Темата за ресторантската услуга у нас е най-болната за всички,

Темата за ресторантската услуга у нас е най-болната за всички, които се занимаваме с входящ туризъм, най-трудомеката част от организацията на едно пътешестване в България и " Ахилесовата пета " на нашия артикул. За това взех решение и аз да взема отношение, първо като туроператор и второ като член на Консултативния съвет по туризъм към Столичната община.

Първо: Предварителният одит не прави оценка обособените заведения за хранене и не присъжда звезди Michelin. Той прави оценка готовността на София като гастрономическа дестинация. Това е МНОГО значителната разлика за всичко, което медийно се изля.

Второ: НИЕ, бизнесът, показан в Консултативния съвет дружно с Общинско дружество " Туризъм ", приехме Michelin да оцени България!

Голям хейт се изсипа и върху Visit Sofia за изразходвания финансов запас за този одит. Но в действителност Консултативният съвет гласоподава бюджет за това и самият бизнес доста искаше този одит с високо щръкнал нос.

Аз персонално освен не съм сюрпризирана от резултата , само че и го бях споделила, че надалеч не са подготвени и че нямат никаква концепция какво търси задграничния екскурзиант.

А екскурзиантът търси в България българското, храна, вино . Точно както на всички места другаде търси локалното.

Затова по-важният въпрос не е дали сме съгласни с оценката, а дали сме подготвени почтено да проучваме аргументите за нея. Вместо да се усещат наранени, ресторантьорите би трябвало да слезнат от пиедестала си и да се замислят по какъв начин да подобрят услугата си.

Важно е да се знае, че този одит не е присъда , а е развой и тъкмо това му е позитива. Не сме подготвени, получаваме насоки и в случай че се оправим ще сме там, където желаеме.

Като туроператор, който повече от 30 години посреща посетители от целия свят, знам, че положителната кухня сама по себе си не е задоволителна. В културния туризъм храната и виното са част от описа за България . В стратегиите ни те в никакъв случай не са просто обяд или вечеря, а опция гостите да опознаят нашите обичаи, локалните артикули, хората и районите. Или най-малко по този начин ни се желае да е.

Именно по тази причина одобрявам като изключително значима констатацията в одита, че българското вино, локалните сортове и историите зад тях към момента не участват задоволително безапелационно в заведенията за хранене. Това е голям необработен капацитет, тъй като точно достоверността е това, което търсят задграничните посетители.

Според мен би трябвало да си зададем и един по-голям въпрос - какво в действителност желаеме да реализираме? Ако на следващия ден България има ресторант със звезда Michelin, това несъмнено ще бъде влиятелно. Но единствено по себе си няма да ни трансформира в кулинарна дестинация.

Истинският кулинарен, а и генерално туризъм се построява тогава, когато огромна част от заведенията за хранене в страната оферират непрекъснато високо качество - професионално обслужване, отлична кухня, локални артикули, български виновност и достоверно прекарване. Звездите Michelin биха били резултат от такава среда, а не нейна причина.

Затова имам вяра, че вместо да спорим дали оценката ни харесва, е време да използваме тази професионална противоположна връзка като тласък за развиване. Ако институции, ресторантьори, винари и туристическият бранш работим в една посока, оценките ще дойдат естествено.

А най-голямата премия ще бъде България да бъде разпознавана не поради една или две звезди, а като страна с същинска просвета на гостолюбие, добра храна и превъзходно вино.

* Даниела Стоева е притежател и създател на " Тандем Травел " и член на Изпълнителния ръб на Европейския комитет на асоциациите на туроператорите и туристическите сътрудници. Тя е лекар по стопанска система и упрвление на туризма и над 30 години развива културен тризъм. Текстът е оповестен на страницата ѝ във Facebook, заглавието е на Mediapool