Оскари 2025 – между модерния наратив и качественото кино
Тенденциите да се моделира режисурата и играта на актьорите, съгласно крещенето на тълпата, движеща се в синхрон с дневния разказ, води единствено до блудкави продукции
През последните години „ Оскарите “ бяха мястото, на което от дълго време към този момент звездите не се конкурираха един различен кой ще е взел участие в най-качествената продукция или чия ще е най-пищната рокля, а се бяха трансформирали в сцена, на която властваше политическата агитация. Кой филм ще е най-угоден на конюнктурата, коя звезда ще изрецитира най-силното политическо угодно обръщение, което въпреки и надалеч от първичната концепция на премиите, ще бъде посрещнато с най-вече лицемерни аплаузи.
Поради което не беше по никакъв начин необичайно, че известността на премиите падаше и те неведнъж бяха подложени на критика, че в главните категории авансово се знаят спечелилите. И не тъй като някой е платил да са те, а тъй като – в синхрон с политическия разказ, печелеха филми, придържащи се към мейнстрийма.
Още повече рецензии Академията отнесе, когато преди няколко години реши, че филмите, които се състезават за най-хубава продукция, ще би трябвало да дават отговор на „ четири стандарта за многообразие, като задачата беше „ да се ускори представителството и включването на участници с техните достижения както пред, по този начин и зад камерата “. " Недостатъчно показаните групи " включваха дами, расови и етнически групи, ЛГБТ+ и хора с увреждания. Да, не сте се объркали, за кино награди приказваме, където би трябвало геният да е преди всичко. Но уви...
През 2016 година точно заради отсъствието на чернокожи артисти и такива от малцинства измежду номинираните, се стигна до остри реакции, като някои звезди дори бойкотираха церемонията и успех взе придвижването #OscarsSoWhite. И тогава Академията се принуди да отстъпи през безумните им претенции, като дори се похвали, че измежду новите членове, които гласоподават, броят на дамите към този момент е подсилен, а броят на лицата от етнически и расови общности, е утроен.
Анора
Големият победител тази година стана филмът " Анора ” - историята на секс работничка, която се дами за сина на съветски олигарх. Но откакто за това схващат родителите на младоженеца, те потеглят от Русия към Ню Йорк, с цел да прекратят брака. Анора – основната героиня, прави всичко допустимо да се опълчи на милиардерите-олигарси.
За определения филм към този момент се появиха два прочита. Според единия, би могло да е страховит сантиментален филм, актуален прочит на „ Хубава жена “, в случай че обаче не бе употребен за политическа агитация – по какъв начин основната героиня се изправя и побеждава безскрупулната съветска мафия. Водещият на церемонията Конан О’Брайън също насочи погледа към този прочит, като по едно и също време направи отпратка към абсурда сред Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, както и тиражираната от някои медии политическа връзка сред Владимир Путин и Тръмп, шегувайки се, че основната героиня също „ се опълчва на мощен руснак “. „ Това е страхотна вест. Вече две победи. Предполагам, че американците са разчувствани да видят по какъв начин някой най-сетне се изправя против мощен руснак “, добави той.
Другият, по-дълбок прочит, обаче загатва за стоплянето на връзките сред Съединени американски щати и Русия, тъй като акцентът е сред сантименталната история на американска стриптизьорка с съветски генезис, която се дами за сина на съветски олигарх и най-после положителното и любовта побеждават. Във кино лентата има доста съветски артисти, в това число и подобен, който през годините взе участие в доста филми на близкия до съветския президент режисьор Никита Михалков. Срещу кино лентата, и то нееднократно, се изричат и украинците. А съгласно някои кинокритици, точно преобладаващото съветско присъединяване, е ясна индикация, че Русия и Путин към този момент не са личност нон грата в Съединени американски щати.
Никоя друга земя
Наградата за най-хубав документален пълнометражен филм отиде при кино лентата " Никоя друга земя ”, взаимна продукция сред палестински и израелски режисьори. В лентата се споделя за за насилственото изселване на палестински села в окупирания Западен бряг и непосредствено се насочат рецензии към Израел. Филмът е одобряван и за съпротивата на Западния бряг против израелските бойци, които съгласно лентата унищожават домове и изгонват жителите, с цел да основат боен подготвителен полигон.
Създателите на спечелилия Оскар филм още веднъж използваха благодарствената си тирада, с цел да насочат антиизраелско обръщение, като палестинският режисьор Базел Адра съобщи: „ Винаги се опасявам от насилието на заселниците, разрушаването на домове и насилственото разселване, с което моята общественост живее и се сблъсква всеки ден под израелската окупация “, както и че филмът „ отразява суровата действителност, която поносим от десетилетия и, на която към момента се съпротивляваме, до момента в който призоваваме света да предприеме съществени дейности, с цел да спре несправедливостта и да спре етническото пречистване на палестинския народ “.
Лентата нееднократно е предизвиквала и лозунги в поддръжка на палестинците, като единият от режисьорите, е отправял рецензии към политиката на американците – „ външната политика на тази страна (САЩ) оказва помощ за блокирането на мирната пътека “.
Тази продукция насочва много крайни политически послания, заклеймяващи Израел и Съединени американски щати.
Макар и съвсем незначителни на фона на минали години, имаше и политически послания, касаещои най-актуалните събития. Едното беше изразено от звездата Адам Сандлър, наруши дрескода, като се появи облечен в суичър и баскетболни къси панталони. „ Адам, ужасно си се облякъл! “ пошегува се водещият, Сандлър театрално въздъхна:„ Никой не се замисляше за облеклото ми, до момента в който ти не го загатна! “, правейки очевидна отпратка към облеклото на украинския президент Володимир Зеленски, който на срещата с Тръмп в Овалния кабинет отиде облечен по обичайния за него метод – и извънредно несъответствуващ за равнището и мястото на срещата, което провокира рецензии от вицепрезидента Джей ди Ванс.
А единствената по-директна отпратка към войната в Украйна направи актрисата Дарил Хана, като преди да разгласи номинираните в категорията за най-хубав монтаж, сподели: " Слава на Украйна ".
И въпреки че в обществените мрежи се популяризира видео на 81-годишния артист Робърт де Ниро, в което той напсува президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп по време на церемонията в неделя, се разбра, става въпрос за остарял видеоклип от 2018 година от премиите " Тони " - театралния еквивалент на " Оскар " -ите. И даже целенасоченото подстрекателство, че ето – огромните артисти още веднъж са против Тръмп, към този момент не е настоящо. Напротив, те не показаха отношение, а сходни опити за клевети с претоплени манджи, ясно демонстрират, че нормалността постепенно, само че все по-сигурно, взима връх. Това се разбра и по
Най-силните овации
които бяха получени от пожарникарите от Лос Анджелис. На тазгодишните награди беше обърнато особено внимание на опустошителните пожари, като водещият – под одобрителните аплаузи и възгласи на публиката - назова огнеборците „ герои “. Реакцията на всички присъстващи беше красноречива – това е нещастието, която най-вече ги вълнува. Трагедия, която не носи политически привкус и не фрагментира в допълнение така и така извънредно разграничените през последните десетилетия хора.
Идва ли краят на политическите продукции и разпоредбите за расово многообразие?
Вероятно е рано да кажем с утешение, че „ Оскарите “ още веднъж се раздават за стойностно кино, по този начин, както през 80-те и 90-те години, а не отличават продукции, единствено тъй като са подчинени на тематиката за расовото и полово тъждество. Но е правилно, че на тази гала беше затвърдена линията от предишните награди, като Американската кино академия още веднъж загатна, че осъзнава призванието си - да отличава стойностното кино, а не да подчинява премиите на политически послания и агитация. Както през 2024г., когато „ Опенхаймер “ отвя феминистката гротеска „ Барби “, триумфирайки със седем статуетки от 13 номинации, в това число и за най-хубав филм.
Забелязва се разбирането на уредниците на премиите, че отливът от публиката от последните години е подбуден точно от прекомерното обвързване на филмовите награди с настоящия политически разказ. Това незабавно постанова дейности в противоположното ангажиране на феновете.
В последното десетилетие премиите на Академията безусловно се удавиха в послания, което обаче докара до брутално намаляващ рейтинг. А огромното кино не е политика, по-точно, не всичко би трябвало да е политика, геният би трябвало да е преди всичко, другояче феновете рано или късно подвигат аления картон.
Изминалите години прекомерно очевидно демонстрираха навеждането на актьорската колегия по отношение на демократите, а откровените реверанси към малцинствата и всякакви джендър полюции, доведоха до омерзение измежду сериозните кинокритици и измежду публиката, която просто желае да гледа положително кино, а не всяка година да се кланя на нелепи политически послания, отправени от още по-нелепи артисти, огромна част от тях добрали се до сцената на „ Оскарите “, единствено тъй като играят политкоректни функции в политкоректни продукции.
А трендовете, изключително нападателни в последните години, да се моделира режисурата и играта на актьорите, съгласно крещенето на тълпата, движеща се в комфортен синхрон с дневния разказ, води единствено до блудкави продукции, които не споделят истини, а единствено повтарят спуснатото от елитите. И политическата уместност, към момента, съществено заплашва да убива качественото кино. Но нека на тази наклонност, изключително с избирането на Тръмп, скоро бъде комплициран край.
През последните години „ Оскарите “ бяха мястото, на което от дълго време към този момент звездите не се конкурираха един различен кой ще е взел участие в най-качествената продукция или чия ще е най-пищната рокля, а се бяха трансформирали в сцена, на която властваше политическата агитация. Кой филм ще е най-угоден на конюнктурата, коя звезда ще изрецитира най-силното политическо угодно обръщение, което въпреки и надалеч от първичната концепция на премиите, ще бъде посрещнато с най-вече лицемерни аплаузи.
Поради което не беше по никакъв начин необичайно, че известността на премиите падаше и те неведнъж бяха подложени на критика, че в главните категории авансово се знаят спечелилите. И не тъй като някой е платил да са те, а тъй като – в синхрон с политическия разказ, печелеха филми, придържащи се към мейнстрийма.
Още повече рецензии Академията отнесе, когато преди няколко години реши, че филмите, които се състезават за най-хубава продукция, ще би трябвало да дават отговор на „ четири стандарта за многообразие, като задачата беше „ да се ускори представителството и включването на участници с техните достижения както пред, по този начин и зад камерата “. " Недостатъчно показаните групи " включваха дами, расови и етнически групи, ЛГБТ+ и хора с увреждания. Да, не сте се объркали, за кино награди приказваме, където би трябвало геният да е преди всичко. Но уви...
През 2016 година точно заради отсъствието на чернокожи артисти и такива от малцинства измежду номинираните, се стигна до остри реакции, като някои звезди дори бойкотираха церемонията и успех взе придвижването #OscarsSoWhite. И тогава Академията се принуди да отстъпи през безумните им претенции, като дори се похвали, че измежду новите членове, които гласоподават, броят на дамите към този момент е подсилен, а броят на лицата от етнически и расови общности, е утроен.
Анора
Големият победител тази година стана филмът " Анора ” - историята на секс работничка, която се дами за сина на съветски олигарх. Но откакто за това схващат родителите на младоженеца, те потеглят от Русия към Ню Йорк, с цел да прекратят брака. Анора – основната героиня, прави всичко допустимо да се опълчи на милиардерите-олигарси.
За определения филм към този момент се появиха два прочита. Според единия, би могло да е страховит сантиментален филм, актуален прочит на „ Хубава жена “, в случай че обаче не бе употребен за политическа агитация – по какъв начин основната героиня се изправя и побеждава безскрупулната съветска мафия. Водещият на церемонията Конан О’Брайън също насочи погледа към този прочит, като по едно и също време направи отпратка към абсурда сред Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, както и тиражираната от някои медии политическа връзка сред Владимир Путин и Тръмп, шегувайки се, че основната героиня също „ се опълчва на мощен руснак “. „ Това е страхотна вест. Вече две победи. Предполагам, че американците са разчувствани да видят по какъв начин някой най-сетне се изправя против мощен руснак “, добави той.
Другият, по-дълбок прочит, обаче загатва за стоплянето на връзките сред Съединени американски щати и Русия, тъй като акцентът е сред сантименталната история на американска стриптизьорка с съветски генезис, която се дами за сина на съветски олигарх и най-после положителното и любовта побеждават. Във кино лентата има доста съветски артисти, в това число и подобен, който през годините взе участие в доста филми на близкия до съветския президент режисьор Никита Михалков. Срещу кино лентата, и то нееднократно, се изричат и украинците. А съгласно някои кинокритици, точно преобладаващото съветско присъединяване, е ясна индикация, че Русия и Путин към този момент не са личност нон грата в Съединени американски щати.
Никоя друга земя
Наградата за най-хубав документален пълнометражен филм отиде при кино лентата " Никоя друга земя ”, взаимна продукция сред палестински и израелски режисьори. В лентата се споделя за за насилственото изселване на палестински села в окупирания Западен бряг и непосредствено се насочат рецензии към Израел. Филмът е одобряван и за съпротивата на Западния бряг против израелските бойци, които съгласно лентата унищожават домове и изгонват жителите, с цел да основат боен подготвителен полигон.
Създателите на спечелилия Оскар филм още веднъж използваха благодарствената си тирада, с цел да насочат антиизраелско обръщение, като палестинският режисьор Базел Адра съобщи: „ Винаги се опасявам от насилието на заселниците, разрушаването на домове и насилственото разселване, с което моята общественост живее и се сблъсква всеки ден под израелската окупация “, както и че филмът „ отразява суровата действителност, която поносим от десетилетия и, на която към момента се съпротивляваме, до момента в който призоваваме света да предприеме съществени дейности, с цел да спре несправедливостта и да спре етническото пречистване на палестинския народ “.
Лентата нееднократно е предизвиквала и лозунги в поддръжка на палестинците, като единият от режисьорите, е отправял рецензии към политиката на американците – „ външната политика на тази страна (САЩ) оказва помощ за блокирането на мирната пътека “.
Тази продукция насочва много крайни политически послания, заклеймяващи Израел и Съединени американски щати.
Макар и съвсем незначителни на фона на минали години, имаше и политически послания, касаещои най-актуалните събития. Едното беше изразено от звездата Адам Сандлър, наруши дрескода, като се появи облечен в суичър и баскетболни къси панталони. „ Адам, ужасно си се облякъл! “ пошегува се водещият, Сандлър театрално въздъхна:„ Никой не се замисляше за облеклото ми, до момента в който ти не го загатна! “, правейки очевидна отпратка към облеклото на украинския президент Володимир Зеленски, който на срещата с Тръмп в Овалния кабинет отиде облечен по обичайния за него метод – и извънредно несъответствуващ за равнището и мястото на срещата, което провокира рецензии от вицепрезидента Джей ди Ванс.
А единствената по-директна отпратка към войната в Украйна направи актрисата Дарил Хана, като преди да разгласи номинираните в категорията за най-хубав монтаж, сподели: " Слава на Украйна ".
И въпреки че в обществените мрежи се популяризира видео на 81-годишния артист Робърт де Ниро, в което той напсува президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп по време на церемонията в неделя, се разбра, става въпрос за остарял видеоклип от 2018 година от премиите " Тони " - театралния еквивалент на " Оскар " -ите. И даже целенасоченото подстрекателство, че ето – огромните артисти още веднъж са против Тръмп, към този момент не е настоящо. Напротив, те не показаха отношение, а сходни опити за клевети с претоплени манджи, ясно демонстрират, че нормалността постепенно, само че все по-сигурно, взима връх. Това се разбра и по
Най-силните овации
които бяха получени от пожарникарите от Лос Анджелис. На тазгодишните награди беше обърнато особено внимание на опустошителните пожари, като водещият – под одобрителните аплаузи и възгласи на публиката - назова огнеборците „ герои “. Реакцията на всички присъстващи беше красноречива – това е нещастието, която най-вече ги вълнува. Трагедия, която не носи политически привкус и не фрагментира в допълнение така и така извънредно разграничените през последните десетилетия хора.
Идва ли краят на политическите продукции и разпоредбите за расово многообразие?
Вероятно е рано да кажем с утешение, че „ Оскарите “ още веднъж се раздават за стойностно кино, по този начин, както през 80-те и 90-те години, а не отличават продукции, единствено тъй като са подчинени на тематиката за расовото и полово тъждество. Но е правилно, че на тази гала беше затвърдена линията от предишните награди, като Американската кино академия още веднъж загатна, че осъзнава призванието си - да отличава стойностното кино, а не да подчинява премиите на политически послания и агитация. Както през 2024г., когато „ Опенхаймер “ отвя феминистката гротеска „ Барби “, триумфирайки със седем статуетки от 13 номинации, в това число и за най-хубав филм.
Забелязва се разбирането на уредниците на премиите, че отливът от публиката от последните години е подбуден точно от прекомерното обвързване на филмовите награди с настоящия политически разказ. Това незабавно постанова дейности в противоположното ангажиране на феновете.
В последното десетилетие премиите на Академията безусловно се удавиха в послания, което обаче докара до брутално намаляващ рейтинг. А огромното кино не е политика, по-точно, не всичко би трябвало да е политика, геният би трябвало да е преди всичко, другояче феновете рано или късно подвигат аления картон.
Изминалите години прекомерно очевидно демонстрираха навеждането на актьорската колегия по отношение на демократите, а откровените реверанси към малцинствата и всякакви джендър полюции, доведоха до омерзение измежду сериозните кинокритици и измежду публиката, която просто желае да гледа положително кино, а не всяка година да се кланя на нелепи политически послания, отправени от още по-нелепи артисти, огромна част от тях добрали се до сцената на „ Оскарите “, единствено тъй като играят политкоректни функции в политкоректни продукции.
А трендовете, изключително нападателни в последните години, да се моделира режисурата и играта на актьорите, съгласно крещенето на тълпата, движеща се в комфортен синхрон с дневния разказ, води единствено до блудкави продукции, които не споделят истини, а единствено повтарят спуснатото от елитите. И политическата уместност, към момента, съществено заплашва да убива качественото кино. Но нека на тази наклонност, изключително с избирането на Тръмп, скоро бъде комплициран край.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ