Темата за Македония днес е особено актуална. Македонските бежанци в

Темата за Македония през днешния ден е изключително настояща. Македонските бежанци в България, които са бягали от гоненията и установявали в България, са най-хубавото доказателство, като какви са се самоопределяли те. Потомците им в България са стотици хиляди, доста са и във Варна и те би трябвало да познават ориста на предците си.

Бежанците от Варна и региона образуват едни от първите сдружения в страната и постоянно имат лично мнение по всички въпроси. Те построяват първия личен Македонски дом в страната /1926-1936 г./. В културния живот на гр. Варна бежанците одобряват и отдават най-хубавото от своето светоусещане. Синхронът, сбъднат сред хора от разнообразни географски области-Мизия, Тракия и Македония, дефинира и огромното многообразие, колорита в багри, звуци и тирада на българската просвета. В тази връзка имаме дълг към хилядите хора, наследници на бежанците, които водят своето родословие от Македония и Одринска Тракия, преселили се от тези български територии в града и региона.

Дискусията по тематиката бе продължена с планът " Македонските бежанци в България и тяхното самоопределение ". Целта на плана е да сътвори условия за деен разговор сред общинския и неправителствения бранш в областта на културата и изкуството, на културното съдействие и продан.

Една тематика с продължение от минали планове, подкрепена и осъществена от дейците на читалище " Македония - 2005 “ – Варна и финансовата поддръжка на Фонд " Култура “ на Община Варна.

В подтекста на изложеното в зала " Огледална “, в Македонски дом – Варна се показа книгата " Бежанците от Македония и техните братства в България ", чийто създател е Стоян Райчевски.

Книгата продължава тематиката за прокудените македонски българи от поредицата " Бежанци “ на издателство " Захари Стоянов “.

Тя сервира доста нови документи и свидетелства за ориста на македонските бежанци, претърпяли и взели участие в огромните исторически събития при започване на ХХ век, които преначертават политическата карта на Югоизточна Европа и оставят стотици хиляди от тях отвън рамките на българската страна.

Специално място в книгата е отредено за активността на македонското културно – благотворително приятелство " Тодор Александров “ във Варна, което подържа жив загатна и връзката със сънародниците  в оставените бащини огнища в Македония. То подължава традицията на основаното в този град скоро след Освобождението Македонско благотворително приятелство " Вардар “. На 14 декември 1924 година е извършено постоянно общо съвещание под председателството на Иван Сапунаров. На събранието се преглежда една единствена точка в дневния ред, предвиждаща промени в устава и взима решение /Протокол № 84/14.12.1924 г./, това Общо заседание да се трансформира в Учредително и братството, съществувало до момента без одобрен правилник, да промени името си от Македонско благотворително приятелство " Вардар “, на Македонско културно- благотворително приятелство " Тодор Александров “‘.

Предложението за измененията в устава и за новото име на братството са признати с цялостно единогласие от всички записали се като учредители на новата организация остарели членове на приятелство " Вардар “.

Според новоприетият правилник, правото на участие в братството имат " Българите емигранти и бежанци от Македония, както и техните наследници, без разлика на пол и политически убеждения, се провеждат в Македонско благотворително приятелство Тодор Александров  - гр. Варна “, с съществена цел да сътвори от своя страна едно духовно огнище на македонските българи, в което да се култивира духът на национално единение, братска любов и обвързаност към родния край.