разбор на Евростат за демографската карта на общността през 2016 година, представен от Българска телеграфна агенция в петък
Анализът подчертава върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари.
Докладът регистрира, че в България градското население се е нараснало доста от 20% през 1950 година до 67 на 100 през 1990 година, с цел да стигне до 75 % през 2016 година За съпоставяне към 70 % от популацията на Европейски Съюз живее в градовете и предградията, а останалите са в селските региони.
София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100, сочи още анализът. Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100, и Видин - минус 22 на 100.
В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1.5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Освен това от съществуващите близо 2.6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Анализът на Евростат подчертава и върху главните " опорни точки " на провеждащия се Световен градски конгрес в Малайзия: растящата урбанизация в международен мащаб; екологичните проблеми пред актуалните градове; планирането, ръководството и построяването на градовете в подтекста на тяхното бъдеще - децата.
Броят на децата, които сега живеят в градовете, към този момент надвишава 1 милиард, което е невиждано в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 година две трети от човечеството ще живее в градовете, което постанова незабавната нужда от градове, които са удобни за живот на децата, отбелязва Евростат.
Замърсеният въздух предизвиква респираторни болести, нечистата вода и неналичието на канализация водят до диария, а неприятно ръководените водни обекти – до малария. Лошо проектираните градове и здания предизвикват пострадвания, дава документът единствено няколко образеца за заплахите, които дебнат децата в градска среда.
Според настоящи данни на Световната здравна организация над 80 на 100 от всички съществени болести и пострадвания са повлияни от променливите фактори в околната среда, изключително градската среда. Като добър образец за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са понижили смъртността от пострадвания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 година - до 12 смъртни случая през 2016 година В града просто са били създадени повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на потребностите на децата.
Анализът напомня, че енергопотреблението в градовете основава сред 70 и 80 % от парниковите излъчвания. Транспортът в градовете и останалата човешка активност също има забележителен принос в изхвърлянето на въглеродни газове.
В същото време градското население по света към този момент усеща въздействието на изменящия се климат. Повишаването на морското ниво, повишението на температурите, изменящите се модели на преваляванията и по-честите рискови метеорологични феномени оказват доста влияние върху градовете, изключително върху градските поданици, които живеят в риск от беднотия. По този метод градовете без подозрение са отпред на световното отрицателно влияние във връзка с климата, отбелязва анализът.
Анализът подчертава върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари.
Докладът регистрира, че в България градското население се е нараснало доста от 20% през 1950 година до 67 на 100 през 1990 година, с цел да стигне до 75 % през 2016 година За съпоставяне към 70 % от популацията на Европейски Съюз живее в градовете и предградията, а останалите са в селските региони.
София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100, сочи още анализът. Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100, и Видин - минус 22 на 100.
В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1.5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Освен това от съществуващите близо 2.6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Анализът на Евростат подчертава и върху главните " опорни точки " на провеждащия се Световен градски конгрес в Малайзия: растящата урбанизация в международен мащаб; екологичните проблеми пред актуалните градове; планирането, ръководството и построяването на градовете в подтекста на тяхното бъдеще - децата.
Броят на децата, които сега живеят в градовете, към този момент надвишава 1 милиард, което е невиждано в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 година две трети от човечеството ще живее в градовете, което постанова незабавната нужда от градове, които са удобни за живот на децата, отбелязва Евростат.
Замърсеният въздух предизвиква респираторни болести, нечистата вода и неналичието на канализация водят до диария, а неприятно ръководените водни обекти – до малария. Лошо проектираните градове и здания предизвикват пострадвания, дава документът единствено няколко образеца за заплахите, които дебнат децата в градска среда.
Според настоящи данни на Световната здравна организация над 80 на 100 от всички съществени болести и пострадвания са повлияни от променливите фактори в околната среда, изключително градската среда. Като добър образец за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са понижили смъртността от пострадвания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 година - до 12 смъртни случая през 2016 година В града просто са били създадени повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на потребностите на децата.
Анализът напомня, че енергопотреблението в градовете основава сред 70 и 80 % от парниковите излъчвания. Транспортът в градовете и останалата човешка активност също има забележителен принос в изхвърлянето на въглеродни газове.
В същото време градското население по света към този момент усеща въздействието на изменящия се климат. Повишаването на морското ниво, повишението на температурите, изменящите се модели на преваляванията и по-честите рискови метеорологични феномени оказват доста влияние върху градовете, изключително върху градските поданици, които живеят в риск от беднотия. По този метод градовете без подозрение са отпред на световното отрицателно влияние във връзка с климата, отбелязва анализът.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ