Проф. Кантарджиев: Притеснявам се, надцених самосъзнанието на сънародниците ни
Тенденциите са смущаващи, в последните осем дни имаме завишаване на позитивните случаи. Това ме тормози. Взривовете в огнища станаха доста в страната. Хората се заразяват поради неспазване на обикновени правила, изключително да не се събират по доста и на затворени места. Това ще донесе доста отрицателни последствия. Това разяснява пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания и член на Националния действен щаб.
Според него не е разумно слагане на контролно-пропусквателен пункт на входовете и изходите на градовете или затваряне на хората у дома.
Все още мисля, че има схващане у хората да пазят себе си и фамилиите си... През март и април бяха взети навременни ограничения, това докара до едва разпространяване... Но медийното пространство беше залято от приказки, имаше противоричиви и взаимноизключващи се изявления, в това число и от лекари, разяснява той.
Новите случаи на COVID-19 в страната още веднъж надскочиха 100, жертвите са 6
,,Надценил съм самосъзнанието на сънародниците ни... На закрити публични места предлагам маски. Използване на дезинфектанти. Избягване на събирания на огромни групи на закрито... Маската защищава... Лъчът ми вяра беше хората да знаят какви ограничения да подхващат и по какъв начин да ги ползват. Ако беше по този начин, щяхме да унищожаваме вируса и напъните ни щяха да бъдат да не позволяваме импорт на вируса. Надеждите на СЗО са, че сме близо да ваксина. Съмненията ми за нея са доколко ще защищава от зараза и какъв брой дълго ще защищава, дали тя няма да докара единствено до по-леко протичане на болестта. Ваксината против този вирус би трябвало да провокира реакция на клетъчния имунитет'', добави проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му вирусът, с цел да се популяризира сполучливо, би трябвало да се селектират такива разновидности, които да го създадат елементарно заразяващ и да го създадат да не протича бурно, с цел да може да претърпява дълго време в организма на индивида.
Тази вирусна зараза е забавна с развиването на болестта. В човешкия организъм се образуват две огнища - в горните отдели на дихателната система и в белия дроб. Тези две линии се развиват настрана. Най-вирулентната и смъртоносната част е в белия дроб, само че вирусите там се популяризират мъчно измежду други хора. Хората се заразяват от вирусите в назофаринкса, само че те са по-малко вирулентни и там няма да устоят основани разновидности, които носят по-голяма смъртоносност. Това е обяснението за понижаване на силата на вируса, не е по този начин високо патологичен като първите месеци. Този факт е потвърден медицински, изясни той.
Проф. Кантарджиев акцентира значимостта на клетъчния имунитет.
,,Този вирус е от групата вируси, където антителата не приказват доста нито за положението на болния, нито доколко си бил в контакт с този вирус. Имаме ли хубави способи за доказване на клетъчен имунитет против вируса, доста по-добре ще знаем каква част от популацията е била в контакт с този вирус и каква част е предпазена от подобен или сходни вируси... Доказа се, че хората без клиника или с лека клиника, малко заразяват. Това е доста значим факт, уточни той в умозаключение.
Според него не е разумно слагане на контролно-пропусквателен пункт на входовете и изходите на градовете или затваряне на хората у дома.
Все още мисля, че има схващане у хората да пазят себе си и фамилиите си... През март и април бяха взети навременни ограничения, това докара до едва разпространяване... Но медийното пространство беше залято от приказки, имаше противоричиви и взаимноизключващи се изявления, в това число и от лекари, разяснява той.
,,Надценил съм самосъзнанието на сънародниците ни... На закрити публични места предлагам маски. Използване на дезинфектанти. Избягване на събирания на огромни групи на закрито... Маската защищава... Лъчът ми вяра беше хората да знаят какви ограничения да подхващат и по какъв начин да ги ползват. Ако беше по този начин, щяхме да унищожаваме вируса и напъните ни щяха да бъдат да не позволяваме импорт на вируса. Надеждите на СЗО са, че сме близо да ваксина. Съмненията ми за нея са доколко ще защищава от зараза и какъв брой дълго ще защищава, дали тя няма да докара единствено до по-леко протичане на болестта. Ваксината против този вирус би трябвало да провокира реакция на клетъчния имунитет'', добави проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му вирусът, с цел да се популяризира сполучливо, би трябвало да се селектират такива разновидности, които да го създадат елементарно заразяващ и да го създадат да не протича бурно, с цел да може да претърпява дълго време в организма на индивида.
Тази вирусна зараза е забавна с развиването на болестта. В човешкия организъм се образуват две огнища - в горните отдели на дихателната система и в белия дроб. Тези две линии се развиват настрана. Най-вирулентната и смъртоносната част е в белия дроб, само че вирусите там се популяризират мъчно измежду други хора. Хората се заразяват от вирусите в назофаринкса, само че те са по-малко вирулентни и там няма да устоят основани разновидности, които носят по-голяма смъртоносност. Това е обяснението за понижаване на силата на вируса, не е по този начин високо патологичен като първите месеци. Този факт е потвърден медицински, изясни той.
Проф. Кантарджиев акцентира значимостта на клетъчния имунитет.
,,Този вирус е от групата вируси, където антителата не приказват доста нито за положението на болния, нито доколко си бил в контакт с този вирус. Имаме ли хубави способи за доказване на клетъчен имунитет против вируса, доста по-добре ще знаем каква част от популацията е била в контакт с този вирус и каква част е предпазена от подобен или сходни вируси... Доказа се, че хората без клиника или с лека клиника, малко заразяват. Това е доста значим факт, уточни той в умозаключение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ