Росен Цветков пред ФАКТИ: Основен риск от приемането на еврото е, че е напълно възможен гръцки сценарий в България
Темата за еврото в България основава мощно полярни отзиви и мощно разделя обществото ни. Какви са рисковете и изгодите от приемането на единната европейска валута евро? След излизането на конвергентния отчет, България чака зелена светлина за еврозоната. Подготвени ли са хората и обществото ни за тази съществена смяна и какво може да чакаме? Има ли скрити опасности при промяна на валутата ни? Пред ФАКТИ приказва доктор инж. Росен Цветков, анализатор на финансовите пазари и някогашен зам.-областен шеф на Габрово (2017–2021).
- Г-н Цветков, за какво тематиката за еврото провокира такова разделяне в българското общество?
- Смятам, че тематиката за приемането на еврото е подценена от българския политически хайлайф, а под това имам поради лековатия метод, по който се отнасят нашите избраници към толкоз значима смяна, каквато е смяната на валутата ни. Според мен тематиката раздели обществото, тъй като хората усещат, че бързота приемане на еврото не е плод на наше суверенно решение, а е взето под напън и непознато давление. Освен това България изиска ексклузивен конвергентен отчет в миг, в който еврозоната е, меко казано, надалеч не в цветущо икономическо положение заради редица недалновидни политически ходове.
- Какви са изгодите от приемането на страната ни в еврозоната?
- Възможните изгоди, за жал, малко по малко изчезват. Доскоро изгода бяха по-ниските лихви, само че към днешната дата това не е по този начин. Тъй като заемите по ипотеки и по нов бизнес в Европа са приблизително с към 1% по-високи от тези, които имаме в лв.. Това се дължи значително на Европейската централна банка, която задържа главния лихвен % към година над 4%. Друга изгода, която главно се акцентира, са таксите за превалутиране, които банките ще спестят, само че доколкото знаем от опит, банките бързо ще намерят някоя нова такса, с която да си компенсират приходите. Банките биха били най-сериозните печеливши от приемането ни в еврозоната, защото наложителните минимални запаси (ЗМР) съгласно наредбата на Българска народна банка са 12%, а съгласно Европейската централна банка (ЕЦБ) те са в размер на 1%. Тази разлика от освободените милиарди запаси банките биха раздали под формата на разнообразни кредитни принадлежности и биха осъществили още по-голяма облага.
- Какви са главните опасности, които биха могли да зародят след приемането на еврото?
- Основните опасности за мен са в това, че е изцяло вероятен гръцки сюжет в България, изключително когато имаме един подкупен политически хайлайф, който би употребявал лесния достъп до заеми през ЕЦБ за всевъзможни съмнителни планове със противоречива успеваемост. Друга причина е загубата ни на лична парична политика върху паричната ни система. Давам образец. Както споделих към този момент, Българска народна банка има редица принадлежности, с които да ръководи паричното предложение, един от които е наложителните минимални запаси (ЗМР) на банките. Друг проблем е свързването ни в „ твърда връзка “ с стопански системи, които имат радикално друга конструкция на Брутният вътрешен продукт, което би изисквало напълно разнообразни финансови политики. А в еврозоната политиката е единствено една – тази на ЕЦБ, която би трябвало да е добра за всички, което е, меко казано, невероятно. Друг сериозен проблем е този с цените, защото търговците имат нараснали разноски за внедряването на еврото, тъй че те неизбежно ще го отразят в цената на крайния артикул. Тези разноски са разнообразни според от търговеца, само че най-малките биха били за внедряване на нов програмен продукт, разноски за в допълнение счетоводство, разноски за смяна на касови апарати и други. Тук се основава идеалната среда за далавера, изключително в по-малките общини, където няма обилие от търговци.
- Споменахте, че е допустима далавера. Смятате ли, че страната е подготвена да се оправи с нея?
-Не мисля. Не знам по какъв начин в отворена пазарна стопанска система страната би могла да овладее спекулата, тъй като всеки търговец може да им потвърди по един или по различен метод, че има действително нараснали разноски. Особено би трябвало да се внимава с огромните вериги, тъй като, както знаем, те си имат лични структури, в които са се събрали под формата на разнообразни сдружения, в които те координират общите си ценови политики и разнообразни маркетингови тактики. Не ми се желае да мисля, че при започване на 2026 година България, по образеца на Хърватска, може да осъмне с надзор на цените на редица артикули заради фрапантното им повишаване. Това ще бъде просто едно бягане след събитията. Нужно е да си даваме ясна сметка за тези опасности, тъй като - както е споделил българският народ: „ Обърне ли се колата, пътища доста. “
- Рабирам, че сте скептично надъхан по отношение на приемането на еврото, само че допустимо ли е то да изиграе позитивна роля за бизнеса и обществото?
- С този политически хайлайф - не. Особено през последните години се нагледахме на редица корупционни кавги и изборни измами. Нека не си заравяме главата, а да погледнем трезво, тъй като това са политическите кръгове, които ще са огромните бенефициенти от влизането ни в еврозоната. Те ще споделят полза от плановете с еврокредити, а за народа, както постоянно, ще остане стягането на колана, тъй като без солидно повдигане на налозите в идващите години не виждам по какъв начин ще ни се размине.
