Фетишизирането на 3-ти март
Темата за запазването на 3-ти март като народен празник към този момент е превърната във култ за избрани групи от българската общество. Вече не става дума за изчерпателен спор и причини, а единствено и само за налагане на разбирането, че България народен празник на друга дата, с изключение на на тази, не може да има. Инициативният комитет за осъществяване на референдум в интерес на 3-ти март към този момент внесе своето заявление в Народното събрание. Оттук нататък, в идващите три месеца, ще се събират подписи. Ако те са най-малко 400 хиляди, то провеждането на допитване ще бъде наложително. Ако подписите са сред 200 и 400 хиляди Народното събрание би трябвало да прегледа концепцията за референдум и може да го отхвърли. Ако пък поддръжката възлиза на по-малко от 200 хиляди подписа цялата процедура завършва без нужда от институционално отношение и институционални решения.
Това, което още на първо четене прави усещане е, че във въпросния предприемчив комитет участват лица от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, лица от други дребни, непарламентарни обединения, както и хора с просъветски и проруски настройки от други сфери на публичния живот. Неотдавна президентът Румен Радев разгласи 3-ти март като алена линия и съобщи, че национално придвижване ще отбрани тази дата като безалтернативна за народен празник. Представители на инициативния комитет пък обявиха, че няма координирана връзка сред техните дейности и позицията на Радев. На този стадий може да се каже, сигурно, че Радев и инициативният комитет са съидейници и в идентична степен фетишизират датата 3-ти март. Дали има освен това сред тях, може би ще проличи едвам тогава, когато събирането на подписи навлезе в дейната си фаза.
Независимо от съществуването на съгласуваност или не, най-вероятно президент и предприемчив комитет ще се опитат да са си взаимно потребни. Именно в този ред на мисли може да се преглежда наличието на хора от вътрешната съпротива на Корнелия Нинова. Независимо от това по какъв начин ще върви събирането на подписи, самото пускане на подобен развой би могло да сътвори условия за дълготраен напън върху Народното събрание и изпълнителната власт. Още повече, че след броени седмици следва и провеждането на локални избори. Натискът може да не е изключително мощен, даже може и да е незабележим на моменти, само че съществуването му ще е реалност и евентуално ще може да оказва въздействие изцяло върху общественото ръководство.
Това де факто значи, че тематиката за 3-ти март ще бъде сведена само до тактическо ниво, като " идеалите " на президента и инициативния комитет правят отстъпка на назад във времето. Дори може да се окаже, че това ги удовлетворят, тъй като обществения спор по тематиката ще се окаже с преместен център и по този начин нуждата от аргументирано пояснение за какво 3-ти март би трябвало да продължи да бъде народен празник отива не в трета, а напряко в десета глуха. По принцип най-трудно се противодейства на подобен напън (независимо мощен и слаб), който се основава върху фетишизирана тематика и прочувствени усещания. Така е, тъй като ефикасният отговор не може да пристигна по линия на аргументацията. Просто последователите на фетишизирания въпрос не желаят да чуят причини или даже може да считат, че те са без значение, и в този смисъл дали съществуват или не, е едно и също.
Има и още най-малко няколко кардинални условия, които вършат провеждането на референдум по отношение на датата 3-ти март, меко казано, неуместно и недопустимо. Националният празник е част от символиката на държавността. Такива са още герба, химна и знамето. За тях референдум не се е провеждал и няма да се организира. Тези три признака имат конституционноправен статут и е редно и националният празник, като еднакъв с тях, също да се запише в Конституцията, а не просто в Кодекса на труда. Това несъмнено е една от положителните и разумни хрумвания за конституционни промени (включването на 24 май в Конституцията като народен празник), зад която преди парламентарната почивка застанаха групите на ПП/ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако в този момент от ГЕРБ премислят, каквито сигнали към този момент има, то това би означавало, че мекият напън върху общественото ръководство работи и дава избрани резултати, които може и да не се лимитират само до въпроса за националния празник.
Друг проблематичен миг тук, що се отнася до инициирането и провеждането на референдум за националния празник, е фактът, че 3-ти март в никакъв случай не е бил определян за подобен посредством общонационално допитване. И поражда въпросът за какво откакто той е станал подобен с решение на Народното събрание, в този момент да не може да се направи смяна от същата институция?! Това е тематика, по която не би било зле да се произнесе Конституционният съд (КС). Дори може и да е допустимо да се употребяват и към този момент оповестени решения на Конституционен съд, защото става дума за въпрос, обвързван с основополагащия принцип, че решение, взето от една институция може да бъде променяно още веднъж от нея.
3-ти март е втълпяван в съзнанието на българите в продължение на десетилетия като някаква изключително значима историческа дата. Той е бил извеждан, и от историографията, пред скоби по отношение на други извънредно значими исторически дати - да вземем за пример 22 септември, Ден на Независимостта. Това е датата, на която е финализиран траялият 30 години развой по възобновяване на Българската държавност. От този миг нататък страната ни към този момент е суверенна в цялостния смисъл на думата и става пълностоен участник в системата на интернационалните връзки.
Именно заради тези аргументи е допустимо, при референдум, 3-ти март да получи голословно преимущество пред други исторически дати, които могат да бъдат аргументирани като носители на доста повече национално достолепие и доста по-значими от позиция на националната еднаквост.
Ако конституционните промени вървят по проект, то до референдум няма да се стигне, тъй като те ще бъдат признати надалеч преди да стане допустимо провеждането на допитване (ако се съберат 400 хиляди подписа). За този факт неговите основатели сигурно си дават сметка и добре го схващат. Най-вероятно образуването на предприемчив комитет и започването на събиране на подписи е замислено с други цели. Какви биха могли да бъдат те? Неотдавна управлението на Българска социалистическа партия се провали в опита си да провокира референдум против навлизането на джендър идеологията (както там се изразяват) в учебните заведения. Бяха събрани едвам 207 хиляди подписа, като това число беше посочено даже преди инспекцията на ГРАО.
Не е невероятно вътрешната съпротива на Нинова да желае да покаже, че умее по-добре да подбере тематика за референдум, че може по-сполучливо да се заиграва с страстите на хората и да ги убеждава, че животът им се състои от нещо друго от обстоятелствата и логиката. И с цел да се обезпечи сходно достижение надалеч не е належащо да се стигне до осъществяване на референдум в интерес на 3-ти март. Достатъчно е единствено да се разклати парламентарният консенсус и въпросът за националния празник да бъде изваден от предложенията за конституционни промени, чието приемане би трябвало да завърши към края на годината.
Едно сходно развиване би извадило въпросът за националния празник от дневния ред на обществото и институциите за неустановен интервал от време. Не е невероятно даже тематиката още веднъж да навлезе в трайна заспалост и отново да се нужни десетилетия, с цел да се появи още веднъж на вниманието на жителите, институциите и академичната общественост.
По принцип исторически значимите времена са тези, които допускат провеждането на дълбоки промени и промени. Няма подозрение, че понастоящем живеем тъкмо в подобен интервал. И точно затова въпросът за националния празник, както и други въпроси с национално значение са централни за гражданското общество тъкмо в този момент. Да си мислим, че в случай че ги отложим за разглеждане за някакъв по-спокоен интервал от време, ще могат да се намерят по-добри решения, е несериозно и е илюзия. Това само може да докара до бетониране на настоящето състояние и по този начин историческият късмет ще се окаже пропуснат.
Идентичността на една национална общественост е това, което подсигурява нейното предпазване и развиване. Стабилна еднаквост обаче, без точна оценка на историческите събития и тяхното съответно планиране в сегашното, просто няма по какъв начин да има. В този смисъл тематиката за националния празник би трябвало да се преглежда като стратегически въпрос. На нейното схващане единствено през някакви конюнктурни условия, както е било постоянно до момента, би трябвало да се постави край. И подобаващият миг за това е точно в този момент.
Това, което още на първо четене прави усещане е, че във въпросния предприемчив комитет участват лица от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, лица от други дребни, непарламентарни обединения, както и хора с просъветски и проруски настройки от други сфери на публичния живот. Неотдавна президентът Румен Радев разгласи 3-ти март като алена линия и съобщи, че национално придвижване ще отбрани тази дата като безалтернативна за народен празник. Представители на инициативния комитет пък обявиха, че няма координирана връзка сред техните дейности и позицията на Радев. На този стадий може да се каже, сигурно, че Радев и инициативният комитет са съидейници и в идентична степен фетишизират датата 3-ти март. Дали има освен това сред тях, може би ще проличи едвам тогава, когато събирането на подписи навлезе в дейната си фаза.
Независимо от съществуването на съгласуваност или не, най-вероятно президент и предприемчив комитет ще се опитат да са си взаимно потребни. Именно в този ред на мисли може да се преглежда наличието на хора от вътрешната съпротива на Корнелия Нинова. Независимо от това по какъв начин ще върви събирането на подписи, самото пускане на подобен развой би могло да сътвори условия за дълготраен напън върху Народното събрание и изпълнителната власт. Още повече, че след броени седмици следва и провеждането на локални избори. Натискът може да не е изключително мощен, даже може и да е незабележим на моменти, само че съществуването му ще е реалност и евентуално ще може да оказва въздействие изцяло върху общественото ръководство.
Това де факто значи, че тематиката за 3-ти март ще бъде сведена само до тактическо ниво, като " идеалите " на президента и инициативния комитет правят отстъпка на назад във времето. Дори може да се окаже, че това ги удовлетворят, тъй като обществения спор по тематиката ще се окаже с преместен център и по този начин нуждата от аргументирано пояснение за какво 3-ти март би трябвало да продължи да бъде народен празник отива не в трета, а напряко в десета глуха. По принцип най-трудно се противодейства на подобен напън (независимо мощен и слаб), който се основава върху фетишизирана тематика и прочувствени усещания. Така е, тъй като ефикасният отговор не може да пристигна по линия на аргументацията. Просто последователите на фетишизирания въпрос не желаят да чуят причини или даже може да считат, че те са без значение, и в този смисъл дали съществуват или не, е едно и също.
Има и още най-малко няколко кардинални условия, които вършат провеждането на референдум по отношение на датата 3-ти март, меко казано, неуместно и недопустимо. Националният празник е част от символиката на държавността. Такива са още герба, химна и знамето. За тях референдум не се е провеждал и няма да се организира. Тези три признака имат конституционноправен статут и е редно и националният празник, като еднакъв с тях, също да се запише в Конституцията, а не просто в Кодекса на труда. Това несъмнено е една от положителните и разумни хрумвания за конституционни промени (включването на 24 май в Конституцията като народен празник), зад която преди парламентарната почивка застанаха групите на ПП/ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако в този момент от ГЕРБ премислят, каквито сигнали към този момент има, то това би означавало, че мекият напън върху общественото ръководство работи и дава избрани резултати, които може и да не се лимитират само до въпроса за националния празник.
Друг проблематичен миг тук, що се отнася до инициирането и провеждането на референдум за националния празник, е фактът, че 3-ти март в никакъв случай не е бил определян за подобен посредством общонационално допитване. И поражда въпросът за какво откакто той е станал подобен с решение на Народното събрание, в този момент да не може да се направи смяна от същата институция?! Това е тематика, по която не би било зле да се произнесе Конституционният съд (КС). Дори може и да е допустимо да се употребяват и към този момент оповестени решения на Конституционен съд, защото става дума за въпрос, обвързван с основополагащия принцип, че решение, взето от една институция може да бъде променяно още веднъж от нея.
3-ти март е втълпяван в съзнанието на българите в продължение на десетилетия като някаква изключително значима историческа дата. Той е бил извеждан, и от историографията, пред скоби по отношение на други извънредно значими исторически дати - да вземем за пример 22 септември, Ден на Независимостта. Това е датата, на която е финализиран траялият 30 години развой по възобновяване на Българската държавност. От този миг нататък страната ни към този момент е суверенна в цялостния смисъл на думата и става пълностоен участник в системата на интернационалните връзки.
Именно заради тези аргументи е допустимо, при референдум, 3-ти март да получи голословно преимущество пред други исторически дати, които могат да бъдат аргументирани като носители на доста повече национално достолепие и доста по-значими от позиция на националната еднаквост.
Ако конституционните промени вървят по проект, то до референдум няма да се стигне, тъй като те ще бъдат признати надалеч преди да стане допустимо провеждането на допитване (ако се съберат 400 хиляди подписа). За този факт неговите основатели сигурно си дават сметка и добре го схващат. Най-вероятно образуването на предприемчив комитет и започването на събиране на подписи е замислено с други цели. Какви биха могли да бъдат те? Неотдавна управлението на Българска социалистическа партия се провали в опита си да провокира референдум против навлизането на джендър идеологията (както там се изразяват) в учебните заведения. Бяха събрани едвам 207 хиляди подписа, като това число беше посочено даже преди инспекцията на ГРАО.
Не е невероятно вътрешната съпротива на Нинова да желае да покаже, че умее по-добре да подбере тематика за референдум, че може по-сполучливо да се заиграва с страстите на хората и да ги убеждава, че животът им се състои от нещо друго от обстоятелствата и логиката. И с цел да се обезпечи сходно достижение надалеч не е належащо да се стигне до осъществяване на референдум в интерес на 3-ти март. Достатъчно е единствено да се разклати парламентарният консенсус и въпросът за националния празник да бъде изваден от предложенията за конституционни промени, чието приемане би трябвало да завърши към края на годината.
Едно сходно развиване би извадило въпросът за националния празник от дневния ред на обществото и институциите за неустановен интервал от време. Не е невероятно даже тематиката още веднъж да навлезе в трайна заспалост и отново да се нужни десетилетия, с цел да се появи още веднъж на вниманието на жителите, институциите и академичната общественост.
По принцип исторически значимите времена са тези, които допускат провеждането на дълбоки промени и промени. Няма подозрение, че понастоящем живеем тъкмо в подобен интервал. И точно затова въпросът за националния празник, както и други въпроси с национално значение са централни за гражданското общество тъкмо в този момент. Да си мислим, че в случай че ги отложим за разглеждане за някакъв по-спокоен интервал от време, ще могат да се намерят по-добри решения, е несериозно и е илюзия. Това само може да докара до бетониране на настоящето състояние и по този начин историческият късмет ще се окаже пропуснат.
Идентичността на една национална общественост е това, което подсигурява нейното предпазване и развиване. Стабилна еднаквост обаче, без точна оценка на историческите събития и тяхното съответно планиране в сегашното, просто няма по какъв начин да има. В този смисъл тематиката за националния празник би трябвало да се преглежда като стратегически въпрос. На нейното схващане единствено през някакви конюнктурни условия, както е било постоянно до момента, би трябвало да се постави край. И подобаващият миг за това е точно в този момент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ