Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти спрямо средните за света
Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти по отношение на междинните за света през последните 30 години – те са най-високите спрямо всички останали континенти, съгласно нов отчет на Световната метеорологична организация.
Документът, който носи заглавието „ Състоянието на климата в Европа “, е направен взаимно със Службата за изменение на климата „ Коперник “ на Европейски Съюз и се концентрира върху 2021 година Той дава информация за повишаващите се температури, горещите талази на сушата и морето, рисковото време, изменящите се модели на преваляванията и отдръпването на леда и снега.
Тенденцията за стопляне продължава, изключителните горещини, горските пожари, наводненията и други въздействия от изменението на климата ще обиден обществото, стопанските системи и екосистемите, означават учените.
Температурите над Европа са се повишили доста през интервала 1991-2021 година със междинна скорост от към +0,5 °C на десетилетие. В резултат на това алпийските ледници изгубиха 30 метра дебелина на леда. Гренландия се топи и способства за ускорение на покачването на морското ниво.
Екстремните метеорологични и климатични феномени предизвикаха гибелта на стотици европейци, засегнаха директно повече от половин милион души и предизвикаха стопански вреди, надхвърлящи 50 милиарда щатски $. Около 84% от вредите са в резултат на наводнения и стихии, е маркирано в мониторинга.
Не всички вести обаче са неприятни, акцентират създателите на отчета. Според тях редица европейски страни са постигнали триумфи в намаляването на излъчванията на парникови газове - ЕС-27 те са лимитирани с 31% в интервала 1990-2020 година, като огромната цел е да доближат 55% до 2030 година
„ Европа показва жива картина на затоплящ се свят и ни припомня, че даже добре квалифицираните общества не са застраховани от въздействието на рискови метеорологични феномени. Тази година, сходно на 2021 година, огромни елементи от Европа бяха наранени от обширни горещи талази и суша, разпалвайки горски пожари. През 2021 година изключителни наводнения предизвикаха гибел и опустошаване “, акцентира проф. Петери Таалас, общоприет секретар на Световната метеорологична организация.
Континентът е един от най-напредналите райони в трансграничното съдействие за адаптирането към изменението на климата, по-специално в транснационалните речни басейни. Той е един от водачите в даването на ефикасни системи за ранно предизвестие, като към 75% от хората са предпазени.
Предизвикателствата обаче са големи
„ Това движение за понижаване на излъчванията на парникови газове би трябвало да продължи в района и задачите да станат по-амбициозни. Европа може да играе основна роля за реализиране на въглеродно неутрално общество доникъде на века, с цел да извърши Парижкото съглашение “, безапелационен е проф. Таалас.
„ Европейското общество е уязвимо към смяната на климата, само че континентът е в челните редици на интернационалните старания за намаляване на изменението на климата и за създаване на новаторски решения за адаптиране към новия климат, с който европейците ще би трябвало да живеят “, счита доктор Карло Буонтемпо, шеф на Copernicus Climate Change Service към Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. Според него с този отчет учените се стремят да преодолеят празнината сред данните и разбора и да дават научнообоснована и налична информация, „ подготвена за взимане на решения “ в другите браншове.
Бъдещи сюжети
Междуправителственият панел по изменението на климата се притеснява, че климатичните бедствия ще бъдат по-интензивни в бъдеще. Учените са уверени, че:
Независимо от бъдещите равнища на световно стопляне, температурите ще се покачат със скорост, която надвишава световните междинни температурни промени.
Честотата и интензивността на рисковите горещи температури са се нараснали през последните десетилетия и се чака да продължат да нарастват без значение от сюжета за излъчванията на парникови газове. Предвижда се сериозните прагове на световно стопляне от 2°C да бъдат превишени.
Наблюденията сочат, че преваляванията през лятото ще понижават в Средиземноморието, само че рисковите превалявания и наводненията ще се усилят при равнища на световно стопляне над 1,5°C във всички райони като се изключи Средиземноморието.
Климатични въздействия
Здравето на европейците е повлияно от изменението на климата. Най-смъртоносни в Европа са горещите талази, изключително в Западна и Южна Европа. Комбинацията от изменението на климата, урбанизацията и застаряването на популацията в района ще изостри уязвимостта към топлота.
Промените в производството и разпространяването на полени и спори, провокирани от изменението на климата, могат да доведат до увеличение на алергичните разстройства. Над 24% от възрастните европейци страдат от тях, до момента в който при децата този дял е 30–40% и нараства.
По данни на СЗО за Европа към половин милион преждевременни смъртни случаи през 2019-а са породени от замърсяване на въздуха, в резултат на изгарянето на изкопаеми горива. Изчислено е, че към 138 000 такива случаи годишно могат да бъдат избегнати с понижаване на въглеродните излъчвания, което ще докара до 244–564 милиарда $ икономии.
Децата са по-уязвими от въздействието на изменението на климата. Според Индекса на детския климатичен риск на УНИЦЕФ близо 125 милиона деца в Европа живеят в страни със „ междинен до висок “ риск.
Повечето горски пожари се дължат на рискови събития, за които нито екосистемите, нито общностите са приспособени. Изменението на климата, човешкото държание и други съществени фактори основават условия за по-чести, интензивни и опустошителни пожари в Европа със обилни социално-икономически и екологични последствия.
Транспортната инфраструктура е изложена на риск. Голяма част от нея е построена въз основа на исторически прагове на метеорологичните феномени и затова не е устойчива на актуалните крайности.
Политика за климата
Национално избраните вноски са в основата на Парижкото съглашение и постигането на тези дълготрайни цели. Те показват напъните на всяка страна за понижаване на националните излъчвания и адаптиране към въздействието на изменението на климата. Към март 2022 година 51 европейски страни и Европейски Съюз са създали вноски. Европейски Съюз в своя закон за климата от 2021 година направи задачата за нулеви чисти излъчвания до 2050 година правно обвързваща за страните-членки, като сложи междинна цел за 55% понижаване на излъчванията до 2030 г.
Документът, който носи заглавието „ Състоянието на климата в Европа “, е направен взаимно със Службата за изменение на климата „ Коперник “ на Европейски Съюз и се концентрира върху 2021 година Той дава информация за повишаващите се температури, горещите талази на сушата и морето, рисковото време, изменящите се модели на преваляванията и отдръпването на леда и снега.
Тенденцията за стопляне продължава, изключителните горещини, горските пожари, наводненията и други въздействия от изменението на климата ще обиден обществото, стопанските системи и екосистемите, означават учените.
Температурите над Европа са се повишили доста през интервала 1991-2021 година със междинна скорост от към +0,5 °C на десетилетие. В резултат на това алпийските ледници изгубиха 30 метра дебелина на леда. Гренландия се топи и способства за ускорение на покачването на морското ниво.
Екстремните метеорологични и климатични феномени предизвикаха гибелта на стотици европейци, засегнаха директно повече от половин милион души и предизвикаха стопански вреди, надхвърлящи 50 милиарда щатски $. Около 84% от вредите са в резултат на наводнения и стихии, е маркирано в мониторинга.
Не всички вести обаче са неприятни, акцентират създателите на отчета. Според тях редица европейски страни са постигнали триумфи в намаляването на излъчванията на парникови газове - ЕС-27 те са лимитирани с 31% в интервала 1990-2020 година, като огромната цел е да доближат 55% до 2030 година
„ Европа показва жива картина на затоплящ се свят и ни припомня, че даже добре квалифицираните общества не са застраховани от въздействието на рискови метеорологични феномени. Тази година, сходно на 2021 година, огромни елементи от Европа бяха наранени от обширни горещи талази и суша, разпалвайки горски пожари. През 2021 година изключителни наводнения предизвикаха гибел и опустошаване “, акцентира проф. Петери Таалас, общоприет секретар на Световната метеорологична организация.
Континентът е един от най-напредналите райони в трансграничното съдействие за адаптирането към изменението на климата, по-специално в транснационалните речни басейни. Той е един от водачите в даването на ефикасни системи за ранно предизвестие, като към 75% от хората са предпазени.
Предизвикателствата обаче са големи
„ Това движение за понижаване на излъчванията на парникови газове би трябвало да продължи в района и задачите да станат по-амбициозни. Европа може да играе основна роля за реализиране на въглеродно неутрално общество доникъде на века, с цел да извърши Парижкото съглашение “, безапелационен е проф. Таалас.
„ Европейското общество е уязвимо към смяната на климата, само че континентът е в челните редици на интернационалните старания за намаляване на изменението на климата и за създаване на новаторски решения за адаптиране към новия климат, с който европейците ще би трябвало да живеят “, счита доктор Карло Буонтемпо, шеф на Copernicus Climate Change Service към Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. Според него с този отчет учените се стремят да преодолеят празнината сред данните и разбора и да дават научнообоснована и налична информация, „ подготвена за взимане на решения “ в другите браншове.
Бъдещи сюжети
Междуправителственият панел по изменението на климата се притеснява, че климатичните бедствия ще бъдат по-интензивни в бъдеще. Учените са уверени, че:
Независимо от бъдещите равнища на световно стопляне, температурите ще се покачат със скорост, която надвишава световните междинни температурни промени.
Честотата и интензивността на рисковите горещи температури са се нараснали през последните десетилетия и се чака да продължат да нарастват без значение от сюжета за излъчванията на парникови газове. Предвижда се сериозните прагове на световно стопляне от 2°C да бъдат превишени.
Наблюденията сочат, че преваляванията през лятото ще понижават в Средиземноморието, само че рисковите превалявания и наводненията ще се усилят при равнища на световно стопляне над 1,5°C във всички райони като се изключи Средиземноморието.
Климатични въздействия
Здравето на европейците е повлияно от изменението на климата. Най-смъртоносни в Европа са горещите талази, изключително в Западна и Южна Европа. Комбинацията от изменението на климата, урбанизацията и застаряването на популацията в района ще изостри уязвимостта към топлота.
Промените в производството и разпространяването на полени и спори, провокирани от изменението на климата, могат да доведат до увеличение на алергичните разстройства. Над 24% от възрастните европейци страдат от тях, до момента в който при децата този дял е 30–40% и нараства.
По данни на СЗО за Европа към половин милион преждевременни смъртни случаи през 2019-а са породени от замърсяване на въздуха, в резултат на изгарянето на изкопаеми горива. Изчислено е, че към 138 000 такива случаи годишно могат да бъдат избегнати с понижаване на въглеродните излъчвания, което ще докара до 244–564 милиарда $ икономии.
Децата са по-уязвими от въздействието на изменението на климата. Според Индекса на детския климатичен риск на УНИЦЕФ близо 125 милиона деца в Европа живеят в страни със „ междинен до висок “ риск.
Повечето горски пожари се дължат на рискови събития, за които нито екосистемите, нито общностите са приспособени. Изменението на климата, човешкото държание и други съществени фактори основават условия за по-чести, интензивни и опустошителни пожари в Европа със обилни социално-икономически и екологични последствия.
Транспортната инфраструктура е изложена на риск. Голяма част от нея е построена въз основа на исторически прагове на метеорологичните феномени и затова не е устойчива на актуалните крайности.
Политика за климата
Национално избраните вноски са в основата на Парижкото съглашение и постигането на тези дълготрайни цели. Те показват напъните на всяка страна за понижаване на националните излъчвания и адаптиране към въздействието на изменението на климата. Към март 2022 година 51 европейски страни и Европейски Съюз са създали вноски. Европейски Съюз в своя закон за климата от 2021 година направи задачата за нулеви чисти излъчвания до 2050 година правно обвързваща за страните-членки, като сложи междинна цел за 55% понижаване на излъчванията до 2030 г.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ