Литературните награди стават все по-случайни
Темата за литературните награди* е една от най-болните тематики. И освен за премиите, които се присъждат в България. Защото и за общоприетата за най-авторитетна и влиятелна Нобелова премия за литература постоянно са преобладавали извънлитературни съображения - политически, географски или други. Факт е, че Нобеловата премия за литература през годините не е присъждана на доста от най-достойните, а на " най-подходящите " за момента. Типичен пример
е компромисът с присъждането на Наградата на Чърчил!
Има и задоволително други образци от предишното или последните присъждания, които са показателни и удостоверяват тезата.
Но тук става дума за национални литературни награди, които се присъждат на разнообразни места в България. Знам, че съществува и мнение, че премиите са доста, че надали не всяко градче има учредена такава и така нататък Аз не споделям тази позиция. Проблемът съгласно мен не е броят на литературните награди, а кои се предлагат и на кого се присъжда съответната премия. Затова е голяма ролята на журитата или комисиите, които дефинират носителите. Тези литератори би трябвало да имат най-малко две съществени качества - професионализъм и непоквареност, да не се поддават на извънлитературен външен напън и ходатайства.
В последно време всеобщо се вижда нещо възмутително - загърбени и пренебрегнати са всевъзможни стойностни критерии. С неистова непримиримост някои обикалят из българските градове, градчета, селца и паланки като ръководители или членове на журита и комисии и неуморно сеят незнание, долнопробност, цинизъм. Те освен не имат художествени критерии, само че и са аморални. Тази композиция е гибел за литературата. Почти не остана литературна премия, която да не е опошлена от тези " експерти ".
Азбучна истина е, че номинираният, а още по-важно - награденият, би трябвало да бъде от креативния натюрел на този, на чието име се присъжда съответната премия, да е непосредствен по стойност до патрона на премията, да е от една и съща креативна " кръвна група " с него. Защото една премия не би трябвало да се присъжда по инерция. Освен когато е за най-хубава книга през годината в съответния род или жанровете, посочени в статута.
Ще стартира с премията " Солензара ",
която се присъждаше във Франция с посредничеството на българина Дьо Траси, само че която през годините бе финансирана с значително валута от българската страна. Разбира се, че номинираните и наградените се предлагаха от този, който плащаше за превода и издаването на френски език на книгите на оферти, цената на самата премия и всичко останало, обвързвано с премията. Със " Солензара " бяха наградени трима български създатели, един от които два пъти, и тримата към този момент са покойници, само че никой от тях не е измежду неколцината имена на огромните ни национални създатели от интервала.
Ще си послужа с някои образци, които са повече от безапелационни съгласно мен. На доста места на имената на огромни национални създатели награди се присъждат на създатели, които нямат нищо общо с тези класици. Типичен образец е премията " Димитър Талев " на Евтим Евтимов. В случая Талев надали би бил доста поласкан от решението на журито. Евтим Евтимов, първо, рядко написа прозаичност, няма да разясня цената му като стихотворец. Но в случай че да вземем за пример става дума за премия като Мелнишките вечери на любовта и виното, несъмнено, че Евтим Евтимов би трябвало да бъде измежду първите номинирани и наградени. А там нямат място за номинации или премия създатели като Иван Динков, Константин Павлов, Първан Стефанов, Иван Цанев, Борис Христов и сходни поети.
Или да вземем да вземем за пример премията " Иван Вазов ". Нямаше нищо комплицирано и по-естествено и обективно от това да се дефинира, че най-заслужилите и първи носители на премията трябваше да бъдат чл.-кор. проф. Милена Цанева поради големите й заслуги в проучването на Вазовото творчество и Иван Динков за стихосбирката " Епопея на незабравимите ", която е щерка на " Епопея на забравените ". Двамата в действителност получиха литературната премия " Иван Вазов ", само че след редица други създатели, някои от които справедливо, а други - несправедливо наградени.
Неестествено е поетът Иван Цанев още да не е
измежду носителите на премията " Атанас Далчев "
Според мен журито с цялостно съображение следваше да дефинира Иван Цанев да бъде първият притежател на тази премия. Сред носителите на Далчевата премия, доколкото знам, към момента не са и сходни поети като Първан Стефанов, Иван Теофилов или Борис Христов да вземем за пример.
Подобна е обстановката и с премията " Димчо Дебелянов ". Сред наградените има едно огромно име - Иван Динков. В същото време не са лауреати на " Димчо Дебелянов " поети като Първан Стефанов, Иван Теофилов, Иван Цанев, Борис Христов, Валентина Радинска, която освен е измежду най-стойностните ни национални поетеси, само че има и книга за Димчо Дебелянов, и редица други почтени имена от националната ни поезия.
Ще дам образец и с Националната литературна премия " Никола Фурнаджиев ", към която имам отношение. Журитата, в които аз съм взел участие, сме наградили поетите Иван Динков, Иван Цанев, Константин Павлов и Христо Фотев. Мисля, че няма от какво да се срамим всички от журитата. Също и тези, които присъждат премията на Първан Стефанов, са с чиста съвест. Това съгласно мен беше до неотдавна най-опазената премия. Но последните присъждания започнаха да я компрометират. За да се стигне до решение премията да бъде поделена сред Евтим Евтимов и Борис Христов! Евтим Евтимов е прекомерно надалеч от Фурнаджиев и като писане, и като стойност. Да приравняваш Борис Христов с Евтим Евтимов, е като да сравняваш планината с равнината.
Понякога аргументите за неудачите при определянето на наградените се крият и в самия статут на съответната премия. При всички случаи оферти и номинации би трябвало да могат да вършат писателски сдружения, издателства, университети и културни институти и сдружения, в които членуват и работят професионални литератори. Защото в случай че създателите сами би трябвало да изпратят книгите си, то като правило
най-стойностните не се самопредлагат
а би трябвало да бъдат поканени и препоръчани от други.
Искам да отбележа награждаването на Никола Радев с най-престижната съветска литературна премия " Михаил Шолохов ". Наградата Радев получи през 2005 година за в действителност блестящата си книга " Когато Господ ходеше по земята ". Ще отбележа и още две детайлности към нея, които напълно не са маловажни. Едната е, че Никола Радев е изобщо първият писател отвън Оперативно-наблюдателно дело, който е почетен с премията " Михаил Шолохов ", а като имаме поради известната ревнивост и национализъм допълнително на руснаците, изводът се постанова самичък. Освен това впечатляващ е и фактът, че премията Никола Радев получи за стогодишния празник на великия съветски класик.
Често от членове на журитата се акцентират претекстове като този, че съответният създател не бил получавал скоро някаква премия, обществени аргументи или други. Това са неуместни извънлитературни съображения, които нямат място измежду доводите за отсъждане на която и да е литературна премия. Единствени би трябвало да бъдат художествените критерии.
-----
*Темата за литературните награди е отворена. Редакцията не споделя всички пристрастия на създателя, чиято публикация печата с леки редуциране, само че е подготвена да дава думата и отсега нататък както нему, по този начин и на други анализатори на литературния ни живот.
е компромисът с присъждането на Наградата на Чърчил!
Има и задоволително други образци от предишното или последните присъждания, които са показателни и удостоверяват тезата.
Но тук става дума за национални литературни награди, които се присъждат на разнообразни места в България. Знам, че съществува и мнение, че премиите са доста, че надали не всяко градче има учредена такава и така нататък Аз не споделям тази позиция. Проблемът съгласно мен не е броят на литературните награди, а кои се предлагат и на кого се присъжда съответната премия. Затова е голяма ролята на журитата или комисиите, които дефинират носителите. Тези литератори би трябвало да имат най-малко две съществени качества - професионализъм и непоквареност, да не се поддават на извънлитературен външен напън и ходатайства.
В последно време всеобщо се вижда нещо възмутително - загърбени и пренебрегнати са всевъзможни стойностни критерии. С неистова непримиримост някои обикалят из българските градове, градчета, селца и паланки като ръководители или членове на журита и комисии и неуморно сеят незнание, долнопробност, цинизъм. Те освен не имат художествени критерии, само че и са аморални. Тази композиция е гибел за литературата. Почти не остана литературна премия, която да не е опошлена от тези " експерти ".
Азбучна истина е, че номинираният, а още по-важно - награденият, би трябвало да бъде от креативния натюрел на този, на чието име се присъжда съответната премия, да е непосредствен по стойност до патрона на премията, да е от една и съща креативна " кръвна група " с него. Защото една премия не би трябвало да се присъжда по инерция. Освен когато е за най-хубава книга през годината в съответния род или жанровете, посочени в статута.
Ще стартира с премията " Солензара ",
която се присъждаше във Франция с посредничеството на българина Дьо Траси, само че която през годините бе финансирана с значително валута от българската страна. Разбира се, че номинираните и наградените се предлагаха от този, който плащаше за превода и издаването на френски език на книгите на оферти, цената на самата премия и всичко останало, обвързвано с премията. Със " Солензара " бяха наградени трима български създатели, един от които два пъти, и тримата към този момент са покойници, само че никой от тях не е измежду неколцината имена на огромните ни национални създатели от интервала.
Ще си послужа с някои образци, които са повече от безапелационни съгласно мен. На доста места на имената на огромни национални създатели награди се присъждат на създатели, които нямат нищо общо с тези класици. Типичен образец е премията " Димитър Талев " на Евтим Евтимов. В случая Талев надали би бил доста поласкан от решението на журито. Евтим Евтимов, първо, рядко написа прозаичност, няма да разясня цената му като стихотворец. Но в случай че да вземем за пример става дума за премия като Мелнишките вечери на любовта и виното, несъмнено, че Евтим Евтимов би трябвало да бъде измежду първите номинирани и наградени. А там нямат място за номинации или премия създатели като Иван Динков, Константин Павлов, Първан Стефанов, Иван Цанев, Борис Христов и сходни поети.
Или да вземем да вземем за пример премията " Иван Вазов ". Нямаше нищо комплицирано и по-естествено и обективно от това да се дефинира, че най-заслужилите и първи носители на премията трябваше да бъдат чл.-кор. проф. Милена Цанева поради големите й заслуги в проучването на Вазовото творчество и Иван Динков за стихосбирката " Епопея на незабравимите ", която е щерка на " Епопея на забравените ". Двамата в действителност получиха литературната премия " Иван Вазов ", само че след редица други създатели, някои от които справедливо, а други - несправедливо наградени.
Неестествено е поетът Иван Цанев още да не е
измежду носителите на премията " Атанас Далчев "
Според мен журито с цялостно съображение следваше да дефинира Иван Цанев да бъде първият притежател на тази премия. Сред носителите на Далчевата премия, доколкото знам, към момента не са и сходни поети като Първан Стефанов, Иван Теофилов или Борис Христов да вземем за пример.
Подобна е обстановката и с премията " Димчо Дебелянов ". Сред наградените има едно огромно име - Иван Динков. В същото време не са лауреати на " Димчо Дебелянов " поети като Първан Стефанов, Иван Теофилов, Иван Цанев, Борис Христов, Валентина Радинска, която освен е измежду най-стойностните ни национални поетеси, само че има и книга за Димчо Дебелянов, и редица други почтени имена от националната ни поезия.
Ще дам образец и с Националната литературна премия " Никола Фурнаджиев ", към която имам отношение. Журитата, в които аз съм взел участие, сме наградили поетите Иван Динков, Иван Цанев, Константин Павлов и Христо Фотев. Мисля, че няма от какво да се срамим всички от журитата. Също и тези, които присъждат премията на Първан Стефанов, са с чиста съвест. Това съгласно мен беше до неотдавна най-опазената премия. Но последните присъждания започнаха да я компрометират. За да се стигне до решение премията да бъде поделена сред Евтим Евтимов и Борис Христов! Евтим Евтимов е прекомерно надалеч от Фурнаджиев и като писане, и като стойност. Да приравняваш Борис Христов с Евтим Евтимов, е като да сравняваш планината с равнината.
Понякога аргументите за неудачите при определянето на наградените се крият и в самия статут на съответната премия. При всички случаи оферти и номинации би трябвало да могат да вършат писателски сдружения, издателства, университети и културни институти и сдружения, в които членуват и работят професионални литератори. Защото в случай че създателите сами би трябвало да изпратят книгите си, то като правило
най-стойностните не се самопредлагат
а би трябвало да бъдат поканени и препоръчани от други.
Искам да отбележа награждаването на Никола Радев с най-престижната съветска литературна премия " Михаил Шолохов ". Наградата Радев получи през 2005 година за в действителност блестящата си книга " Когато Господ ходеше по земята ". Ще отбележа и още две детайлности към нея, които напълно не са маловажни. Едната е, че Никола Радев е изобщо първият писател отвън Оперативно-наблюдателно дело, който е почетен с премията " Михаил Шолохов ", а като имаме поради известната ревнивост и национализъм допълнително на руснаците, изводът се постанова самичък. Освен това впечатляващ е и фактът, че премията Никола Радев получи за стогодишния празник на великия съветски класик.
Често от членове на журитата се акцентират претекстове като този, че съответният създател не бил получавал скоро някаква премия, обществени аргументи или други. Това са неуместни извънлитературни съображения, които нямат място измежду доводите за отсъждане на която и да е литературна премия. Единствени би трябвало да бъдат художествените критерии.
-----
*Темата за литературните награди е отворена. Редакцията не споделя всички пристрастия на създателя, чиято публикация печата с леки редуциране, само че е подготвена да дава думата и отсега нататък както нему, по този начин и на други анализатори на литературния ни живот.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ