Темата за мандатността на директорите на училищата винаги е била

Темата за мандатността на шефовете на учебните заведения постоянно е била една от най-дискусионните, сподели министърът на образованието и науката в отговор на въпрос от заместник-председателя на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Христина Георгиева от парламентарната група на - . Тя го попита за мандатността на шефовете на учебните заведения, която се разисква от години.

Тази тематика се разисква и при създаването на настоящия в този момент Закон за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО), сподели министър Вълчев. Той добави, че тази тематика също е обсъждана в Министерството на образованието и науката (МОН) през последните години, както на доста срещи с педагогичен експерти и с работодателите.

Факт е, че мандатността има преимущество и главното преимущество е, че тя покачва отговорността - когато един човек е с мандат, се усилва неговата отговорност към свършената работа. И по тази причина доста позиции в държавното ръководство са мандатни, само че въпреки това дългогодишното заемане на позиция води до струпване на опит, който оказва помощ за по-доброто ръководство, означи министърът, съобщи Българска телеграфна агенция.

" Нашите наблюдения демонстрират, че най-уязвими са институциите откъм неприятно ръководство, когато се ръководят от краткотрайно изпълняващи шефове, когато един човек знае, че е краткотрайно на този пост, той е по-сдържан да поеме начинания и се усеща по-малко виновен, в сравнение с, в случай че е на непрекъсната позиция. Това, което предложихме, като различен вид, е годишна препоръка с опция за освобождение при най-ниска оценка. Това го има при държавните чиновници, в това число и за държавните чиновници на управителни позиции. Това значи, че няма да бъдат сменявани всички шефове, само че всяка година могат да бъдат сменявани пет или 10 % от шефовете, които не си правят работата. Този модел несъмнено ще е по-слаб, като механизъм, в сравнение с е мандатността, виждам, че някой шеф не си прави работата, само че началникът на Регионалното ръководство на образованието го търпи ", съобщи министър Вълчев.

Съпредседателят на парламентарната група на „ Продължаваме Промяната - Демократична България “ акад. Николай Денков сподели тогава, че от доста години се разисква тематиката за мандатността на шефовете на учебните заведения.

" Смятаме, че е редно шефовете да имат не повече от два мандата по четири години и това предлагаме. Има подобен аргумент, който неведнъж е изказван, че най-хубавите шефове - за какво да не могат да продължат, могат да се предложат разновидности, при които в горните 10 % на най-добре представящите се учебни заведения, да имат право на още един мандат или да не важи за тях. Има разновидности, в които да бъдат предпазени тези, които се показват доста над междинното равнище, само че би трябвало да избегнем тази феодализация и политизацията, която всички знаем, че е проникнала надълбоко в учебната система и в предучилищното обучение също на доста места. Ще предложим мандатност на шефовете в този вид - не повече от два поредни мандата, и също предлагаме смяна в състава на комисиите, които организират състезанията на шефовете, с цел да се отстрани преобладаващото болшинство, което всъщност е подчинено на министъра на образованието и науката, както е сега ", изясни акад. Денков.

Преди дни от Съюза на ръководителите в системата на националната култура в България (СРСНПБ) обявиха, че изрично не поддържат предлагането за въвеждане на мандатност за шефовете на просветителни институции, се споделяше в мнение от организацията. Неин ръководител е Диян Стаматов, който е и шеф на 119-о Средно учебно заведение " Акад. Михаил Арнаудов " в София.

В мнението на СРСНПБ се отбелязваше, че мандатността крие риск от политическо въздействие върху учебните заведения.

" Ефективното водачество се построява в продължение на години - постоянно сред 10 и 15. Дългогодишните шефове основават непоклатимост в учителския екип и резервират институционалната памет. Честата промяна на управление прекъсва стратегически процеси и нарушава организационната просвета ", обявиха тогава от СРСНПБ.

В детските градини имаме два интервала - единият е за образователното време, който е от 15 септември до края на май, а другият е за времето през лятото. Тогава детските градини имат по-малко просветителни действия и повече обществени действия, сподели през днешния ден министър Красимир Вълчев в отговор на въпрос за детските градини, заложен му от Елисавета Белобрадова от парламентарната група на " Продължаваме Промяната - Демократична България " на съвещанието на просветителната комисия.

" Моето персонално мнение е, че общините би трябвало да имат опция най-малко за неучебното време да събират такси, когато услугата е повече обществена и не е наложителна ", сподели просветителният министър.