Интернет срещу науката: Опасни митове за ваксините заливат родителите след случаите на морбили
Темата за имунизациите против морбили още веднъж излезе на напред във времето и провокира бурни реакции измежду родителите в обществените мрежи. Повод за това стана епидемиологичният гърмеж във Врачанско, където към този момент са регистрирани 17 случая на болестта. В отговор здравните управляващи и общопрактикуващите лекари започнаха дейна акция за търсене на деца с пропуснати имунизации.
Прочетете още
Паралелно с това обаче в интернет пространството се следи тревожна наклонност – активизиране на антиваксинални групи, които популяризират дезинформация и основават боязън измежду родителите. Сред най-често срещаните изказвания са, че имунизациите предизвикват аутизъм, съдържат рискови количества живак или могат да доведат до тежки болести като менингит и енцефалит.
Медицинските експерти са безапелационни – сходни изказвания не дават отговор на истината и нямат научна основа. Те акцентират, че имунизациите са едно от най-големите достижения на актуалната медицина и годишно избавят милиони човешки животи по света.
За да се опълчват на подправената информация, специалистите напомнят основни обстоятелства. В уеб страницата на Здравното министерство „ Плюс мен “ за да се внесе повече изясненост, са изправени един против различен „ Интернет “ и „ Науката “:
Интернет споделя: Ваксините могат да причинят аутизъм или закъснение в развиването на детето
Науката споделя: Ваксините не предизвикват аутизъм. Нарушенията от аутистичния набор са генетично заложени. През 1998 година английски откривател на име Андрю Уейкфийлд изрича подозрения, че е допустимо имунизацията против морбили, паротит и рубеола да провокира аутизъм. Той оповестява в здравното списание The Lancet за осем деца, които са развили аутизъм и са получили чревни проблеми скоро след слагането на ваксина MMR. За да дефинират дали е основателно съмнението на Уейкфийлд, откривателите направили серия от изследвания, сравняващи стотици хиляди ваксинирани деца, със стотици хиляди други, които в никакъв случай не са били имунизирани. Те разкрили, че рискът от появяването на аутизъм е идентичен за двете групи. По-късно стана ясно, че Уейкфийлд е кандидатствал за патентоване на своя лична ваксина против морбили и е получил Щатски долар 675 000 от юрист, който се опитвал да съди фирмите, произвеждащи дотогавашните ваксини. Освен това децата, включени в изследването, били по този начин подбрани, че да онагледят хипотетичната връзка сред имунизацията и избрани заболявания. През идващите години редица изследвания отхвърлят връзката сред имунизациите и аутизма, а през 2010 година „ Лансет ” отдръпва публикацията с обяснението, че „ множеството детайли в проучването на доктор Уейкфийлд са неточни и опонират на предходни проучвания ”. Част от създателите също се отхвърлят от изследването. Малко по-късно Британският медицински съвет вечно лишава медицинския лиценз на доктор Уейкфийлд. Проучване на Центровете за предварителна защита и надзор на болесттите, Атланта, Съединени американски щати, оповестено през 2013 година, удостоверява заключението, че имунизациите не предизвикват аутизъм. (Вижте повече - линк към въпроси и отговори – Причиняват ли имунизациите аутизъм)
Интернет споделя: Ваксините съдържат огромни количества живак
Науката споделя: Ваксините, които се ползват в България, не съдържат така наречен тиомерзал. Това е съставна част, съдържаща живак, която е била най-често употребяваният консервант в някои ваксини, създавани и прилагани през 30-те години на 20-и век. Поради обстоятелството, че децата са ваксинирани постоянно, в предишното те са получавали известни количества тиомерзал. Учените обаче не откриват никакви доказателства за това, че количествата тиомерзал във имунизациите могат да причинят увреждания. Нещо повече, живакът естествено съществува в земната кора, почвата, въздуха и водата и всички хора са в допир с него. Всъщност, новородените, които са извънредно на естествено хранене, одобряват два пъти повече живак с кърмата, в сравнение с е количеството, съдържащо се във имунизациите.
Интернет споделя: Във имунизациите има нездравословни съставки
Науката споделя: Ваксините имат друг състав, само че в нито една от тях няма субстанции, които да са в количества над допустимите и да причинят щета. Много ваксини да вземем за пример съдържат незначителни количества от антибиотици или стабилизатори. Антибиотиците се употребяват в производството на имунизациите, с цел да ги предпазят от инцидентно бактериално или гъбично замърсяване. Това са антибиотици (неомицин, стрептомицин или полимиксин В), които рядко се употребяват при деца, тъй че даже децата с алергии към пеницилин, амоксицилин, сулфонамиди или цефалоспорини могат да получат ваксина. Желатинът пък се употребява като стабилизатор в живите вирусни ваксини, а също по този начин се съдържа и в доста хранителни артикули. Стабилизаторите се употребяват, с цел да защищават от разрушение дейните съставки на имунизациите по време на производството, превоза и съхранението им. Желатинът във имунизациите е високо рафиниран и хидролизиран (така че той е в доста по-малки количества, в сравнение с се среща в природата). Лица, които имат алергия към желатина, съдържащ се в храните, могат да получат тежка алергична реакция към желатина, съдържащ се във имунизациите. Тези реакции обаче са извънредно редки.
Друга срещана съставна част на имунизациите е алуминият, който се употребява като адювант. Адювантите усилват имунния отговор, като в това време дейните съставки са в по-малки количества, а в някои случаи добър отговор се доближава и при по-малко дози. Според някои хора алуминият във имунизациите може да провокира увреждания. Фактите обаче са успокоителни. Първо, алуминият се среща в природата на всички места към нас – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем – съдържат алуминий. Второ – количеството алуминий, което се съдържа във имунизациите, е малко. Например, през първите шест месеца от живота си, бебетата одобряват до 4 мг алуминий, в случай че са получили всички наложителни ваксини. За същия интервал те ще получат 10 мг алуминий с кърмата, 40 мг, в случай че са на обикновено изкуствено хранене, и 120 мг, в случай че са на особено изкуствено хранене със соево приспособено мляко.
В производството на някои ваксини се употребява и формалдехид, като неговата роля е да инактивира (убие) вирусите, (например полиомиелитния вирус, вируса на хепатит А) или бактериалните отрови (като дифтерийния или тетаничния токсин). Голяма част от формалдехида се отделя и във имунизациите остават дребни количества.
Формалдехидът е второстепенен артикул от белтъчната и ДНК-синтеза, тъй че се среща всекидневно в кръвта. Количеството формалдехид в кръвта е 10 пъти по-голямо от количеството, което се съдържа във всяка ваксина.
Интернет споделя: Ваксините са рискови
Науката споделя: Като всеки лекарствен артикул, имунизациите също имат вероятни нежелани реакции, които са ясно разказани в късите им характерности. Нежелана реакция след имунизация (НРВ) е всяка реакция на организма отвън построяването на характерен имунен отговор, която дава отговор на следните критерии:
поражда след имунизация;предполага се, че е обвързвана с имунизацията;води до отклонения в здравето на имунизирания;различава се по темперамент, тежест и излаз от посочените в утвърдената за страната къса характерност на имунизацията или липсва в листата на посочените в късата характерност реакции, зараждащи след имунизация.
Нежеланите реакции след имунизация се разделят съгласно локализацията си, съгласно изхода от реакцията и съгласно първопричините за пораждане. Според локализацията биват:
Локални реакции – болежка и/или отичане и/или зачервяване на мястото на инжектирането;Системни реакции – фебрилитет, главоболие, изнемощялост, безапетитие, общо неразположение и други
Според изхода си се разделят на:
Сериозни – всяко отклоняване в здравния статус на имунизираното лице, зародило в границите на един месец след имунизацията и довело до нужда от незабавна помощ, хоспитализация, инвалидизиране или предизвикало смърт;Други, които не са съществени – всяко друго отклоняване в здравния статус на имунизираното лице, зародило в границите на един месец след имунизацията и приключило с излекуване, за което е зародило подозрение, че има причинно-следствена връзка с имунизирането и при което не се постанова хоспитализация и не е настъпила инвалидизация или смъртен излаз.
Ваксиналните реакции, зараждащи при вярно използване на имунизацията, само че произлизащи от характерните ѝ качества биват:
предстоящи (обичайни) – включени в късата характерност на ваксината;неочаквани – такива, които не са следени досега и не са включени в късата характерност.
Всички ваксинални реакции могат да бъдат с друга тежест, само че множеството са леки, нямат сериозен темперамент и минават непринудено за няколко дни. Сериозните (тежки) реакции след имунизация са извънредно редки и изискват хоспитализация и дълготрайно наблюдаване. Повечето от тези реакции (напр. гърчове, тромбоцитопения, хипотонично-хипореактивни епизоди, персистиращ, неуспокоим плач) са преходни и не водят до дълготрайни проблеми. Анафилаксията, която е евентуално животозастрашаваща, само че извънредно рядка (под 1 на 1 млн. дози), при съответно лекуване е без остатъчни резултати.
Животозастрашаващите алергични реакции при използването на актуалните ваксини са извънредно редки, толкоз редки, че постоянно не могат безапелационно да бъдат свързани с използването на имунизацията. Ако те се случат, това става в границите на няколко минути до няколко часа след имунизацията.
Хората могат да изпитат здравословни проблеми след имунизация, които биха зародили, даже в случай че лицето не е било имунизирано. Тези здравословни проблеми не са свързани с имунизацията, само че съответстват по време и неправилно могат да бъдат отнесени към реакциите от имунизацията. През първата година и половина от живота си едно дете у нас получава неведнъж ваксини (при раждане, на 2-ри, 3-ти, 4-ти, 12-ти, 16-ти месец), т.е. за този интервал има общо 6 месеца, в които детето е след приложена ваксина и всичко, което му се случи, би могло да бъде отдадено на нея.
Интернет споделя: Ваксините могат да разболеят детето ми
Науката споделя: Ваксините защищават от заболявания. Различните ваксини работят по друг метод, само че всяка ваксина оказва помощ на имунната система на организма да се научи по какъв начин да се бори с микробите. Обикновено са нужни няколко 6 седмици, с цел да се развие отбрана след имунизацията, като тази отбрана може да продължи цялостен живот. Някои ваксини, като тези сезонен грип, изискват периодически бустерни дози (реваксинация) за поддържане на защитните сили на организма. Без ваксини сме изложени на риск от съществено заболяване и инвалидизиране от заболявания като морбили, пневмококов менингит, тетанус и полиомиелит. Много от тези болести могат да бъдат животозастрашаващи.
Интернет споделя: Прилагането на няколко ваксини по едно и също време е рисковано
Науката споделя: Поставянето на няколко ваксини по едно и също време е безвредно и се ползва в редица страни по света още от средата на предишния век. Преди да се утвърди за приложимост всяка нова ваксина, тя се тества дружно с имунизациите, които към този момент са предложени за избрана възраст на детето. Доказано е, че предложените ваксини са толкоз ефикасни в композиция, колкото и поотделно. Тази информация се съдържа и в документите на имунизациите – къса характерност на продукта, брошура за пациента. Независимо че имунизационната скица може да наподобява плашещо, тя е формирана въз основа на най-хубавата налична научна информация и е определена всред различни схеми, тъй като е посочила най-висока степен на сигурност при тестванията. Разделянето на имунизациите, удължаването на междуваксиналните интервали и отводът от имунизация могат да причинят съществени терзания, тъй като децата ще бъдат възприемчиви към заболяванията за нескончаем интервал от време. Установено е по кое време децата са най-уязвими към обещано инфекциозно заболяване, по тази причина е значимо те да бъдат ваксинирани в точния момент – по този начин ще се подсигурява и най-хубавия имунен отговор, който ще се построи след имунизацията. Освен това, неимунизираните деца могат да се заразят от хора, които нямат никакви признаци и в дадения миг са били заразоносители.
Интернет споделя: Живите ваксини са доста рискови
Науката споделя: Ваксините, съдържащи живи, отслабени вируси построяват по-силен имунен отговор и броят на дозите за поддържане на имунитета е по-малък. Обратно, имунизациите, направени от единични протеини, полизахариди или токсоиди (инактивирани бактериални продукти) ще генерират антитела единствено против тези елементи от причинителя, които се съдържат във имунизацията, и защото няма възпроизвеждане на самия микроорганизъм, ще се получи по-слаб имунен отговор. Към момента в България се ползват живи ваксини – BCG имунизацията против туберкулоза; MMRVaxPro против морбили, епидемиологичен паротит и рубеола; Rotarix/Rotateq против ротавирусен гастроентерит; Varivax против варицела и Stamaril против жълта тресчица.
Интернет споделя: Ваксините не са нужни
Науката споделя: Някои от заболяванията, против които са имунизациите, са съвсем изчезнали, като полиомиелит да вземем за пример, само че в случай че бебето Ви не е ваксинирано, то не е предпазено и може да се разболее даже в случай че единствено един път бъде изложено на риск от заразяване. Други болести обаче са постоянно срещани в разнообразни елементи на света (дифтерия, морбили), само че в реалност са толкоз близо, колкото е едно пътешестване със аероплан. Някои заболявания, като морбили и коклюш, се популяризират доста елементарно, тъй че бебетата се нуждаят от отбрана против хората, които могат да ги заразят. Ако спрем имунизирането против тези заболявания, евентуално те доста бързо ще се върнат и доста хора ще се заразяват. Ваксинирането на вашето дете ще го защищити от тези опасности.
Интернет споделя: Ваксинираните деца боледуват по-често
Науката споделя: Няма доказателства за връзка сред имунизацията и развиването на алергични, автоимунни, респираторни или различен тип болести на по-късен стадий. Ваксините учат имунната система да реагира на избрани антигени, само че те не трансформират метода, по който имунната система работи.
Интернет споделя: Естественият имунитет е по-добър от имунизациите
Науката споделя: Ако бебето се разболее от избрани болести, то може да развие „ натурален “ имунитет. Но би трябвало да понесе заболяването, а това може аргументи дълготрайни последици, в това число инвалидизиране, мозъчно увреждане, парализа, глухота, слепота или даже гибел. Когато се вземат поради рисковете, свързани със болестта, имунизацията несъмнено е по-добрият избор.
Прочетете още
Паралелно с това обаче в интернет пространството се следи тревожна наклонност – активизиране на антиваксинални групи, които популяризират дезинформация и основават боязън измежду родителите. Сред най-често срещаните изказвания са, че имунизациите предизвикват аутизъм, съдържат рискови количества живак или могат да доведат до тежки болести като менингит и енцефалит.
Медицинските експерти са безапелационни – сходни изказвания не дават отговор на истината и нямат научна основа. Те акцентират, че имунизациите са едно от най-големите достижения на актуалната медицина и годишно избавят милиони човешки животи по света.
За да се опълчват на подправената информация, специалистите напомнят основни обстоятелства. В уеб страницата на Здравното министерство „ Плюс мен “ за да се внесе повече изясненост, са изправени един против различен „ Интернет “ и „ Науката “:
Интернет споделя: Ваксините могат да причинят аутизъм или закъснение в развиването на детето
Науката споделя: Ваксините не предизвикват аутизъм. Нарушенията от аутистичния набор са генетично заложени. През 1998 година английски откривател на име Андрю Уейкфийлд изрича подозрения, че е допустимо имунизацията против морбили, паротит и рубеола да провокира аутизъм. Той оповестява в здравното списание The Lancet за осем деца, които са развили аутизъм и са получили чревни проблеми скоро след слагането на ваксина MMR. За да дефинират дали е основателно съмнението на Уейкфийлд, откривателите направили серия от изследвания, сравняващи стотици хиляди ваксинирани деца, със стотици хиляди други, които в никакъв случай не са били имунизирани. Те разкрили, че рискът от появяването на аутизъм е идентичен за двете групи. По-късно стана ясно, че Уейкфийлд е кандидатствал за патентоване на своя лична ваксина против морбили и е получил Щатски долар 675 000 от юрист, който се опитвал да съди фирмите, произвеждащи дотогавашните ваксини. Освен това децата, включени в изследването, били по този начин подбрани, че да онагледят хипотетичната връзка сред имунизацията и избрани заболявания. През идващите години редица изследвания отхвърлят връзката сред имунизациите и аутизма, а през 2010 година „ Лансет ” отдръпва публикацията с обяснението, че „ множеството детайли в проучването на доктор Уейкфийлд са неточни и опонират на предходни проучвания ”. Част от създателите също се отхвърлят от изследването. Малко по-късно Британският медицински съвет вечно лишава медицинския лиценз на доктор Уейкфийлд. Проучване на Центровете за предварителна защита и надзор на болесттите, Атланта, Съединени американски щати, оповестено през 2013 година, удостоверява заключението, че имунизациите не предизвикват аутизъм. (Вижте повече - линк към въпроси и отговори – Причиняват ли имунизациите аутизъм)
Интернет споделя: Ваксините съдържат огромни количества живак
Науката споделя: Ваксините, които се ползват в България, не съдържат така наречен тиомерзал. Това е съставна част, съдържаща живак, която е била най-често употребяваният консервант в някои ваксини, създавани и прилагани през 30-те години на 20-и век. Поради обстоятелството, че децата са ваксинирани постоянно, в предишното те са получавали известни количества тиомерзал. Учените обаче не откриват никакви доказателства за това, че количествата тиомерзал във имунизациите могат да причинят увреждания. Нещо повече, живакът естествено съществува в земната кора, почвата, въздуха и водата и всички хора са в допир с него. Всъщност, новородените, които са извънредно на естествено хранене, одобряват два пъти повече живак с кърмата, в сравнение с е количеството, съдържащо се във имунизациите.
Интернет споделя: Във имунизациите има нездравословни съставки
Науката споделя: Ваксините имат друг състав, само че в нито една от тях няма субстанции, които да са в количества над допустимите и да причинят щета. Много ваксини да вземем за пример съдържат незначителни количества от антибиотици или стабилизатори. Антибиотиците се употребяват в производството на имунизациите, с цел да ги предпазят от инцидентно бактериално или гъбично замърсяване. Това са антибиотици (неомицин, стрептомицин или полимиксин В), които рядко се употребяват при деца, тъй че даже децата с алергии към пеницилин, амоксицилин, сулфонамиди или цефалоспорини могат да получат ваксина. Желатинът пък се употребява като стабилизатор в живите вирусни ваксини, а също по този начин се съдържа и в доста хранителни артикули. Стабилизаторите се употребяват, с цел да защищават от разрушение дейните съставки на имунизациите по време на производството, превоза и съхранението им. Желатинът във имунизациите е високо рафиниран и хидролизиран (така че той е в доста по-малки количества, в сравнение с се среща в природата). Лица, които имат алергия към желатина, съдържащ се в храните, могат да получат тежка алергична реакция към желатина, съдържащ се във имунизациите. Тези реакции обаче са извънредно редки.
Друга срещана съставна част на имунизациите е алуминият, който се употребява като адювант. Адювантите усилват имунния отговор, като в това време дейните съставки са в по-малки количества, а в някои случаи добър отговор се доближава и при по-малко дози. Според някои хора алуминият във имунизациите може да провокира увреждания. Фактите обаче са успокоителни. Първо, алуминият се среща в природата на всички места към нас – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем – съдържат алуминий. Второ – количеството алуминий, което се съдържа във имунизациите, е малко. Например, през първите шест месеца от живота си, бебетата одобряват до 4 мг алуминий, в случай че са получили всички наложителни ваксини. За същия интервал те ще получат 10 мг алуминий с кърмата, 40 мг, в случай че са на обикновено изкуствено хранене, и 120 мг, в случай че са на особено изкуствено хранене със соево приспособено мляко.
В производството на някои ваксини се употребява и формалдехид, като неговата роля е да инактивира (убие) вирусите, (например полиомиелитния вирус, вируса на хепатит А) или бактериалните отрови (като дифтерийния или тетаничния токсин). Голяма част от формалдехида се отделя и във имунизациите остават дребни количества.
Формалдехидът е второстепенен артикул от белтъчната и ДНК-синтеза, тъй че се среща всекидневно в кръвта. Количеството формалдехид в кръвта е 10 пъти по-голямо от количеството, което се съдържа във всяка ваксина.
Интернет споделя: Ваксините са рискови
Науката споделя: Като всеки лекарствен артикул, имунизациите също имат вероятни нежелани реакции, които са ясно разказани в късите им характерности. Нежелана реакция след имунизация (НРВ) е всяка реакция на организма отвън построяването на характерен имунен отговор, която дава отговор на следните критерии:
поражда след имунизация;предполага се, че е обвързвана с имунизацията;води до отклонения в здравето на имунизирания;различава се по темперамент, тежест и излаз от посочените в утвърдената за страната къса характерност на имунизацията или липсва в листата на посочените в късата характерност реакции, зараждащи след имунизация.
Нежеланите реакции след имунизация се разделят съгласно локализацията си, съгласно изхода от реакцията и съгласно първопричините за пораждане. Според локализацията биват:
Локални реакции – болежка и/или отичане и/или зачервяване на мястото на инжектирането;Системни реакции – фебрилитет, главоболие, изнемощялост, безапетитие, общо неразположение и други
Според изхода си се разделят на:
Сериозни – всяко отклоняване в здравния статус на имунизираното лице, зародило в границите на един месец след имунизацията и довело до нужда от незабавна помощ, хоспитализация, инвалидизиране или предизвикало смърт;Други, които не са съществени – всяко друго отклоняване в здравния статус на имунизираното лице, зародило в границите на един месец след имунизацията и приключило с излекуване, за което е зародило подозрение, че има причинно-следствена връзка с имунизирането и при което не се постанова хоспитализация и не е настъпила инвалидизация или смъртен излаз.
Ваксиналните реакции, зараждащи при вярно използване на имунизацията, само че произлизащи от характерните ѝ качества биват:
предстоящи (обичайни) – включени в късата характерност на ваксината;неочаквани – такива, които не са следени досега и не са включени в късата характерност.
Всички ваксинални реакции могат да бъдат с друга тежест, само че множеството са леки, нямат сериозен темперамент и минават непринудено за няколко дни. Сериозните (тежки) реакции след имунизация са извънредно редки и изискват хоспитализация и дълготрайно наблюдаване. Повечето от тези реакции (напр. гърчове, тромбоцитопения, хипотонично-хипореактивни епизоди, персистиращ, неуспокоим плач) са преходни и не водят до дълготрайни проблеми. Анафилаксията, която е евентуално животозастрашаваща, само че извънредно рядка (под 1 на 1 млн. дози), при съответно лекуване е без остатъчни резултати.
Животозастрашаващите алергични реакции при използването на актуалните ваксини са извънредно редки, толкоз редки, че постоянно не могат безапелационно да бъдат свързани с използването на имунизацията. Ако те се случат, това става в границите на няколко минути до няколко часа след имунизацията.
Хората могат да изпитат здравословни проблеми след имунизация, които биха зародили, даже в случай че лицето не е било имунизирано. Тези здравословни проблеми не са свързани с имунизацията, само че съответстват по време и неправилно могат да бъдат отнесени към реакциите от имунизацията. През първата година и половина от живота си едно дете у нас получава неведнъж ваксини (при раждане, на 2-ри, 3-ти, 4-ти, 12-ти, 16-ти месец), т.е. за този интервал има общо 6 месеца, в които детето е след приложена ваксина и всичко, което му се случи, би могло да бъде отдадено на нея.
Интернет споделя: Ваксините могат да разболеят детето ми
Науката споделя: Ваксините защищават от заболявания. Различните ваксини работят по друг метод, само че всяка ваксина оказва помощ на имунната система на организма да се научи по какъв начин да се бори с микробите. Обикновено са нужни няколко 6 седмици, с цел да се развие отбрана след имунизацията, като тази отбрана може да продължи цялостен живот. Някои ваксини, като тези сезонен грип, изискват периодически бустерни дози (реваксинация) за поддържане на защитните сили на организма. Без ваксини сме изложени на риск от съществено заболяване и инвалидизиране от заболявания като морбили, пневмококов менингит, тетанус и полиомиелит. Много от тези болести могат да бъдат животозастрашаващи.
Интернет споделя: Прилагането на няколко ваксини по едно и също време е рисковано
Науката споделя: Поставянето на няколко ваксини по едно и също време е безвредно и се ползва в редица страни по света още от средата на предишния век. Преди да се утвърди за приложимост всяка нова ваксина, тя се тества дружно с имунизациите, които към този момент са предложени за избрана възраст на детето. Доказано е, че предложените ваксини са толкоз ефикасни в композиция, колкото и поотделно. Тази информация се съдържа и в документите на имунизациите – къса характерност на продукта, брошура за пациента. Независимо че имунизационната скица може да наподобява плашещо, тя е формирана въз основа на най-хубавата налична научна информация и е определена всред различни схеми, тъй като е посочила най-висока степен на сигурност при тестванията. Разделянето на имунизациите, удължаването на междуваксиналните интервали и отводът от имунизация могат да причинят съществени терзания, тъй като децата ще бъдат възприемчиви към заболяванията за нескончаем интервал от време. Установено е по кое време децата са най-уязвими към обещано инфекциозно заболяване, по тази причина е значимо те да бъдат ваксинирани в точния момент – по този начин ще се подсигурява и най-хубавия имунен отговор, който ще се построи след имунизацията. Освен това, неимунизираните деца могат да се заразят от хора, които нямат никакви признаци и в дадения миг са били заразоносители.
Интернет споделя: Живите ваксини са доста рискови
Науката споделя: Ваксините, съдържащи живи, отслабени вируси построяват по-силен имунен отговор и броят на дозите за поддържане на имунитета е по-малък. Обратно, имунизациите, направени от единични протеини, полизахариди или токсоиди (инактивирани бактериални продукти) ще генерират антитела единствено против тези елементи от причинителя, които се съдържат във имунизацията, и защото няма възпроизвеждане на самия микроорганизъм, ще се получи по-слаб имунен отговор. Към момента в България се ползват живи ваксини – BCG имунизацията против туберкулоза; MMRVaxPro против морбили, епидемиологичен паротит и рубеола; Rotarix/Rotateq против ротавирусен гастроентерит; Varivax против варицела и Stamaril против жълта тресчица.
Интернет споделя: Ваксините не са нужни
Науката споделя: Някои от заболяванията, против които са имунизациите, са съвсем изчезнали, като полиомиелит да вземем за пример, само че в случай че бебето Ви не е ваксинирано, то не е предпазено и може да се разболее даже в случай че единствено един път бъде изложено на риск от заразяване. Други болести обаче са постоянно срещани в разнообразни елементи на света (дифтерия, морбили), само че в реалност са толкоз близо, колкото е едно пътешестване със аероплан. Някои заболявания, като морбили и коклюш, се популяризират доста елементарно, тъй че бебетата се нуждаят от отбрана против хората, които могат да ги заразят. Ако спрем имунизирането против тези заболявания, евентуално те доста бързо ще се върнат и доста хора ще се заразяват. Ваксинирането на вашето дете ще го защищити от тези опасности.
Интернет споделя: Ваксинираните деца боледуват по-често
Науката споделя: Няма доказателства за връзка сред имунизацията и развиването на алергични, автоимунни, респираторни или различен тип болести на по-късен стадий. Ваксините учат имунната система да реагира на избрани антигени, само че те не трансформират метода, по който имунната система работи.
Интернет споделя: Естественият имунитет е по-добър от имунизациите
Науката споделя: Ако бебето се разболее от избрани болести, то може да развие „ натурален “ имунитет. Но би трябвало да понесе заболяването, а това може аргументи дълготрайни последици, в това число инвалидизиране, мозъчно увреждане, парализа, глухота, слепота или даже гибел. Когато се вземат поради рисковете, свързани със болестта, имунизацията несъмнено е по-добрият избор.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ