Темата за националния празник се политизира заради войната в Украйна,

Темата за националния празник се политизира поради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за кавга с дядо Иван. Изгонихме го от стопанската система, армията, политиката, и в този момент желаят да го изгоним от историята. Това няма по какъв начин да стане.

Това споделя пред Епицентър. бг историкът акад. Георги Марков.

Има и съперници на това мнение.

Епицентър.бг стартира полемика - подготвени ли сме като общество да променим националния си празник? Знаем ли какви ще бъдат последствията от една такава генерална смяна?  

Смяната на един празник на основата на битките за независимост и независмост  на българите с различен, който се базира на писмеността, културата и духовното развиване значи да се смени цялостната теория на страната.

Имат ли това в поради политиците, които са се забързали за три месеца да трансформират Конституцията?

Ще потърсим мнението на историци и общественици по тези тематики, които ще бъдат в центъра на вниманието на обществото единствено след месец.

Сега даваме думата на историка акад. Марков:

- Много гореща дискусия провокира предлагането 24 май да стане народен празник, а не 3 март, акад. Марков. Вашето мнение? Какво постанова да отваряме сходна полемика?

- Този спор се води от дълго време и отвреме в точния момент се разгаря, както и в този момент. Преди близо 15 години отново имаше такова предложение – 3 март да бъде сменен като народен празник от 24 май. Тогава още споделих, че 24 май е нравствен празник. Обикновено народен празник, както демонстрират традициите в другите страни, е историческо събитие – самостоятелност, война за самостоятелност, начало на тяхната страна, във Франция е Великата френска гражданска война, в Сърбия и Гърция – въстанията от 1806 и 1821 година, които водят до определяне на тяхната държавност.

3 март върна България на политическата карта на Европа. Затова е подобаващ за народен празник.

Безспорно, 24 май е най-българският празник. Но не е единствено български. Бях един път в Улан Батор, излизам и виждам – кирилица. И когато държах слово пред тяхната Академия, подчертах, че нашата писменост – кирилицата, е от Охридското езеро до пустинята Гоби.

Не бива да противопоставяме двата празника и да не политизираме този въпрос. Сега се политизира поради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за кавга с дядо Иван. Изгонихме го от стопанската система, армията, политиката, и в този момент желаят да го изгоним от историята. Това няма по какъв начин да стане.

Вярно е, че падналите съветски воини в Руско-турската война не са 200 000, само че са 68 700 души. Нито една друга непозната войска няма толкоз гробове тук.

- Значението на 3 март е несъмнено, а историците постоянно сте подчертавали, че в Сан Стефано България се появи още веднъж на политическата карта на Европа. Защо не ви чуват?

- Имах неприятности и преди 1989 година по тази тематика. Историята не е слугиня на политиката. Това го дублирам непрестанно.
Историята е просвета. Политиците не схващат, че като вършат история, нямат право да пишат историята, която се е случила преди тях.
Както преди имаше идеологическа уместност, в този момент има политическа уместност.

Аз съм ръководител на един комитет за създаване на монумент на цивилните жертви на англо-американските бомбардировки над София по време на Втората международна война като военно закононарушение.

Пред американското посолство в София сложиха монумент на починалите летци, които бомбардират столицата и избиват цивилно население! Моля ви, бомбите не са градушка, те се хвърлят от самолети, които имат отличителни знаци. Нека кажа още веднъж – историята не би трябвало да се политизира с днешна дата.

- 24 май е празник, който е в сърцата на всички българи, не разделя, а ни сплотява. Няма ли в този момент изкуствено да се трансформира в мотив за разногласия, за ерес?

- Да, тъкмо по този начин. Изкуствено се опълчват двете дати. 24 май е нравствен празник. Искам да напомня на актуалните демократични демократи – 3 март е формален празник в Царство България. Комунистите го не разрешиха след 9 септември 1944 година, а Вълко Червенков го назова „ празник на великобългарския национализъм “ поради санстефанския народен блян.

Чух Кирил Петков да споделя, че в този момент сме на вярната страна на историята. Повтарят го и други. Чакайте, от кое място знаете на чия страна сме?! Това ще го кажат историците след най-малко 50 години. Жалко е, че някои сътрудници и преди 1989 година, и в този момент политизират историята. Свързаните с избрани фондации, най-много „ Америка за България “, прекаляват.

- Можете ли да дадете образци за друга нация, за друга страна, която непрестанно да спори и да си сменя националните празници?

- Възможно е да има, изключително в страните от някогашния Варшавски контракт, където имаше идеологизирани празници. Но е доста обидно, че ние от време на време го вършим.

Да напомня и историята с катедралата „ Свети Александър Невски “, която е отдадена на патрона на Царя Освободител.  В началото на 90-те години, при първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, се говореше да преименуваме „ Св. Александър Невски “ на Свети Свети Кирил и Методий. Казах им: „ Не правете грешката на премиера Васил Радославов. “

На 1 октомври 1915 година България афишира война на Сърбия, с цел да си върнем земите в Македония и Поморавието. Но Съглашението афишира война на България. Тогава Николай Втори има един манифест за изменниците на славянството и праща няколко съветски броненосеца да бомбардират Варна. По тази тематика – че в Добруджа се бият българи с руснаци, не се говореше преди 1989 година. Загиват мирни поданици, публичното мнение е възмутено. И тогава Васил Радославов, прочут русофоб, внася в Народното събрание предлагането да се преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий, който не е бил и осветлен. Светият синод не е склонен, само че кой пита Светия синод?! По-късно Александър Стамболийски връща името на катедралата.

Недейте пипа храма!
Британският крал Едуард Осми, който абдикира през 1936-а, идва тук за малко при цар Борис, пътувайки с яхта от Неапол до Цариград, и след това с трен до София. Слиза на Казичене, царят го черпи във „ Врана “ и за шест часа му демонстрира столицата. Единственото нещо, което го е възхитило, е „ Свети Александър Невски “, пред която възкликнал: „ Това е превъзходно! “

Имаше намеци след смяната, че Цар Освободител ни гледал строго пред Народното събрание, Александър Невски – зад Народното събрание. Пък толкоз улици на генерали имало в София – Скобелев, Игнатиев. Един министър от държавното управление на Филип Димитров, няма да му загатвам името, ми споделя преди време: Дразни ме, от едната страна цар Освободител, от другата – „ Московска “. Нека я махнем!

Отвръщам „ не можем да я махнем “. Когато през Първата международна война водиме война с Русия, адресът на цар Фердинанд е на улица „ Московска “, в съседство с съветската легация. Немският кайзер – Вилхелм Втори, пиша писма до Фердинанд на улица „ Московска “.
Искаха и „ Гурко “ да преименуват...Имаше такива залитания след 1989 година.

- Но ги има и в този момент...

- За разлика от мои сътрудници, аз не си трансформирам мнението. Категоричен съм, че има единствено едно Освобождение. Второ Освобождение няма. Има окупация.

Няма руска войска, има алена войска. В България има контролна комисия и на трите велики сили, която тук се управлява от ген. Сергей Бирюзов, а Съединени американски щати и Англия помагаха на ген. Бирюзов, в това число за Народния съд. Въпреки че цар Борис Трети не изпрати нито един боец на източния фронт, алената войска нахлу и окупира България. А Чърчил, който ненавижда България още от Първата международна война, ни предада на Сталин.

45 години България беше в руската зона на владичество, само че със единодушието на Англия и Съединените щати.

Паметникът в центъра на София е непотребен, само че има нещо друго. При визитата на президента Елцин в София, когато президент беше доктор Желю Желев, бе подписан двустранен контракт сред България и Руската федерация, където има и текст за опазването на паметниците на съветската и на алената войска. Дипломатите би трябвало да видят този контракт. Според мен мястото на Паметника е в музея.

В Берлин има два паметника, само че там има над 100 000 гроба на руски бойци. И никой не ги е пипнал.Тук няма кости, въпросът се политизира.

- Ако се отвори необятна полемика, ще се чуят и оферти за 6 септември, за 22 септември. Къде е мястото на Съединението и на Деня на независимостта в празничния календар?

- Това са огромни български празници, имаше и такива оферти. Но без 3 март ние нямаше да има какво да съединяваме и какво да разгласяваме за без значение.

- Тези дни бе оповестено забавно проучване на парламентарната социологическа организация – НЦПИ. Според данните максимален дял от нашите сънародници считат, че Левски и Ботев са с максимален принос за развиването на България. След Вазов и преди хан Аспарух обаче се подрежда Тодор Живков. Как си обяснявате носталгията по времето на социализма?

- Преди години и Българска национална телевизия реши да прави сондаж за най-великите българи, по образеца на Би Би Си. Предупредих да не го вършат, тъй като и Азис ще се класира. Така и стана, Азис се подреди измежду 10-те най-велики. Левски бе неоспорим, доста високо се изкачи Петър Дънов, а се появи и преподавател от Немската гимназия, който учениците и ученичките доста обичали.

Аз съм срещу ранглисти, които подреждат едни до други живи и мъртви.
Левски е национална икона. Ботев - също. Нито една власт в България не е посмяла да посегне на тях. След 1989 година някои либерали посегнаха, като оповестиха, че Ботев бил терорист. Да, той е терорист за австро-унгарския император, тъй като е завзел техен пътнически транспортен съд, само че той не протяга ръка на пасажерите. И за Левски имаше сходни гласове – да, бил е терорист за Султана.
Като национални икони Левски и Ботев не трябва да се забъркват с наши съвременници.

Мой сътрудник, отново преди време, разгласи Иван Костов за втори Стефан Стамболов. Пак споделих – недейте, Иван Костов си е Иван Костов. Стамболов живее в друга ера, в края на 19 век няма нуклеарно гориво, няма петролопроводи, петрол и впрочем.

Но след това и за Бойко Борисов говореха някои като за втори Стамболов.
Забележете – никой не желае да бъде втори Александър Малинов – демократ, който умира от трети сърдечен удар през 1938 година по време на предизборно заседание. Когато през 90-те години преименувахме бул. Людмила Живкова на негово име, чувах въпроси „ кой пък е този Александър Малинов? “. Предложих да пуснем марка с неговия лик, да се знае кой е - министър-председател и по времето, когато България афишира своята самостоятелност. Но не, повече харесват Стефан Стамболов, „ хубавичко ръка “. Но Стамболов е имал и грехове, при него има политически убийства, загадка полиция...

- Големите ни празници са от времето на царска България, а незабележим % желаят да живеят във времето на Борис Трети и на Фердинанд. Отново по-голям дял избират социализма. Какво притегля българите към този откъслек от предишното? Откъде идва носталгията?

- Това е носталгия не по комунизма, а по младостта.

Освен това Живков не е Георги Димитров, не е Вълко Червенков. Има развиване. Ще ви дам образец с македонския въпрос. През 1957 година акад. Димитър Косев – родолюбец и огромен български историк, написа публикация против скопските фалшификатори. По този мотив дружно с Тодор Павлов отиват при Живков, а през 1963 година се прави закрит пленум по националния въпрос. Тогава Живков признава, че политиката ни по отношение на Македония е неточност на Димитров и на партията, че в България няма македонци, а има българи. Това не е оповестено, само че когато през 1965 година Тито идва в София и пита Живков какво ще прави на идното броене с „ моите македонци “, той отвръща „ тук няма македонци, в България има българи “. А 300 000 при предходното броене принудително са писани македонци.

 Тодор Живов не е коминтерновец. Системата на социализма беше в развиване.