Температурите в Арктика са най-високите от 115 000 години
Температурите в Арктика са най-високите през последните 115 000 години, се споделя в нов отчет, оповестен в Nature Communications. Документът е озаглавен „ Топящите се арктически ледове в Канада, разкриват пейзажи, които са били непрестанно покрити с лед повече от 40,000 години“.
Новото изследване „показва, че в този момент стартират да се виждат региони, които са на 120 000 години“, означи главният създател на проучването Саймън Пендълтън от Института за арктически и алпийски проучвания към Университета в Колорадо, написа. „Горещината през последния век евентуално е по-голяма в сравнение с във всеки един интервал през последните 120 000 години“, прибавя Пендълтън.
Експертите са изучавали географски аномалии и античен лед на канадската Бафинова земя, най-много ледените шапки на високите плата и дълбоките фиорди. Ледените шапки, за разлика от ледниците, не се движат, а материята, върху която те са се образували се резервира, до момента в който шапката е на мястото си. Тъй като световното стопляне, дължащо се на измененията в климата, нарушава равновесието на ледените шапки – дружно с всичко останало на планетата – Арктика се затопля два пъти по-бързо от всички други места, написа в обширното проучване.
С увеличението на топенето през лятото в арктическите региони, огромни количества антични мъхове и лишеи се демонстрират под бързо намаляващия лед. Когато откривателите събират проби и организират радиовъглеродно датиране, те откриват, че мъховете са на към 40 000 години – още от времето на ледниковия интервал в северното полукълбо.
След това Пендълтън и екипът му съпоставят своите открития с голям брой източници, в това число данни от леда от намиращата се наоколо Гренландия, и откриват, че районът е бил замръзнал за интервал, доста по-дълъг от 40 000 години, което ги кара да виждат, че в този момент летните температури в Арктика са по-високи, в сравнение с през всеки различен интервал през последните 115 000-120 000 години.
По-нататъшното размразяване на ледената шапка ще разкрие още по-древни земи, споделят откривателите. Дори и без потреблението на радиовъглеродно датиране, екосистемата на Бафинова земя и покрайнините й бързо се измества и измененията стават все по-видими.
„Трябва да го забележим, да вървим по ледената шапка, с цел да да разберем, че живеем във време, в което се демонстрират места, които не са виждали слънчева светлина 120 000 години“, съобщи Пендълтън.
Новото изследване „показва, че в този момент стартират да се виждат региони, които са на 120 000 години“, означи главният създател на проучването Саймън Пендълтън от Института за арктически и алпийски проучвания към Университета в Колорадо, написа. „Горещината през последния век евентуално е по-голяма в сравнение с във всеки един интервал през последните 120 000 години“, прибавя Пендълтън.
Експертите са изучавали географски аномалии и античен лед на канадската Бафинова земя, най-много ледените шапки на високите плата и дълбоките фиорди. Ледените шапки, за разлика от ледниците, не се движат, а материята, върху която те са се образували се резервира, до момента в който шапката е на мястото си. Тъй като световното стопляне, дължащо се на измененията в климата, нарушава равновесието на ледените шапки – дружно с всичко останало на планетата – Арктика се затопля два пъти по-бързо от всички други места, написа в обширното проучване.
С увеличението на топенето през лятото в арктическите региони, огромни количества антични мъхове и лишеи се демонстрират под бързо намаляващия лед. Когато откривателите събират проби и организират радиовъглеродно датиране, те откриват, че мъховете са на към 40 000 години – още от времето на ледниковия интервал в северното полукълбо.
След това Пендълтън и екипът му съпоставят своите открития с голям брой източници, в това число данни от леда от намиращата се наоколо Гренландия, и откриват, че районът е бил замръзнал за интервал, доста по-дълъг от 40 000 години, което ги кара да виждат, че в този момент летните температури в Арктика са по-високи, в сравнение с през всеки различен интервал през последните 115 000-120 000 години.
По-нататъшното размразяване на ледената шапка ще разкрие още по-древни земи, споделят откривателите. Дори и без потреблението на радиовъглеродно датиране, екосистемата на Бафинова земя и покрайнините й бързо се измества и измененията стават все по-видими.
„Трябва да го забележим, да вървим по ледената шапка, с цел да да разберем, че живеем във време, в което се демонстрират места, които не са виждали слънчева светлина 120 000 години“, съобщи Пендълтън.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ