Икономист: Лихвите тепърва ще растат
" Тенденцията занапред ще е за повишение на лихвите. Такава е световната обстановка. Тук имаме закъснение, само че всички ние би трябвало да се подготвим за по-високи лихви, което е напълно естествено. Тук няма да има някакъв форсмажор, някаква изненада или по-скоро не би трябвало да има.
Трябва да си създадат сметка всеки един, който е взел към този момент заем, който занапред ще взима заем, че в един краткосрочно-средносрочен проект ще би трябвало да свикнем с по-високи лихви “, съобщи пред БГНЕС Владимир Сиркаров.
Той се надява, че този развой в България ще е релативно по-плавен, само че играят роля доста външни фактори.
„ Нещо, което съвсем не се разяснява е, че повишението на лихвите може да пристигна главно от действителната стопанска система. Т.е. действителният бранш да изпита усложнения.
Според него хубавото е, че в България и банковият бранш, и застрахователният бранш са добре капитализирани и ликвидни, само че „ в една сходна несигурна обстановка би трябвало да се натрупат буфери и би трябвало да се внимава “.
По отношение на към този момент признатият бюджет за тази година и дали той донесе усмиряване на политическите и публичен живот, Сиркаров счита:
„ Приемането на бюджета беше предстоящо. Настоящото държавно управление е атакувано от съвсем всички направления, само че в последна сметка би трябвало да има постоянен кабинет, би трябвало да има взаимни отстъпки, в политиката играта е такава. Сега въпросът е да се вглеждаме какво се прави от това държавно управление, тъй като намаляването на напрежението към държавното управление минава само и единствено през дейности, които демонстрират положителни резултати “, изясни той и добави, че без това този кабинет няма по какъв начин да оцелее. Сиркаров уточни, че бюджетът е много обществен.
istock
„ Финансовото министерство се пробва да даде на всеки, който желае, с цел да може да им едно релативно успокоение “, счита икономистът. Той добави, че в приходната част все още е заложен доста по-сериозен растеж по отношение на проектобюджета на служебния кабинет.
„ Имаме добра наклонност все още, само че приходите са разчетени на допустимо най-оптимистичния сюжет. Не е нереалистично - може да се случи, само че вероятността да не се, е огромна, тъй като това е много сериозен оптимизъм в среда, в която занапред до края на годината ще следим така наречен изстудяване на стопанската система. Виждаме Германия и други страни в Европа към този момент регистрират сходни трендове, което неизбежно ще докара до отрицателни резултати върху България. Да не приказваме, че генерално политиката на ЕЦБ цели да се внесе малко мъртвило в икономическия напредък през по-ниското кредитиране, с цел да може инфлацията стабилно да се намали “, разясни Сиркаров.
Той означи, че сега се приказва, че инфлацията в страната се намалява на годишна база.
" Виждаме в България два месеца намаление на общата кошница на потребителските цени, само че годишната инфлация към момента е над 8%, което е много. Тепърва борбата с инфлацията ще би трябвало да продължи. Както сподели гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев сега следим фискална ескпанзия, т.е. имаме дефицитно харчене. Когато паричната политика е рестриктивна - изтеглят се капитали, усилват се лихви, фискалната политика също би трябвало да оказва помощ за този развой, т.е. да е рестриктивна. В България не го виждаме това и съгласно мен това ще докара до равнища сигурно над 2% годишна инфлация още релативно дълго време ", акцентира Сиркаров.
istock
Според него през идващите шест месеца би трябвало да следим по какъв начин се движи инфлацията, изключително при питателните артикули.
" Със сигурност огромен риск е бюджетът, т.е. в случай че има проблеми в приходната част по какъв метод ще се реагира ", означи Сиркаров. Той счита, че поръчката на финансовия министър Асен Василев да не се подвигат налозите е вярна, само че при едно разлюляване на бюджетната рамка сигурно ще има сериозен напън за увеличение на налозите, което не би трябвало да вършим.
Икономистът акцентира, че би трябвало да следим и енергетиката, която би трябвало да бъде доста сериозен приоритет.
" Трябва да се приказва в конкретика, би трябвало да се прегледа както газовата тематика, по този начин и нуклеарната енергетика и опциите за развиване, само че ние не би трябвало да оставяме, както доста постоянно се случва, по течението и да чакаме какво ще се случи и тогава да вземаме решения какво да вършим. Трябва да мислим предпочитано за стопанската система и за развиването на стопанската система ", безапелационен е той.
Трябва да си създадат сметка всеки един, който е взел към този момент заем, който занапред ще взима заем, че в един краткосрочно-средносрочен проект ще би трябвало да свикнем с по-високи лихви “, съобщи пред БГНЕС Владимир Сиркаров.
Той се надява, че този развой в България ще е релативно по-плавен, само че играят роля доста външни фактори.
„ Нещо, което съвсем не се разяснява е, че повишението на лихвите може да пристигна главно от действителната стопанска система. Т.е. действителният бранш да изпита усложнения.
Според него хубавото е, че в България и банковият бранш, и застрахователният бранш са добре капитализирани и ликвидни, само че „ в една сходна несигурна обстановка би трябвало да се натрупат буфери и би трябвало да се внимава “.
По отношение на към този момент признатият бюджет за тази година и дали той донесе усмиряване на политическите и публичен живот, Сиркаров счита:
„ Приемането на бюджета беше предстоящо. Настоящото държавно управление е атакувано от съвсем всички направления, само че в последна сметка би трябвало да има постоянен кабинет, би трябвало да има взаимни отстъпки, в политиката играта е такава. Сега въпросът е да се вглеждаме какво се прави от това държавно управление, тъй като намаляването на напрежението към държавното управление минава само и единствено през дейности, които демонстрират положителни резултати “, изясни той и добави, че без това този кабинет няма по какъв начин да оцелее. Сиркаров уточни, че бюджетът е много обществен.
istock „ Финансовото министерство се пробва да даде на всеки, който желае, с цел да може да им едно релативно успокоение “, счита икономистът. Той добави, че в приходната част все още е заложен доста по-сериозен растеж по отношение на проектобюджета на служебния кабинет.
„ Имаме добра наклонност все още, само че приходите са разчетени на допустимо най-оптимистичния сюжет. Не е нереалистично - може да се случи, само че вероятността да не се, е огромна, тъй като това е много сериозен оптимизъм в среда, в която занапред до края на годината ще следим така наречен изстудяване на стопанската система. Виждаме Германия и други страни в Европа към този момент регистрират сходни трендове, което неизбежно ще докара до отрицателни резултати върху България. Да не приказваме, че генерално политиката на ЕЦБ цели да се внесе малко мъртвило в икономическия напредък през по-ниското кредитиране, с цел да може инфлацията стабилно да се намали “, разясни Сиркаров.
Той означи, че сега се приказва, че инфлацията в страната се намалява на годишна база.
" Виждаме в България два месеца намаление на общата кошница на потребителските цени, само че годишната инфлация към момента е над 8%, което е много. Тепърва борбата с инфлацията ще би трябвало да продължи. Както сподели гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев сега следим фискална ескпанзия, т.е. имаме дефицитно харчене. Когато паричната политика е рестриктивна - изтеглят се капитали, усилват се лихви, фискалната политика също би трябвало да оказва помощ за този развой, т.е. да е рестриктивна. В България не го виждаме това и съгласно мен това ще докара до равнища сигурно над 2% годишна инфлация още релативно дълго време ", акцентира Сиркаров.
istock Според него през идващите шест месеца би трябвало да следим по какъв начин се движи инфлацията, изключително при питателните артикули.
" Със сигурност огромен риск е бюджетът, т.е. в случай че има проблеми в приходната част по какъв метод ще се реагира ", означи Сиркаров. Той счита, че поръчката на финансовия министър Асен Василев да не се подвигат налозите е вярна, само че при едно разлюляване на бюджетната рамка сигурно ще има сериозен напън за увеличение на налозите, което не би трябвало да вършим.
Икономистът акцентира, че би трябвало да следим и енергетиката, която би трябвало да бъде доста сериозен приоритет.
" Трябва да се приказва в конкретика, би трябвало да се прегледа както газовата тематика, по този начин и нуклеарната енергетика и опциите за развиване, само че ние не би трябвало да оставяме, както доста постоянно се случва, по течението и да чакаме какво ще се случи и тогава да вземаме решения какво да вършим. Трябва да мислим предпочитано за стопанската система и за развиването на стопанската система ", безапелационен е той.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ