Проф. Анна Кръстева: От институциите зависи гражданите да почувстват еврото не като диктат и неизбежност, а част от европеизацията ни
Темата за еврото провокира турбуленции, поляризацията е на всички равнища. Това сподели интернационалният анализатор проф. Анна Кръстева в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Днес Съдът на Европейския съюз опроверга информацията, че е позволил разглеждането на жалбата против влизането на България в еврозоната от 1 януари. Общият съд не е вземал никакво решение по допустимостта, нито по основателността на жалбата. В профила си във Facebook някогашният вицепремиер Румен Гечев заяви, че е бил известен, че Европейският съд е приел за позволена исковата молба за незаконност по приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
" Това е характерен образец на съзнателна дезинформация и операция на публичното мнение, на хибридна офанзива в този парещ спор за еврото, извънредно нападателна “, разяснява проф. Кръстева.
Присъединяването към еврозоната е част от общата тактика на България за европейска интеграция.
" Това е израз на политическа воля, а въпреки това – на извънредно висока институционална подготвеност. Показателите са доста комплицирани и се следят от голям брой европейски институции. На последващо място е готовността на публичното мнение. Тези аспекти са комплицирани “, изброи интернационалният анализатор.
Според нея държавата не съумява да построи съответна осведомителна акция, с която да отговори на оправданите страхове на хората от приемането на еврото.
" Институциите към момента са в дълг на жителите, с цел да почувстват те еврото не като някакъв диктат и като наложителност, а като част от европеизацията ни и навлизането ни в най-тесния кръг на европейската интеграция, което значи повече непоклатимост, повече доверие на интернационалните пазари, повече механизми за надзор. Хората не четат разбори и не вършат съпоставения. Една Хърватия, която беше призната последна през 2023 година, отбелязва доста положителни резултати. В началото постоянно има стрес, той е и психически, и всевъзможен. Носталгията към българския лев е част от нашата национална еднаквост. Тази степен на сигурност на доста по-високо равнище към този момент ще бъде обезпечена с влизането ни в еврозоната. Контролът ще бъде по-голям “, съобщи проф. Кръстева.
Днес Съдът на Европейския съюз опроверга информацията, че е позволил разглеждането на жалбата против влизането на България в еврозоната от 1 януари. Общият съд не е вземал никакво решение по допустимостта, нито по основателността на жалбата. В профила си във Facebook някогашният вицепремиер Румен Гечев заяви, че е бил известен, че Европейският съд е приел за позволена исковата молба за незаконност по приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
" Това е характерен образец на съзнателна дезинформация и операция на публичното мнение, на хибридна офанзива в този парещ спор за еврото, извънредно нападателна “, разяснява проф. Кръстева.
Присъединяването към еврозоната е част от общата тактика на България за европейска интеграция.
" Това е израз на политическа воля, а въпреки това – на извънредно висока институционална подготвеност. Показателите са доста комплицирани и се следят от голям брой европейски институции. На последващо място е готовността на публичното мнение. Тези аспекти са комплицирани “, изброи интернационалният анализатор.
Според нея държавата не съумява да построи съответна осведомителна акция, с която да отговори на оправданите страхове на хората от приемането на еврото.
" Институциите към момента са в дълг на жителите, с цел да почувстват те еврото не като някакъв диктат и като наложителност, а като част от европеизацията ни и навлизането ни в най-тесния кръг на европейската интеграция, което значи повече непоклатимост, повече доверие на интернационалните пазари, повече механизми за надзор. Хората не четат разбори и не вършат съпоставения. Една Хърватия, която беше призната последна през 2023 година, отбелязва доста положителни резултати. В началото постоянно има стрес, той е и психически, и всевъзможен. Носталгията към българския лев е част от нашата национална еднаквост. Тази степен на сигурност на доста по-високо равнище към този момент ще бъде обезпечена с влизането ни в еврозоната. Контролът ще бъде по-голям “, съобщи проф. Кръстева.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ