Какво се случи в страните, които приеха еврото?
Темата за икономическите резултати от въвеждането на еврото още веднъж е на дневен ред, откакто през 2018 година България публично съобщи желанията си да се причисли към валутния механизъм ERM II и към банковия съюз.
От 2002 година насам (когато еврото публично бе въведено в обръщение) към еврозоната се причислиха 7 страни - Словения (2007), Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).
Profit.bg направи информация за някои от основните стопански индикатори на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширение. От тях излиза наяве по какъв начин се трансформират инфлацията, брутният вътрешен артикул, приходите и цената на борсовите показатели в годините директно преди и незабавно след присъединението.
Индикаторите са съпоставени и със междинните стойности за целия Европейски съюз в съответния интервал, защото огромна част от измененията се дължат на циклични и световни фактори, а не безусловно на промяната на паричната единица.
Така или другояче, изводите са любопитни. Един от най-дебатираните проблеми е дали присъединението към еврозоната води до внезапно повишаване на стоките и услугите и до ускорение на инфлационните процеси.
Оказва се, че в годината директно преди въвеждането на единната валута показателят на потребителските цени нараства приблизително с 1.76% в новоприсъединените страни (при 2.05% приблизително за ЕС), до момента в който в годината по-късно инфлацията бележи растеж от 2.66% (при 1.77% приблизително за ЕС).
Повече четете ТУК
От 2002 година насам (когато еврото публично бе въведено в обръщение) към еврозоната се причислиха 7 страни - Словения (2007), Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).
Profit.bg направи информация за някои от основните стопански индикатори на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширение. От тях излиза наяве по какъв начин се трансформират инфлацията, брутният вътрешен артикул, приходите и цената на борсовите показатели в годините директно преди и незабавно след присъединението.
Индикаторите са съпоставени и със междинните стойности за целия Европейски съюз в съответния интервал, защото огромна част от измененията се дължат на циклични и световни фактори, а не безусловно на промяната на паричната единица.
Така или другояче, изводите са любопитни. Един от най-дебатираните проблеми е дали присъединението към еврозоната води до внезапно повишаване на стоките и услугите и до ускорение на инфлационните процеси.
Оказва се, че в годината директно преди въвеждането на единната валута показателят на потребителските цени нараства приблизително с 1.76% в новоприсъединените страни (при 2.05% приблизително за ЕС), до момента в който в годината по-късно инфлацията бележи растеж от 2.66% (при 1.77% приблизително за ЕС).
Повече четете ТУК
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ