Ветинг и конституционни промени – накъде ще върви съдебната реформа? Адвокат Ивайло Дерменджиев пред ФАКТИ
Темата за правосъдната промяна още веднъж излиза на напред във времето на фона на трайно ниското публично доверие в институциите. Сигналите за вероятни промени в Конституцията и дебатът към провеждането на така наречен ветинг слагат въпроса дали България е подготвена за по-дълбоки и решителни промени. Според специалисти, проблемите в системата са натрупвани с години и не могат да бъдат решени с частични ограничения, а изискват повсеместен и пореден метод. И какво още… Пред ФАКТИ приказва юрист Ивайло Дерменджиев, някогашен ръководител на Висш адвокатски съвет и почетен консул на Република Кения в България.
- Адвокат Дерменджиев, какви са главните аргументи за ниското публично доверие в правосъдната система в България? Темата продължава да се разяснява интензивно?
- Причините са доста и се натрупват с години. Скандалите, за които се приказва през днешния ден, не са от през вчерашния ден – те са систематичен проблем. Случаи като този с Красю Черния, Пепи Еврото или последните към Мартин Божанов - Нотариуса повдигат основателни въпроси.
- Как се основават сходни фигури в правосъдната система и за какво тя не съумява да се самопречисти? Изобщо системата способна ли е сама да се оправи с тези проблеми?
- По принцип – да, само че зависимостите са дългогодишни. Те са толкоз устойчиви, че като че ли се възпроизвеждат. Когато една компрометирана фигура отпадне, на нейно място идва друга. Системата не търпи празно място. Истинският въпрос е за какво постоянно се намира някой, който да извършва сходна роля.
- Свидетели сме на оставката на основния прокурор Борислав Сарафов и диалозите за промени – действителен ли е шансът за смяна в този момент?
- В момента политическите диалози по тематиката за правосъдната система се свеждат до две неща – промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС) и избор на нов основен прокурор. Нещо друго да сте чували? Не се приказва за по-дълбоки промени.
- Идеята евентуално е, че нов Висш съдебен съвет ще даде начало на промени, защото това е кадровият орган на системата?
- Нали разбирате, че Висш съдебен съвет не може да бъде заменен незабавно. Има законови процедури, които усложняват процеса. Това не е орган, избиран единствено от Народното събрание – 11 членове идват от Народното събрание, други 11 – от професионалната общественост, плюс така наречен „ по право “ членове – тримата огромни. Визирам ръководителите на висшите съдилища и основният прокурор. Дори при ускорение, процедурата лишава най-малко три-шест месеца. През това време ще се работи със настоящия състав на Висш съдебен съвет. Сега преди всичко, съгласно поръчките, е изборът на основен прокурор и началник на Върховния административен съд. Това са основни позиции, които няма по какъв начин да бъдат запълнени незабавно – процедурите изискват време, критерии и разискване. След това идва ред и на Инспектората към Висш съдебен съвет. Реалистично приказваме за най-малко шест месеца интензивна работа, в случай че всичко върви по проект.
- Ако се работи интензивно и сериозно…
- Ако обаче стартират процедурни блокажи или политически игри, процесът може да се проточи доста.
- Политическите сили – и очертаващите се ръководещи, и опозицията, декларират подготвеност за избор на нов Висш съдебен съвет. Как гледате на това?
- Звучи добре, само че поражда разумният въпрос – за какво това не беше направено, когато същите тези сили, които в този момент са съпротива, бяха на власт? Тогава нищо не им пречеше. Сега декларират подготвеност, само че действително процесът май към този момент не зависи напълно от тях.
- Вие, а и доста ваши сътрудници, все по-често говорите за така наречен „ ветинг “ в правосъдната система. Какво в действителност значи този термин и какво съставлява като процедура?
- Какво значи ветинг, казано напълно безусловно – това е оценка и инспекция за склонност, честност и подготвеност за заемане на избрана служба и осъществяване на избрана функционалност. Интегритет, честност и подготвеност – това са трите основни детайла. Терминът не е български, само че е най-точният. Ако би трябвало да го преведем безусловно, ще е комплицирано и дълго. Като съпоставяне можем да употребяваме за образец думата „ лизинг “ – всички я употребяват, тъй като е ясна. Ако би трябвало да я сменяем с български думи, ще звучи като нещо от сорта: „ Договор за придобиване на благосъстоятелност, която се завърши след погашение на периодически вноски за избран интервал във времето “. Но като се каже: той си купи кола на лизинг. Всички знаят защо става въпрос. Независимо дали лизингът е действен или финансов. По същия метод стои въпросът и с „ ветинг “. Когато се разбере смисълът, думата излиза наяве използваема.
- Може ли процедура по ветинг да се приложи в България?
- По принцип може. Това не е нещо, което се отнася единствено до правосъдната система – може да се ползва и в други сфери на държавната администрация. Въпросът е по какъв начин ще бъде проведено и дали ще има политическа воля да се направи.
- Какви са образците от други страни?
- В Европа най-често се дава образец с Албания, където ветингът беше прибавен в необятен мащаб – освен в правосъдната система, а и в други публични сфери. Там към 40% от хората отпаднаха, което е доста висок %. Това демонстрира, че е имало сериозен систематичен проблем, само че и че процесът е дал резултат. В Молдова също се ползва сходен метод сега. Там, да вземем за пример, към 40% от съдиите напущат преди започване на инспекцията. Защо ли? Има и други образци – да вземем за пример Кения, с обичайната английска правосъдна и държавна администрация. Там, след приемането на новата конституция през 2010 година, беше направена огромна преоценка на правосъдните фрагменти. Около 20% от магистратите отпаднаха. Интересното е, че преди промяната доверието в правосъдната система е било към 30%, а след нея се е повишило до 57%. Това демонстрира действителен резултат от сходна мярка. И да напомня, че у нас доверието в правосъдната система е 20-25%. Сами разбирате защо става въпрос.
- Как се провежда самият развой на ветинг?
- Обикновено се основава специфичен орган, който прави тази оценка. Той е формиран от експерти с високо публично доверие и постоянно включва интернационално присъединяване, с цел да се подсигурява бистрота. В някои страни има правосъден надзор върху решенията на въпросния специфичен орган, само че това основава и абсурд – магистрати да апелират решение пред други сътрудници магистрати от същата страна в по-горен съд, които също подлежат на инспекция. Затова в някои случаи, като в Кения, се заобикаля типичен правосъден надзор, само че се компенсира с по-силно интернационално наличие.
- Международни адвокати вземат участие във въпросната комисия, в специфичния орган?
- Да. Така се стъпва на безпристрастна необятна интернационална основа за преценка на качествата.
- Позволява ли българската Конституция провеждането на ветинг?
- Има спор по този въпрос и то главно поради правилото на несменяемост на магистратите. Но на практика това може да се направи и в границите на настоящето законодателство. В Конституцията и в закона за Висш съдебен съвет има механизми за освобождение на магистрати при избрани условия. Ако ветингът бъде структуриран вярно, той може да се впише в тази рамка. Разбира се, в случай че се търси по-мащабна промяна, тогава може да се стигне и до промени в Конституцията. А както виждаме, към този момент има политически поръчки в тази посока. Помним, че още в качеството си на държавен глава Румен Радев загатна, че е подготвен с текстове за промени в Конституцията.
- А вие по какъв начин гледате на това в този момент?
- Действително се появи такава информация – че има готови промени, само че тематиката не беше развита до дъно. Това обаче демонстрира, че въпреки всичко нещо се разисква. Междувременно към този момент се даде поръчка, че ще има промени в Конституцията във връзка с служебните кабинети, като концепцията е да отпадне така наречен „ домова книга “. Тоест, по този начин или другояче Конституцията най-вероятно ще бъде отворена и ще се работи по нея.
- Означава ли това, че в този момент е подобаващ миг да се мисли и за по-дълбоки промени?
- Ако ще се вършат промени в Конституцията, няма логичност да се ограничаваме единствено до частични решения. Проблемите в правосъдната система се натрупват от десетилетия – те не са от през вчерашния ден. При толкоз ниско публично доверие няма по какъв начин да продължаваме със същия метод. Очевидно е, че има потребност от по-решителни и даже по-драстични ограничения.
- В този подтекст – каква може да е ролята на ветинга?
- Ветингът предлага разнообразни разновидности – по-твърд или по-мек метод. Важното е, че в страни, където е прилаган, има към този момент правосъдна процедура, в това число по линия на Европейския съд по правата на индивида. Делата на отстранени магистрати в Страсбург са приключвали несполучливо за тях, което значи, че съдът е признал правото на страната да ползва спомагателни критерии и механизми за самоочистване на системата, т.е. е преследвана законна цел. И тук може да си зададем въпроса: „ Защо сходни ограничения не се ползват всеобщо в Западна Европа? “ Много просто – тъй като там няма потребност. В страни като Австрия, Германия или Швеция доверието в правосъдната система е високо. Средното равнище в Европа е към 55%, в случай че в тази статистика влиза и нашият невисок %. Това значи, че в одобрените демокрации доверието е доста по-високо. При нас то е на половина или даже една трета от тези стойности.
- Какво демонстрира това за българската правосъдна система?
- Сами можете да си отговорите какво демонстрира. Показва, че казусът е бездънен. Интересното е, че като брой съдии и прокурори на глава от популацията България е измежду водещите в Европа. Въпросът е за какво при този запас резултатите са по-слаби. Дали делата са повече? Или има други систематични дефицити? Именно това би трябвало да се проучва. Така че несъмнено би трябвало да се стартира сериозен и огромен диалог за системата, а не да се вършат козметични промени. Смяната на един ръководител на съд или на основен прокурор не взема решение казуса – той остава в основата. Необходимо е да се стигне до по-ниските равнища на системата. В противоположен случай, който и да бъде подложен на върха, самата система ще го „ смила “ и ще получаваме същия резултат – или в най-хубавия случай малко по-различен, само че не и качествено нов.
