Влизането на България в еврозоната: реална интеграция или отчаян ход на властта?
Темата за присъединението на България към еврозоната провокира все по-сериозен публичен спор. В предаването „ Контра “ водещият сложи въпроса за неочакваното бързане на ръководещите да вкарат страната в общия валутен съюз – освен това по изключителна и съкратена процедура, която съгласно от ден на ден икономисти и специалисти крие съществени опасности.
Финансистът и пазарен специалист Виктор Папазов, който не скри скептицизма си по отношение на готовността на страната за сходна стъпка. Според него формалните данни, с които се аргументира кандидатурата за еврозоната, са манипулирани:
„ Сега за всички ни е явно, че България не е подготвена за влизане във валутния съюз. Критериите не са изпълнени. Всички данни в подадените, забележете – изключителни, конвергентни отчети, са нагласени и манипулирани. “
Според Папазов, прибързаното деяние е резултат не от стратегическо решение, а от икономическа невъзможност и напън върху държавните финанси:
„ Състоянието на държавните финанси е доста тежко. Само за тази година е очакван нов дълг от 18,9 милиарда лв., което прави към
10 милиарда $. За съпоставяне – преди 35 години България, индустриално развита страна тогава, разгласи несъстоятелност за доста по-малка сума. “
Той уточни, че забележителна част от този дълг е съзнателно скрита:
„ 8,5 милиарда от тях са под линия – сякаш за рекапитализация на държавни предприятия, с цел да изкарат бюджетния недостиг под 3%, а не действителните 6%. Това е чиста бюджетна операция. “
Папазов беше безапелационен, че натискът за влизане в еврозоната има съответна цел – разхлабване на финансовите ограничавания:
„ Отчаянието е да влезем, с цел да паднат рестриктивните мерки за финансиране. Първо – да се доберат до част от валутния запас. Второ – да разрешат на Българска народна банка да финансира бюджета посредством разнообразни хватки през Европейската централна банка. Това би им разрешило да
удържат властта още година-две, нищо повече. “
Тези заключения се поддържат и от заявката на Асоциацията на българските банки, която прикани българите да внесат над 30 милиарда лв. кеш в банките – сякаш, с цел да могат да бъдат превалутирани гратис. Според мненията в студиото, това е опит за надзор върху персоналните финанси на жителите, под прикритието на служебна „ угриженост “.
Финансистът и пазарен специалист Виктор Папазов, който не скри скептицизма си по отношение на готовността на страната за сходна стъпка. Според него формалните данни, с които се аргументира кандидатурата за еврозоната, са манипулирани:
„ Сега за всички ни е явно, че България не е подготвена за влизане във валутния съюз. Критериите не са изпълнени. Всички данни в подадените, забележете – изключителни, конвергентни отчети, са нагласени и манипулирани. “
Според Папазов, прибързаното деяние е резултат не от стратегическо решение, а от икономическа невъзможност и напън върху държавните финанси:
„ Състоянието на държавните финанси е доста тежко. Само за тази година е очакван нов дълг от 18,9 милиарда лв., което прави към
10 милиарда $. За съпоставяне – преди 35 години България, индустриално развита страна тогава, разгласи несъстоятелност за доста по-малка сума. “
Той уточни, че забележителна част от този дълг е съзнателно скрита:
„ 8,5 милиарда от тях са под линия – сякаш за рекапитализация на държавни предприятия, с цел да изкарат бюджетния недостиг под 3%, а не действителните 6%. Това е чиста бюджетна операция. “
Папазов беше безапелационен, че натискът за влизане в еврозоната има съответна цел – разхлабване на финансовите ограничавания:
„ Отчаянието е да влезем, с цел да паднат рестриктивните мерки за финансиране. Първо – да се доберат до част от валутния запас. Второ – да разрешат на Българска народна банка да финансира бюджета посредством разнообразни хватки през Европейската централна банка. Това би им разрешило да
удържат властта още година-две, нищо повече. “
Тези заключения се поддържат и от заявката на Асоциацията на българските банки, която прикани българите да внесат над 30 милиарда лв. кеш в банките – сякаш, с цел да могат да бъдат превалутирани гратис. Според мненията в студиото, това е опит за надзор върху персоналните финанси на жителите, под прикритието на служебна „ угриженост “.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ