Може ли да има референдуми за членството в еврозоната, ЕС и НАТО
Темата за референдумите като панацея за решаването на значимите публични проблеми се настани трайно в публичните диспути в последните десетина години. Но би трябвало да се има поради, че съществуват редица ограничавания, свързани с въпросите, които могат да се подлагат на референдум. Тези ограничавания произтичат от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, от Конституцията на България, от интернационалните контракти, утвърдени от нашата страна.
Особено настоящи са апелите за референдум по отношение на участието на България в eврозоната, в Европейски Съюз въобще, както и в НАТО. В обществените медии даже се популяризира „ декларация за овакантяване на Европейски Съюз “ с апел към хората да я подписват, въпреки че сходна „ декларация ” няма никаква правна стойност.
Общи ограничавания
Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление разказва нужните условия за провеждането на народен референдум. Чл. 9, алинея 4 от този закон:
„ Референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация. “
Чл. 85, алинея 3 от Конституцията на България гласи:
„ Ратифицираните от Народното събрание контракти могат да бъдат изменяни или денонсирани единствено по реда, посочен в самите контракти, или в сходство с общопризнатите правила на интернационалното право. “
Това значи, че хипотетична смяна на Закона за директно присъединяване на жителите, която да разреши референдуми по към този момент утвърдени от Парламента интернационалните контракти, би влезнала в несъгласие с този член от Конституцията. Това удостовери и Юлиана Николова, с която Factcheck.bg се съветва при написването на този текст.
Членството в Европейски Съюз
От Европейския съюз страната ни става част по силата на Договора за присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз, който е утвърден от Народното събрание на 11 май 2005 година Освен това България става страна и по. Тяхната най-скорошна проверка е Договорът от Лисабон, подписан през 2007 година и влезнал в действие през 2009 година
Ревизията от Лисабон за първи път включва в Договора за Европейски Съюз опция за напускането на Съюза. от Договора гласи, че:
„ Всяка държава-членка може да реши, в сходство със своите конституционни условия, да се отдръпна от Съюза. “
Англия се възползва от тази уговорка през 2016 година, когато организира легален референдум за овакантяване на Европейски Съюз. Българското законодателство обаче не разрешава вероятно отдръпване от Съюза да се случи чрез национално допитване, заради посочените нагоре законови и конституционни ограничавания.
„ Ако в България се оформи болшинство, което би поискало предприемане на сходна стъпка, то би трябвало в сходство с Конституцията да одобри реда и изискванията за приемане на такова национално решение, както и готовността и потенциала да понесе отговорността за осъществяване на договарянията по споразумяване на връзките с Европейски Съюз “, разяснява Юлиана Николова.
Членството в еврозоната
Съгласно договорите на Европейски Съюз всички страни членки са правно обвързани да се причислят към еврозоната, когато изпълнят нужните за тази цел условия. Изключение прави само Дания (а преди Брекзит – и Великобритания), която е договорила уговорка за безучастие още в (познат още като Договора от Маастрихт) през 1992 г.
Именно този контракт слага основите на еврото и залага обвързването на страните членки с единната валута на Съюза. Поради чувствителността на тематиката при приемането на Договора от Маастрихт е дадена опция на страните членки, които желаят да запазят националната си валута, да го заявят категорично и да не се обвързват с приемането на еврото. От тази опция се възползват Англия и Дания, които одобряват нормите на паричния съюз, само че резервират националните си валути.
Страните, които стават членки на Европейски Съюз след Договора от Маастрихт, също имат опцията да договорят уговорка за безучастие в еврозоната, само че това би трябвало да се случи преди подписването на съответния контракт за присъединение към Съюза. България не е договорила сходна уговорка. Напротив, с Договора за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз страната е поела ангажимент и за присъединение към еврозоната, когато бъдат изпълнени така наречен.
Според по отношение на изискванията и договореностите за приемането на България и Румъния в Европейски Съюз, който е неразделна част от Договора за присъединение: „ България и Румъния вземат участие в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединение като държави-членки, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за Европейска общност “.
„ Дерогация ” значи, че въпросната правна наредба не се ползва от страните, до момента в който не изпълнят нужните критерии. Но защото присъединяване в еврозоната е записано в присъединителния ни контракт, утвърден от Народно събрание, то не може да бъде обект на национално допитване при съществуващата правна рамка.
Членството в НАТО
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република, с който е учредена НАТО. В протокол към контракта по отношение на присъединението на България няма догадка за поръчка на промени в пакта или за овакантяване на НАТО.
Чл. 13 от контракта обаче разрешава на всяка от страните по него да вземе решение за денонсирането му.
„ След приключване на двадесет години от влизането на Договора в действие всяка от страните по Договора може да престане да бъде страна по него след приключване на една година от датата, на която нейното уведомление за денонсиране на Договора е било предадено на държавното управление на Съединените американски щати, което ще уведомява държавните управления на останалите страни по Договора за всяко складиране на такова уведомление за денонсиране. “
Експертите, с които Factcheck.bg се съветва, показват, че срокът от 20 години се отнася към датата на влизането в действие на Северноатлантическия контракт – 4 април 1949 година В този смисъл 20-те години от неговото влизане в действие са изтекли още през 1969 година и от този момент насам всяка страна членка на НАТО може да реши да напусне при избраните в контракта условия.
Но защото става дума за утвърден от Народното събрание интернационален контракт, по този въпрос също не може да бъде проведен референдум.
„ За предприемане на стъпки за денонсирането на участието в НАТО е належащо да се събере нужното болшинство в Народно събрание, което да създаде реда и изискванията за предприемане на стъпки по денонсирането на Договора “, споделя Николова.
Националният консенсус за участието на България в Европейски Съюз и НАТО
Усилията в посока към евроатлантическата интеграция на България стартират още при започване на 90-те години на ХХ в. Решенията за присъединение към Европейски Съюз и НАТО са признати с поддръжката на всички политически сили, а това за участието в Европейския съюз – от Велико национално заседание.
На 22 декември 1990 година Седмото за желанието на Република България да стане пълновръстен член на Европейските общности и Съвета на Европа. Решението за Европейска общност е признато с 210 гласа „ за “, нито един „ срещу “ и един „ въздържал се “. За Съвета на Европа 199 от депутатите гласоподават „ за “, двама – „ срещу “ и трима – с „ въздържал се “.
Декларацията за започване на договаряния за приемане на България в НАТО от 21 декември 1993 година е от Народно събрание с поддръжката на всички парламентарни групи. От 215 дали своят вот народни представители 198 са „ за “, двама – срещу, а 15 гласоподават с „ въздържал се “.
30 години по-късно обаче легитимността на тези решения се слага под подозрение поради неналичието на референдум при вземането им. Но провеждането на референдум по сходни въпроси не е наложително, а зависи от процедурите в обособените страни, от съответния народен политически подтекст, от историческия миг и пр.
Например, референдум за участие в Европейски Съюз не е провеждан в шестте страни основателки на Европейски Съюз (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия). Обяснението за това може да се търси в чисто икономическите измерения на първичния тип на Европейски Съюз, както и в изискванията за действието му в първите години след основаването – така наречен позволителен консенсус. Но това пояснение не може да се приложи към решенията на Кипър, Гърция, Португалия и Испания също да не провеждат референдуми за участието си в Европейски Съюз – там причините са разнообразни и са свързани с съответните политически условия в обособените страни. В Румъния също не е извършен референдум, намерено решителен за участието в Европейски Съюз, само че през 2003 година страната провежда допитване по редица промени в Конституцията, нужни за утвърждението на Договора за присъединение.
Службата на Европейския парламент за парламентарни проучвания преглежда в собствен всички референдуми, свързани с Европейски Съюз и извършени в страните от Европа от зараждането на Европейски Съюз насам. Докладът отбелязва, че допитвания по европейски въпроси в никакъв случай не са били провеждани в пет страни членки на Съюза – Белгия, България, Кипър, Германия и Португалия.
Подобна е и обстановката с участието в НАТО, което не във всички страни е било обект на национално допитване, по разнообразни съображения. Последните две страни, кандидатствали за участие в НАТО – и Швеция – също взеха решение да не организират референдум. Мотивите им обаче са разнообразни. В случая на Финландия социологическите изследвания демонстрират ясно болшинство в поддръжка на участието в НАТО, което съгласно прави референдума непотребен. счита, че по тематиката има информация, обвързвана с националната сигурност, която няма по какъв начин да бъде изнесена и разисквана обществено, по тази причина не може да бъсе подложена на национално допипитване.
Защо е значимо интернационалните контракти да се съблюдават
Принципът за примата на интернационалното право над националното е заложен в член 5, алинея 4 от Конституцията на България:
„ Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. “
Приматът на интернационалното право над националното е основополагащ принцип на интернационалното право поначало. Той е заложен във за правото на договорите, утвърдена в България от Държавния съвет още през 1987 година Причината за това е, че в случай че всяка страна може да не съблюдава уговорките си по съществуващите интернационалните контракти и да ги отхвърли във всеки вероятен миг, това би направило съществуването на договорите безпредметно. Затова и от дълбока античност в връзките сред народите е общопризнат правилото “Pacta sunt servanda ” – “Договорите би трябвало да се съблюдават ”.
По същия метод стои въпросът и с правото на Европейски Съюз. Още през 1964 година, с решението си по делото „ Фламинио Коста против E.N.E.L “, Съдът на Европейски Съюз формулира правилото за примат на европейското право. Той гласи, че правните разпореждания на Европейски Съюз (тогава още Европейска общност) имат преимущество над националните законодателства на всички страни членки.
Докато приматът на интернационалното право не се отнася до Конституцията на България (поради което е нужна ратификация на интернационалните договори), правото на Европейски Съюз има безспорен примат (предимство). Така то визира освен всички национални закони, само че и конституциите на страните членки на Европейски Съюз.
*Консултанти на Factcheck.bg по тематиката са доцент Юлия Захариева и Юлиана Николова. Редактор е Ралица Ковачева.
Юлиана Николова е шеф на Портал „ Европа “ и Фондация „ Център за модернизиране на политики “. Има дълготраен опит в областта на европейските политики, взела участие е в предприсъединителните договаряния на България с Европейски Съюз.
Доц. Юлия Захариева е специалист по право на Европейски Съюз и по правни и политически проблеми на европейската интеграция. Един от създателите на Катедра „ Европеистика “ във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”.
**Катерина Василева е студентка в компетентност „ Политология “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. С публицистика се занимава от 2019 година насам, като стартира от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се причислява към екипа на позитивната медия „ Успелите.бг “, където се стреми да развива метода „ публицистика в търсене на решения “. Интересува се от обществени и политически тематики, обучение и медийна просветеност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „ Полифем “, който показва историите на значими дами в политическата сфера. През 2021 година печели премията „ Млад създател “ в състезанието за добра публицистика Web Report на Dir.bg със публикацията „ Сексуалното обучение: Тема табу или лек против пандемията от домашно принуждение “.
Особено настоящи са апелите за референдум по отношение на участието на България в eврозоната, в Европейски Съюз въобще, както и в НАТО. В обществените медии даже се популяризира „ декларация за овакантяване на Европейски Съюз “ с апел към хората да я подписват, въпреки че сходна „ декларация ” няма никаква правна стойност.
Общи ограничавания
Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление разказва нужните условия за провеждането на народен референдум. Чл. 9, алинея 4 от този закон:
„ Референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация. “
Чл. 85, алинея 3 от Конституцията на България гласи:
„ Ратифицираните от Народното събрание контракти могат да бъдат изменяни или денонсирани единствено по реда, посочен в самите контракти, или в сходство с общопризнатите правила на интернационалното право. “
Това значи, че хипотетична смяна на Закона за директно присъединяване на жителите, която да разреши референдуми по към този момент утвърдени от Парламента интернационалните контракти, би влезнала в несъгласие с този член от Конституцията. Това удостовери и Юлиана Николова, с която Factcheck.bg се съветва при написването на този текст.
Членството в Европейски Съюз
От Европейския съюз страната ни става част по силата на Договора за присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз, който е утвърден от Народното събрание на 11 май 2005 година Освен това България става страна и по. Тяхната най-скорошна проверка е Договорът от Лисабон, подписан през 2007 година и влезнал в действие през 2009 година
Ревизията от Лисабон за първи път включва в Договора за Европейски Съюз опция за напускането на Съюза. от Договора гласи, че:
„ Всяка държава-членка може да реши, в сходство със своите конституционни условия, да се отдръпна от Съюза. “
Англия се възползва от тази уговорка през 2016 година, когато организира легален референдум за овакантяване на Европейски Съюз. Българското законодателство обаче не разрешава вероятно отдръпване от Съюза да се случи чрез национално допитване, заради посочените нагоре законови и конституционни ограничавания.
„ Ако в България се оформи болшинство, което би поискало предприемане на сходна стъпка, то би трябвало в сходство с Конституцията да одобри реда и изискванията за приемане на такова национално решение, както и готовността и потенциала да понесе отговорността за осъществяване на договарянията по споразумяване на връзките с Европейски Съюз “, разяснява Юлиана Николова.
Членството в еврозоната
Съгласно договорите на Европейски Съюз всички страни членки са правно обвързани да се причислят към еврозоната, когато изпълнят нужните за тази цел условия. Изключение прави само Дания (а преди Брекзит – и Великобритания), която е договорила уговорка за безучастие още в (познат още като Договора от Маастрихт) през 1992 г.
Именно този контракт слага основите на еврото и залага обвързването на страните членки с единната валута на Съюза. Поради чувствителността на тематиката при приемането на Договора от Маастрихт е дадена опция на страните членки, които желаят да запазят националната си валута, да го заявят категорично и да не се обвързват с приемането на еврото. От тази опция се възползват Англия и Дания, които одобряват нормите на паричния съюз, само че резервират националните си валути.
Страните, които стават членки на Европейски Съюз след Договора от Маастрихт, също имат опцията да договорят уговорка за безучастие в еврозоната, само че това би трябвало да се случи преди подписването на съответния контракт за присъединение към Съюза. България не е договорила сходна уговорка. Напротив, с Договора за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз страната е поела ангажимент и за присъединение към еврозоната, когато бъдат изпълнени така наречен.
Според по отношение на изискванията и договореностите за приемането на България и Румъния в Европейски Съюз, който е неразделна част от Договора за присъединение: „ България и Румъния вземат участие в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединение като държави-членки, с дерогация по смисъла на член 122 от Договора за Европейска общност “.
„ Дерогация ” значи, че въпросната правна наредба не се ползва от страните, до момента в който не изпълнят нужните критерии. Но защото присъединяване в еврозоната е записано в присъединителния ни контракт, утвърден от Народно събрание, то не може да бъде обект на национално допитване при съществуващата правна рамка.
Членството в НАТО
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република, с който е учредена НАТО. В протокол към контракта по отношение на присъединението на България няма догадка за поръчка на промени в пакта или за овакантяване на НАТО.
Чл. 13 от контракта обаче разрешава на всяка от страните по него да вземе решение за денонсирането му.
„ След приключване на двадесет години от влизането на Договора в действие всяка от страните по Договора може да престане да бъде страна по него след приключване на една година от датата, на която нейното уведомление за денонсиране на Договора е било предадено на държавното управление на Съединените американски щати, което ще уведомява държавните управления на останалите страни по Договора за всяко складиране на такова уведомление за денонсиране. “
Експертите, с които Factcheck.bg се съветва, показват, че срокът от 20 години се отнася към датата на влизането в действие на Северноатлантическия контракт – 4 април 1949 година В този смисъл 20-те години от неговото влизане в действие са изтекли още през 1969 година и от този момент насам всяка страна членка на НАТО може да реши да напусне при избраните в контракта условия.
Но защото става дума за утвърден от Народното събрание интернационален контракт, по този въпрос също не може да бъде проведен референдум.
„ За предприемане на стъпки за денонсирането на участието в НАТО е належащо да се събере нужното болшинство в Народно събрание, което да създаде реда и изискванията за предприемане на стъпки по денонсирането на Договора “, споделя Николова.
Националният консенсус за участието на България в Европейски Съюз и НАТО
Усилията в посока към евроатлантическата интеграция на България стартират още при започване на 90-те години на ХХ в. Решенията за присъединение към Европейски Съюз и НАТО са признати с поддръжката на всички политически сили, а това за участието в Европейския съюз – от Велико национално заседание.
На 22 декември 1990 година Седмото за желанието на Република България да стане пълновръстен член на Европейските общности и Съвета на Европа. Решението за Европейска общност е признато с 210 гласа „ за “, нито един „ срещу “ и един „ въздържал се “. За Съвета на Европа 199 от депутатите гласоподават „ за “, двама – „ срещу “ и трима – с „ въздържал се “.
Декларацията за започване на договаряния за приемане на България в НАТО от 21 декември 1993 година е от Народно събрание с поддръжката на всички парламентарни групи. От 215 дали своят вот народни представители 198 са „ за “, двама – срещу, а 15 гласоподават с „ въздържал се “.
30 години по-късно обаче легитимността на тези решения се слага под подозрение поради неналичието на референдум при вземането им. Но провеждането на референдум по сходни въпроси не е наложително, а зависи от процедурите в обособените страни, от съответния народен политически подтекст, от историческия миг и пр.
Например, референдум за участие в Европейски Съюз не е провеждан в шестте страни основателки на Европейски Съюз (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия). Обяснението за това може да се търси в чисто икономическите измерения на първичния тип на Европейски Съюз, както и в изискванията за действието му в първите години след основаването – така наречен позволителен консенсус. Но това пояснение не може да се приложи към решенията на Кипър, Гърция, Португалия и Испания също да не провеждат референдуми за участието си в Европейски Съюз – там причините са разнообразни и са свързани с съответните политически условия в обособените страни. В Румъния също не е извършен референдум, намерено решителен за участието в Европейски Съюз, само че през 2003 година страната провежда допитване по редица промени в Конституцията, нужни за утвърждението на Договора за присъединение.
Службата на Европейския парламент за парламентарни проучвания преглежда в собствен всички референдуми, свързани с Европейски Съюз и извършени в страните от Европа от зараждането на Европейски Съюз насам. Докладът отбелязва, че допитвания по европейски въпроси в никакъв случай не са били провеждани в пет страни членки на Съюза – Белгия, България, Кипър, Германия и Португалия.
Подобна е и обстановката с участието в НАТО, което не във всички страни е било обект на национално допитване, по разнообразни съображения. Последните две страни, кандидатствали за участие в НАТО – и Швеция – също взеха решение да не организират референдум. Мотивите им обаче са разнообразни. В случая на Финландия социологическите изследвания демонстрират ясно болшинство в поддръжка на участието в НАТО, което съгласно прави референдума непотребен. счита, че по тематиката има информация, обвързвана с националната сигурност, която няма по какъв начин да бъде изнесена и разисквана обществено, по тази причина не може да бъсе подложена на национално допипитване.
Защо е значимо интернационалните контракти да се съблюдават
Принципът за примата на интернационалното право над националното е заложен в член 5, алинея 4 от Конституцията на България:
„ Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. “
Приматът на интернационалното право над националното е основополагащ принцип на интернационалното право поначало. Той е заложен във за правото на договорите, утвърдена в България от Държавния съвет още през 1987 година Причината за това е, че в случай че всяка страна може да не съблюдава уговорките си по съществуващите интернационалните контракти и да ги отхвърли във всеки вероятен миг, това би направило съществуването на договорите безпредметно. Затова и от дълбока античност в връзките сред народите е общопризнат правилото “Pacta sunt servanda ” – “Договорите би трябвало да се съблюдават ”.
По същия метод стои въпросът и с правото на Европейски Съюз. Още през 1964 година, с решението си по делото „ Фламинио Коста против E.N.E.L “, Съдът на Европейски Съюз формулира правилото за примат на европейското право. Той гласи, че правните разпореждания на Европейски Съюз (тогава още Европейска общност) имат преимущество над националните законодателства на всички страни членки.
Докато приматът на интернационалното право не се отнася до Конституцията на България (поради което е нужна ратификация на интернационалните договори), правото на Европейски Съюз има безспорен примат (предимство). Така то визира освен всички национални закони, само че и конституциите на страните членки на Европейски Съюз.
*Консултанти на Factcheck.bg по тематиката са доцент Юлия Захариева и Юлиана Николова. Редактор е Ралица Ковачева.
Юлиана Николова е шеф на Портал „ Европа “ и Фондация „ Център за модернизиране на политики “. Има дълготраен опит в областта на европейските политики, взела участие е в предприсъединителните договаряния на България с Европейски Съюз.
Доц. Юлия Захариева е специалист по право на Европейски Съюз и по правни и политически проблеми на европейската интеграция. Един от създателите на Катедра „ Европеистика “ във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”.
**Катерина Василева е студентка в компетентност „ Политология “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. С публицистика се занимава от 2019 година насам, като стартира от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се причислява към екипа на позитивната медия „ Успелите.бг “, където се стреми да развива метода „ публицистика в търсене на решения “. Интересува се от обществени и политически тематики, обучение и медийна просветеност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „ Полифем “, който показва историите на значими дами в политическата сфера. През 2021 година печели премията „ Млад създател “ в състезанието за добра публицистика Web Report на Dir.bg със публикацията „ Сексуалното обучение: Тема табу или лек против пандемията от домашно принуждение “.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ