Лъчезар Богданов: Средна заплата от 1900 лева е реалистична
Темата за заплатите е измежду най-често обсъжданите в България . И няма по какъв начин да е другояче, поради ниските приходи и не изключително високия стандарт на живот.
Наскоро една от най-големите хранителни вериги разгласи брутна заплата от 1260 лева за касиер-продавач, което предстоящо разбуни духовете и накара мнозина да се запитат какъв брой пари получават и какъв брой заслужават, оповестява money.bg
Икономиста Лъчезар Богданов от Industry Watch, който следи от близко трудовия пазар, непознатите вложения и източниците на напредък в българската стопанска система даде своето мнение:
" Прогнозата за средна заплата от 1500 лева и 1900 лева в София през 2021 година е реалистична. Макар да звучи леко шокиращо, това значи растеж на заплащането през тази и идващите години с към 8% годишно, което не е изключително доста. За последните 3 години имаме общо към 30% повишаване на възнагражденията приблизително за стопанска система та, а за последните 2 растежът е над 10%. В интервала на бърз стопански напредък сред 2001 и 2008 година имахме даже по-високи темпове на напредък на заплатите ", изясни Богданов.
" Повишаването на заплатите обаче е съществено предизвикателство пред част от работодателите, които би трябвало да да покачат продуктивността или цените, на които продават продукцията си ", означи икономистът.
Експертът удостовери, че заплатите в България не порастват с задоволителни темпове.
" Говорим за най-бедната страна в Европейски Съюз, чиято покупателна дарба е под 50% от междинното за Европейски Съюз. Можем да реализираме доста повече, само че би трябвало да се стремим към по-висок стопански напредък и оттова по-бързо повишаване на заплатите за по-дълъг интервал от време, освен за 4-5 години ".
" България трябва да се приближи до междинните равнища на възнаграждение в Европейски Съюз или най-малко до тези в най-успешните страни в Източна Европа, които също потеглиха от много ниски стойности преди към 20 години ", предложи той.
Как стопанска система та на България да пораства по-бързо
В България виждаме възобновяване на стопанска система та без вложения. През последните 3 години имаме добър стопански напредък, само че няма осезателен растеж на вложенията. Без доста повишение на капитала в българската стопанска система , няма по какъв начин да има и доста по-висок стопански напредък, нито по-висока продуктивност на труда (която е разследване от нововъведенията и новия капитал).
" Привличането на непознати вложения би трябвало да е по-сериозен приоритет на ръководството, което хаби политическа сила с много по-незначителни тематики. Нужно е възстановяване на бизнес средата и начинания, които да направят България по-привлекателна за непознатите вложители ", предложи Богданов.
Нови умения, нужни на трудовия пазар
Ниските хонорари в България водят до миграция на служащи към страни с по-високи заплати. Поради ускорената икономическа динамичност у нас се следи дисбаланс сред уменията и подготовката на работната мощ по отношение на търсеното в дадения миг. Това надалеч не е единствено български, а световен феномен, характерен на развития свят.
Разликата е, че в България се опитваме да го борим с инструментите на предишното. Променяме специалностите в университетите и професионалните гимназии с концепцията, че знаем какви ще бъдат потребностите на стопанска система та след 10-15 години. Това не е реалистично.
По-мъдро би било да насърчаваме главните познания и умения, които са устойчиви и обезпечават акомодация и еластичност при всевъзможни промени. Базовата просветеност на българските възпитаници би трябвало да се усъвършенства, защото е доста по-слаба от тази на връстниците им в други страни. Има огромен брой необразовани деца, на които им липсват задоволителни езикови и математически знания. Тези младежи и бъдещи служащи са доста сложни за подготовка и образование в бъдеще.
В обществения бранш има огромен брой хора, които могат да бъдат доста по-продуктивни, в случай че си намерят работа в частния бранш. Политиците би трябвало да проявят нужната воля за промени и редуциране на част от личния състав, което да не е механично, а вследствие на смяна в метода на работа. Например посредством въвеждането на електронни услуги, които да отстранен опашките и гишетата, а тези хора да се насочат към частния бранш.
Търсят се: ИТ експерти, само че и водачи
Гладът за фрагменти е най-осезаем в ИТ бранша, аутсорсинга на бизнес процеси, само че и при водачите, чиито умения са търсени на доста пазари. " Докато в България няма подобаващи условия и качествени работни места за хора с избрани професионални умения, няма по какъв начин да спрем устрема им да работят отвън страната ", съобщи специалистът.
Има бързи решения - да бъдат извадени на пазара на труда лица, които са блокирани в обществения бранш, или си стоят у дома, или не работят по някакви други аргументи, като безработните младежи. За задачата са нужни промени в законодателството и в метода на действие на институциите.
Връщане на българите от чужбина?
Според Богданов българите, работещи в чужбина, биха се върнали у нас, в случай че им бъдат обезпечени по-високи заплати и устойчива вероятност, че ще има изцяло възстановяване на изискванията за живот. " Това е вероятността, в която се чака малко повече българи да се връщат или най-малко да не отпътуват нови. Важно е дали завършващите младежи ще изберат да заминат, или да останат ", уточни той.
Икономистът счита, че подобряването на продуктивността на труда е основен фактор за сполучливото развиване на българската стопанска система . " Вместо да привличаме евтини и нископроизводителни служащи от други страни, по-скоро би трябвало да търсим метод да сътворяваме повече артикул с дребното хора, с които разполагаме ", посъветва той.
Богданов даде за образец шивашката промишленост, където заетостта е намаляла съвсем двойно за последните 15 години, а производството и износът са нарастнали. Заплатите в сектора сега са 6 пъти по-високи. " Индустрията се преструктурира, стартира да прави други артикули с други технологии и различен вид служащи, които да създават повече стойност и да получават повече, само че работейки по друг метод ", сподели специалистът.
Подобна наклонност се следи и в циментовата промишленост, където се създава доста повече с доста по-малко хора.
Подобряване на живота в районите
За да има повишение на заплатите на районно равнище, би трябвало да има нараснало търсене на труд от бизнеси, които могат да си разрешат да заплащат по-високи заплати. Местни или непознати бизнесмени, разполагащи с нужните хрумвания, познания и капитал, посредством които да наемат тези хора да основават повече артикул, повече стойност и да могат да си разрешат да заплащат по-високи заплати.
Според Богданов, с цел да се подобрят заплатите, е нужно да се създават артикули с по-висока добавена стойност. " Трябва се промени това, което се създава, да се употребяват нови машини и технологии, с чиято помощ хората да основават повече стойност и да получават по-големи хонорари ", предложи той.
Наскоро една от най-големите хранителни вериги разгласи брутна заплата от 1260 лева за касиер-продавач, което предстоящо разбуни духовете и накара мнозина да се запитат какъв брой пари получават и какъв брой заслужават, оповестява money.bg
Икономиста Лъчезар Богданов от Industry Watch, който следи от близко трудовия пазар, непознатите вложения и източниците на напредък в българската стопанска система даде своето мнение:
" Прогнозата за средна заплата от 1500 лева и 1900 лева в София през 2021 година е реалистична. Макар да звучи леко шокиращо, това значи растеж на заплащането през тази и идващите години с към 8% годишно, което не е изключително доста. За последните 3 години имаме общо към 30% повишаване на възнагражденията приблизително за стопанска система та, а за последните 2 растежът е над 10%. В интервала на бърз стопански напредък сред 2001 и 2008 година имахме даже по-високи темпове на напредък на заплатите ", изясни Богданов.
" Повишаването на заплатите обаче е съществено предизвикателство пред част от работодателите, които би трябвало да да покачат продуктивността или цените, на които продават продукцията си ", означи икономистът.
Експертът удостовери, че заплатите в България не порастват с задоволителни темпове.
" Говорим за най-бедната страна в Европейски Съюз, чиято покупателна дарба е под 50% от междинното за Европейски Съюз. Можем да реализираме доста повече, само че би трябвало да се стремим към по-висок стопански напредък и оттова по-бързо повишаване на заплатите за по-дълъг интервал от време, освен за 4-5 години ".
" България трябва да се приближи до междинните равнища на възнаграждение в Европейски Съюз или най-малко до тези в най-успешните страни в Източна Европа, които също потеглиха от много ниски стойности преди към 20 години ", предложи той.
Как стопанска система та на България да пораства по-бързо
В България виждаме възобновяване на стопанска система та без вложения. През последните 3 години имаме добър стопански напредък, само че няма осезателен растеж на вложенията. Без доста повишение на капитала в българската стопанска система , няма по какъв начин да има и доста по-висок стопански напредък, нито по-висока продуктивност на труда (която е разследване от нововъведенията и новия капитал).
" Привличането на непознати вложения би трябвало да е по-сериозен приоритет на ръководството, което хаби политическа сила с много по-незначителни тематики. Нужно е възстановяване на бизнес средата и начинания, които да направят България по-привлекателна за непознатите вложители ", предложи Богданов.
Нови умения, нужни на трудовия пазар
Ниските хонорари в България водят до миграция на служащи към страни с по-високи заплати. Поради ускорената икономическа динамичност у нас се следи дисбаланс сред уменията и подготовката на работната мощ по отношение на търсеното в дадения миг. Това надалеч не е единствено български, а световен феномен, характерен на развития свят.
Разликата е, че в България се опитваме да го борим с инструментите на предишното. Променяме специалностите в университетите и професионалните гимназии с концепцията, че знаем какви ще бъдат потребностите на стопанска система та след 10-15 години. Това не е реалистично.
По-мъдро би било да насърчаваме главните познания и умения, които са устойчиви и обезпечават акомодация и еластичност при всевъзможни промени. Базовата просветеност на българските възпитаници би трябвало да се усъвършенства, защото е доста по-слаба от тази на връстниците им в други страни. Има огромен брой необразовани деца, на които им липсват задоволителни езикови и математически знания. Тези младежи и бъдещи служащи са доста сложни за подготовка и образование в бъдеще.
В обществения бранш има огромен брой хора, които могат да бъдат доста по-продуктивни, в случай че си намерят работа в частния бранш. Политиците би трябвало да проявят нужната воля за промени и редуциране на част от личния състав, което да не е механично, а вследствие на смяна в метода на работа. Например посредством въвеждането на електронни услуги, които да отстранен опашките и гишетата, а тези хора да се насочат към частния бранш.
Търсят се: ИТ експерти, само че и водачи
Гладът за фрагменти е най-осезаем в ИТ бранша, аутсорсинга на бизнес процеси, само че и при водачите, чиито умения са търсени на доста пазари. " Докато в България няма подобаващи условия и качествени работни места за хора с избрани професионални умения, няма по какъв начин да спрем устрема им да работят отвън страната ", съобщи специалистът.
Има бързи решения - да бъдат извадени на пазара на труда лица, които са блокирани в обществения бранш, или си стоят у дома, или не работят по някакви други аргументи, като безработните младежи. За задачата са нужни промени в законодателството и в метода на действие на институциите.
Връщане на българите от чужбина?
Според Богданов българите, работещи в чужбина, биха се върнали у нас, в случай че им бъдат обезпечени по-високи заплати и устойчива вероятност, че ще има изцяло възстановяване на изискванията за живот. " Това е вероятността, в която се чака малко повече българи да се връщат или най-малко да не отпътуват нови. Важно е дали завършващите младежи ще изберат да заминат, или да останат ", уточни той.
Икономистът счита, че подобряването на продуктивността на труда е основен фактор за сполучливото развиване на българската стопанска система . " Вместо да привличаме евтини и нископроизводителни служащи от други страни, по-скоро би трябвало да търсим метод да сътворяваме повече артикул с дребното хора, с които разполагаме ", посъветва той.
Богданов даде за образец шивашката промишленост, където заетостта е намаляла съвсем двойно за последните 15 години, а производството и износът са нарастнали. Заплатите в сектора сега са 6 пъти по-високи. " Индустрията се преструктурира, стартира да прави други артикули с други технологии и различен вид служащи, които да създават повече стойност и да получават повече, само че работейки по друг метод ", сподели специалистът.
Подобна наклонност се следи и в циментовата промишленост, където се създава доста повече с доста по-малко хора.
Подобряване на живота в районите
За да има повишение на заплатите на районно равнище, би трябвало да има нараснало търсене на труд от бизнеси, които могат да си разрешат да заплащат по-високи заплати. Местни или непознати бизнесмени, разполагащи с нужните хрумвания, познания и капитал, посредством които да наемат тези хора да основават повече артикул, повече стойност и да могат да си разрешат да заплащат по-високи заплати.
Според Богданов, с цел да се подобрят заплатите, е нужно да се създават артикули с по-висока добавена стойност. " Трябва се промени това, което се създава, да се употребяват нови машини и технологии, с чиято помощ хората да основават повече стойност и да получават по-големи хонорари ", предложи той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ