Темуджин се родил в далечните монголски степи, в семейството на

Темуджин се родил в далечните монголски степи, в фамилията на полудиви ловци и нищо не предвещавало, че този самообразован водач ще преобърне историческото русло на половината свят. Но на първо място Темуджин изцяло трансформирал живота на самите монголци.

 Нека да забележим по какъв начин се случило това и с какво в последна сметка приключила цялата история.

 По-голямата част от живота на Темуджин минала в битка за достигането до висшата власт измежду монголците и техните съседи, които през XII век представлявалиразнородни и разнолики племена. Периодът на междуособните войни приключил през 1189 година с провъзгласяването на Темуджин за хан на монголоците. И въпреки че не всички признавали властта му, новият държател почнал провеждането на невиждани по тези места промени, от които значително хора потърпевши, само че болшинството спечелило доста.

 Първото, с което като висш държател се заел Темуджин, било да се откаже от поддръжката на степната аристокрация, а опирането на властта на владетеля върху нейната сиал била вековна традиция освен измежду монголците, само че и измежду всички нации на Средновековието. В двора на хана в служебната подчиненост можело да се повдигнат единствено тези, които имали управленчески дарба и гений. Некадърните заемали най-тежките, монотонен и скучни длъжности и не хранели вяра за сполучлива кариер (Подобен „ номер “ изстрелял към властта по-късно и Наполеон Бонапарт и още веднъж със същия неизменим успех).

 През 1197 година Темуджин забранил да се ограбват и поробват победените племена. Тази многовековна процедура, която той отменил, била извънредно порочна, тъй като пораждала ответни набези и безкрайни войни сред обособените племена. Темуджин постъпил по напълно различен метод, когато покорял ново племе. Той се саморазправял с елита на племето (това бил неговия „ самостоятелен метод “), а елементарните воини-конници разпределял сред фамилиите на личния клан, в качеството им на равноправни членове на рода. Съгласно „ Тайна история на монголите “ всички покорени племена ставали негови младши братя. Така била въведена системата на „ фиктивното роднинство “ (Дж. Уезърфорд) и тя дала чудесни резултати. Темуджин постоянно устройвал разточителни пиршества със своите „ младши братя “, което още по-силно сближавало старите и новите родственици (а самият предстоящ Чингиз хан в никакъв случай не злоупотребявал с алкохола).

 Както към този момент споменахме нагоре, Темуджин считал за нужно да унищожи изцяло елита на победените племена (а по-късно и на победените народи). Този негов принцип бил неизменим. Един метод, който в последна сметка се оказал оневинен за построяването на голямата империя на монголците. Както гласи една сентенция: „ Няма ли овчари, няма да има и стадо “.

Темуджин се сдобивал с предаността на „ върховете “ и „ низините “ чрез два  главни способа. Първият от тях се състоял в това, че той в никакъв случай не наказвал и не екзекутирал своите военачалници, даже и да са претърпели разгромно проваляне. Той самичък ги издигал до „ генерали “ и поемал напълно виновността за техните загуби. За „ низините “ Темуджин въвел прехрана за вдовиците и фамилиите на починалите воини – на тях им давали част от заграбеното при сполучливите военни походи. За този му метод бедните пластове го възхвалявали до небесата.

 Степните нации гледали един на различен като на врагове, до този миг, до момента в който не встъпвали в междуплеменни бракове или не се сродявали посредством осиновяване.Темуджин също премахнал доста родово-племенни загради, само че последния удар върху тях той нанесъл през 1203 година Ханът заповядал да се разделят всички воини на десетици („ арбан “), стотици („ ягуни “), хиляди („ мингали “) и 10 хиляди („ тумени “). Но това били не просто армейски подразделения – това били нови „ фамилии “, в които Темуджин смесил всички племена от монголските степи. Да живеят и да се борят дружно те били принудени от заповедите на хана, продружени със смъртна опасност.

 Именно от този миг почнал да се образува единният монголски народ. Всички монголци служили на новата страна и на нейния Велик хан – както на бойното поле, по този начин и в дълбокия гръб. Освободените от военна тегоба трябвало да отделят един ден седмично за осъществяване на общоплеменните отговорности.

 Чингиз хан премахнал границата сред елита и простолюдието, сред ловците и животновъдите, сред монголците, татарите, джуринките, маркитите и останалите племена. Всеки, тръгнал след него, ставал едни цяло с монголския народ. В своите първи години монголският народ бил, несъмнено, в релативно „ сурово “ положение. Великият и ужасяващ Чингиз хан, синът на степите, обединителят на монголите и кошмарът на Северен Китай през 2017 година към този момент бил превзел всичко, което поискал. В най-голямата империя на Средновековието на великия хан се подчинявали всички монголски племена, горските нации на Сибир, могъщите китайски страни и впрочем, и впрочем.

И може би великият хан мислел към този момент да организира остатъка от своите земни дни (а скоро щял да навърши шестдесет години) в умерено съзерцаване на Великото Синьо Небе, обграден от своите близки, измежду коне, без които монголците не можели да си показват щастието в живота, когато султанът на Хорезъм – Мохамед II обидил грубо великия хан, унижавайки посланиците на монголците, които били изпратени, с цел да предложат преференциални търговски връзки по Великия път на коприната.

 Можел ли Чингиз хан да изтърпи даже парченце от това огорчение? Той останал три дни самичък на свещената планина Бурхан-Халдун и обръщайки се към Великото Синьо Небе възкликнал: „ Аз не съм бащата на тази свада, дай ми сили за възмездие! “

 Така почнала нова глава в историята на монголските завоевания, приключили след цели петдесет години под стените на унгарския град Пеща – наречена удачно Световната монголска война, която родила гордият и единен народ на монголците.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев