Скандал или грешка: Хиляди гласове разлика между машини и протоколи
Темата “за “ и “против “ машинното гласоподаване остава измежду най-дълго обсъжданите и поляризиращи в българския избирателен развой през последните години. И в навечерието на парламентарните избори на 19 април 2026 година дебатът още веднъж се концентрира върху надеждността на машинния избор, процедурите по узаконяване, поддръжка и надзор на устройствата, както и върху доверието в софтуера, който обработва резултатите. Дори станахме очевидци на опит за „ демонтиране ” на машинно устройство с отвертка, което в допълнение ускори напрежението към процеса. Още: Колко машини дадоха недостатък на изборите?
В последна сметка изборната администрация още веднъж провежда “смесено ” гласоподаване. В 9 354 секции в страната с над 300 гласоподаватели жителите имаха опция да избират сред машинно гласоподаване и хартиена бюлетина, като във всяка от тях беше обезпечено по едно устройство. По данни на Централната изборна комисия (ЦИК), в изборния ден 110 машини са били извадени от приложимост, което слага въпроси както за техническата им надеждност, по този начин и за организацията на изборния развой, написа гражданския блок " Отворен парламент ".
Къде са проблемите?
Наред с това бяха регистрирани и съответни проблеми при отпечатването на машинните бюлетини, при които не можеше еднопосочно да се откри вотът на гласоподавателя. Наблюдатели на Институт за развиване на обществената среда бяха очевидци на такива проблеми в разнообразни обитаеми места в страната и секции в чужбина. ЦИК авансово бе указала на секционните комисии при сходни случаи да позволяват жителите наново да гласоподават с хартиена бюлетина.
Именно в този подтекст поражда и основният въпрос за проследимостта и сходството на изборните резултати. При машинното гласоподаване данните се съхраняват както в електронен тип – във флаш-паметите на устройствата, по този начин и в хартиените протоколи, попълвани от секционните изборни комисии. Сравнението сред тези два източника на информация е от значително значение за оценката на точността на регистрираните резултати и за доверието в изборния развой като цяло.
В тази връзка екипът на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) обработи данните от секциите в страната с машинно гласоподаване в изборите за Народно заседание на 19-и арил. Какво демонстрират резултатите от секционните протоколи и сравнението им с тези от флаш-паметите? Има ли разминавания в гласовете? При кои парламентарни обединения те са най-големи? В кои изборни региони има най-вече секции с разминавания? На тези въпроси ще отговорим в актуалната обява.
Според отворените данни от страницата на ЦИК общият брой на секциите в страната, в които имаше машинно гласоподаване, беше 9 354.
Публикуваните отворени данни от флаш паметите на машинните устройства за гласоподаване в секциите в страната, демонстрира информация за гласоподаване с машини в 9 273 секции. Така липсват данни от 81 флаш памети. Това са секции, за които по някаква причина не може да се извлече информация от записващите устройства. За тях съответната секционна комисия (СИК) трябваше да сформира умишлен констативен протокол. Такъв образец представяме от секцията 010300074 в гр. Благоевград. Според записаното в протокола: “Флашката е развалена ”.
Анализът на данните демонстрира, че според секционните протоколи бюлетините от машинния избор (във секциите, за които има данни и от флаш паметите) са общо 1 508 942. Същевременно записаните гласове на флаш паметите от машинните устройства са 1 520 228. По този метод се получава разминаване от 11 286 гласа – или едвам 0.75%.
Секциите с разлики в броя гласове пък са общо 3 360 – в тях става въпрос за гласове в изгода или ущърб на някоя обединенията, явили се на изборите, за гласове “Не поддържам никого ” или пък за несъответствия в общия брой на подадените гласове.
Преглед на данните по партии демонстрира, че има разминавания в гласовете за всяка една от парламентарните обединения. Те не постоянно са в техен минус. Но в последна сметка общият брой гласове за 5-те партии и обединения в протоколите е по-малък, в сравнение с този, записан за тях на флаш паметите.
При обединението Прогресивна България разликата е най-голяма – гласовете, записани в протоколите, са с 5 172. Следват ги от Продължаваме Промяната-Демократична България с 2 390 гласа и ГЕРБ-СДС с 1 055 гласа.
Най-много секции с разлики в данните в секционните протоколи и тези от флаш паметите има в трите софийски изборни региона (ИР). В 24-и Изменник на родината те са 297, в 23-и – 256, а в 25-и – 246. Това са регионите с най-вече машинни устройства, където и най-вече гласоподаватели гласоподаваха с тях. На другия полюс са регионите Монтана с 31 секции, Видин с 32 и Разград с 35. Данните са всички региони са показани в идната графика:
Припомняме, че в края на 2022 година бяха въведени промени в Изборния кодекс, подкрепени от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. С тях се върна така наречен “смесено гласоподаване “ – във всички секции с над 300 души по лист гласоподавателите решаваха дали да дадат вота си с хартиена бюлетина или машинно. Устройствата пък се трансфораха на процедура в “принтери ” на бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според условията на Изборния кодекс следваше да бъде планувана “специализирана хартия с спомагателни отбрани ” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана единствено в Българска народна банка. Преди последните избори предвид на предходните случаи на отчасти разпечатани или неотпечатани бюлетини от машинно гласоподаване, беше осъществена профилактика и диагностика на принтерите на устройствата и четците на смарт карти. Това въпреки всичко не предотврати напълно проблемите с машинните бюлетини. В тази връзка е предстоящо в част от секциите с машинен избор да се получат разминавания сред регистрираните от комисиите гласове и записите във флаш паметите. Преди тези избори още веднъж ЦИК беше изпратила предварителни указания към районните и надлежно секционните комисии. Така те даваха опция на гласоподавателите да упражнят наново правото си на глас при положение, че е имало проблем с отпечатването на машинна бюлетина. По този метод не може да приказваме за “загубени ” гласове от машинните устройства.
В множеството секции разминаванията в резултатите са от по няколко гласа. Напълно възможно е в тези случаи да става въпрос за човешка неточност при преброяването и отчитането на бюлетините от машинно гласоподаване. Често СИК употребяват неправилната процедура да разделят гласовете за една групировка на няколко купчини. Те се броят от разнообразни членове на СИК и след това се сумират. Това предпоставя доста благоприятни условия за неточности и механически грешки при определянето на окончателния резултат, измежду които да вземем за пример са размяната на записването на резултатите от хартиеното и машинното гласоподаване в протоколите. Също по този начин в доста случаи СИК означават на обособени листове/тефтери и други резултатите от броенето на бюлетините и тогава е елементарно да се допусне механична неточност при преместването на данните.
В последна сметка изборната администрация още веднъж провежда “смесено ” гласоподаване. В 9 354 секции в страната с над 300 гласоподаватели жителите имаха опция да избират сред машинно гласоподаване и хартиена бюлетина, като във всяка от тях беше обезпечено по едно устройство. По данни на Централната изборна комисия (ЦИК), в изборния ден 110 машини са били извадени от приложимост, което слага въпроси както за техническата им надеждност, по този начин и за организацията на изборния развой, написа гражданския блок " Отворен парламент ".
Къде са проблемите?
Наред с това бяха регистрирани и съответни проблеми при отпечатването на машинните бюлетини, при които не можеше еднопосочно да се откри вотът на гласоподавателя. Наблюдатели на Институт за развиване на обществената среда бяха очевидци на такива проблеми в разнообразни обитаеми места в страната и секции в чужбина. ЦИК авансово бе указала на секционните комисии при сходни случаи да позволяват жителите наново да гласоподават с хартиена бюлетина.
Именно в този подтекст поражда и основният въпрос за проследимостта и сходството на изборните резултати. При машинното гласоподаване данните се съхраняват както в електронен тип – във флаш-паметите на устройствата, по този начин и в хартиените протоколи, попълвани от секционните изборни комисии. Сравнението сред тези два източника на информация е от значително значение за оценката на точността на регистрираните резултати и за доверието в изборния развой като цяло.
В тази връзка екипът на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) обработи данните от секциите в страната с машинно гласоподаване в изборите за Народно заседание на 19-и арил. Какво демонстрират резултатите от секционните протоколи и сравнението им с тези от флаш-паметите? Има ли разминавания в гласовете? При кои парламентарни обединения те са най-големи? В кои изборни региони има най-вече секции с разминавания? На тези въпроси ще отговорим в актуалната обява.
Според отворените данни от страницата на ЦИК общият брой на секциите в страната, в които имаше машинно гласоподаване, беше 9 354.
Публикуваните отворени данни от флаш паметите на машинните устройства за гласоподаване в секциите в страната, демонстрира информация за гласоподаване с машини в 9 273 секции. Така липсват данни от 81 флаш памети. Това са секции, за които по някаква причина не може да се извлече информация от записващите устройства. За тях съответната секционна комисия (СИК) трябваше да сформира умишлен констативен протокол. Такъв образец представяме от секцията 010300074 в гр. Благоевград. Според записаното в протокола: “Флашката е развалена ”.
Анализът на данните демонстрира, че според секционните протоколи бюлетините от машинния избор (във секциите, за които има данни и от флаш паметите) са общо 1 508 942. Същевременно записаните гласове на флаш паметите от машинните устройства са 1 520 228. По този метод се получава разминаване от 11 286 гласа – или едвам 0.75%.
Секциите с разлики в броя гласове пък са общо 3 360 – в тях става въпрос за гласове в изгода или ущърб на някоя обединенията, явили се на изборите, за гласове “Не поддържам никого ” или пък за несъответствия в общия брой на подадените гласове.
Преглед на данните по партии демонстрира, че има разминавания в гласовете за всяка една от парламентарните обединения. Те не постоянно са в техен минус. Но в последна сметка общият брой гласове за 5-те партии и обединения в протоколите е по-малък, в сравнение с този, записан за тях на флаш паметите.
При обединението Прогресивна България разликата е най-голяма – гласовете, записани в протоколите, са с 5 172. Следват ги от Продължаваме Промяната-Демократична България с 2 390 гласа и ГЕРБ-СДС с 1 055 гласа.
Най-много секции с разлики в данните в секционните протоколи и тези от флаш паметите има в трите софийски изборни региона (ИР). В 24-и Изменник на родината те са 297, в 23-и – 256, а в 25-и – 246. Това са регионите с най-вече машинни устройства, където и най-вече гласоподаватели гласоподаваха с тях. На другия полюс са регионите Монтана с 31 секции, Видин с 32 и Разград с 35. Данните са всички региони са показани в идната графика:
Припомняме, че в края на 2022 година бяха въведени промени в Изборния кодекс, подкрепени от ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. С тях се върна така наречен “смесено гласоподаване “ – във всички секции с над 300 души по лист гласоподавателите решаваха дали да дадат вота си с хартиена бюлетина или машинно. Устройствата пък се трансфораха на процедура в “принтери ” на бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според условията на Изборния кодекс следваше да бъде планувана “специализирана хартия с спомагателни отбрани ” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана единствено в Българска народна банка. Преди последните избори предвид на предходните случаи на отчасти разпечатани или неотпечатани бюлетини от машинно гласоподаване, беше осъществена профилактика и диагностика на принтерите на устройствата и четците на смарт карти. Това въпреки всичко не предотврати напълно проблемите с машинните бюлетини. В тази връзка е предстоящо в част от секциите с машинен избор да се получат разминавания сред регистрираните от комисиите гласове и записите във флаш паметите. Преди тези избори още веднъж ЦИК беше изпратила предварителни указания към районните и надлежно секционните комисии. Така те даваха опция на гласоподавателите да упражнят наново правото си на глас при положение, че е имало проблем с отпечатването на машинна бюлетина. По този метод не може да приказваме за “загубени ” гласове от машинните устройства.
В множеството секции разминаванията в резултатите са от по няколко гласа. Напълно възможно е в тези случаи да става въпрос за човешка неточност при преброяването и отчитането на бюлетините от машинно гласоподаване. Често СИК употребяват неправилната процедура да разделят гласовете за една групировка на няколко купчини. Те се броят от разнообразни членове на СИК и след това се сумират. Това предпоставя доста благоприятни условия за неточности и механически грешки при определянето на окончателния резултат, измежду които да вземем за пример са размяната на записването на резултатите от хартиеното и машинното гласоподаване в протоколите. Също по този начин в доста случаи СИК означават на обособени листове/тефтери и други резултатите от броенето на бюлетините и тогава е елементарно да се допусне механична неточност при преместването на данните.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ